№ 3533
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100508492 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №20067123 от 15.03.21 г. по гр.д. № 56724/20 г., СРС, ГО, 76 с-в ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от
ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги; и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от
„С.В.” АД, ЕИК*******, със седалище в гр. София, ж.к. “*******", ул. “******* ”
№*******, срещу Г. В. Н., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ул. „*******, офис партер,
чрез адв. И., от САК, че ответникът, че дължи:сумата от 1 407,40 (хиляда четиристотин и
седем лева и четиридесет стойки) лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената услуга „водоснабдяване“ за периода от 21.09.2017г. до 04.04.2020г., ведно със
законната лихва, считано от 05.08.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за горницата до пълния предявен размер от 2 288,98 (две хиляди двеста
осемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА; и
сумата от 70 (седемдесет) лева - мораторна лихва за периода от 22Л0.2017г. до 04.04.2020г.
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 102,96 (сто и два
лева и деветдесет и шест стотинки) лева,, като НЕОСНОВАТЕЛНА ;ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, Г. В. Н., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ул. „*******,
офис партер, чрез адв. И., от САК, да заплати на „С.В.” АД, ЕИК*******, със седалище в гр.
София, ж.к. “*******", ул. “******* ” № *******, сумата от 60,43 (шестдесет лева и
четиридесет и три стотинки) лева, разноски, сторени в заповедното производство, съобразно
1
уважената част от иска и ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, Г. В. Н., ЕГН
**********, съд.адр.: гр. София, ул. „*******, офис партер, чрез адв. И., от САК, да заплати
на „С.В.” АД, ЕИК*******, със седалище в гр. София, ж.к. “*******", ул. “******* ” №
*******, сумата от 428,48 лв.деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение;ОСТАВЯ без уважение искането за разноски по чл.38 ЗА.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника с мотиви, изложени в нея.
Развиват се доводи, че решението е неправилно , незаконосъобразно и в нарушение на
съдопроизводствените правила.Сочи,че неправилно съдът приел,че ответникът е потребител
,тъй като е собственик на водоснабдения имот.По делото нямало доказателства,че ОУ са
публикувани.Решението се базирало на СТЕ,която експертиза не е доказателство за
договорни отношения между страните.Експертът е работил по документи изходящи от
ищеца,удостоверяващи изгодни за него факти.Моли да бъде отменено решението на СРС и
да се отхвърлят исковете изцяло. Претендират се разноски.
Въззиваемият не е депозирал отговор на въззивната жалба .
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК .
Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1 ,вр.чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.79
ЗЗД
Спорът във въззивното производство е дали водоснабденото жилище е собствено на
ответницата.Последната е подала заявление в С.В. на 18.09.2017 г. за промяна на титуляр на
партида.В същото е посочено ,че предишният собственик е бил В.Н.Г. по нотариален акт от
1965 г.,а новият собственик –Г. Н. ,представя удостоверение за наследници за промяна на
партидата. Ответницата е призована да се яви и отговори на въпроси по чл.176 ГПК дали е
собственик на процесния имот,същата е получила уведомлението с указания на последиците
от неявяване ,не се е явила да отговори ,поради което правилно съдът е приел за
установено,че същата е собственик на жилището.
Страните са в облигационни отношения по смисъла на чл.8 от Наредба №4 от
14.09.2004 г.за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К
системи при действието на публично известни ОУ,влезли в сила на 01.09.2006 г.и ОУ
влезли в сила на 28.08.2016 г.,общодостъпни на интернет адреси.
В първоинстанционното производство е прието неоспорено заключение на съдебна
техническа експертиза., от която се установява,че на ответника е доставяно твърдяното
количество вода,размера на неплатените задължения,както и е констатирано,че няма
постъпило плащане на суми от ответника за процесния период.Към момента на изготвяне на
експертизата няма плащане на процесните суми.Данните са били предоставяни при
самоотчет на ответника и при проверител,при показания на три индивидуални
водомера.Ищецът е фактурирал В и К услуги по утвърдените от ДКЕВР и действащи цени
,публикувани в официалния сайт на комисията.
2
Изводите на СГС съвпадат с изводите на първоинстанционния съд относно изхода на
спора,поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено.
Постъпила е частна жалба срещу определение по чл.248 ГПК.
С жалбата адв.Л. твърди се,че определението е неправилно.В заповедното
производство ,съобразно отхвърлената част на иска ,при претендирани 360 лв.адвокатски
хонорар ,на основание чл.38 ЗА ,следвало да му се присъдят 200 лв.
С частна жалба на адв. И. се обжалва постановеното определение по чл.248 ГПК
като неправилно.Твърди се,че следва да се присъди сумата 172.08 лв.на адвоката ,съобразно
отхвърлената част на иска на основание чл.38 ЗА,при претендирани 450 лв.
С обжалваното определение СРС е приел,че молбите за изменение на решението в
частта за разноските са неоснователни,защото ответницата не е материално затруднено лице
и може да си плати адвокатския хонорар.
Определението е неправилно.
На длъжника в заповедното производство и на ответника в исковото производство е
оказана безплатна правна помощ на основание сключен договор за правна защита и
съдействие,в който е посочено,че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38
ал.1 т.2 ЗА.С оглед на това е налице предвиденото в чл.38 ал.1 ЗА основание за присъждане
на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъществено процесуално
представителство.За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възднаграждение
е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие,в който да посочи,че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по
чл.38 ал.2 ЗА като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от
доказване.
В заповедното производство адв.Л. е осъществил представителство на длъжника на
основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА,за което следва да му се присъди възнаграждение в размер на 50
лв. СГС намира,че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение,
не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/2004 г. случаи, поради което то следва да
бъде определено съгласно § 1 от допълнителните разпоредби, по аналогия. В случая
подаденото от процесуалния представител на длъжника възражение е по утвърдения
образец, т.е. бланкетно, поради което аналогични хипотези са възнаграждения по чл. 6 - за
съвет, справка и изготвяне на книжа и конкретно по т. 3 /проучване на дело с даване на
мнение/ и т. 5 /изготвяне на други молби/, които действия са най-близки с тези по подаване
на възражение по чл. 414 ГПК.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 5 - за процесуално представителство, защита и съдействие
в производството по издаване на заповед за изпълнение, е неприложима. Подаването на
възражение е една от възможностите да защита на длъжника срещу заповедта и
адвокатското възнаграждение за нея не може да бъде обусловено от материалния интерес.
Искането за присъждане на разноски от 200 лв. е неоснователно и разноски следва да се
3
присъдят на адвокат Л. в размер на сумата 50 лв.
В исковото производство ,съобразно отхвърлената част на исковете на адв.И. следва да се
присъди сумата 172.08 лв.,предвид Наредба №1/2004 г.за МРАВ.
Това обуславя отмяна на определението на районния съд по молбата по чл. 248 ГПК
и присъждане на възнаграждение на адвокат Л. в размер на сумата 50 лв. и на адв.И. сумата
172.08 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20067123 от 15.03.21 г. по гр.д.№56724/20 г., СРС, ГО,
76 с-в.
ОТМЕНЯ определение №20098605 от 19.04.21 г. по гр.д. № 56724/20 г., СРС, ГО, 76
с-в като
П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА „С.В.” АД, ЕИК*******, със седалище в гр. София, ж.к. “*******", ул.
“******* ” № *******, да заплати на адв.М. Л. Л. ЕГН **********, на основание чл.38 ал.2
ЗА ,сумата от 50 лв. разноски за процесуално представителство в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „С.В.” АД, ЕИК*******, със седалище в гр. София, ж.к. “*******", ул.
“******* ” № *******, да заплати на адв.Н. И. И. ЕГН ********** ,на основание чл.38 ал.2
ЗА ,сумата от 172.08 лв. разноски за процесуално представителство в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежина обжалване
:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4