Присъда по дело №9305/2023 на Софийски районен съд

Мотиви към Присъда по НОХД № 9305 по описа за 2023 година по описа на СРС, НК,
109-ти състав.
I. Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) с внесен
обвинителен акт против подсъдимия П. Р. М., роден на ХХХХХ г. в гр. ХХХХХХ,
постоянен адрес гр. ХХХХХ, българин, български гражданин, неженен, основно
образование, осъждан, ЕГН **********, за това, че
В периода от 11.05.2021 г. до 31.12.2021 г. в гр. София, кв. Орландовци, ул. „279-та“ № 10А
след като бил осъден с решение № III-139-20097504/16.04.2021 г. на СРС, III ГО, 139 състав
по ГД № 13563/2020 г. влязло в законна сила на 11.05.2021 г. да издържа свои низходящи
синовете си П. П. М. и О. П. М., като заплаща месечна издръжка в размер на по 170 лв.
месечно за всеки от тях, считано от влизане на решението в сила, чрез тяхната майка и
законен представител И. О. М.а, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно в размер на по осем месечни вноски за всяко от
децата си, както следва:
За П. П. М. – една непълна месечна вноска в размер на 110 лв. и седем пълни вноски,
всяка от които в размер на по 170 лв., като общата стойност на осемте вноски е 1300
лв;
За О. П. М. - една непълна месечна вноска в размер на 110 лв. и седем пълни вноски,
всяка от които в размер на по 170 лв., като общата стойност на осемте вноски е 1300
лв ,
като общия размер на всичките дължими 16-месечни вноски за двете деца в периода
11.05.2021 г. до 31.12.2021 г. е 2600 лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
II. В открито съдебно заседание Софийска районна прокуратура, редовно призована, чрез
прокурор, поддържа така повдигнатото обвинение, като излага, че същото е безспорно
доказано и моли съдът да признае подсъдимия за виновен, след което, поради плащане на
задълженията му за издръжка и липсата на други вредни последици от деянието, да не му
налага наказание. Пледира и за осъждане на подсъдимия да заплати разноските по делото.
Защитникът на подсъдимия П. Р. М. – адв. Д., пледира за оправдателна присъда. Сочи, че
подсъдимият е изпълнявал задълженията за заплащане на издръжка, като е давал парични
суми на децата си, а не е изпълнявал задълженията си чрез тяхната майка поради
усложнените и обтегнати отношения между двамата родители. При евентуалност, в случай,
че съдът приеме обвинението за доказано по несъмнен начин, моли съда да съобрази
доказателствата за заплащане на задълженията за издръжка и да не налага наказание на
подсъдимия, както и да не го осъжда да заплати разноските по делото.
Подсъдимият П. М. поддържа изложеното от своя защитник. В последната си дума изразява
съжаление, че не е изпълнявал задълженията си по надлежния ред.
II. Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и съображенията на
страните, събраните по реда и способите на НПК доказателства и доказателствени
средства, в качеството си на първа инстанция по фактите и въз основа на закона, на
основание чл.13 и чл.14 от НПК приема за установено следното:
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
ПОДСЪДИМИЯТ П. Р. М., е роден на ХХХХХ г. в гр. ХХХХХХ, с постоянен адрес гр.
ХХХХХ, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, ЕГН
**********.
С решение № III-139-20097504 от 16.04.2021 г., постановено по гр.д. № 13563/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, III ГО, 139-ти състав, влязло в сила на 11.05.2021 г., бил
прекратен бракът между П. Р. М. и И. О. М.а. Със същото решение упражняването на
1

родителските права било предоставено на свидетелката И. О. М.а. Било постановено
местоживеенето на децата да бъде при майката. Със същия съдебен акт П. М. бил осъден да
заплаща на всяко от децата си - П. М., ЕГН **********, и О. М., **********, чрез тяхната
майка И. О. М.а месечна издръжка в размер на по 170 /сто и седемдесет/ лева за всяко дете,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до настъпване на законна
причина за изменението или прекратяването й. По силата на цитираното по-горе съдебно
решение след прекратяване на брака с П. М., И. М.а носила фамилното име Кръстева, а
впоследствие приела фамилията на настоящия си съпруг - Т..
Препис от цитирания съдебен акт бил връчен на обвиняемия чрез неговия процесуален
представител - адв. Илия Илиев на 26.04.2021 г.
След датата на влизане в сила на Решение № III-139-20097504 от 16.04.2021 г., постановено
по гр.д. № 13563/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 139-ти състав,
подсъдимият не изпълнявал задължението си по заплащане на дължимата издръжка за двете
си деца в определения размер и по определения в съдебното решение на основание на
приложимите законови разпоредби начин - чрез тяхната майка. Когато имал възможност,
подсъдимият давал на синовете си различни парични суми, които не били в конкретен
размер за месец и не с цел същата да бъда заплатена, а за да си има за лични нужди. Със
същата цел – да си има пари за лични нужди, давал пари и на другия си син – О. М..
В периода от 11.05.2021 г. до 31.12.2021 г. обвиняемият не изпълнявал задължението си по
заплащане на издръжката на двете си деца по надлежния начин – ежемесечно, в определения
с влязло в сила решение размер, чрез майката на децата, независимо, че не са били налице
основания за изменението или прекратяването й. В същия период П. М. не бил регистриран
в дирекция „Бюро по труда“ и не получавал парични обезщетения или пенсия, тъй като
считано от 06.02.2017 г. работел към „Орбилд“ ЕООД - гр. София като монтажник на
метални конструкции.
Въз основа на решение № III-139-20097504 от 16.04.2021 г., постановено по гр.д. №
13563/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 139-ти състав, влязло в сила на
11.05.2021 г., бил издаден изпълнителен лист от 21.09.2021 г. Свидетелката И. О. Т.
инициирала образуването на изп. дело № 2314/2021 г. въз основа на издадения изпълнителен
лист, по което П. М. започнал да изплаща дължимата издръжка за двете си деца от месец
януари 2022 г., като не погасил задължението си за периода от 11.05.2021 г. до 31.12.2021 г.
включително.
От заключението на съдебно-икономическа и допълнителна съдебно-икономическа
експертизи, се установява, че размерът на неплатените осем месечни вноски за периода от
11.05.2021 г. до 31.12.2021 г. е както следва: за месец май 2021 г. непълният размер на
издръжката за всяко от децата е по 110 /сто и десет/ лв., а за всеки от останалите седем
месеца до месец декември 2021 г. включително, неплатената издръжка за всяко от децата е в
размер на по 170 /сто и седемдесет/ лв. Така, общият размер на неплатената издръжка за
всяко от децата е 1300 /хиляда и триста/ лв., а неплатената издръжка за двете деца е на обща
стойност 2600 /две хиляди и шестстотин/ лв.
През процесния период подсъдимият е имал обективна възможност да заплаща издръжка за
децата си. Той не е бил регистриран като безработен, не е получавал обезщетение за
безработица или временна неработоспособност, не е бил препятствай да изпълнява
задължението си по заплащане на дължимата издръжка поради заболяване или изтърпяване
на наказание лишаване от свобода. П. М. е бил работоспособен и трудово ангажиран на
длъжност монтажник на метални конструкции във фирма „Орбилд“ ЕООД, където работи и
към настоящия момент.
От представените в хода на съдебното следствие платежни документи се установява, че в
хода на съдебното производство, преди постановяване на присъдата от първата инстанция,
2

на 22.01.2024 г., 26.06.2024 г., 08.04.2024 г., 16.01.2024 г. и 04.01.2022 г. подсъдимият е
извършил плащания, с които цялостно са изпълнени задълженията му за издръжка на
двамата му сина за инкриминирания период.
IV. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
свидетелските показания на И. О. Т. и на П. П. М. – дадени в хода на съдебното следствие и
приобщените му показания, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 61 от ДП),
съдебно-икономическа експертиза (л.81 - л. 83 от ДП) и допълнителна съдебно-
икономическа експертиза (л. 113 - л. 115 от ДП); заверени преписи от Решение № № III-139-
20097504 от 16.04.2021 г., постановено по гр.д. № 13563/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, III ГО, 139-ти състав и съобщение за връчването му (л. 135-л. 138); справки за
съдимост, удостоверение за идентичност на имена от СО - район „Сердика“(л. 65 от ДП),
удостоверения за раждане (л.66-67 от ДП), изпълнителен лист (л. 130 от ДП), справка от
Агенция по заетостта (л. 144- 145 от ДП), справки от НОИ (л. 147, л. 149 – 150 от ДП),
справка от ДСИ (л. 119 - л. 129 от ДП, платежни документи за заплащане на задължения за
издръжка за инкриминирания период, документ от ЧСИ).
Съдът кредитира показанията на свидетелите И. О. Т. и на П. П. М. – дадени в хода на
съдебното следствие и приобщените му показания, депозирани в хода на досъдебното
производство (л. 61 от ДП). Съдът приема за достоверни показанията на двамата разпитани
свидетели, тъй като същите са последователни и непротиворечиви. Заявеното от свидетеля
П. М., че подсъдимият му е давал пари с цел да си има за лични нужди, както и го е виждал
със същата цел да дава пари на брат му, не влизат в противоречие с показанията на
свидетелката И. Т., която заявява в разпита си, че подсъдимият не е изплащал дължимата
издръжка за децата си чрез нея.
От представените в хода на съдебното следствие платежни документи се доказва
заплащането на инкриминираните задължения за издръжка преди постановяване на
присъдата, а именно до дата 26.06.2024 г.
Целият доказателствен материал в своята съвкупност е непротиворечив и еднопосочно води
до извода, че подсъдимият е извършител на инкриминираната престъпна проява, за които е
привлечен към наказателна отговорност от СРП.
Доколкото по делото изначално липсва противоречив доказателствен материал, съдът
намира, че не е нужно да обсъжда поотделно събраните доказателства – писмени,
гласни, способи на доказване и др.– “per argumentum a contrario”.от чл. 305, ал. 3, изр. 2
от НПК. Събраните по делото доказателства по безспорен, несъмнен и еднопосочен начин
доказват извършеното от подсъдимия противоправно деяние, за което е обвинен от
представителя на държавното обвинение по надлежния законов ред.
V. При така установените фактически констатации, относими към предмета на доказване на
основание чл.102 от НПК и след извършеният от съда доказателствен анализ на събраните
по делото доказателства, доказателствени средства и приетата експертиза, съдът излага от
правна от правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
От обективна страна подсъдимият П. Р. М. е осъществил състава на престъплението по
чл. 183, ал. 1 НК, изразяващо се в това, че в периода от 11.05.2021 г. до 31.12.2021 г. в гр.
София, кв. Орландовци, ул. „279-та“ № 10А след като бил осъден с решение № III-139-
20097504/16.04.2021 г. на СРС, III ГО, 139 състав по ГД № 13563/2020 г. влязло в законна
сила на 11.05.2021 г. да издържа свои низходящи синовете си П. П. М. и О. П. М., като
заплаща месечна издръжка в размер на по 170 лв. месечно за всеки от тях, считано от
влизане на решението в сила, чрез тяхната майка и законен представител И. О. М.а,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно в размер на по осем месечни вноски за всяко от децата си, както следва:
3

За П. П. М. – една непълна месечна вноска в размер на 110 лв. и седем пълни вноски,
всяка от които в размер на по 170 лв., като общата стойност на осемте вноски е 1300
лв;
За О. П. М. - една непълна месечна вноска в размер на 110 лв. и седем пълни вноски,
всяка от които в размер на по 170 лв., като общата стойност на осемте вноски е 1300
лв ,
като общия размер на всичките дължими 16-месечни вноски за двете деца в периода
11.05.2021 г. до 31.12.2021 г. е 2600 лв. Съдът намира, че са налице всички елементи от
обективната страна на деянието - налице е неизпълнение на задължение за заплащане на
издръжка в размер на повече от две месечни вноски, след като подсъдимата е била осъдена
да издържа свой низходящ.
При съпоставяне на датите на раждане на двамата сина на подсъдимия с инкриминирания
период, към този момент П. М. е имал навършени 14 години, но все още не е бил
пълнолетен, а О. М. е бил малолетен (на възраст по 14 години).
Съгласно чл. 3 и чл. 4 от Закона за лицата и семейството лицата, които не са навършили 14-
годишна възраст, са малолетни. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват
техните законни представители - родители или настойници. Лицата от 14 години до
навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.Те извършват правни действия със
съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени
дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са
придобили със своя труд.
Именно на база на тази приложима нормативна уредба в решение № III-139-20097504 от
16.04.2021 г., постановено по гр.д. № 13563/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III
ГО, 139-ти състав, влязло в сила на 11.05.2021 г., е определено изпълнението на
задължението за издръжка да бъде чрез майката на децата. При липсата на надлежно
изпълнение на същото следва да се приеме,че е налице неизпълнение на задължението.
Обстоятелството, че подсъдимият е правил подаръци на децата си и е предоставял лично на
тях парични суми, които не са били във фиксиран период за месец, с цел „да си имат“, не
представлява изпълнение на задължението за издръжка, което има своето целево
предназначение да се осигурят средства за текущите нужди на децата, които те с оглед на
възрастта е възможно да нямат способност да приоритизират и съобразят, поради което
законът е предвидил специални правила за извършването на правни действия от лица, които
не са пълнолетни. Именно поради това във влезлия в сила съдебен акт подсъдимият е бил
задължен да изплаща издръжка на децата си чрез тяхната майка. Той не е изпълнил тези
задължения за заплащане на ежемесечна издръжка в размер на по 170 лева за всеки от
синовете си през инкриминирания период. По делото няма спор, че дължимата издръжка не
е платена в инкриминирания период в посочения размер и посочения начин, поради което
деянието е съставомерно на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е съзнавал, че е осъден с влязъл в сила съдебен акт да
изплаща ежемесечно по 170 лева издръжка на всеки един от синовете си, чрез тяхната
майка, тъй като съдебното решение му е било връчено и е съзнавал, че не изпълнявала
задълженията си по установения с влязло в сила решение начин. Съдът намира, че деянието
е извършено виновно, в условията на пряк умисъл, тъй като деецът е вменяем, като е
разбирал свойството и значението на постъпките си, можел е да ги ръководи, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, но въпреки това го е извършил, при положение,
че е имал психическата годност да се въздържи от това.

С оглед изложеното съдът призна подсъдимия П. Р. М. за виновен за извършването на
4

престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
VI.По наказанието:
С оглед обстоятелството, че преди постановяването на присъдата от първата инстанция – до
26.06.2024 г. подсъдимия П. Р. М. е изпълнил задължението си и не са настъпили други
вредни последици за пострадалите лица О. М. и П. М., както и при констатацията, че
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК не е прилагана по отношение на подсъдимия, на
основание цитираната разпоредба съдът не му наложи наказание.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, която разпоредба предвижда,
че когато съдът признае подсъдимия за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по
делото, подсъдимият П. Р. М. следва да бъде осъден да заплати сторените в съдебното и
досъдебното производство разноски.
При тези съображения, настоящият съдебен състав обективира своите мотиви към
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	428
Дата:	26 юни 2024 г.
Съдия:	Роси Петрова Михайлова-Маркова

Дело:	20231110209305
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 юли 2023 г.

Присъда по дело №9305/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите