Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.11.2018
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД Х ГРАЖДАНСКИ състав
На 23 октомври 2018 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ИВЕЛИНА
ИВАНОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело № 3060 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД твърди, че подали Заявление по чл. 410 ГПК, въз
основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В
законоустановения двуседмичен срок А.Х.Х. е възразил срещу същата, поради което
на основание 415, ал.1, т.1 депозира настоящия установителен иск.
Обстоятелството, въз основа на което
е издадена заповед за изпълнение е Договор за кредит № 243391 от 01.04.2015г.
между „Фератум България” ЕООД като Кредитор и А.Х.Х. като Кредитополучател,
сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща,
уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението било реализирано при
спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за
задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния
подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по
отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи отношенията между
„Фератум България” ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от
дружеството потребителски кредити.
Съгласно сключения от страните
договор, Кредитополучателят декларирал, че приема всички условия посочени в
преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по
смисъла на чл.8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, както и тези, посочени в Общите условия.
Със сключване на договора за кредит,
Кредитополучателят удостоверявал, че е получил, запознат бил и се е съгласил
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум
България ЕООД в случаите, в които същата била приложима, както и с Общите
условия, неразделна част от същия.
По силата на сключения Договор за
кредит № 243391 от 01.04.2015 г. на Кредитополучателя е отпуснал кредит в
размер на 700.00 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва,
представляваща печалба на кредитора в размер на 83.93 лева, за срок от 180 дни.
Поради наложената законова
необходимост в чл.16 от ЗПК, Кредиторът следвал да оцени кредитоспособността на
Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши
кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът
от „Фератум България” ЕООД, предложил обезпечение, предоставено от Гарант -
„Фератум Банк” ЕООД, което дружество било одобрено от Кредитора и същото
фигурирало под № 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от
ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на
Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски
паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 1 април 2015 г. между А.Х.Х.
/Кредитополучател/ и „Фератум Банк” ЕООД /Гарант/ бил сключен Договор за
гаранция с № 243391, по силата на който Гарантът се задължавал в полза на
Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като
се задължавал солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при
неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор има
право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо
предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя.
Съгласно чл.5 от Общи условия, които
се прилагат към Договор за гаранция № 353881, сключен между А.Х.Х. и „Фератум
Банк” ЕООД, Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса за
предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в
настоящия случай таксата за гаранция била 406.07 лв.
А.Х.Х. не изпълнил договорното си
задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което
Кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант
„Фератум Банк” ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк”
ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България” ЕООД, с
което било встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възниквал
правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу
Кредитополучателя.
Следва да се има предвид, че датата
на последна вноска по кредита е била на 28 септември 2015 г., респективно
вземането било изискуемо в пълен размер след тази дата.
В изпълнение разпоредбата на чл.10
(т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпаднел в
забава и не върнел която и да била от дължимите вноски на кредита до 20 дни
след съответната падежна дата, на същия се начислявала такса, в зависимост от
просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент била в размер на
300.00 лв. и представлявала административна такса за събиране на вземането.
Така задължението на ответника А.Х.Х.
към Дружеството-Гарант „Фератум Банк” ЕООД, произтичало от заплатеното от
страна на последния спрямо „Фератум България” ЕООД изискуемо задължение по
Договор за кредит с № 243391, формирано от усвоената, но непогасена част от
кредита – главница, договорна лихва, административна такса в общ размер на
1083.93, ведно с дължимата такса за гаранция по Договор за гаранция с № 243391
в размер на 406.07, за която длъжникът се задължил, но не бил престирал.
На 01.12.2017 г. бил сключен Договор
за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия)
и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк” ЕООД (цедент) с
регистрационен № С 56251, по силата на който вземането било прехвърлено в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.
99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 14 декември 2017 г. от
„Фератум Банк" ЕООД посредством писмо с обратна разписка.
По договора за кредит, ответникът не
извършвал плащания, поради което към настоящия момент дългът бил в общ размер
на 1509.33 лв., от които главница: 700.00 лв., договорна лихва: 83.93 лв. за
периода от датата на първа вноска 1 май 2015г. до 28 септември 2015г. - датата
на последната вноска, административна такса за събиране на вземането: 300.00
лв., такса за гаранция: 406.07 лв., мораторна лихва върху непогасената главница
19.33 лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 29
септември 2015 г. до 22 март 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли съда да признае за установено,
че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД има следните вземания
срещу А.Х.Х. по Договор за кредит № 243391/01.04.2015 г. във връзка с Договор
за гаранция от 01.04.2015г.: 700.00 лв. главница; 83.93 лв. договорна лихва за
периода от датата на първа вноска 1 май 2015 г. до 28 септември 2015 г. -
датата на последната вноска; 300.00 лв. административна такса за събиране на
вземането; 406.07 лв. такса за гаранция; 19.33 лв. мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно
29 септември 2015 г. до 22 март 2018 г - дата на подаване на заявлението, както
и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли съда да осъди А.Х.Х. да заплати
направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство
на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв.
по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00
лв. по чл. 25 от НЗПП.
Ответникът А.Х.Х. представя писмен отговор в
срок, в който заявява, че през м.декември 2010г. получил мозъчен инсулт в ДГМХ.
Твърди, че на 30.06.2011г. се явил на Телк, II състав и бил освидетелстван с 56
% трайно намалена работоспособност до 01.06.2012г. На 18.10.2011г. бил
освободен от работа във фирма „Градус – 1” ООД, гр. Стара Загора. От тази дата
до ден днешен ответникът заявява, че не работил никъде и получавал пенсия по
инвалидност. Живеел от 29.11.2010г. в с.Оряховица, не ползвал и нямал компютър,
нито телевизия. Не е подписвал Договор
за кредит № 234491 от 01.04.2015г. с „Фератум България” ЕООД, като твърди, че
няма и не ползва интернет, няма кабелна телевизия и няма компютър. Не знае как
са отпуснати тези пари на лице с инвалидна пенсия и без други доходи. Твърди,
че не е подписвал и не е получавал никакви пари от „Фератум България” АД.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени
доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание
чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:
Видно
от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 1457/2018г. по описа на Районен
съд - Стара Загора е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 898/03.04.2018г.
за сумата от 700.00лв. за главница във връзка с неизпълнено задължение по
договор за гаранция от 01.04.2015г. във връзка с договор за кредит №
243391/01.04.2015г., ведно със законната лихва от 28.03.2018г. до окончателното
й изплащане, сумата 83,93лв. договорна лихва за периода 01.05.2015г. до 28.09.2015г.,
сумата 19,33лв. мораторна лихва за периода 29.09.2015г. до 22.03.2018г., сумата
от 406,07 лева гаранция по кредитната карта, сумата от 300 лева такси, както и
сумата от 105,19 лева разноски, против която е подадено възражение в срока от
ответника. В законоустановения едномесечен срок ищецът е предявил иск за
установяване на вземането си.
Видно от представеното копие от
договор за финансови услуги от разстояние 243391/01.04.2015г.,
ведно с общи условия, уреждащи отношенията между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и
неговите клиенти, между страните е
уговорено, ответникът да получи в заем сумата от 700 лева, при лихва в размер
на 83,93 лева, гаранция по кредита 406,07 лева, като главницата следва да бъде преведена
на ответника на каса на „Изи Пей“, която сума да бъде върната за 180 дни. По
делото не е представен погасителен план. Според Общите условия, уреждащи
отношенията между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и неговите клиенти, точният размер на
лихвата е посочен в индивидуалните условия на Договора за потребителски кредит
и погасителния план към него. В чл.10.1 от Общите условия е уговорена забава в размер
на законната лихва за периода на забавата върху неиздължената сума по кредита,
ведно с направените разноски. В разпоредбите на чл.10.2, 10.3,10.4 и 10.5 от
общите условия са уговорени такси при закъснение на плащане на погасителните
вноски.
От приетото като доказателство по
делото постановление за прекратяване на наказателно производство от
21.02.2017г. по преписка № 1596/2016г. по описа на РП – Стара Загора се
установява, че предмет на проверката е бил процесния договор за кредит № 243391/01.04.2015г. и разписката при
получаване на сумата от 700 лева на касата на „Изи
Пей“ от А.Х.Х.. Назначената по преписката съдебно – почеркова експертиза е
установила, че подписът и ръкописния текст в разписката е изпълнен от А.Х.Х..
Ето защо, съдът приема за установено, че ответникът е получил заемната сума от
700 лева. Без значение за извода за наличието на сключен между страните договор
е обстоятелството, че липсва писмен документ подписан от страните. Договорът за заем е неформален
договор и волеизявленията на страните за сключването му могат да бъдат
направени и с конклудентни действия, както е в настоящия случай, с които се
обективира постигнатото между тях съгласие. От постановлението
на РП – Стара Загора се установява, че IP адрес 95.87.36.202 е с ползвател фирма „Храв“ ЕООД, собственост
на Василка Димитрова Христова, съпруга на ответника А.Х. Атанасов, като същия е
регистриран на адрес гр.Стара Загора, ул.Тодор Стоянович № 32, където се намира
гараж, в който дружеството на Василка Христова произвежда гъвкави хидравлични
съединения. До компютъра на адреса достъп имат само членовете на семейството А.Х.Х.,
Василка Димитрова Христова и синовете им – Росен Атанасов Х. и Христо Атанасов Х..
Предвид констатациите в
постановлението на РП – Стара Загора и разписка № 07000322114643 се установява,
че по електронната си поща ответникът е получил договора, общите условия и
стандартния европейски формуляр, както и че на 01.04.2015г. в брой на касата е
изплатена на ответника чрез платежната система на "Изи пей" АД сумата
от 700,00 лева с разписка за извършено плащане с основание „ договор за заем № 243391“. Алгоритъма за
сключване на договора за кредита, за да се приеме за договорът за сключен и
съответно, че е изразено съгласие от двете страни по същия, който има за
резултат изплащане по електронен път на сумата предмет на договора на
кредитополучателя, се установява от заключенията на съдебно-техническата и
съдебно-счетоводната експертиза.
По делото е безспорно установено,
че процесния договор за заем е сключен чрез средства за комуникация от
разстояние, поради което същият представлява договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР
и по отношение на същият се прилагат специалните разпоредби на ЗПФУР.
Разпоредбите на чл.
8-11 от Глава ІІІ от
ЗПФУР- "Предоставяне на информация на потребителите"
уреждат задължения за доставчика на финансови услуги от разстояние за
предоставяне на определена информация на потребителя преди сключване на
договора, като правните последици от неизпълнението на посочените задължения са
регламентирани в разпоредбата на чл.15 от ЗПФУР,
съгласно която - когато не са спазени изискванията на чл. 8, ал.1 и 4, чл. 9 и
чл. 10, ал.1, 2 и 3 потребителят може да прекрати договора в едномесечен срок
от изтичането на срока по чл. 12, ал.1 и 2, без да дължи обезщетение и/или
неустойка.
От изложеното е видно, че при
неизпълнение на информационните задължения на доставчика за потребителя
възниква правото да прекрати сключения договор, което той следва да упражни в
предоставения му от закона срок. В настоящият случай,по делото не се твърди и
не се ангажират доказателства от страна на ответника, същият да се е възползвал
от правото си по чл. 15 от ЗПФУР,
поради което даже и от страна на ответното дружество да е допуснато
неизпълнение на задълженията му по чл.
8 от ЗПФУР, то това не може да се отрази на действителността на
сключения договор, тъй като само по себе си неспазването на изискванията на
чл.
8 от ЗПФУР не води автоматично до неговата недействителност.
Процесният договор се урежда от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Правата на
потребителя са защитени от предвидената в чл.12 възможност потребителят да се
откаже от договора в 14-дневен срок от сключването на договора,без да сочи причината, без да дължи обезщетение и неустойка.Законодателят изрично е посочил
кои разпоредби от Закона за потребителския кредит са приложими към договорите, с които се предоставят финансови услуги от разстояние.
С договор за покупко –
продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити /цесия/ и
Приложение Г от 01.12.2017г., вземането е прехвърлено на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД. С получаване на писмо с обратна разписка на
14.12.2017г. ответникът е известен за цедирането.
Предвид изложеното,
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е
основателен, тъй като е налице неизпълнение по Договор за паричен кредит до
търсените от ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 898/03.04.2018г. за сумата от 700.00лв. за главница във връзка с
неизпълнено задължение по договор за гаранция от 01.04.2015г. във връзка с
договор за кредит № 243391/01.04.2015г., ведно със законната лихва от 28.03.2018г.
до окончателното й изплащане, сумата 83,93лв. договорна лихва за периода
01.05.2015г. до 28.09.2015г., сумата 19,33лв. мораторна лихва за периода 29.09.2015г.
до 22.03.2018г., сумата от 406,07 лева гаранция по кредитната карта, сумата от
300 лева такси, същият следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по настоящото
дело и по ч.гр.д. № 1457/2018г. по описа на РС Стара Загора в размер на 490,38 лв.,
представляващи ДТ, възнаграждение за юрисконсулт, съобразно уважената част на
исковете.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Х.Х., ЕГН ********** ***,
че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, представлявано
от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, чрез юриск. Н.А.С., съдебен
адрес:*** сумата от 700.00лв. за главница във връзка с неизпълнено задължение
по договор за гаранция от 01.04.2015г. във връзка с договор за кредит №
243391/01.04.2015г., ведно със законната лихва от 28.03.2018г. до окончателното
й изплащане, сумата 83,93лв. договорна лихва за периода 01.05.2015г. до
28.09.2015г., сумата 19,33лв. мораторна лихва за периода 29.09.2015г. до
22.03.2018г., сумата от 406,07 лева гаранция по кредитната карта, сумата от 300
лева такси, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
898/03.04.2018г. по ч.гр.д. № 1457/2018г. по описа на Районен съд - Стара
Загора.
ОСЪЖДА А.Х.Х., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, представлявано от Росен
Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, чрез юриск. Н.А.С., съдебен адрес:*** сумата
от 490,38 лева, представляваща направени разноски по
делото и по ч.гр.д. № 1457/2018г. по
описа на РС Стара Загора, съразмерно на уважената част от претенциите на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: