Р Е Ш Е Н И E
гр. Хасково,17.05.2022г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, шести граждански състав на
четиринадесети март две хиляди
двадесет и втора година, в открито
съдебно заседание, в състав :
СЪДИЯ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
секретар: Женя Христова
като разгледа
докладваното от съдия Серафимова
т.д. № 195 по описа за 2020 год.
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.365 и сл. от ГПК - производство по търговски спорове.
Търговско дело № 195/2020
г., по описа на
Окръжен съд – Хасково е образувано по
искова молба с вх. № 261852/21.10.2020 г., подадена от Г.М.Т.,с ЕГН **********,***, действащ чрез
пълномощника си адв.Д.И. *** против „Гаранционен фонд”, със седалище и адрес на управление гр.С.
,ул."Г.И." № 2, ет.4.
Предявени са при
условията на обективно съединяване искове
с правно основание чл. 557 ал.1,
т.2, б.“а“ от КЗ и чл.409,вр.чл.496,ал.1 от КЗ.
С Определение № 260004/06.01.2021 г. и на основание чл.219,
ал.1 от ГПК е конституиран като трето лице
помагач А.Ю.А. ***.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е внук на С.И.Т. и Г. Д. Т., които
починали при ПТП. На 09.08.2017 г.
двамата пътували по второкласен път II-48 в посока
гр.Омуртаг към гр.Котел с личния лек автомобил на дядо му
„Ф.М.“, с рег.№ * ** ** **, управляван от него, а баба му седяла на предна дясна
седалка. Когато стигнали до км.7+500,
между автомобила управляван от дядо му и л.а “С.В.“, с рег**************,
управляван от А. Х. А. настъпило ПТП, в резултат на което била причинена смъртта на баба му С.И.Т. и дядо му Г. Д. Т..
С присъда № 14/12.07.2019 г. по НОХД № 230/2018 г.,
влязла в сила на 20.02.2020 г., Окръжен съд -Търговище признал А. Х. А. за виновен в това, че на
09.08.2017г. около 17,05 часа, по второкласен път II-48,
в посока гр.Омуртаг към гр.Котел в непосредствена близост до бензиностанция „Вяра 1“, на прав участък
,на км.7+ 500 м., Община Омуртаг, при управление на лек автомобил „С.В.“, с
рег. № ** ** ** **, е нарушил правила за движение по пътищата по чл.37, ал.3 от ЗДвП, като бил
длъжен излизайки от път от крайпътна територия да пропусне
превозните средства, които се движат по този път и е последвал удар с
правомерно движещия се лек автомобил „Ф.М.“,
с рег.№ * ** ** **, управляван от правоспособния водач Г. Д. Т. и
виновно - по непредпазливост е
причинил смъртта на повече от едно лице – на С.И.Т. и на Г. Д. Т.. На основание
чл.343,ал.3,б.“б“,вр.ал.4 и чл.342,ал.1 от НК съдът му определил наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3/ три/ години, изпълнението на което наказание е отложено на основание чл.66,ал.от НК за срок от 5
/пет/ години.
Твърди се в
исковата молба,че през 2001 година
когато ищецът бил на 5 години,
родителите му се разделили. Останал да живее
при баща си, на който били предоставени родителските права. Основно
обаче грижите за него били поети от баба му и дядо му, при които живеели заедно
с баща му. Те се грижели за него като родители и не позволили нищо да му
липсва.Подкрепяли го и от морална и от материална страна.Баба му и дядо му го
обсипвали с любов и грижи, за да не се чувства самотен и нещастен. Винаги се
стараели да го разбират и много го обичали.Благодарение на обичта и подкрепата
която получил от тях израснал като щастлив
и добър човек. Живеели щастливо заедно и били сплотено семейство,което
винаги се подкрепяло. Сега когато тях вече ги нямало чувствал една огромна
празнота, която ставала все по-дълбока и болезнена, защото хората .които са го
възпитали и отгледали ги нямало. Не можел да се примири с мисълта,че ги е
загубил внезапно и едновременно.
Към момента на пътно - транспортното произшествие, водачът А.
Х. А. нямал сключена валидна застраховка „ГО“, което ангажирало отговорността
на ответника.Видно от електронната
справка от интернет страницата на Информационен център към Гаранционен фонд, за
уврежданото МПС към датата на пътно -транспортното произшествие нямало валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Налице била хипотезата на чл.288 от КЗ /отм/, сега чл.557 от КЗ. Съгласно изискванията на чл.380, ал.1
от КЗ на 28.09.2018 г. отправил застрахователна претенция, обща със сестра
му Т.Г.Д.а и сина му Г.М. Д. за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди до Гаранционен фонд, която
претенция била получена от Гаранционен фонд, с вх.№ 24-01-741/01.10.2018 г. и
била образувана щета №210359/01.10.2018г. С писмо изх.№ № 24-01-741/05.10.2018
г. „Гаранционен фонд“ изискал
допълнително писмени данни за хода
и резултата от образуваното ДП №
347/2017 г. по описа на РУ - Омуртаг, както и писмени доказателства,
установяващи вината на сочения за виновен водач - АУАН,НП,влязла в сила
присъда или споразумение. С писмо, изх.№ 24-01-741/20.12.2018 г.,
ответникът ги уведомил, че отказва изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени в резултат на настъпилата на
09.08.2017 г. смърт на баба му С.И.Т., която
смърт била вследствие от ПТП от същата дата, причинено виновно от А.Ю.А., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
02.01.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 100 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на
настъпилата на 09.08.2017 г. смърт на дядо му Г. Д. Т., която смърт била следствие от ПТП
от същата дата, причинено виновно от А.Ю.А., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 02.01.2019 г. до
окончателното й изплащане. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски и адвокатски хонорар, на основание чл.36 от ЗА
вр. чл.38 ал.1 т.З от ЗА.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът "Гаранционен фонд" гр.С. е
депозирал отговор на исковата молба, в който се излагат доводи за допустимост,
но неоснователност на исковите претенции. Ответникът
счита предявените искове за допустими и частично основателни, като считат
размера на обезщетението за неоснователно завишен.
В с.з. на 02.11.2020 г. е прието за разглеждане направеното
от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на Г.
Д. Т. и С.Т., изразяващо се в нарушение на правилата за движение, и че С.Т.
е пътувала в автомобила без предпазен колан.
Третото лице - помагач А.Ю.А. не взема становище по исковете.
В съдебно заседание ищецът Г.М.Т., чрез пълномощника си адв.Д.С. поддържа предявените
искове.Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове в пълния предявен размер, ведно със законната
лихва, считано от 02.01.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите и направените по делото разноски. Поддържа искането за присъждане на
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание ответникът
„Гаранционен фонд“,гр. С., чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове. Моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани. В случай,че приеме
исковете за основателни - да намали
размерите на претендираните обезщетения за претърпени неимуществени вреди.Претендира да му бъдат присъди и направените по делото разноски.
СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори по делото и се установява от
прието като доказателство НОХД № 230/2018 г. по описа на ОС-Търговище,че
на 09.08.2017 г. около 17.05 часа на второкласен път II- 48 гр. Омуртаг - гр. Котел,
в непосредствена близост до бензиностанция „Вяра-1" на прав участък от
пътя, при управление на л.а.“С.В.", с рег. № **
**** **, водачът А. Х. А. нарушил правилата за движение - чл.37 ал.З от ЗДвП и виновно причинил ПТП с правомерно движещия се лек
автомобил „ Ф.М." с ДК№ * ** ** **, управляван от Г. Д. Т. като причинил
по непредпазливост смъртта на Г. Д. Т.
и С.И.Т.,баба и дядо на ищеца Г.М.Т..
С Присъда № 14/ 12.07.2019 г., по НОХД № 230
по описа на ОС- Търговище за 2018 г.
влязла в сила на 20.02.2020 г. А. Х. А. е признат за виновен в това, че на 09.08.2017г.
около 17,05 часа, по второкласен път II-48,
в посока гр.Омуртаг към гр.Котел в непосредствена близост до бензиностанция „Вяра 1“, на прав участък, на
км.7+ 500 м., Община Омуртаг, при управление на лек автомобил „С.В.“, с рег. № **
** ** **, е нарушил правила за движение
по пътищата по чл.37, ал.3 от ЗДвП, като бил длъжен излизайки от път от
крайпътна територия да пропусне превозните средства, които се движат по този
път и е последвал удар с правомерно движещия се лек автомобил „Ф.М.“, с рег.№ * ** ** **, управляван от
правоспособния водач Г. Д. Т. и виновно -
по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – на С.И.Т.
и на Г. Д. Т. - престъпление по
чл.343,ал.3,б.“б“,вр.ал.4 и чл.342,ал.1 от НК.
По делото са приети като доказателство и неоспорените от страните констативен протокол №
67/09.08.2017 г. и СМЕ на труп № 74/2017 г. и № 75/2017 г., препис от протокол
за оглед на ПТП.
Представени и
приети като доказателство по делото са актове за смърт и удостоверения за наследници на Г. Д. Т. и С.И.Т..
Ищецът Г. М.Т.
е внук на Г.Т. и С.Т., починали
на 09.08.2017 г. вследствие на
катастрофа. Г.М.Т. има регистриран
постоянен адрес *** и настоящ адрес ***. Починалите лица имат регистриран настоящ адрес ***.На този адрес е бил регистриран пострадалият
Г. Д. Т., като това е негов и
постоянен и настоящ адрес.Постоянният адрес на С.И.Т. е в гр.Димитровград, а
настоящият адрес от 28.07.2003 г. е в
с.Брод.
С молба от 28.09.2018 г. ищецът Г.М.Т.
заедно с баща си М. Г. Т. и сестра си Т.Г.Т.
са направили искане пред „Гаранционен фонд“,гр. С. за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Отказано им е било изплащане на обезщетение за неимуществени вреди,за което ищецът
е бил уведомен с писмо изх.№ 24-01-741/20.12.2018 г.
По искане на
ищеца ,чрез процесуалния му представител като свидетели бяха допуснати и разпитани
лицата Н.С.М. и Т.К. И..От показанията
и на двамата свидетели се установява, че ищецът
Г. и баща му М.Г. са живели при родителите на бащата на ищеца
в продължение на години ,като са били в едно домакинство. Прекарвали са
по-голямата част от времето в с.Брод,тъй като са отглеждали зеленчуци ,които са продавали
на пазара в Димитровград. Бабата и дядото на ищеца имали апартамент
и в Димитровград, в който
епизодично отсядали.В този
апартамент докато работела в Димитровград живеела и лелята на ищеца Т. Г.а. И
двете свидетелки - свид.
И. и М. са категорични,че семейството е било задружно и сплотено и са били в
много добри отношения.Г. бил малък
когато баща му и майка му се разделили.
От този момент насетне родителите на
баща му Г. и С. изцяло поели грижите за него. За известен период от време
ищеца работил в чужбина и детето било
при бабата и дядото. След като се върнал
от чужбина се включил в общия им бизнес – зеленчукопроизводство.Имали техника,с
която обработвали собствените си земи, а
произведената продукция реализирали
на пазара в Димитровград. Загубата на
Г.
и С., баба и дядо на ищеца Г.
се отразила изключително зле и все още не можел да ги
прежали. Било му много трудно без тях, още повече, че ги загубил внезапно
и едновременно, което било огромен шок както
за него така и баща му М.. Видно от показанията на св. М. Г. от малък се трудил
като заслуга за това имал дядо му. Бабата и дядото били авторитети за него.
Издържали го и финансово. Изцяло поели грижите за него и когато баща му работел
в чужбина. Живеели заедно в едно домакинство
и предимно в с.Брод, Хасковска област, като били изключително сплотено
семейство.Според показанията на свид. И. след развода
на родителите на Г. отговорността за отглеждането и възпитанието
му изцяло поели неговите баба и дядо .Г. и С. били хора ползващи се с авторитет
в селото и били много отговорно семейство. Те били за Г. като майка и баща,
поради което и детето понесло много тежко загубата им. Баба му и дядо му били за него пример за трудолюбие и във всяко едно
отношение. Били добро семейство, с много
добри отношения между тях.
В хода на съдебното производство по искане и на двете страни бяха допуснати
и назначени автотехнически и медицински експертизи.
Видно от заключението на повторната автотехническата
експертиза, водачът на автомобил „Ф.М.“ няма техническата възможност да
предотврати ПТП както при действителната си скорост на движение така и при
разрешената максимална скорост от 70
км/ч,а водачът на л.а „С.“ е имал техническата възможност да предотврати
ПТП,като преди извършването на маневра завиване на ляво с навлизане на платното за движени от отбивката
се убеди,че няма да създаде опасност за
автомобила „Ф.М.“.В заключението на проф.д-р на т.н. инж.С.К. е описан
механизма на настъпване на ПТП според
който към момента на навлизането на автомобила „С.“ на платното за
движение автомобилът „Ф.М.“ е на около
19 м. от мястото на удара. Скоростта на автомобила „С.“ към момента на удара е около 23 км/ч и
под действие на ударния импулс и неговия
момент спрямо съответните масови центрове автомобилите се отклоняват рязко
от предварителната си траектория, като
автомобилът Ф.М. се отклонява наляво,напуска платното за
движение и се удря в бетонната колона
със скорост от около 69 км/ч. Автомобилът
„С.“ се завърта силно в посока на часовниковата стрелка, гледано отгоре и се установява в края на платното за движение до лявата му граница.
Техническата причина за възникването на ПТП е навлизането на автомобила „С.“ на платното за
движение на автомобила без да го
пропусне. В с.з. по време на устния си доклад вещото лице посочва на какво
се дължи разликата в изводите между
експертизата по наказателното дело, първата автотехническа
експертиза и повторната автотехническа експертиза, като счита, че разликата
в скоростта и определената по висока скорост преди ПТП – 90 км/ч, която е 86 км/ч е несъществена, тъй като 4 км/ч е в рамките на
фактическата грешка. Различията в заключенията се дължали на това,че при другите две експертизи
не са анализирани теоремите на
механиката и най-вече не била отчетена
ротацията на автомобил „С.“, както и че при повторната експертиза е
използвана компютърна симулация, което според експерта е много по-точно.Според
експертизата травмите на пострадалите се дължат и на скоростта, защото
скоростта в бетонната ограда е 69 км/ч и тук възникват сериозни инерционни
сили, които предизвикват травмите довели до смъртта на водача на „Ф.М.“ и съпругата му пътувала в автомобила до него.
Видно от
заключението на съдебномедиценската експертиза което
е съобразено и с
представената по делото автотехническа
експертиза при автомобилната
злополука Г.Т. е получил
съчетана травма - закрита черепно
мозъчна травма, гръдна травма, която е довела до кръвоизлив в гръдната кухина
около 1500 мл. И травма на крайниците.Непосредствената причина за смъртта на Г.Т.
според експерта е сърдечна и дихателна недостатъчност в
резултат на съчетанието на закрита черепно мозъчна травма
и на тежка гръдна травма, като смъртта е настъпила след края на катастрофата,
когато е получил пълния обем от травми. Вещото лице няма конкретен
отговор на въпроса дали при скорост 70 км/ч на движение на автомобила ще има разлика в травматичните увреждания на
починалите лица, тъй като счита,че
скоростта на движение на автомобила не е единственият фактор който
формира комплекса от увреждания на лицата намиращи се в купето на автомобила по време на ПТП.С.Т. получила
травма на главата, гръдна травма, коремна травма - линейно разкъсване на
черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина около 500 мл и травма на крайниците.
Непосредствената причина за смъртта на С.Т. е сърдечна и дихателна
недостатъчност в резултат на съчетанието на тежка гръдна травма и коремна травма. Категорично според
вещото лице не може да се отговори дали С.Т. е била с поставен предпазен колан. Серийното счупване
на ребра в ляво, счупването на гръдната кост,травмата в хилуса
на десния бял дроб, контузията на сърцето и травмата на черния дроб преценени в съвкупност като
характерни увреждания според вещото лице
са в полза на поставен предпазен колан, като в конкретният случай и при тези
травми предпазният колан не би
предотвратил настъпването на
описаните конкретни увреждания. По отношение на
счупването на крайниците в с.з
вещото лице заяви, че и без счупването поради другите травми смъртта е неминуема.От данните по делото вещото лице счита, че и двамата пострадали
са били с предпазни колани.Травмата и при двамата била коланна,
с фиксирани колани, като при скоростите
на движение на МПС и направленията на
ударите - предно-дясно и предно челно предпазният колан действа като гилотина.
От друга страна установените травми били
гръдни, а не черепно-мозъчни, каквито
биха настъпили, ако пострадалите са били без колани. Или в
конкретният случай смъртта е била неизбежна.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Предявени
са два обективно съединени иска с правно основание чл.557,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ.
Исковете
са допустими, а разгледани по същество
са частично основателни.
За да се уважат предявените осъдителни искове на наследниците спрямо
Гаранционен фонд, по делото следва да са налице предпоставките на чл.557, ал.1,т.2
,б.“а“ от КЗ. Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от фонда
обезщетения на незастраховани МПС, като дължи обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт причинени на територията на РБългария от МПС, което обичайно се намира на територията
на РБългария и за което няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Отговорността на Гаранционния фонд е обусловена и от установяване отговорността на незастрахования водач за
причиненото от него увреждане, като
отговорността при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на
чл.45 и сл. от ЗЗД. Фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща
наличието на противоправно поведение, вина и
вредоносен резултат, който да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като
обезщетението съгласно чл.51 от ЗЗД се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК постановената от наказателния съд
присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това извършено ли е
деянието, неговата противоправност и виновност на
дееца.
По делото е установен механизма
на настъпване на произшествието, противоправността на деянието и вината на дееца, не се оспорват причинените травми на пострадалите Г.Т. и С.Т., както и че настъпилата смърт е в причинно- следствена
връзка с ПТП и получените в резултат на него травми. С оглед изложеното и
предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК,
следва да се приеме за безспорно установено извършеното деяние, механизма на настъпване на произшествието, противоправността
на деянието и вината на дееца. Получените от пострадалите
травматични увреждания и последвалата им смърт е в пряка причинно следствена връзка с произшествието. Този
извод на съда намира опора и в представените и приети
като доказателства по делото и неоспорени от страните доказателства- констативен протокол № 67/09.08.2017 г., СМЕ на труп №
74/2017 г. и № 75/2017 г.. препис от протокол за оглед на ПТП.
Страните не спорят, че към момента на
настъпване на ПТП - 09.08.2017
г., водачът на лек автомобил „С.“, с рег************** А. Х. А.
не е имал сключена задължителна
застраховка „ГО“, което е основание за ангажиране отговорността на
ответника. Ответникът не оспорва липсата на сключен
договор за застраховка със собственика на л.а. «С.», като не се оспорва и настъпването на застрахователното събитие. Вредите
по вид, интензитет и продължителност са безспорно установени от събраните писмени и гласни доказателства и от заключенията на назначените по делото съдебни
експертизи.
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид
обективно съществуващите обстоятелства, които са различни за всеки конкретен
случай. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, като вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения,
начин и обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на
претърпените болки и страдания и техния интензитет и пр.
Съгласно чл.557 ал.1 т.2,б.а" от К3 Гаранционен фонд изплаща на
увредените лица от фонда за незастраховани МПС
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, причинени па територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието
национално бюро на застрахователите е страна
по многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
Република България и за което няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на обезщетението, съгласно правилото на чл.52 от ЗЗД, съдът взе предвид степента на
родствена връзка и близост на ищеца с пострадалите, претърпените от тях болки и
страдания. Ищецът Г.М.Т. е внук на починалите при ПТП Г. Д. Т. и С.И.Т.
и е от кръга лица материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта им. Внукът Г.
е живял заедно с баба си и дядо си в
едно домакинство, поради което и той заедно
с баща си М. Г. е понесъл изключително
тежко тяхната внезапна и едновременна смърт
в резултат на автомобилна катастрофа. Дядото и бабата на ищеца към момента на
произшествието макар и пенсионери са
били изключително жизнени и много работоспособни.Няма данни по делото да са имали заболявания.
От гласните доказателства по делото,чрез разпита на свид.
М. и свид.И. се установява, че ищецът е живеел с баба
си и дядо си в с.Брод. Били задружно и сплотено семейство.Занимавали се със
земеделие, като ищецът помагал при
обработването на земята и отглеждането на зеленчуците.Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели изцяло, които показания се потвърждават
и от събраните писмени доказателства - справка за регистрирани настоящ адрес на ищеца и на неговите баба и дядо. Видно
от показанията на св.М. и свид.И. е, че между тримата са били установени много близки отношения, живели
са в едно домакинство, като връзката между тях е
била силна и здрава.Заедно споделяли и трудностите, и радостите в семейството.
Поели били отговорността за отглеждането и възпитанието му още от малък. Г. бил
кръстен на дядо си и живеел при тях от години, тъй като баща му и майка му се развели
когато ищецът Г. бил малък. Смъртта на Г.Т. и съпругата му С.Т. прекъснала
връзката помежду им и причинила психическа травма на ищеца, която и към настоящия момент все още не е успял да
преодолее. Независимо каква е възрастта на дядото и бабата загубата им , при
това внезапна и едновременна безспорно причинява огромна болка и страдания и на
внука им. В случая ищецът губи внезапно и едновременно баба си и дядо си, които
са го отгледали и възпитавали и са били за него пример за поведение и
авторитети, поради което болката от загубата им е още
по-голяма. След смъртта им той е лишен от общуването с тях и от подкрепата
им, което се е отразило на емоционалното
му състояние. Постоянно говорел за смъртта на баба си и дядо си и все още не можел да преодолее липсата им в
живота му.Баба му и дядо му заедно с баща му били семейството в което той се е чувствал щастлив, поради което внезапната
им загуба при ПТП, едновременно и на двамата, му
е причинила травма в много по-голяма
степен.
С оглед изложеното съдът намира, че обезщетения
в размер на по 50 000 лева биха
възмездили болките и страданията
на ищеца от загубата на баба му и дядо
му, които ищецът едновременно е загубил
в резултат на автомобилна катастрофа. До този размер всеки един от предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен
и доказан и ще следва да бъде уважен. В
останалата част до пълния предявен размер от по 100 000 лв. исковете като недоказани ще следва да бъдат отхвърлени. Върху определените размери следва да се присъди и законна
лихва, считано от 02.01.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите.
По отношение на разноските:
Ищецът е направил по делото разноски
в размер на 1144 лв. платено възнаграждение
за изготвяне на съдебни експертизи. Съобразно уважената част на исковете и въз
основа на представения списък по чл.80 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 572,00 лв.
Направено е и искане от адв. Д. ***
за заплащане на основание чл.38 от ЗА на
адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част на исковете по 50 000 лева и Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на основание
чл,7 ал.2 т.4 от Наредбата ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. *** сумата от 4060 лв. / 2х 2030 лв./ съобразно уважената
част на исковете.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ОС- Хасково 4% ДТ върху уважените
размери на исковете или общо в размер на 4000 лв. / 2х 2000 - 4% върху 50 000лв./
Съгласно
чл.78 ал.3 от ГПК право на разноски има и ответникът, съобразно отхвърлената част на исковете. Видно от представените по делото
доказателства е,че сторените от ответника разноски в
производството са в размер на 1572,00 лв.,
съгласно списъка по чл.80 от ГПК. Съгласно отхвърлената част на исковете, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски в производството в размер на 786.00 лв.
Мотивиран
така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр. С., ул. „ Гр.И." № 2,
ет.4, да заплати на
Г.М.Т.,с ЕГН ********** ***, действащ
чрез пълномощника си адв.Д.И. *** сумата от 50 000 лв./петдесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпилата
на 09.08.2017 г. смърт на баба му С.И.Т., която смърт е вследствие от ПТП от същата
дата, причинено виновно от А.Ю.А., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.01.2019 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част
до пълния предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен и
недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр. С., ул.“Гр.И." № 2,
ет.4 да заплати на Г.М.Т., с ЕГН **********,***,действащ чрез пълномощника
си адв.Д.И. *** сумата от
50 000 лв./ петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени в резултат на настъпилата на 09.08.2017 г. смърт на дядо
му Г. Д. Т., която смърт е вследствие от ПТП от същата дата,
причинено виновно от А.Ю.А., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 02.01.2019 г. до окончателното й
изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен
размер от 100 000 лв. като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. С., ул. „ Гр.И." №
2, ет.4, да заплати на Г.М.Т., с ЕГН **********,***,
действащ чрез пълномощника си адв.Д.И. *** сумата от 572,00
лв. - направени по делото разноски,
съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Г.М.Т., с ЕГН **********,***, да заплати на Гаранционен фонд гр. С., ул. „ Гр.И." №
2, ет.4 сумата от 786,00
лв. - направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част на
исковете.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр. С., ул. „ Гр.И." №
2, ет.4,да заплати на адв. Д.И. *** сумата в общ размер на 4060,00
лева – за адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗА,
съобразно уважените размери на исковете.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр. С., ул. „ Гр.И." № 2,
ет.4, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС Хасково сумата от 4000,00 лв. - ДТ върху уважените размери на исковете.
Решението
е постановено при участието на трето лице- помагач А.Ю.А., ЕГН
********** ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред АС- Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: