Решение по адм. дело №1408/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Производството е образувано по жалба на „Мудрик – Аз съм смарт“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], комплекс „Меджик Дриймс“, къща 3Б, ет.3, ап.111, представлявано от управителя О. Б., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, ап.5 – адв.Ц. М. против заповед № ФК-107-0204868/21.07.2025г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Възразява, че вече е санкциониран с издадени наказателни постановления, поради което следва да бъде приложена практиката на СЕС по дело С-97/2021г. Прави искане за отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно уведомен, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

На 02.07.2025 г. е извършена проверка от служители на ТД на НАП [населено място] на търговски обект, стопанисван от жалбоподателя – учебен център, находящ се в [населено място], к-с „Меджик Дриймс“, за която е съставен протокол за извършена проверка сер.АА № 0204868/02.07.2025г. (л.55 от делото).

Със заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-107-0204868/21.07.2025 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, на търговеца е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.

Заповедта е връчена е на жалбоподателя на 24.07.2025 г., видно от оформената разписка (л.7 от делото) и е обжалвана с жалба вх.№ 8696/28.07.2025 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Акт за установяване на административно нарушение № [рег. номер]/03.07.2025 г. (л.46-47 от делото) е съставен на „Мудрик – Аз съм смарт“ ЕООД, за това, че при извършена проверка на 02.07.2025 г. в стопанисвания от търговеца обект – учебен център, находящ се в [населено място], к-с.„Меджик Дриймс“, след контролна покупка - забавление на две деца за един час на обща стойност 20,00лв., заплатени в брой в 12,45ч., не е издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство.

Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 837231-[рег. номер]/18.07.2025 г. (л.10 от делото), с което за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „Мудрик – Аз съм смарт“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед за налагане на ПАМ № ФК-107-0204868/21.07.2025 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Д„Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качество и на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съответно, съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.

При издаването на заповедта от административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Не е налице неяснота относно субекта на който се налага ПАМ, респ. липсата на адресат на същата. Задължението по чл.118, ал. 1 ЗДДС, съответно по чл.25 от Наредба № Н-18, има за адресат лицето, което осъществява търговска дейност посредством обекта, като в настоящия случай това е „Мудрик – Аз съм смарт“ ЕООД, на който търговец е наложена ПАМ, като е без значение кое е виновното физическо лице, неиздало изискващата се касова бележка.

В оспорената заповед, се съдържа ясно и коректно описание на фактическите основания, което осигурява възможност, както адресатът да разбере за какво точно му е наложена ПАМ, така и на съда, да извърши преценка на законосъобразността на заповедта.

В случая са налице и материалноправните предпоставка за налагане на процесната ПАМ, които са коректно посочени в заповедта, а именно чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС и чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Въпреки изложеното обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като не стават ясни мотивите на административния орган да определи 14-дневен срок на наложената ПАМ.

За да се приеме, че законосъобразно е определен срока на наложената ПАМ, трябва във всеки отделен случай конкретно да се обоснове избраната продължителност на запечатването, като при това тя трябва да е такава, че с нея да не се нарушава предвидения в чл.6 от АПК принцип за съразмерност, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права или законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Целите, които следва да се постигнат с налагането на ПАМ, са предвидени в чл.22 от ЗАНН, като те могат да се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до 30 дни. След като законодателят е предвидил този максимален срок, то административният орган е длъжен да обоснове защо е определил срок от 14 дни, който е равен на почти половината от нормативно установения.

В случая, определения 14-дневен срок за запечатване на обекта е мотивиран с обстоятелствата, че в хода на проверката на 02.07.2025 г. е направена контролна покупка на стойност 20,00 лева, заплатени в брой, за която не е издаден фискален бон, средно-дневен оборот от 519,81 лева, наличие на непогасени публични задължения в размер на 220,83 лева към 07.07.2025 г., декларирани финансови резултати от дейността на дружеството в размер на 268,37 лева данъчна печалба за 2024 г., а за 2022 г. и 2023 г. – 0,00 лева, по отношение на които е прието, че са нереално ниски предвид средно-дневния оборот, както и създадена организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство и невъзможност за проследяване на реализираните обороти.

Наличието на контролна покупка, за която не е издаден фискален бон, сама по себе си е основание за налагане на ПАМ, като за това е без значение нейният размер, но тя не е достатъчна да обоснове определения срок на ПАМ. Съответно, размерът на покупката, също не би могъл самостоятелно да послужи за определяне на срока за който да се наложи ПАМ. Той следва да бъде преценен ведно с останалите конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, като те в своята съвкупност определят неговата тежест и служат за извършване на правилна преценка какъв следва да бъде този срок, което в случая не е сторено.

Без отношение към срокът за запечатване са и установения средно-дневен оборот в размер на 519,81 лева и декларираният финансов резултат за 2022 г., 2023 г. и 2024 г., като в случая не става ясно и как те обосновават определения срок на наложената ПАМ, още повече, че при извършена справка в Търговския регистър се установява, че дружеството е регистрирано през 2023 г. също така, липсват изводи, как тези размери са възприети от административния орган, дали като ниски или високи, дали като реални или нереални и пр. Съответно, липсват доказателства да е извършвана съпоставка с други търговски обекти, които да имат дейност сходна с тази на търговеца, за да може да се извърши преценка и да се приеме, че е налице създадена организация на работа, която да позволява да не се отчита част от оборота, както се сочи в заповедта.

По отношение на посочените непогасени публични задължения в размер на 220,83 лева към 07.07.2025 г., от представената по делото справка се установява, че това са задължения за здравно и социално осигуряване, за които срока за плащане изтича на 25.07.2025 г. Видно от изложеното това са текущи плащания, по отношение на които към момента на издаване на заповедта не е изтекъл предвидения от законодателя срок за доброволно плащане и сами по себе си не биха могли да послужат за мотивите за определяни продължителността на наложената ПАМ.

На следващо място не става ясно как е била формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респективно кои конкретни обстоятелства са били от значение при тази преценката. В тази връзка, в зависимост от обстоятелството, че видът и начинът на организиране на дейността на търговеца не са били описани, то направените констатации не биха могли да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда. Следва да се посочи, че наличието в търговския обект на регистрирано ФУ предполага, че е създадена организация за отчитане на извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги, поради което запечатването му и забраната на достъпа до него не осигуряват, а осуетяват създаването на „организация“. Също така, в заповедта не се сочи, че при извършената проверка на място е установена касова разлика, която да обоснове извода, че дружеството действително е извършило и други продажби, които не е отчело. Ето защо, не може да се приеме, че е правилен извода на органа по приходите, че е създадена организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство и води до укриване на приходи, тъй като той остава изолиран от фактическите констатации. В този смисъл, по делото не се твърди и не се установява търговеца да е извършвал други административни нарушения на данъчното законодателство, за да се приеме, че този извод се базира на конкретни факти. Отделно от изложеното следва да се отбележи и че доколкото превенцията е цел на мярката, тя също е неотносима към избора на срока за прилагането.

След като, административният орган не се е позовал и на никакви конкретни факти, които да са относими към други подобни случаи на нарушения в обекта по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18, изцяло несъответстващ на данните по преписката е и изводът му, че „срокът на наложената принудителна административна мярка /ПАМ/ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца“.

Видно от изложеното, посочените в заповедта мотиви за определяне срока за налагане на ПАМ необосновават определената продължителност на запечатването на търговския обект и забраната на достъпа до него. Това води до извода, че определяйки необоснована висока продължителност на срока на ПАМ, административният орган е нарушил изискването на чл.6, ал.5 АПК да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Вредите за търговеца безсъмнено ще бъдат свързани с пропуснати имуществени ползи от продажбите в 14-дневния период на запечатване на търговския обект, поради което не би следвало да се определя срок на ПАМ по-дълъг от конкретно необходимия за да се постигнат целените правни последици.

В допълнение на изложеното, следва да се има в предвид и че налагането на процесната ПАМ е несъразмерно, тъй като за същото нарушени е издадено и наказателно постановление № 837231-[рег. номер]/18.07.2025 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лева.

Съгласно Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, не се допуска национална уредба, съгласно която за едно и също данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства, на данъчнозадължено лице може да се наложат мерки имуществена санкция и запечатване на обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В т.56 от решението на СЕС се посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. Съдът е отбелязал и че така предвиденото кумулиране не зачита правото по чл.50 от Хартата на основните права на ЕС и е непропорционално, нито се установява, че е необходимо за постигането на легитимни цели /напр. събиране на ДДС/.

При така даденото тълкуване настоящият съдебен състав счита, че административният орган незаконосъобразно е пристъпил към налагане на процесната ПАМ едновременно с образуването административнонаказателно производство за същото нарушение, за което е издадено и наказателно постановление. По този начин е налице кумулиране на негативни за дружеството мерки, наложени с два самостоятелни акта, които подлежат на обжалване по различен процесуален ред, което не позволява да се гарантира, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на установеното нарушение. Ето защо и с оглед тълкуването на член 273 от Директива 2006/112/ЕО и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз е решението на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, обжалваната заповед се явява незаконосъобразна.

С оглед на изложеното, обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 750,00 лева от които 50,00 лева платена държавна такса и 700,00 лева платено адвокатско възнаграждение. Размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е под размерът предвиден в нормата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа и направеното възражение за неговата прекомерност е неоснователно.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед № ФК-107-0204868/21.07.2025 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати в полза на „Мудрик – Аз съм смарт“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], комплекс „Меджик Дриймс“, къща 3Б, ет.3, ап.111, представлявано от управителя О. Б., разноски по делото, за настоящата съдебна инстанция, в размер на 750,00 лева (седемстотин и петдесет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.