Р Е Ш Е Н И
Е
№..............от 17.08.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд наказателна колегия,
На тридесети юли две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №2157 по описа на съда за 2019г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 против Ц.А.С., с ЕГН **********,
с адрес *** искове.Предявени са искове по чл.422 ГПК за установяване
съществуването на вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК и подадено възражение от страна на
ответника.
Ответникът е депозирала отговор на исковата молба в
срока по чл.131 ГПК, в който са оспорени
предявените иск.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№1389/2019г. на КРС е издадена в полза на
ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на
1010.80 лв., от които 543.49 лв.-дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от
24.09.2013г., потребени в периода 10.11.2017г.до 09.04.2018г., за които
операторът издал крайна фактура №**********/10.04.2018г., платима в срок до
25.04.2018г., 467.31 лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги , представляваща трикратен
размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет, както
и 71.26 лв.-мораторна лихва за забава за период от 26.02.2018г. до 12.06.2019г.,
ведно със законна лихва, считано от 03.07.2019г. до окончателното изплащане.По
възражение на длъжника на ищеца в настоящето производство е указано да предяви
искове по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането си.
Твърди се по исковата молба, че с договор от по повод
договор за мобилни услуги от
29.09.2013г., сключен за мобилен номер ********** ответникът била абонат на
ищеца с абонатен номер ********* за уговорения срок на действие на
предпочетената абонаментна програма до 24.09.2015г.Правоотношението било
подновено с допълнително споразумение от 14.11.2017г. със срок на действие от
24 месеца до 14.11.2019г. с предпочетена абонаментна програма Тотал 44.99 промо
2000 МВ.Като лоялен абонат и при възползване от преференциални условия,
абонатът-ответник взела и втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер
********** по праграма Тотал 36.99 лв., съгласно допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от 03.10.2017г. с уговорен срок на действие до
22.11.2019г.Като лоялен клиент, ответникът взела трети абонаментен план с
предпочетен мобилен номер ********** по програма Тотал 36.99 лв. промо 2000 МВ,
съгласно допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
22.11.2017г. с уговорен срок на действие до 22.11.2019г.Като лоялен абонат,
ответникът взела и четвърти абонаментен план с предпочетен мобилен
номер0899346569 по праграма Тотал 36.99 лв. Коледа 2017 съгласно допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 24.11.2017г. с уговорен срок на
действие до 24.11.2019г.Взела и пети абонаментен план с предпочетен номер
********** по праграма Тотал 30.99 лв., Коледа 2017, съгласно допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 27.11.2017г. с уговорен срок на
действие до 27.11.2019г.
За потребените услуги за мобилен номер 0898 646123 за
периода от 15.12.2017г. до 14.04.2018г. ответникът издал 3 бр. фактури за обща сума в размер на 623.61 лв.С кредитно
известие за извършена корекция в дълга била сторнирана сума в размер на 80.12
лв.за върнати на абоната пропорционално начислени такси и отразен незаплатен
баланс в размер на 623.61 лв., при което задължението възлизало на 543.49 лв.
Поради неизпълнение на задължението, ищецът в производството
прекратил едностранно индивидуалния договор на Ц.С. и издал по абонатен номер №********* на
10.04.2018г.крайна фактура №********** с начислена сума в размер на 1010.80
лв.-неизплатена сума в размер на 543.49 лв. и неустойка за предсрочно
прекратяване в размер на 467.31 лв.
При изложеното се претендира установяване по отношение
на ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 543.49 лв.-незаплатени
далекосъобщителни услуги и 467.31 лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги.
Представени са към исковата молба: договор за мобилни
услуги, общи условия, фактури.
В срока по чл.131 ГПК са оспорени предявените искове с
твърдения, че сключените договори са нищожни, респ. унищожаеми.Твърди се, че е
била въведена в заблуждение, като не е имала намерение да подписва договори и
допълнителни споразумение.
Предявения иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК и по своята същност е установителен иск, за установяване съществуването на
вземане, за което вече е издадена заповед за изпълнение, в случая по чл.410 ГПК.В този смисъл доказателствената тежест е изцяло върху ищеца, който следва
да докаже, че вземането му е възникнало, съществува и е изискуемо.
По делото са представине и приети като доказателства:
договор за мобилни услуги, издадените от страна на ищеца фактури, общи
условия.В качеството на свидетел е разпитана Д.Ц.Г..
В производството по чл.410 ГПК и сл. в полза на ищеца
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение представляваща стойност
на месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги.В този смисъл, ищецът
е този който следва да проведе пълно и главно доказване относно размер и
стойност на предоставени услуги.По делото не са представени каквито и да е
доказателства относно реално изразходваните далекосъобщителни услуги от страна
на ответника-както общото потребено количество, така и единичната цена на тези
услуги.Липсват и доказателства по издаваните фактури-каква част от сумите е
стойност на потребени далекосъобщителни услуги.Следва да се посочи, че
едностранно издаваните от ищеца фактури могат да бъдат позвани като
доказателства за твърдените от него обстоятелства, но сами по себе и без
ангажирани други доказателствени искания, не водят до извод, че е проведено
пълно и главно доказване на твърденията по исковата молба.В този смисъл, съдът
счита, че ищецът в производството не проведе пълно и главно доказване относно
вида и размера и стойността на предоставените далекосъобщителни услуги, както и
относно единичната цена, така и относно общото потребено от ответника
количество от тези услуги.От тази гледна точка предявениия иск по чл.422 ГПКе
изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
При горните изводи и доколкото ответникът в
производството е представлявана от адв.Б., упълномощена при условията на чл.38,
ал.1 т.2 ЗА, то на същата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 200.65 лв., определено по реда на чл.7, ал.2 т.2 Наредба №1/2014г.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6 против Ц.А.С., с ЕГН **********, с адрес *** искове за установяване
съществуването на взамане в размер на 1010.80 лв., от които 543.49 лв.-дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
договор за мобилни услуги от 24.09.2013г., потребени в периода 10.11.2017г.до
09.04.2018г., за които операторът издал крайна фактура
№**********/10.04.2018г., платима в срок до 25.04.2018г., 467.31 лв.-неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги , представляваща трикратен размер на стандартните месечни
абонаменти на ползвания абонаментен пакет , за които по ч.гр.д.№1389/2019г. на
КРС е издадена заповед по чл.410 ГПК.
Осъжда „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да
заплати на адвокат Р.Б. възнаграждение в размер на 200.65 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: