№ 276
гр. Перник, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.а
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20251720200213 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № ПО-02-9 от 16.01.2025г.
(НП), издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район“ (БДЗБР), с което на С. И.а В., ЕГН **********, в качеството му на
длъжностно лице - кмет на Община Перник, на основание чл.200а, ал.2, пр.1-
во от Закона за водите (ЗВ) е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лв (петстотин лева) за нарушение на § 133, ал.7 и ал.9, т.2, б. „а“
от ПЗР на ЗИД на същия закон, вр. чл.83, ал.4, т.2 от Наредба № 1/10.10.2007г.
за проучване, ползване и опазване на подземните води и условие по т.3.1.4 от
Решение № 13 от 05.02.2018г. на министъра на околната среда и водите, тъй
като при извършена на 15.10.2024г. проверка на НМВ-ИДС „Рударци“, с.
Рударци, общ. Перник е установено, че съоръжения за мониторинг Сондаж №
2, Сондаж № 5 и Сондаж № 6 не са оборудвани за мониторинг на водното
ниво.
Жалбоподателят С. И.а В., В., по изложени в жалбата доводи, моли
оспореното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че посочването в НП, че не е изпълнено и условие по т.3.1.4 от
Решение № 13 от 05.02.2018г. на МОСВ, което не е нормативен акт, а акт по
гражданско правоотношение с вещни последици относно предоставяне на
Община Перник правото на управление и безвъзмездно ползване на
минералната вода и находище в с. Рударци, публична държавна собственост,
1
води до несъставомерност на деянието и съответно до неправилно
приложение на санкционната норма на чл.200а, ал.2, пр.1-во от ЗВ, съгласно
която се наказва длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по
закона. Претендира се, че описанието на нарушението не е в съответствие със
съдържанието на вменените за нарушени разпоредби на §133, ал.7 и ал.9, т.2,
б. „а“ от ПЗР на ЗИД на ЗВ .
В хода на съдебното производство жалбоподателят се представлява от
пълномощника си адв. А. А. от ПАК, която ангажира допълнителни писмени и
гласни доказателствени източници във връзка с предявеното обвинение.
Поддържа изложените в жалбата съображения, въз основа на които иска
атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира за
присъждане на разноски по делото.
Административнонаказващият орган (АНО) директор БДЗБР, чрез
процесуалния си представител ю.к. Н.С., изразява становище, че НП е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, за което са изложени съображения в
приложеното по делото Разпореждане № 400 от 26.02.2025г.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
С Решение № 13 от 05.02.2018г. на министъра на околната среда и
водите, на основание § 133, ал.4 от ПЗР на ЗВ, на Община Перник е
предоставено за срок до 01.01.2036г., безвъзмездно за управление и ползване,
находище на минерална вода (НМВ), изключителна държавна собственост
(ИДС) - № 62 от Приложение № 2 на ЗВ „Рударци“, включително
водовземните съоръжения - Сондаж № 7, Сондаж № 8 и Сондаж № 9 и
съоръженията за мониторинг Сондаж № 1, Сондаж № 2, Сондаж № 3, Сондаж
№ 4, Сондаж № 5 и Сондаж № 6.
На 15.10.2024г. свидетелите С. Б. К. и И.Б.М. – инспектори в Дирекция
„Контрол“ към БДЗБР извършили проверка на НМВ-ИДС „Рударци“, общ.
Перник, с. Рударци, във връзка с актуализация на Акта за изключителна
държавна собственост на процесното находище. В присъствието на
представител на Община Перник, установили, че съоръжения за мониторинг -
Сондаж № 2, Сондаж № 5 и Сондаж № 6 не са оборудвани за мониторинг на
водното ниво съгласно условие по т.3.1.4 от Решение № 13 от 05.02.2018г. на
министъра на околната среда и водите за безвъзмездно за управление и
ползване на находището на минерална вода на Община Перник.
2
За установеното е съставен Констативен протокол № КД-01-1313 от
15.10.2024г.
На 16.12.2024г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № КД-04-140, в който е посочено, че жалбоподателят, в
качеството си на Кмет на Община Перник е осъществил административно
нарушение по § 133, ал.7 и ал.9, т.2, б. „а“ от ПЗР на ЗИД на ЗВ, вр. чл.83, ал.4,
т.2 от Наредба № 1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на
подземните води и условие по т.3.1.4 от Решение № 13 от 05.02.2018г. на
министъра на околната среда и водите, тъй като при извършена на 15.10.2024г.
проверка на НМВ-ИДС „Рударци“, с. Рударци, общ. Перник е установено, че
съоръжения за мониторинг - Сондаж № 2, Сондаж № 5 и Сондаж № 6 не са
оборудвани за мониторинг на водното ниво.
При предявяването на акта жалбоподателят не вписал възражения във
връзка с констатациите.
Въз основа на така съставения акт, на 16.01.2025г. директорът на БДЗБР
издал оспореното НП, с което на жалбоподателя, в качеството на Кмет на
Община Перник за вмененото административно нарушение, на основание
чл.200а, ал.2, пр.1-во от ЗВ наложил административно наказание глоба в
размер на 500 лв.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на приложените към административнонаказателната преписка и
приети в хода на съдебното следствие писмени доказателства-заверено копие
на Решение № 13 от 05.02.2018г. на министъра на околната среда и водите, с
което е предоставено за срок до 01.01.2036г. безвъзмездно за управление и
ползване НМВ-ИДС „Рударци“, включително съоръженията за мониторинг
Сондаж № 2, Сондаж № 5 и Сондаж № 6, заверено копие на писмо с изх. №
ПО-02-9-(1) от 17.01.2025г. на директора на БДЗБР, с което е изпратено
оспореното НП, ведно с обратна разписка, заверено копие от писмо № РД-11-
219-(8) от 26.11.2024г. относно извършена съвместна проверка с Община
Перник, заверено копие от Констативен протокол № КД-01-1313 от
15.10.2024г., заверено копие от писмо с вх. № РД-04-46 от 23.02.2018г., с което
е изпратено Решение № 13 от 05.02.2018г. на министъра на околната среда и
водите за безвъзмездно управление и ползване на НМВ, ИДС на Община
Перник и заверено копие от същото решение, заверено копие от Заповед №
РД-05-178 от 05.09.2024г. на директорът на БДЗБР, заверено копие на Акт №
1605 за изключителна държавна собственост по отношение на процесните
сондажи.
Свидетелите С. Б. К. и И.Б.М. установяват, чрез подробните си и
взаимнодопълващи се показания, че са присъствали на проверката и лично са
възприели, че съоръженията за мониторинг - Сондаж № 2, Сондаж № 5 и
Сондаж № 6 не са оборудвани за мониторинг на водното ниво, като поддържат
изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Съдът прие, че дадената от
3
тези свидетели информация безпротиворечиво установява подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка.
Св. Л. С. Д. – гл. експерт „В и К“ в Община Перник, допусната по
искане на защитника на жалбоподателя, дава сведения, че през 2018г., когато
безвъзмездно е било предоставено за управление и ползване НМВ, ИДС на
Община Перник, не е било изпълнено нито едно от законовите изисквания от
страна на министерството на околната среда и водите по отношение на
съоръженията за минерални води – изключителна държавна собственост,
което е довело до необходимост от времеви ресурс, за да бъдат приведени
водовземните съоръжения и съоръженията за мониторинг в съответствие с
поставените условия от законодателя. Излага съображения, че процесните
съоръжения за мониторинг са включени в проект за водоснабдяване на с.
Рударци с минерална вода, за което е издадено строително разрешение,
извършват се строителни дейности, след приключването на които ще се
монтират измервателните устройства, тъй като към този момент същите не
могат да бъдат оставени без надзор до съответното съоръжение за
мониторинг.
От правна страна:
От приложената по административнонаказателна преписка Заповед №
РД-05-178 от 05.09.2024г. на директорът на БДЗБР, се установява, че
определени служители, сред които и актосъставителя С. Б. К., имат
правомощие да съставят актове за установяване на административни
нарушения по ЗВ.
Атакуваното НП е издадено от компетентен орган съгласно
възможността по чл.201, ал.2 от ЗВ, като това е станало и в съответствие с
изискванията на установената за това процедура.
Съдът не констатира формални предпоставки за отмяна на оспореното
НП, тъй като не установи при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
Съгласно § 133, ал.7 от ПЗР на ЗВ кметът на общината стопанисва
предоставените минерални води по ал.1 в съответствие с изискванията,
определени с наредбата по чл. 135, ал.1, т.2.
Съгласно § 133, ал.9, т.2, б. „а“ от ПЗР на ЗВ за ползването на
минералните води по ал.1 кметът на общината стопанисва и поддържа в
изправност съоръженията в съответствие с изискванията с наредбата по чл.
135, ал.1, т.2.
Съгласно чл.135, ал.1, т.2 от ЗВ Министерският съвет приема наредба
за проучване, ползване и опазване на подземните води.
Съгласно чл.83, ал.4, т.2 от Наредба № 1/10.10.2007г. за проучване,
4
ползване и опазване на подземните води, стопанисването на минералните води
- изключителна държавна собственост включва стопанисване на
съоръженията за минерални води – изключителна държавна собственост,
съгласно приложение № 2 към чл.14, т.2 от ЗВ, което от своя страна включва
поддържане на водовземните съоръжения, оборудването им за мониторинг и
надземното им оборудване в добро техническо състояние.
Не е спорно, че стопанисването е процесът на управление, поддържане
и използване на определен ресурс или имущество, с цел да се осигури
оптималното функциониране. Ето защо и доводите, изложени в жалбата, че в
НП не се съдържат констатации относно нарушение, изразяващо се в
нестопанисване на съоръжения за минерални води-публична държавна
собственост, което е довело до съществено процесуално нарушение, не се
споделят от съда, тъй като при излагане на обстоятелствата при които е
реализирана деятелността ясно и точно е описано, че се касае за необорудване
с мониторинг на водното ниво на конкретизираните три съоръжения, които са
включени при предоставянето безвъзмездно за управление и ползване на
НМВ-ИДС на Община Перник с Решение № 13 от 05.02.2018г. на министъра
на околната среда и водите.
Предвид изложеното, съдът прие, че в АУАН и НП ясно и в достатъчен
обем са посочени елементите, които индивидуализират процесното
нарушение, с което са спазени императивните изисквания на чл.42, ал.1, т.4 от
ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Изрично е отбелязано и в двата документа,
че се касае за административно нарушение, което е извършено от длъжностно
лице-кмет на Община Перник. В този смисъл правилно е определен субектът
на административнонаказателната отговорност, тъй като не се спори, че
жалбоподателят С. И. В. е кмет на Община Перник и като такъв има
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.85 от ЗАНН, вр. чл.93, т.1 от
НК.
Безспорно е, че предоставянето на НМВ - ИДС „Рударци“,
включително съоръженията за миниторинг Сондаж № 2, Сондаж № 5 и
Сондаж № 6, безвъзмездно за управление и ползване на Община Перник е
извършено по реда на § 133, ал.4 от ПЗР на ЗВ с Решение № 13 от 05.02.2018г.
на министъра на околната среда и водите, като от този момент по силата на §
133, ал.7 и ал.9, т. 2, б. „а“ от ПЗР на ЗВ за кмета на общината е възникнало
задължение да стопанисва предоставените минерални води и да поддържа в
изправност съоръженията в съответствие с изискванията, определени с
наредбата по чл.135, ал.1,т.2 от ЗВ.
В контекста на изложеното, съдът не споделя доводите в жалбата, че
АНО неправилно е приложил санкционната норма на чл.200а, ал.2, пр.1-во от
ЗВ, предвид направеното вписване при правната квалификация на
деятелността, че не е изпълнено и условието по т.3.1.4. от Решение №
13/05.02.2018г. на министъра на околната среда и водите, тъй като това е
отбелязано именно във връзка с вменените за нарушени законови разпоредби
5
на § 133, ал.7 и ал.9, т.2, б. „а“ от ПЗР, във вр. с чл.83, ал.4, т.2 от Наредба №
1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, съгласно
които стопанисването на предоставените минерални води на Община Перник
включва и стопанисването на съоръженията за минерални води, което включва
определени изисквания, сред които поддържане на водовземните съоръжения,
оборудването им за мониторинг и надземното им оборудване в добро
техническо състояние. Това, че на жалбоподателя, В. е вменено и изричното
условие по т.3.1.4. от Решение № 13/05.02.2018г. на министъра на околната
среда не води до игнориране на неговите задължения съгласно § 133, ал.7 и
ал.9, т.2, б. „а“ от ПЗР на ЗИД на същия закон, вр. чл.83, ал.4, т.2 от Наредба №
1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.
Въз основа на изложеното съдът приема, че при установените
фактически обстоятелства категорично е доказано вмененото нарушение на
жалбоподателя, в качеството му на длъжностно лице - кмет на Община
Перник.
Преди да приложи санкционната норма на чл.200а, ал.2, пр.1-во от ЗВ,
АНО е отбелязал в НП, че не са налице основания за прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Този извод не се споделя от съдебния състав.
Съдът счита, че настоящия случай разкрива обстоятелства, които обосновават
квалифицирането му като маловажен по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на
ЗАНН, което води до прилагането на чл.28 от ЗАНН, тъй като характеризират
деяние със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичния
случай на нарушения с тази правна квалификация. Не е спорно, че процесното
административно нарушение е формално и признаците на състава му не
включват настъпването на определен вредоносен резултат. Това обстоятелство
разгледано в съвкупност с останалите такива – липсата на данни
жалбоподателят да е санкциониран с влезли в сила наказателни постановления
за други административни нарушения от същия вид, факта, че държавата в
лицето на министерството на околната среда и водите при предаването на
НМВ „Рударци“-ИДС на Община Перник, не е била изпълнила законовите
изисквания въведени с Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на
подземните води още през 2007г., поради което и е бил необходим времеви
ресурс, за да се изпълнят от Община Перник поставените условия от
законодателя, както и наличните доказателства по делото, че процесните
съоръжения за мониторинг са включени в проект за водоснабдяване на с.
Рударци с минерална вода, за което е издадено строително разрешение,
извършват се строителни дейности, след приключването на които ще се
монтират измервателните устройства, в каквато насока са показанията на св.
Л. Д., установяват, че се касае за по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното деяние, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този
вид. В конкретния случай, съдът намира, че не са засегнати особено
съществено обществените отношения, които са обект на защита по ЗВ, като
нарушението не е дотолкова тежко, че да обосновава ангажирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с налагане на
6
административно наказание глоба в размер на 500 лв, което се явява
несъразмерно тежко на извършеното нарушение. Едновременно с това,
съдебният състав е на мнение, че за поправянето и превъзпитанието на дееца е
напълно достатъчно, след като се квалифицира деянието като маловажен
случай, да се предупреди писмено нарушителя, че при повторно нарушение,
ще му бъде наложено наказание, по който начин биха се изпълнили целите по
чл.12 от ЗАНН.
Предвид изложеното, НП се явява незаконосъобразно, тъй като АНО е
приложил неправилно материалния закон, поради което следва да бъде
отменено, тъй като е налице маловажен случай на административно
нарушение.
На основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН предупрждава нарушителя, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
По разноските:
Пълномощникът на жалбоподателя – адв. А. А. от ПАК, своевременно е
направила искане за присъждане на разноски, което с оглед изхода на делото, е
основателно. По делото е представила договор за правна помощ и съдействие,
в което е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на основание
чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна помощ,
има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. Не е спорно, че за да упражни
последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1 от ЗА, като наличието на
обстоятелството, свързано с конкретното основание от нормата не се нуждае
от доказване.
В конкретния случай горепосочените предпоставки са осъждане на
АНО са налице, поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА същият следва
да заплати на адв. А. А. от ПАК адвокатско възнаграждение в размер на 400лв
(четиристотин лева), определено по реда на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл.
изм.-ДВ, бр.14 от 2025г.).
Предвид отмяна на атакуваното НП претенцията на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.2, вр. ал.4 от ЗАНН и
чл.63д от ЗАНН съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ПО-02-9 от 16.01.2025г.,
издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, с
което на С. И.а В., ЕГН **********, в качеството му на длъжностно лице -
кмет на Община Перник, на основание чл.200а, ал.2, пр.1-во от Закона за
водите е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв
(петстотин лева) за нарушение на § 133, ал.7 и ал.9, т.2, б. „а“ от ПЗР на ЗИД
на същия закон, вр. чл.83, ал.4, т.2 от Наредба № 1/10.10.2007г. за проучване,
ползване и опазване на подземните води и условие по т.3.1.4 от Решение № 13
от 05.02.2018г. на министъра на околната среда и водите, тъй като при
извършена на 15.10.2024г. проверка на НМВ-ИДС „Рударци“, с. Рударци, общ.
Перник е установено, че съоръжения за мониторинг Сондаж № 2, Сондаж № 5
и Сондаж № 6 не са оборудвани за мониторинг на водното ниво.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. И.а В., ЕГН **********, В., че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” при
Министерство на околната среда и водите да заплати на адв. А. А. от ПАК
съдебни разноски в размер на 400лв (четиристотин лева), представляващи
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата по АНД № 20251720200213 по описа за 2025 година на Районен
съд Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8