РЕШЕНИЕ
№ 2715
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110112588 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по иск на „Топлофикация София“ ЕАД за признаване за
установено по отношение на Г. Т. Г., че дължи на дружеството сумите от
3735,23 лева – цена на потребена топлинна енергия за подгряване на вода и
отопление на имот с адрес: С., бул. „В. Л.“, № **, ет. *, ап. * (аб. № ****) за
периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната
лихва от 02.12.2022 г. до окончателното плащане; 637,89 лева – законна лихва
за забава за плащане на последната описана сума в периода от 15.09.2020 г. до
18.11.2022 г.; 48,38 лева – цена за услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия“ за гореописания имот в периода от месец октомври 2019 г.
до месец април 2021 г., както и 10,61 лева – законна лихва за забава за
плащане на последната описана сума в периода от 01.12.2019 г. до 18.11.2022
г.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на гореописания имот, до
който дружеството е доставяло топлинна енергия, и поради това същата
следва да му се плати. Претендират се разноски.
Ответникът оспорва да е собственик на имота, възразява и за погасяване
на задълженията си по давност. Не оспорва доставка на топлинна енергия до
имота в посочените от ищеца количества. Иска отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът намира следното от фактическа страна:
Съгласно писмо с изпх. № РОБ23-ЕВ00-713-[1]/10.10.2023 г. на
Столичната община, район „Оборище“ (на лист 92 – 93 от делото), сградата
1
на ул. „В. Л.“ № ** в София е със стари адреси – бул. „С.“ № * и бул. „В.“ №
*, като за апартамент на първия етаж от същата е съставен Акт за държавна
собственост № 1036/15.07.1952 г., с който имотът е отчужден от П. Т. С. (на
лист 94 от делото), а с договор по преписка П-235/1965 г. апартаментът, в
лявата страна на партера на бул. „В.“ * е предаден на Р. П. Д. и Т. П. Д., за
които има писмо с изх. № К-17-10/19.01.1967 г. на зам.-министър на
архитектурата и благоустройството, който е утвърдил решение имотът да се
продаде на последните двама души.
Съгласно представен на лист 17 от ищеца списък на живущите от
15.01.1969 г. към същата дата апартамент № * в сградата с адрес: С., бул. „В.“
№ *, е на Т. П. Д., а ап. № * – на Л. И. Х.
Налице са два изходящи от ищеца документа – Констативен протокол
от 16.09.1988 г. на Р. Д. – инкасатор (на лист 16 от делото), и Писмо с изх. №
1796/31.05.2012 г. (на лист 18 от делото), според които в ап. * живее Г. Т. Г.,
като в последното писмо се твърди, че това била „първична информация от
собствениците в етажната собственост“. И двата документа не носят подпис
на ответника.
На лист 26 от делото ищецът представя списък със заглавие „Етажни
собственици“ и отбелязване в горния десен ъгъл „Приложение 1“, в който
под№ 3 е записан Г. Т. Г. с аб. № 5105, посочени „радиат.“ 4, „ИРР“, 4 и „т.
вент.“ 4. Няма данни обаче към какво е приложение този документи и това не
следва от текста.
На лист 76 – 77 от делото са представени два главни отчета за имот с
адрес: София, бул. „В. Л.“ № **, ап. *, в които като абонат е вписан Г. Т. Г.,
но същите не са подписани в графа „клиент“.
При така установените факти, съдът намира следното оправна страна:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ задължен за плащане на топлинна енергия,
доставена до обект в сграда в режим на етажна собственост е собственикът
или титулярът на вещно право. Ако не се установи такъв, задълженията се
поемат от сключИ. писмен договор по чл. 149 ЗЕ.
В случая не са налице доказателства, че ответникът е собственик на
процесния имот. Няма документи за собственост на негово име, а
представеното приложение със заглавие „Етажни собственици“ не е ясно за
коя сграда се отнася и при преценка по чл. 175 ГПК съдът намира, че не е
достатъчно, за да формира признание на ответника, че е собственик именно
на топлоснабдения имот (има и разминаване в номерацията – по списъка
ответникът е под № 3, а се търсят вземания за апартамент № 1). Изходящите
от служители на ищеца документи пък нямат доказателствена сила, тъй като
възпроизвеждат изгодни за ищеца факти.
Тъй като никакви доказателства по делото не свързват ответника с
процесния имот, всички искове следва да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК.
2
Същият е представил на лист 60 договор за безплатна правна помощ от
05.06.2023 г. Със списък на лист 62 адвокатът на ищеца И. Н. претендира
съдът да му определи възнаграждение от два пъти по 4 лева, като се позовава
на обявената за неприложима с Решение от 25.01.2024 г. на Съда на
Европейския съюз по дело C-438/22 Ем акаунт БГ тарифа на минимални
възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет. Затова съдът ще
определя възнагражденията според собствена оценка за положения от
адвоката труд, като намира, че с оглед на мотивираното възражение в
заповедното производство следва да му се присъдят 100 лева, а поради
неявяване в заседанията в исковото производство, съобразявайки цената на
иска – 300 лева. Ответникът следва да плати на адвоката тези суми.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на Г. Т. Г. , с ЕГН: **********, и
адрес: С.,бул. „В. Л.“ № **, ет. *, ап. *, че същият дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК:*********, и адрес на управление: София, ул.
„Ястребец“ № 23б, 3735,23 лева (три хиляди седемстотин тридесет и пет лева
и 23 ст.) – цена на потребена топлинна енергия за подгряване на вода и
отопление на имот с адрес: София, бул. „В. Л.“, № **, ет. *, ап. * (аб. № ****)
за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г.; 637,89 лева
(шестстотин тридесет и седем лева и 89 ст.) – законна лихва за забава за
плащане на последната описана сума в периода от 15.09.2020 г. до 18.11.2022
г.; 48,38 лева (четиридесет и осем лева и 38 ст.) – цена за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ за гореописания имот в периода от
месец октомври 2019 г. до месец април 2021 г., както и 10,61 лева – законна
лихва за забава за плащане на последната описана сума в периода от
01.12.2019 г. до 18.11.2022 г. – задължения по Заповед за изпълнение №
36892/21.12.2022 г. по частно гражданско дело № 66277/2022 г. на Софийския
районен съд, 28. състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2
ЗАдв „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:*********, и адрес на
управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, да плати на И. А. Н., с код по
БУЛСТАТ: *********, и адрес на кантората: Б., ул. „С.“ № **, ет. *, офис *,
100 лева (сто лева) – разноски в заповедното производство, и 300 лева
(триста лева) – разноски в исковото производство).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3