РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Девня , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ в публично заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20203120100939 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание на чл. 415
във вр. с чл. 422 от ГПК, заведен от ЮБЦ ЕООД, ЕИК *********, против Ю. Х. С., ЕГН
**********, С ИСКАНЕ да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
по отношение на ответника съществува изискуемо вземане на ЮБЦ ЕООД, ЕИК *********,
в размер на 83,97 лева - главница представляваща НЕУСТОЙКА по договори, сключени
между Ю. Х. С. и „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" АД, заведени
под клиентски номер 16663019001, вземанията по който са цедирани.
Обективирано е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовата страна
сторените разноски, включително и разноските по заповедното производство по частно
гражданско дело № 578/2020 г. по описа на РС ДЕВНЯ І състав.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения:
Твърди се ,че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, било
образувано ч.гр.д. № 578/2020 г. по описа на РС ДЕВНЯ І състав., срещу Ю. Х. С., ЕГН
********** , по което длъжникът бил уведомен по реда на чл. 47 ГПК. Във връзка с
горните твърдения ищцовото ЕООД обосновава правния си интерес от избраната форма на
искова защита.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция, позовавайки се на договор за
цесия от дата 01.10.2019г. с прехвърлител на вземанията "С.Г. ГРУП" ООД, ЕИК *********,
което дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за
цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител на вземания „БЪЛГАРСКА
1
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги,
допълнителни споразумения към него. Твърди се, че мобилният оператор с търговска марка
„БТК" ЕАД бил прехвърлил вземания спрямо физически/ юридически лица, подробно
описани в Приложение № 1 от договора. С оглед горните факти, ищцовата страна твърди, че
е встъпила в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди
подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство има надлежно
качество ищец по установителния иск. Релевира се, че ищецът кредитор е придобил права
върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности. включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Твърди се, че между ответника и „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА
КОМПАНИЯ" ЕАД бил сключен договор за далекосъобщителни услуги от дата 31.05.2017г.
От представените фактури се установявало, че ответникът потребявал далекосъобщителни
услуги, които били предоставяни от изправната страна по договора, БТК ЕАД , но не е
изпълнил задълженията си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си
поведение бил изпаднал в забава / чл.79, ЗЗД/.Неплащането в срок на издадените фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния
договор с абоната и да начисли неустойка за предсрочното прекратяване на сключения
договор.
В исковата молба са развити подробни съображения и е цитирана съдебна практика
относно валидността на договорите за цесия, респективно надлежното уведомяване на
ответника .
В подкрепа на твърденията си ищцовата страна е представила писмени доказателства,
обективирала е искане за прилагане на частното дело, образувано по заявлението по чл.410
ГПК .
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В о.с.з. ищецът не се явява, не се представлява, представя писмено становище, с което
моли съда, да уважи така предявения иск. Ответникът в о.с.з. признава задължението.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено, от фактическа и правна страна, следното:
Така предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК е допустим като предявен от
заявителя против длъжника в заповедното производство в опроделения от съда срок.
Разгледан по същество същият се явява и основателен. Наличието на облигационна връзка
между ответника и БТК ЕАД се установява от приетия като писмено доказателство договор
за мобилни услуги. Видно от същия БТК ЕАД е поел задължение да предоставя мобилни
2
услуги на ответника за телефонен номер ********* при условията на абонаментен план
VIVACOM i- Traffic XL и срещу заплащането на същите и на месечна абонаментна такса в
размер на 27,99 лв. Съгласно чл.25 от Общите условия абонатът следва да заплаща
ежемесечно цената на месечния абонамент за поддържане на достъп до мрежата и
стойността на проведените разговори и други услуги, ползвани през предходния месец(или
периоди). Съгласно чл.35 от Общите условия заплащането се извършва въз основа на
месечни сметки. От ищеца са представени фактури и приложения към тях, от които са видни
стойността на потребените услуги за ползваните от абоната мобилни услуги – 223,64 лв за
период от 08.05.2017г. до 07.09.2017г. Неизпълнението на ответника да заплати тези суми е
обусловило правото на мобилния оператор да ангажира отговорноста на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се на стр.5- а от индивидуалния договор за мобилни услуги,
като начисли в крайната издадена фактура№**********/2207.2017г. неустойка за
предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна клауза предвижда,
че в случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичането на уговорения срок по
вина или инициатива на потребителя, вкл. при неплащане на дължими думи, последният
дължи неустойка в размер на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер месечни абонаменти за услугите за срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, вкл. за допcлнителните услуги по техния стандартен размер без отстъпка.
Съгласно правилата за начисляване на неустойката за номер ********* е начислена
неустойка по договор за мобилни услуги в размер на тримесечни абонаментни такси в
размер на 3х27,99, лв. = 83,97 лв.
От приетите по делото Договор за прехвърляне на вземания от дата 16.10.2018 г. между
БТК ЕАД, в качеството на цедент и С.Г. Груп ООД в качеството на цесионер,
потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, пълномощно от " БТК ЕАД,
с което упълномощава С.Г. Груп ООД да извършва уведомяване на длъжниците по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД по посочения договор за цесия, Договор за цесия от 01.10.2019 г. между " С.Г.
Груп ООД в качеството на цедент и ЮБЦ ЕООД в качеството на цесионер, извлечение от
Приложение № 1 към посочения договор, се установява, че с посочените договори и
приложения, БТК ЕАД е прехвърлила процесното вземане спрямо ответника на С.Г. Груп
ООД на 16.10.2018 г., което впоследствие е цедирало вземането на ищцовото дружество на
01.10.2019 г., и ищецът се легитимира като кредитор спрямо ответника на процеснот
вземане. Ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установяви, че преди
предявяване на иска ответникът е получил уведомление за извършените цесии на
вземанията по процесня договор за мобилни услуги. Няма пречка обаче уведомлението за
извършената цесия да може да се извърши и с връчване на препис от исковата молба, към
която са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера, точно какъвто е и настоящият случай, в който смисъл е и Решение 114 от
07.09.2016 г. по т. д. 362/2015 г. на II т.отд., Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г., I т. отд., поради което съдът приема, че връчването на същата представлява
надлежно съобщаване на цесията, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
3
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Предвид изхода на производството следва да се присъдят в полза на ищеца разноските
в заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в общ размер от 205 лева. На ищеца следва да бъдат присъдени и
разноските в настоящото производство, които възлизат на 205 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ю. Х. С., ЕГН
**********, гр. Д., ул. “ П. “ №* , дължи на ЮБЦ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес в
гр. София, бул. “ България “ №81, вх. В, ет. 8, сумата от 83,97 лева / осемдесет и три лева и
97 стотинки /, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер ************** сключен на 31.05.2017г. между Ю. Х. С., и БТК ЕАД,
вземането по които е цедирано, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК по ч.гр. д. №578/2020г. на РС Девня.
ОСЪЖДА Ю. Х. С., ЕГН **********, гр. Д., ул. “ П. “ №*, да заплати на ЮБЦ ЕООД,
ЕИК *********, съдебен адрес в гр. София, бул. “ България “ №81, вх. В, ет. 8, сумата от
205 лева /двеста и пет лева /, представляваща разноски направени в заповедното
производство, както и сумата от 205 лева / двеста и пет лева /, представляваща разноски,
направени в исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4