Р
Е Ш Е
Н И Е
№ гр.Царево 23.07.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд, гражданска колегия І-ви
граждански състав, в съдебно заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател: Мария Москова
при секретаря Петранка Бъкларова,
като разгледа докладваното от съдия Москова
гр. дело № 9/2019г. по описа
на съда, за да се произнесе съобрази:
Производството по делото
е образувано по искова молба с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, предявена от „***” ЕООД чрез ю.к.И. против Ф.С.П. с ЕГН ********** ***, с
която се иска да бъде признато за установено между страните, че Ф.С.П. дължи на
ищцовото дружество сумата в размер общо на 1055.25 лв., представляваща
неизплатено от ответника задължение по Договор за потребителски кредит №***г.,
сформирана както следва: главница в
размер на 500 лева, възнаградителна лихва в размер на 89.59 лева и
възнаграждение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги в размер на 465.66 лева, както и законна
лихва от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда -07.03.2018г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 62/08.03.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 102/2018г. по
описа на РС-Царево.
Твърди се, че ищцовото
дружество се намирало в облигационни отношения с ответника, по силата на
Договор за потребителски кредит №***г.,
сключен между „***” ЕООД като кредитор и Ф.С.П. с ЕГН **********, като
кредитополучател, при следните
параметри: Сума на кредита: 500 лв.; срок на кредита: 9 месеца; размер на
вноската: 65.51 лв.; падеж на вноската: десети ден от месеца; годишен процент
на разходите (ГПР): 49.87 %; годишен лихвен процент: 41.17%; лихвен процент на
ден: 0.11%; Общо задължение по кредита: 589.59 лв. Твърди се също така, че във
връзка със сключения договор, от ответника е бил избран и закупен пакет от
допълнителни услуги, по който е било уговорено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги: 465.66 лв. и размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги: 51.74 лв. Общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги било, както следва:
общо задължение: 1055.25 лв.; общ размер на вноска: 117.25лв. и дата на
погасяване: 20-ти ден от месеца.
Сочи се, че съгласно Декларации т.А към
Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия
(ОУ), които са били предадени при подписване на договора и с които длъжникът
внимателно се е запознал преди подписване на договора, приема и няма забележки
към тях и се задължавал да ги спазва, за което полага подписа си под клаузите
на този ДПК и ОУ.
Твърди се, че „***” ЕООД
е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като е превело парична
сума в размер на 500.00 лв. по посочената от длъжника банкова сметка (******).
От своя страна
ответникът Ф.С.П. поела задължение по Договора за потребителски кредит № ***.,
да върне отпуснатата й парична сума при уговорените лихви за срок от 9 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 117.25 лв. и падежна дата всяко 20-то число на
месеца.
Твърди се, че длъжникът
не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и не е направил нито една
пълна погасителна вноски и една непълна, и след изпадането в забава и съгласно
уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за
потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна
вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е
необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или
други.“, на 23.05.2017г. договорът е бил прекратен автоматично от страна на „***“
ЕООД и е била обявена неговата предсрочна изискуемост. На 29.05.2017г. е било
изпратено уведомително писмо на ответника, с което е уведомен, че договора е
прекратен и е обявен за предсрочно изискуем.
Заявено е изрично, че „***“
ЕООД се отказва да търси в настоящето производство претендираната с подаденото
заявление лихва за забава в размер 8.74 лв., като претендира само законна лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Иска се да бъде признато
за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
общо в размер на 1055.25 лв., сформирана както следва : главница в размер на 500.00 лева, договорно
възнаграждение в размер на 89.59 лева и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 465.66 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението, и да бъде осъден ответника да заплати на
ищцовото дружество направените по делото разноски.
В срока по ГПК,
ответникът чрез особения си представител адв.Д. е депозирал отговор, с който е
взела становище за неоснователност и недоказаност на иска, тъй като
предсрочната изискуемост не била доведена до знанието на длъжника. Счита, че
клаузата да предоставянето на пакет от допълнителни услуги е нищожна на
основание чл.21 ал.1 от ЗПК като договорена в противоречие с нормата на чл.10а
ал.2 от ЗПК, както и че е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП ,
поради което е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Възразява срещу
претендираната възнаградителна лихва, като счита, че такава не се дължи при
предсрочна изискуемост на кредита.
В с.з.
ищецът, редовно призован, не се явява. Същият е депозирал чрез процесуалния си
представител молба делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като моли
исковата претенция да бъде уважена изцяло като основателна и доказана.
В с.з. ответникът чрез особения си представител адв.Д.
поддържа писмения отговор, с който взема становище за неоснователност на иска и счита, че уговорените
с договора за потребителски кредит лихвени проценти за нищожни, тъй като
накърняват добрите нрави, а освен договорът за кредит е недействителен, тъй
като съдържа неравноправни клаузи - уговорените лихвените проценти и
възнаграждението за допълнителен пакет от услуги, които са в противоречие със
ЗЗП.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа
страна и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и
от представените писмени доказателства се установява, че на 07.02.2017г. между
ищеца в качеството в качеството на кредитор и ответникът в качеството на
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №***., по силата на
който ищецът чрез упълномощен от него кредитен експерт е предоставил на
ответника заем в размер на 500 лв. срещу задължението на последния да го върне
в срок от 9 месеца с размер на вноската от 65.51 лева на месец, ГПР в размер на
49,87% и лихвен процент на ден 0,11% и годишен лихвен процент в размер на
41,17%. В договора е посочено, че общо дължимата сума по кредита възлиза на 589.59лв.
Избран е и пакет
от допълнителни услуги – Бонус, за което се дължи от ответника възнаграждение в
размер на 465.66 лв., платимо на вноски от по 51.74лв. месечно. Отразено е, че
общият размер на сумата, която ответникът следва да върне на ищеца по сключения
договор за потребителски кредит и по пакета от допълнителни услуги е 1055.25 лв,
платима на вноски за срок от 9 месеца, като размерът на месечната погасителна
вноска е 117.25 лв., а падежът й е до 20-тия ден от месеца. Ответникът е
декларирал, че е запознат и приема приложимите към настоящия договор общи
условия. Декларирал, че са му предоставени информация във формата на стандартен
европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко
предлагания договор за кредит съответства на възможностите на ответника и
финансовото му състояние, както разяснения на преддоговорна информация и
допълнителен пакет услуги. На същата
дата е сключено и споразумение за допълнителен пакет услуги с приложими към него общи условия. Към
договора за кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и
подписан от страните погасителен план.
По делото не се спори,
че ответникът е получил сумата от 500 лева съгласно договора като ищцовото дружество
на 30.03.2017г. е превело парична сума в размер в размер на 500.00 лв. по
посочената от длъжника банкова сметка (******).
По делото липсват данни
и доказателства ответницата да е погасила каквато и да е било част от
задълженията си по договора.
Видно от представеното
по делото уведомително писмо /л.43/ ищцовото дружество е обямило сключения
между страните потребителски договор за едностранно прекратен считано от
23.05.2017г., като няма данни обаче същото да е стигнало до знанието на
ответницата.
По делото е прието
ч.гр.д. № 102/2018г. по описа на
РС-Царево, от което се установява, че на 07.03.2018 г. ищецът е депозирал пред
РС-Царево заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответницата за
процесните суми, като заявлението е уважено от РС-Царево и е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Заповедта
е връчена на ответницата– длъжник в заповедното производство при условията на
чл.47 от ГПК, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по
чл. 422 ГПК в едномесечен срок за установяване на вземанията по издадената
заповед. В едномесечния срок ищцовото дружество е предявило установителния иск,
въз основа на който е образувано настоящото исково производство за установяване
на дължимостта на сумите за главница и договорна лихва в размер общо на 1055.25
лева, като ищцовото дружество изрично заявява, че се отказва от претенцията си
за сумата от 8.74 лева, представляваща мораторна лихва.
От събраните по делото
доказателства се установява, че към датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение /07.03.2018г./ е настъпил падежа
на цялото задължение - последна падежна дата 20.12.2017г.
По делото е безспорно,
че към датата на подаването на заявлението – 07.03.2018г., въз основа на което
е образувано ЧГД № 102/2018г. по описа на Районен съд- Царево, както и към
момента на произнасянето по делото с решение, ответникът не е погасил
задължението си към ищцовото дружество.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
Предявен е установителен
иск по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК относно вземанията на ищцовото
дружество срешу ответницата в размер общо на 1055.25 лева, представляващи парично
задължение по Договор за потребителски кредит №***., сформирани както
следва: главница в размер на 500 лева,
възнаградителна лихва в размер на 89.59 лева и възнаграждение за предоставяне
на пакет за допълнителни услуги в размер
на 465.66 лева, както и законна лихва от датата на подаването на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда -07.03.2018г. до изплащане на вземането.
За да се уважат
предявените искове ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят
исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за заем, изпълнение
на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за
ответника е възникналото задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва
да докаже и вземанията си и по размер. Ответникът следва да проведе насрещно
доказване по тези факти. Ответникът следва да докаже всички факти, които сочи
да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания в т.ч. и
възражението си за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за
недействителен или за недействителност на отделни клаузи.
С оглед заявените от особения представител на ответника в
първото съдебно заседания възражения за недействителност на договора за кредит,
следва да се посочи, че потребителят може да релевира възражение за
неравноправност на клауза в договора за потребителски кредит в исково
производство, вкл. и в съдебен процес, образуван въз основа на предявен
положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Тъй като правните
норми, които уреждат действителността на правните сделки, са от императивен,
повелителен порядък, то възражението на потребителя за неравноправния характер
на договорна клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата
молба по чл. 131 ГПК, като може да бъде наведено за първи път и във въззивното
производство, като ограниченията на чл. 266 ГПК не се прилагат.
Между ответника и ищеца
са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора. От
събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма част от
императивно определеното съдържание на договора е налице.
Договорът за
потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор, кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 49,87% . В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на
ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / бидейки глобален
израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния
договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е
лихвен процент по заема / който е фиксиран /, както и годишно оскъпяване по
заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора.
Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в
ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия е недопустимо / в материалноправен смисъл /. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на
практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки
цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за
потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в погасителната вноска е включено и
изплащане на задължения по споразумение за допълнителни услуги. От така
изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени
при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Още повече, че впоследствие
годишния процент на разходите се намалява, като не става ясно по какъв начин
това се отразява на дължимите по договора суми с оглед липсата на методика, по
която същият е изчислен при сключване на договора. В този порядък неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва
ясно да посочи какво точно е включено в тях.
Съобразно
гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова
не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, при
недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В този случай с
оглед недействителност на договора за кредит, то недействителна се явява и
уговорката за заплащане на такса за допълнителен пакет услуги.
По отношение на
клаузите, касаещи възнаградителната лихва и заплащане на допълнителен пакет
услуги, то са налице и други основания за недействителността им. В договора е
уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна лихва по договора в размер
на 41.17%, както и лихвен процент на ден в размер на 0.11%. Възраженията на
ответника, че така уговорения размер на възнаградителната лихва противоречи на
добрите нрави и в този смисъл клаузата на т.VI, се явява нищожна е основателно.
Действително към датата на уговарянето на размера на възнаградителната лихва по
кредита няма императивни разпоредби (императивните разпоредби в ЗПК касаят
единствено размера на ГПР), които да определят максималния размер на
възнаградителната лихва, но това не означава, че свободата на волята на
страните по никакъв начин не е ограничена и то при положение, че се касае за
потребителски договор, при който едната страна-потребитслят е по-слабата
икономически страна; поради което и се ползва със засилена защита от ЗЗП и
ЗПК. Ограничителят на свободата на
волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили
се правила, непосредствено свързани със справедливостта,добросъвестността и
нормалното развитие на обществените отношения. В правната доктрина и съдебна
практика се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било
той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Налице е трайноустановена практика на
Върховен касационен съд на Република България,която посочва добросъвестния и
съответстващия на добрите нрави /като ограничение на свободата на волята/
предел на волята на страните за заплащане на възнаградителна лихва, а именно:
три пъти размера на законната лихва. В този смисъл е практика на
ВКС/Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по
гр.д.№5093/2007г.,определение№877 по т.д.№662/ 2012г. и др./ според която
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната лихва. След справка в електронната
страница на БНБ съдът установи, че към датата на сключване на договора за
потребителски кредит основният лихвен процент е 0,02 %, от което следва, че
размерът на законната лихва е бил 10,02 % т.е. уговорения в договора за кредит
годишен лихвен процент надвишава повече от четири пъти законната лихва. В
настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 41,17% годишно
надхвърля с над 4 пъти законната, което представлява нарушение на добрите
нрави/ критерии за норми на поведение,установени в обществото/, тъй като надхвърлят
драстично трикратния размер на законната лихва. Ето защо клаузите на т VІ от
договора,с които е уговорен ГЛП в размер на 41.17% и лихвен процент на ден в
размер на 0.11% накърняват договорното равноправие между страните, противоречат
на добрите нрави и са в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето, поради което се явяват нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.
трето от ЗЗД като противоречащи на добрите нрави.
В т. VI от договора е
уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 465.66 лв. Възнаграждението, което се е задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо
място,предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора
за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на
закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В
тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът н
действието, за което се събират такси н/илн комисиони, трябва да бъдат ясно н
точно определени в договора за потребителски кредит." В случая в Договора за потребителски кредит не
са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните
такси. В сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 07.02.2017г., са изброени вида на услугите, които може
да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор, нито в Споразумението
е предвидена клауза, която да приобщава Споразумението за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги от 07.02.2017г. г. именно към процесния договор за
потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването
на чл.10а. ал.4 ог ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се
събират такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в
процесния договор за потребителски кредит.
В противоречие на императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в
процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги ,както е посочено и в самото
Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните Договор. Принципът на
добросъвестност н справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати
такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на
такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски
кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на
кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на 465.66 лв. Предвид на изложеното се налага
извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги в размер на 465.66 лв. се явява
нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10,
ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският
кредит/ЗПК/. Ето защо предявеният иск за
установяване на дължимост на претендираните суми за погасяване на задължения по
това споразумение следва да се отхвърли и на това основание.
С оглед изложените
съображения, то ответникът дължи връщане единствено на главницата по сключения
договор за потребителски кредит, която е в размер от 500 лв. Върху посочената
сума от 500 лева следва да се присъди законната лихва, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда - 07.03.2018г.
до окончателното й заплащане.
С оглед изхода на делото,
ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на
ищеца сумата от 362.50 лв., представляваща разноски в настоящото
производство, от които 62.50 лв. –
заплатена държавна такса, 150 лева – заплатено възнаграждение за особен
представител и 150 лева –юрисконсултско възнаграждение, както и
сумата от 87.50 лева,
представляващи разноски в заповедното производство, от които 12.50 лв. –
заплатена държавна такса и 75 лева –юрисконсултско възнаграждение, изчислени
съразмерно уважената част от исковата претенция.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че по
отношение на Ф.С.П. с ЕГН ********** ***, съществува вземане за „***” ЕООД, с
ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, за сумата в размер на
500 /петстотин/ лева,
представляваща дължима главница по сключен между страните Договор за
потребителски кредит №********** от 07.02.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението в съда - 07.03.2018г.
до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение №62/08.03.2018г. по ч.гр.д.102/2018г. на РС-Царево, като ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции за сумата в размер на 89.59 лева, представляваща
възнаградителна договорна лихва и сумата
в размер на 465.66 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на пакет
за допълнителни услуги по договора за
потребителски кредит.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК Ф.С.П. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ***” ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***
сумата от 87.50 лева, представляваща
разноски в заповедното производство по частно гр. дело № 120/2018 г. на
РС-Царево и сумата от общо 362.50 лева, представляваща – разноски
по настоящото исково производство, изчислени съразмерно уважената част от исковата
претенция.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Бургас, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: