№ 9164
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110146783 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от М. Е. Г., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка Л.
В. Г., ЕГН **********, срещу Е. Д. Г., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени
искове по чл.143, ал.2 СК и по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК - за присъждане на дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете месечна издръжка в размер на 250,00 лв., считано
от 10.08.2021г., както и издръжка за минало време в размер на 3000,00 лв. за периода
10.08.2020г. – 10.08.2021г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като с майката на ищеца са
разделени. Твърди се грижи за ищеца да полага единствено неговата майка. Сочи се, че
детето има нужда от средства за задоволяване на екзистенциалните си нужди - храна,
облекло, предучилищна подготовка, здравословното състояние на детето и други. В съдебно
заседание поддържа исковете, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Ищцата е малолетна и е дете на ответника (удостоверение за раждане на л. 5 от делото).
Ответникът се осигурява месечно при работодател „Елеганс – А1” месечно за сумата в
размер на 650,00 лв. (л. 28 от делото). Установява се по делото и че ищцата се осигурява при
работодателя „Ванесита 78” за сумата месечно около 150 лв. /л. 27 от делото/. Ответникът по
делото не е подал отговор на исковата молба и не е оспорил твърденията на ищцата, че не е
заплащал издръжка за малолетното си дете.
1
Нуждите на ищцата се установяват от самия факт на биологичното й съществуване и не е
необходимо да се обосновават специално. При изясняване на спорните въпроси по
настоящото дело, съдът прецени своето решение въз основа на най-добрия интерес на
детето, като в този смисъл взима предвид и общоизвестните обстоятелства. Издръжката се
дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родителят
следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на детето. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал.
1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор,
че задължението за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата
родители за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на детето,
на подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно развитие. При това
положение съдът, като взе предвид нуждите на ищеца съобразно възрастта му, приема, че
общият размер на издръжката, от която има нужда същият съобразно правото на преценка
на съда по чл. 162 ГПК, е 400,00 лева месечно, от който ответникът с оглед размера на
доходите си следва да поеме част в размер на 177,50 лв. месечно. Ето защо претенцията за
издръжка за бъдеще време с правно основание чл. 143, ал. 2 СК е основателна до размер от
177,50 лв. месечно, до който размер същата следва да бъде уважена, като съответно бъде
отхвърлена за разликата над уважения размер от 177,50 лв. месечно до пълния предявен
такъв от 250,00 лв. месечно, като неоснователен. Издръжката се дължи от датата на
подаване на исковата молба. Частично основателен за сума в размер на 177,50 лв. месечно се
явява и обективно съединеният иск по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК, доколкото не се установи
по делото плащане от страна на ответника на издръжка на ищцата в този период. По тези
съображения искът по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде уважен за размер от 2130
лв. за периода 10.08.2020г. – 10.08.2021г., като следва да бъде отхвърлен за сумата над
уважения размер от 2130 лв. до пълния предявен такъв от 3000,00 лв., като неоснователен.
По изпълнението на решението: Съгласно чл. 242, ал.1, предл. първо ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските: При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски за
уважената част от исковете, а ответникът - за отхвърлената част от тях. Претенция за
разноски е направил единствено ищеца, който не е представил по делото списък по чл. 80
ГПК. По отношение на ищеца не се установи твърдяното от ищеца обстоятелство, че по
договора за правна защита и съдействие с адв. Г. А. – САК е заплатена в брой сумата от 600
лв. за адвокатско възнаграждение, като в същият единствено е отбелязано, че е договорено
възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв., които да се платят в брой. Ето защо
съдът намира, че не се установява по делото ищецът да е сторил разноски, поради което и
такива не следва да му бъдат присъждани. По делото ответникът не е предявил претенция за
разноски. Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което
2
държавната такса по делото за отхвърлената част от обективно кумулативно съединените
искове следва да остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът да бъде осъден да
заплати в полза на съда държавна такса върху уважената част от същите в размер на 340,80
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК Е. Д. Г., ЕГН **********, да заплаща на М. Е.
Г., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка Л. В. Г., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 177,50 лв., считано от 10.08.2021г. до настъпване на законна причина,
обуславяща нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 177,500 лв. месечно до пълния предявен такъв от 250,00 лв. месечно,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК Е. Д. Г., ЕГН **********, да заплаща на М. Е. Г.,
ЕГН: **********, действаща чрез своята майка Л. В. Г., ЕГН **********, издръжка за
минало време в размер на 2130,00 лв. за периода 10.08.2020г. – 10.08.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 2130 лв. до пълния предявен такъв
от 3000,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза на М. Е. Г., ЕГН: **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Е. Д. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд, сумата в размер на 340,80 лв., представляваща държавна такса
върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от 18.11.2020 г. (чл. 315, ал. 2 ГПК).
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3