№ 1133
гр. Варна, 20.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110201356 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от „СЕМИЗ“ООД, представлявано от управителя О. Р. Х. против НП
№ 23-0001541/17.09.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Варна, с което на основание чл. 96 г, ал.1 пр.2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ на юридическото лице е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди / лева.
В жалбата се излагат твърдения, че издаденото НП е незаконосъобразно и
издадено в нарушение на приложимите правни норми. Сочи се, че цитираната като
нарушена правна норма на чл. 7а ал.2 пр.3 от ЗАвП сама по себе си не съдържа
индивидуализация на изпълнително деяние на административно нарушение, а е едно
общо правило за поведение, което препраща към съответния подзаконов нормативен
акт, а именно – към нормата на чл. 87 т.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ за
обществен превоз на пътници и товари. Излага се твърдение, че нормата на чл. 87 т.2
от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ от своя страна препраща към разпоредбата на чл.
1 ал.1 т.4 от Наредба № 36/15.05.2006 г. , според която водачите на автомобили за
обществен превоз на пътници и товари следва да притежават издадено и валидно
удостоверение за психологическа годност към момента на осъществяване на
съответния превоз. Сочи се, че в конкретния случай, нито в АУАН, нито в НП са
1
конкретизирани и посочени правните норми относими към общото правило за
поведение, формулирано в чл. 7а ал.2 предл. 3 от ЗАвП. Навеждат се доводи, че
националната уредба на така въведеното изискване към водачите на автомобили за
обществен превоз, а именно - да притежават валидно удостоверение за психологическа
годност е в явно нарушение на приложимото законодателство на Европейския съюз.
Излага се твърдение, че според Директива № 2006/126 на ЕПС психологическата
годност на лицата, упражняващи дейност като професионален водач, подлежи на
установяване само при първоначално издаване на свидетелство за управление и при
периодично подновяване на издаденото свидетелство, поради което притежаването на
валидно свидетелство за управление на МПС се явява напълно достатъчно като
документ, доказващ наличието на необходимата психологическа годност на водача.
Според въззивника, в противоречие с въведените задължителни за общността
принципни правни положения са въведените в ЗДвП, ЗАвП и подзаконовите
нормативни актове по прилагането им, национални критерии и стандарти за
установяване на психологическата годност на професионалните водачи, според които
освен при първоначално издаване на свидетелство за управление и при периодичното
подновяване на така издаденото свидетелство, психологическата годност на
професионален водач подлежи и на допълнително периодично изследване и
установяване. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител в хода на
съдебното производство. Постъпило е придружително писмо към жалбата, изходящо
от Началника на отдел „Контрол“ към РД“АА“ – Варна, в качеството на
упълномощено лице от Директора на РД“АА“ – Варна, в която се излага становище, че
НП е законосъобразно и обосновано. Навеждат се доводи за съответствие на
националното законодателство с общностното право. С оглед Приложение ІІІ т.4 от
Директива № 2006/126/ЕО се формира извод, че няма пречка всяка държава-членка да
налага допълнителни по-строги изисквания към водачите по отношение на времето на
извършване на периодичния психологичен преглед. Излага се несъгласие със
становището, че след като водачът има редовно издадено свидетелство за управление
на МПС от съответната категория, той е преминал успешно психологическо
изследване, което удостоверява психологическата му годност за целия срок на
валидност на свидетелството. Излага се несъгласие с доводите, че е ограничено
правото на защита на въззивника като не са посочени всички относими норми към
случая. Сочи се, че лицето се защитава срещу факти, а не срещу правна квалификация,
съотв. именно нормата на чл. 7а ал.2 от ЗАвПр е нарушена от дружеството-
жалбоподател с осъщественото от него бездействие. Навеждат се твърдения за
отсъствие на основание за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да бъде
потвърдено. Иска се присъждане в полза на АНО на възнаграждение за осъществено
2
процесуално представителство.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят по акта. Приобщени са към материалите по делото материалите по
АНП.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 2021 г. от служители на РД“АА“ – Варна е извършена комплексна проверка
на „Семиз“ООД, притежаващо лиценз № 05839/11.01.2011 г. за обществен превоз на
товари на територията на РБългария, валиден до 10.01.2026 г. , която е приключила на
30.07.2021 г. В хода на проверката, въз основа на пътен лист сер. И № 203/16.11.2020
г., 2 бр. копия на товарителници от 16.11.2020 г., разпечатки на информация от карта
на водача И. Т. Т. с ЕГН: ********** и от паметта на тахографа за 16.11.2020 г., е
установено, че на 16.11.2020 г. дружеството-жалбоподател в качеството на превозвач е
допуснало извършването на обществен превоз на товари с товарен автомобил „Скания
Г 480 ЦБ“ , кат N3 с рег. № В 7143 НК от цитирания по-горе водач, без същият да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Посоченият извод е
формиран и въз основа на извършена справка в регистъра на психологическите
изследвания на водачите към ИА“АА“. При така установените факти на дружеството-
жалбоподател е съставен АУАН Серия А.2020№ 292819/30.07.2021 г. за извършено
нарушение на чл. 7а ал.2 пр.3 от Закона за автомобилните превози. Актът е предявен на
упълномощено лице – Р.Д.Р.. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което
на основание чл. 96г ал.1 пр.1 от ЗАвПр е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника като му е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към
делото чрез разпита на свидетелите, които преценени в тяхната съвкупност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по
същество е неоснователна.
Наказателното постановление № 23-0001541/17.09.2021 г. на Директора на
3
РД“АА“ - Варна е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г. , на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално
правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът оцени като неоснователни доводите на процесуалния представител на
въззивника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Наистина в наказателното постановление не е посочен конкретния текст от
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДП. Това процесуално нарушение обаче не е
съществено и не нарушава правото на защита на жалбоподателя, защото от надлежно
цитирания законов текст става ясно, че за да бъде допуснат водач до извършване на
обществен превоз на пътници или товари, той следва да отговаря на изискванията за
психическа годност, удостоверено по надлежния ред.
Съдът като разгледа жалбата по същество, установи от правна страна
следното:
Според разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП лицензираните превозвачи, лицата
по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози
на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална
възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл.
12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Цитираната норма установява задължение за превозвача да не допуска
осъществяването на превоз за собствена сметка от водач, който не отговаря на
посочените изисквания.
В случая административно-наказателната отговорност на санкционираното лице
е ангажирана на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр, предвиждащ специална
санкция за лице, което назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари. Касае се за разпоредба, съдържаща както
диспозиция, т. е. дължимото поведение, така и съответната санкция. Задължението на
превозвача да не допуска управляването на МПС от водач, който не отговаря на
изискванията за психологическа годност, произтича от нормата на чл. 7а, ал. 2 от
ЗАвП, т. е. касае се за изискване, определено с този закон. По силата на чл. 152, ал. 1,
т. 2, б. "б" от ЗДвП, министърът на транспорта, информационните технологии и
4
съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на
моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на
водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
или товари, както и на председателите на изпитни комисии. В тази връзка е приета
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и
реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания. Според чл. 5 от Наредбата психологическата годност се
установява с психологическо изследване, а според чл. 36, ал. 2 от с. н. след
приключване на психологическото изследване на всички лица, получили положително
заключение, се издава удостоверение за психологическа годност. При тази нормативна
уредба е видно, че съответствието на водача с изискванията за психологическа годност
се удостоверява единствено със съответно удостоверение, издадено по реда на
цитираната наредба.
Същевременно от приложената по делото справка в Регистър за
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване е видно, че водачът И.Т. не е разполагал с валидно удостоверение за
психологическа годност.
Като е допуснало извършването на обществен превоз на товар от водач,
непритежаващ валидно удостоверение за психологическа годност и следователно
неотговарящ на изискванията на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвПр, санкционираното дружество
действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, което
правилно е квалифицирано като такова по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр.
От друга страна по делото не се спори, че жалбоподателят е лицензиран
превозвач, съотв., че водачът И.Т. към датата, посочена в НП не е притежавал
валидно удостоверение за психологическа годност
От представените към административно-наказателната преписка пътнически
лист е видно, че деянието е извършено именно с превозно средство за обществен
превоз, визирано в диспозитива на обвинението, формулирани в АУАН и НП.
Не могат да бъдат споделени изложените от въззивника възражения относно
противоречието между общностното право и националното законодателство.
Директива 2006/126/ЕО касае единствено въпросите по издаване и подновяване на
свидетелства за управление на МПС, създаването на унифициран образец и взаимното
признаване на правоспособността между държавите-членки. След като предметът на
правната уредба е различен, не е налице колизия между цитираната нормативна
уредба. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 5 от Приложение ІІІ на
Директива 2006/126/ЕО, който предвижда, че "Стандартите, установени от държавите-
5
членки за издаване и всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за
управление, могат да бъдат по-строги от изложените в настоящото приложение. За
превозвачите, установени на територията на РБ, се прилагат изискванията на
Директива № 2006/126/ЕО по начина, по който е транспонирана в националното
законодателство, вкл. и за установеното задължение лицензираните превозвачи да
ползват за осъществяване на дейността си само водачи, разполагащи с удостоверение
за психологическа годност, издадено по реда на чл. 152, ал. 1, т. 2 б. "б" от ЗДвП и
Наредба № 36/2006 г.
Превозвачът е длъжен да осъществява превоз на пътници и товари само с
водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б ал. 1 от този
закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Доказването на психологическата годност на
водачите, наети от лицензираните превозвачи на територията на РБ, която
психологическа годност е извън визираните в съображение 9 от Директива
2006/126/ЕО минималните стандарти за физическа и умствена годност, се извършва с
представянето на удостоверение за психологическа годност, издадено при условия и
ред, определи от министъра на транспорта и съобщенията /чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП/.
С оглед на изложеното, съдът намира че законосъобразно и в съответствие с
общностното право е ангажирана отговорността на въззивника въз основа на
специалният текст на чл. 96 г ал. 1 от ЗАвтП. Последният представлява предвиден в
закон случай на допустителство и е от категорията на продължените нарушения като се
осъществява чрез бездействие, посредством допускането от превозвача да бъде
извършван обществен превоз на пътници от водач, който не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност.
Като взе предвид, че административната санкция е предвидена в твърд размер,
съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за квалификацията на същата.
Съдът счита, че нарушението не е маловажно такова по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото същото е формално и с осъществяването му всякога се поставят в
опасност обществените отношения, които е призвана да охранява нормата на чл. 96г
ал.1 вр. с чл. 7б ал.1 изр.1 от ЗАвПр. Деянието не е маловажен случай, поради това, че
липсата на удостоверение за психологическа годност, би създала предпоставки за
застрашаване живота и здравето на неограничен брой лица - участници в движението.
Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено
като законосъобразно и обосновано.
Като взе предвид, че административно-наказващият орган не е защитаван от
процесуален представител в хода на съдебното производство, съотв. писменото
становище по делото не е депозирано от такова лице, съдът намери за неоснователно
6
искането да му бъде присъдено възнаграждение за осъществено процесуално
представителство.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001541/17.09.2021 г. на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на „СЕМИЗ“ООД на
основание чл. 96 г, ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди /
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна по реда на
Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7