Присъда по НЧХД №1237/2024 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 66 |
| Дата: | 18 септември 2025 г. |
| Съдия: | Снежана Стоянова |
| Дело: | 20245220201237 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 17 септември 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в
Районен съд - гр.Пазарджик тъжба от И. М. М. от град Б., с която е повдигнато
обвинение против подсъдимия И. С. Ц. от същия град за престъпление по
чл.130, ал.1 от НК за това, че на 22.05.2024 год. в град Б. му е причинил лека
телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
В съдебно заседание, тъжителят се явява лично и с повереник, чрез
който поддържа изцяло повдигнатото с тъжбата обвинение. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия и уважаване на
предявения граждански иск в пълен размер, с присъждане на направените по
делото разноски.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание лично и със защитник. Дава
обяснения по обвинението. Отрича да е извършил вмененото му деяние.
Твърди, че сам е станал жертва на физическо насилие от страна на тъжителя.
С протоколно определение на съда беше приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявения от пострадалия И. М. против
подсъдимия И. Ц. граждански иск по чл.45 от ЗЗД в размер на 5 000 лева,
представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва, считано от инкриминираната дата
– 22.05.2024 год. до окончателното изплащане на сумата.
Със същия съдебен акт частният тъжител бе конституиран и като
граждански ищец в наказателния процес.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото гласни,
писмени и веществени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
Частният тъжител И. М. и подсъдимият И. Ц. били съседи. Те живеели в
съседство в град Б., на улица „А.“ № 10. Къщите им били разположени на
калкан – допрени със задните си стени. С изглед към улица „А.“ била къщата
на тъжителя. Достъпът на подсъдимия и семейството му до дома им бил също
от улица „А.“ през голяма дворна врата, разположена в ляво от къщата на
тъжителя. По тази причина страните в процеса имали един и същи
административен адрес.
Отношенията между семействата на тъжителя и подсъдимия били
влошени от дълги години. Те спорили за това кой до къде точно може да
използва тротоара на улица „А.“ пред № 10 за свои лични нужди. Дори
семейството на подсъдимия си позволили да поставят на тротоара черта с бяла
блажна боя, която да показва на съседите до къде стига „тротоарното им
право“.
1
Около обяд на 22.05.2024 год. пред дома на тъжителя, на тротоара били
разтоварени дърва за огрев. Предвид количеството им, те достигали до вратата
на подсъдимия, като ограничавали видимостта при излизане с автомобил от
имота. Тъжителят не прибрал дървата, тъй като имал друга работа, извън дома
си. По тази причина той излязъл навън с автомобила си.
Подс.Ц. се прибрал в дома си през ранния следобяд. След като видял
разтоварените до вратата му дървета той силно се разгневил. Навел се, вземал
ги от земята едно по едно и ги хвърлял на уличното платно. В този момент
тъжителят се прибирал с автомобила си. След като го видял, подс.Ц. влязъл в
двора на къщата си, взел дървена бухалка и с нея излязъл навън. Тъжителят
паркирал, погледнал към подсъдимия и след като видял бухалката в ръцете му
взел нож, който държал в кората на шофьорската врата. Така тъжителят М. се
запътил към подсъдимия, доближил го и започнал да размахва ножа срещу
него. Държал го с дясната си ръка. Тогава подс.Ц. замахнал с лявата си ръка, в
която държал бухалката и ударил тъжителя по дясното рамо. При това
движение на подсъдимия, тъжителят М. му нанесъл с ножа три порезни рани
по лявата ръка - по външната повърхност на лявата лакетна става, лява
гривнена става и длан.
Причинените рани на подсъдимия Ц. предизвикали бързо и силно
кръвотечение. Тогава подсъдимият пуснал бухалката на земята, пресегнал се
и изтръгнал ножа от ръката на тъжителя. В това време тъжителят М. взел от
земята едно от доставените му дървета и с него ударил подс.Ц. по главата и
дясното коляно. От своя страна подс.Ц., който физически бил по – мощен,
също взел дърво от земята и със силен замах нанесъл удар на тъжителя М. по
главата, от който последният започнал да кърви. От силата на удара тъжителят
изпуснал дървото на земята. След това подс.Ц. продължил да удря тъжителя
М. с дървото по тялото и крайниците, като в другата си, дясна ръка
продължавал да държи ножа. В един момент тъжителят М. успял да хване
дървото от едната му страна и в тази поза – държейки дървото от двете му
страни, а подсъдимият и нож в дясната си ръка, страните били заварени от
повиканите от съседите чрез тел.112 дежурни полицаи от РУ – С..
След като физическата разправа била окончателно преустановена, в
присъствието на полицаите подс.Ц. отправял закани към тъжителя М.. Казал
му, че ако продължи да стоварва дървата където си поиска и не спре един път
завинаги, накрая ще вземе да го пребие.
Полицаите иззели намерения у подс.Ц. нож, за който още тогава станало
ясно че е на тъжителя, дървото което подсъдимият и тъжителят държали,
както и дървената бухалка, която се намирала на земята, в близост до
страните. За това си действие обаче полицаите не съставили протокол.
Оставили предметите в РУ - С., на съхранение.
Така изброените предмети след като бяха изискани, бяха подложени от
съда на оглед и по този начин приобщени като веществени доказателства по
делото, след което предявени на страните по реда на чл.284 от НПК.
2
Свидетели – очевидци на физическата разправа от самото й начало
нямало. Единственият момент, който бил възприет непосредствено от
свид.А.Х. бил ударът с дърво, който подс.Ц. нанесъл по главата на тъжителя
М.. Свид.А.Х., която подготвяла уроците си за кратко се приближила до
прозореца на стаята, в която учила / с пряка видимост към инцидента/ и
видяла как подс.Ц. със сила замахва към главата на тъжителя и го удря с
дървен предмет, който държи в силно окървавената си ръка. От това тя
изпитала ужас, веднага се обадила на майка си – свид.Д.Х. и й съобщила за
случилото се. Последната пък се свързала със съпругата на тъжителя свид.Т.
М.а и й казала да отива на място, тъй като тъжителят е пострадал. Отделно
свид.А.Х. се обадила на тел.112, за да съобщи за видяното. Сигнали до тел.112
били подадени и от свид.Т. М.а, както и от друг съсед на страните - С.Б..
Предвид външното състояние на тъжителя и подсъдимия – силно
окървавени, пристигналите на място полицаи преценили необходимост от
Спешна помощ и повикали линейка. Подс.Ц. бил откаран в Спешно отделение
на МБАЛ – Пазарджик, където бил консултиран от ортопед и хирург. Била му
предложена хоспитализация, но той отказал да пренощува в болничното
заведение и се прибрал. На следващия ден не се чувствал добре, поради което
потърсил болнична помощ. Престоял в хирургичното отделение на МБАЛ
Пазарджик до 24.05.2024 год., където му била извършена операция на раната
на главата, която продължавала да кърви артериално. В хода на операцията
било извършено дебридман на некротичните ръбове на раната и екстракция на
намерените чужди частици.
Тъжителят не потърсил болнична помощ. Предпочел да се лекува в къщи
с обезболяващи, които закупил от аптеката.
И двете страни били освидетелствани по тяхно желание от съдебен
лекар. Причинените им от инцидента травми били описани в съдебно –
медицински удостоверения /СМУ/, приети като писмени доказателства по
делото.
Видно е от СМУ № 174 от 2024 год., издадено от доктор Б.П. – съдебен
лекар и началник ОКПСМ при МБАЛ „Пазарджик“ АД, при прегледа на И. М.
М., извършен на следващия инцидента ден, са установени разкъсно-контузни
рани по главата и крайниците, кръвонасядания, охлузвания и травматични
отоци. Разкъсно – контузната рана по главата е кървяща с размери 2 х 0,8 см.
в лявата теменна област в окосмената част, придружена с травматичен оток и
кръвонасядане 4 х 3 см. По гърба има синкаво кръвонасядане, разположено в
ляво в близост до мишничната ямка с размери 15 х 13 см., по предно – горната
повърхност на дясното рамо – кръвонасядане със синкав цвят и размери 4 х 8
см., по външната повърхност на лявата лакетна става – синкаво кръвонасядане
с размери 5 х 3 см. всред което се вижда сълзяща разкъсно – контузна рана с
размери 0,7 см. х 0,7 см., по външната и вътрешна повърхност на лявата длан
от гривнената става по цялата длан и малкият пръст има оток и кръвонасядане
по страничната повърхност на дланта с размери 7 х 4 см., по страничната
3
повърхност на лявата част на гривнената става се установява разкъсно –
контузна рана с размери 1 х 1 см., сълзяща. Видно е от заключителната част на
СМУ № 174 от 2024 год., установените травматични увреждания са получени
от действието на твърд, тъп предмет , чрез удар с или върху такъв и добре
отговарят да са получени така, както съобщава освидетелствания в
предварителните сведения. Разкъсно - контузните рани по главата и
крайниците са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, а кръвонасяданията, охлузванията и
травматичните отоци – болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Видно е от СМУ № 175 от 2024 год., издадено от доктор Б.П. – съдебен
лекар и началник ОКПСМ при МБАЛ „Пазарджик“ АД, при прегледа на И. С.
Ц., извършен на 27.05.2024 год., са установени хирургично обработени
разкъсно-контузни рани по главата и крайниците, охлузване и травматични
отоци. Раната по главата е порезна с размери 7 х 8 см. в лявата челнотеменна
област в окосмената част, придружена с лек оток. По външната повърхност на
лявата лакетна става е установена порезна рана с размери 2 см. По вътрешната
повърхност на лявата свивка на предмишницата е установено охлузване с
размери 5 х 1 см. с ивицовидна форма, без коричка. По страничната
повърхност на лявата част на гривнената става са установени 2 броя порезни
рани с размери 2 см. всяка. По предната повърхност на дясното коляно е
установено охлузване с размери 2 х 1 см., покрито с кафеникава коричка на
нивото. Видно е от заключителната част на СМУ № 175 от 2024 год.,
установените травматични увреждания са получени от действието на твърд,
тъп предмет , чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени
така, както съобщава освидетелствания в предварителните сведения.
Хирургично обработените разкъсно – контузните рани по главата и
крайниците са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, а охлузванията и травматичните
отоци – болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Видно е от заключението на назначената съдебно медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице доктор П. М., което съдът цени изцяло
като обективно и компетентно, процесният инцидент се е развил извън
автомобила на тъжителя, а не вътре в него. Изводът на вещото лице е по повод
твърденията в тъжбата, въведени в процеса чрез производните показания на
свид.Т. М.а и свид.А. М., че травматичните увреждания на тъжителя са от
удари с бухалка от подсъдими Ц., докато първият бил на мястото на водача в
лекия си автомобил и бавно се опитвал да излезе от него, затруднен от
намалената двигателна способност вследствие на паркинсово заболяване.
Вещото лице аргументира извода си със следните аргументи: Ако тъжителят
се е намирал вътре в купето на автомобила удар със силен замах, който е годен
да причини разкъсно - контузна рана не може да се получи, защото пречат
елементите на купето – таван, странична колона, стъкло и др. Освен това при
освидетелстването на тъжителя М. е установено значително по размер
кръвонасядане по гърба и по дясното рамо – увреждания които трудно биха се
4
получили, ако той е в купето на автомобила. Според вещото лице описаните
разкъсно – контузни рани са получени от удар с предмет с изразени ръбове и
неравности по контактната повърхност, т.е. от дърво, а не от бухалка.
По отношение на подс.Ц. вещото лице изяснява че раната на главата,
описана подробно в медицинската документация от пролежаването му в
хирургичното отделение на МБАЛ – Пазарджик е разкъсно - контузна, а не
порезна. При обработката е извършен дебридман на тъканните мостчета,
премахване на некротични зони, екстракция на чужди тела. Раните на лявата
предмишница са три на брой – порезни – по външната повърхност на лявата
лакетна става, лява гривнена става и длан. Изводът е, че подс.Ц. е бил
наранен с нож в областта на лявата ръка и с тъпоръбест предмет – дърво, по
главата и крайниците.
В разпита си вещото лице изразява становище за еквивалентност на
уврежданията, които страните са си причинили един на друг. По повод
конкретно поставен му въпрос, вещото лице установява здравословното
състояние на тъжителя, който е с призната от ТЕЛК 93 % нетрудоспособност,
без чужда помощ, в начален период на паркинсонов синдром с асиметрично
засягане на лява ръка – гривнена и лакетна става. Според вещото лице тези
затруднения са оказали неГ. влияние върху способността на тъжителя да се
защитава.
Горната фактическа обстановка, съдът възприе изцяло от показанията на
свид.А.Х., отчасти от обясненията на подс.И. Ц., отчасти от показанията на
свид.Д. Ц.а, отчасти от показанията на свид.Т. М.а, отчасти от показанията на
свид.А. М., В.И., Н. Р., М.Б. и Д.Х., изцяло от заключението на съдебно
медицинската експертиза, от писмените доказателства, приети по делото,
както и от приобщените по делото веществени доказателства - 1 бр. компакт
диск, съдържащ 3 броя аудиозаписи от сигнали, подаден от А.Х.,Т. М.а и С.Б.
на тел.112 непосредствено след инцидента, който запис не бе оспорен като
манипулиран от страните и не бе поискано да се подлага на
експертна проверка за автентичност, както и от подложените на оглед от съда
предмети, изпратени от РУ- С. – 1 бр. нож, 1 бр. дърво и 1 бр. дървен предмет
във формата на бухалка, предявени на страните като веществените
доказателства по реда на чл.284 от НПК, след извършения им оглед.
Съдът дава пълна вяра на показанията на свид.А.Х., която е единствен
свидетел – очевидец на част от инкриминираното събитие – видяла е как
подс.Ц. със сила удря М. по главата с дървен предмет. Свид.А.Х. е един
абсолютно незаинтересован от изхода на делото свидетел и няма никаква
изгода да изкривява обективната истина в свой или нечий чужд интерес.
Видно е от записа на сигнала, подаден от свид.А.Х. на тел.112, същата ясно
казва че когато видяла Ц. да удря М. по главата с предмет, който оприличава
на балтия или пръчка, ръцете на „единия“ /без съмнение това е под.Ц./ били в
кръв. В показанията си свид.А.Х. допълва, че към момента на видения от нея
единствен удар дрехите на тъжителя и подсъдимия били в кръв, като и
5
двамата държали пръчки, т.е към този момент тъжителят също държал
дърво. Това категорично показва че нараняването на подсъдимия Ц. с ножа
предшества във времето удара, който той е нанесъл по главата на тъжителя М.,
а държаното от последния дърво налага извод за нанесени преди това удари
по частите на тялото на подсъдимия , причинили му разкъсно – контузната
рана на главата и охлузвания по крайниците.
Съдът вярва на подс.Ц., че именно тъжителят е отишъл при него, след
като е слязъл от автомобила си и в момента, в който го е доближил, започнал
да размахва ножа срещу него. Именно по тази причина подсъдимият е ударил
тъжителя с бухалката по дясното рамо и при това движение е получил
нараняванията с нож по лявата ръка – факт който подсъдимият не признава и
за което съдът не му вярва. Изводът е, че подсъдимият е държал бухалката с
лявата ръка, а тъжителят ножа – с дясната. Нараняванията на тъжителя по
дясното рамо, съпоставени с нараняванията на подсъдимия по лявата
предмишница, така както са локализирани и охарактеризирани говорят точно
за описания горе механизъм на причиняване. Освен това обясненията на
подс.Ц. в коментираната горе част са в пълен синхрон със заключението на
СМЕ, видно от което процесният инцидент се е развил извън автомобила на
тъжителя, а не вътре в него така както установява свид.Т. М.а чрез
производните си показания, преразказвайки казаното й от тъжителя.
Съдът вярва на подсъдимия и за това, че след като е бил порязан по
лявата предмишница на три места, е издърпал ножа от ръцете на тъжителя и
по тази причина ножът бил намерен в него - държан с дясната му ръка.
Както вече се каза, съдът не вярва на подс.Ц., че не е държал
намерената на място дървена бухалка в ръцете си, когато е бил приближен от
тъжителя М.. Не убягна от вниманието на съда казаното от свид.Д. Ц.а, че
след като подс.Ц. изтръгнал ножа от ръцете на тъжителя, последният взел
„дървото от земята, което е изпуснал Ц.“ и това й било разказано от самия
него. Съдът не вярва на подсъдимия и за това, че раната по главата му била
причинена с ножа. Обясненията в тази част категорично се опровергават от
заключението на СМЕ, видно от което раната по главата не е порезна, а
разкъсно – контузна и е причинена с тъпоръбест предмет – дърво.
Съдът не вярва и на следващите обяснения но подсъдимия, че след като
взел ножа от ръцете на тъжителя, паднал по гръб, след което тъжителят взел
дърво с което успял да го удари. Подсъдимият го хванал за ръката, при което
тъжителят изпуснал дървото и подсъдимият се изправил, подпирайки се на
него. Така според подсъдимият, той и тъжителят били заварени от полицаите.
Обясненията на подс.Ц. в тази им част обаче се опровергават от показанията
на свид.А. М. и от показанията на свид. Д. Ц.а, които в тази си част са преки.
И двамата твърдят, че подсъдимият и тъжителят били заварени в право
положение, един срещу друг, държейки дърво, което били хванали от двете му
страни, а отделно от това с дясната си ръка подсъдимият държал нож. Свид.А.
М. акцентира на това, че двамата били силно окървавени, превъзбудени и
6
омаломощени. Освен това ако подс.Ц. беше паднал на земята по гръб, той
неминуемо щеше да има охлузвания в тази част, а такива не са описани нито в
СМУ, нито в изготвената в хирургичното отделение на МБАЛ – Пазарджик
медицинска документация.
Подсъдимият отрича да е нанасял целенасочени удари на тъжителя -
твърдение, което съдът не кредитира. То се опровергава по категоричен начин
от показанията на свид. А.Х. – единствен свидетел – очевидец на удара,
нанесен от подсъдимия по главата на тъжителя, от записа на сигнала, подаден
от свид.А.Х. на тел.112, от СМУ № 174 от 2024 год., от заключението на СМЕ,
както и косвено от виделите ги непосредствено след инцидента свидетели А.
М., Д. Ц.а, М.Б., В.И. и Н. Р..
По изложените горе съображения съдът кредитира отчасти показанията
на свид.Д. Ц.а в частта им, в която преразказва инцидента така като й е бил
съобщен от подсъдимия на следващия ден.
Съдът не кредитира показанията на свид.Т. М.а, съпруга на тъжителя в
частта им, в която установява как се е развил инцидента. В тази част
показанията на свид.Т. М.а имат производен характер, тъй като тя не е
свидетел – очевидец, а съобщава разказаното й от тъжителя. Свид.Т. М.а каза
пред съда, че тъжителят й разказал че в момента когато се прибрал с
автомобила, заварил разхвърляни по цялото пътно платно дървета. Дърветата
били част от доставените им за огрев на същия ден. Всичко това било
направено от подс.Ц., който след като видял тъжителя, се запътил към
автомобила, държейки дървена бухалка. Тъжителят бил трудно подвижен и в
момента, в който подсъдимият достигнал автомобила, той още не бил слязъл
от него. Подс.Ц. започнал да удря тъжителя с бухалката по главата, тялото и
крайниците. В опит за самозащита тъжителят извадил нож, който държал в
кората на шофьорската врата, размахал го срещу подсъдимия, за да го сплаши
и по този начин причинил порезните му рани.
Както вече бе коментирано, подобен механизъм на причиняване на
телесните увреждания на тъжителя категорично се изключва от вещото лице.
Освен това разказаното от свид.Т. М.а не кореспондира с показанията на
свид.А. М. и Д. Ц.а относно положението, в което са се намирали подсъдимият
и тъжителят при идването на полицаите.
Съдът кредитира показанията на свид.Т. М.а в останалата им част –
относно преживените от тъжителя болки и страдания и проведеното му
медикаментозно лечение, като неопровергани от останалите доказателства по
делото. Същите не се отнасят до главния факт на доказване, но имат значение
за предявения граждански иск.
Независимо от оценката на коментираните показания, за пълнота съдът
намира за нужно да отговори на възраженията на защитника на подс.Ц., който
в пледоарията си акцентира на процесуалната негодност на показанията на
свид.Т. М.а. Това било така тъй като тъжителят не можел да дава обяснения в
процеса, ерго - същите не могат да бъдат възпроизвеждани и въвеждани в
7
процеса с производни показания, каквито са тези на свид.Т. М.а.
Съдебната теория и практика е константна в разбирането си, че
производните доказателства са допустими в процеса в три насоки – за
установяване и събиране на първични; - проверка на вече събрани първични; -
когато първичните се окажат недостъпни, т.к. не могат да бъдат събрани
поради отказ да се дадат обяснения или показания или процесуална пречка
за това, смърт на лицето, настъпила впоследствие негодност на лицето да
възпроизвежда факти от обективната действителност и т.н. В процесния
случай тъжителят не може да дава обяснения или показания, тъй като е автор
на тъжбата, въз основа на която е образувано производството, поради което
първичните гласни доказателства, които биха могли да се съберат посредством
неговия разпит се оказват недостъпни. Това пък прави допустимо събирането
на производни такива посредством разпит на заявеното от него пред съпругата
му свид.Т. М.а досежно механизма на получаване на телесните увреждания и
възпроизвеждането им от страна на последната пред съда.
Съдът се доверява на свид.А. М. – полицаят, който е пристигнал на
мястото на инцидента, след обаждане на тел.112, заедно с колегите си свид.И.
и свид.Р.. Свид.М. установява положението, в което са се намирали
подсъдимият и тъжителя при тяхното пристигане – един срещу друг,
държейки дърво, което били хванали от двете им страни. Отделно от това
подс.Ц. държал нож в другата си ръка. Били окървавени, превъзбудени и
омаломощени. Показанията на свидетеля М. в тази им част са напълно
идентични с показанията на свид.Д. Ц.а, която е видяла страните за първи път
при пристигането на полицаите точно в това положение. Свид.М. установи,
че са иззели ножа и дървото, които занесли в РУ- С., без да съставят протокол
за това. Установи се от изпратените от РУ - С. предмети, че освен нож и дърво,
е иззет и дървен предмет във формата на бухалка, за което свид.М. не спомена.
Този факт обаче съдът категорично не приема като затаяване на истина, а го
отдава на изминалия дълъг период от време от инкриминираната дата до
даването на показания пред съда, а така също и на професията на свид.А.М.,
която е свързана с чести посещения на подобни инциденти, при което няма
как да се очаква да възпроизведе ситуацията безпогрешно или без липсващи
елементи. Споменът на свид.А.М. обаче досежно държаните от страните
предмети беше ясен и по начина, по който го обяснява следва че бухалката в
момента на пристигането на полицаите не е държана от нито един от тях, но
категорично се е намирала в близост до тях. В противен случай предметът не
би бил иззет.
Показания с малко по – различно съдържание даде другия пристигнал
на място полицай – свид.В.И.. Той каза пред съда че и подсъдимият, и
тъжителят държали дървета и те били от „докараните“ на тъжителя. Отделно
от това подс.Ц. държал нож. Предвид изпратените от РУ - С. предмети,
подложени на оглед от съда и по този начин придобили качеството на
веществени доказателства, показанията на свид.И. не са точни, като съдът
отдава това не на стремеж към изнасяне на неверни факти, а на разбираемо
8
забравяне, по изложените горе за свид.А.М. съображения. Аргумент за този
извод на съда са показанията на третия пристигнал на място полицай – свид.Н.
Р., която добросъвестно установи, че няма спомен за това кой какви предмети
е държал, но помни че както по подсъдимия, така и по тъжителя имало кръв.
Съдът не коментира детайлно показанията на свид.М.Б. и Д.Х., тъй като
те не допринасят нито за установяване на главния факт по делото, нито пък за
релевантни обстоятелства. Свид.Б., която е съседка на страните установява, че
ги е видяла окървавени малко преди пристигането на полицаите, а свид.Д.Х. –
че се е обадила на свид.Т. М.а, за да й съобщи че съпругът й бил наранен.
Последното тя научила по телефона от дъщеря си свид.А.Х..
При така установената фактическа обстановка подсъдимият И. Ц. е
осъществил обективните и субективни елементи от състава на престъплението
по чл.130, ал.1 от НК, като на 22.05.2024 год. в град Б. е причинил лека
телесна повреда на И. М. М. от град Б., довела до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Категорично подс.Ц. не е действал в условията
на неизбежна отбрана, в какъвто смисъл са доводите на неговия защитник, за
това защото е нанесъл съставомерни телесни увреждания на тъжителя при
преустановено нападение и то нито от уплаха, нито от смущение,
доказателство за което е последващото му поведение по отправяне на закани
по адрес на тъжителя в присъствието на пристигналите на място полицаи.
Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето,
мястото и механизма на извършване се доказаха по един несъмнен начин.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава
на престъплението и е искал настъпването на обществено опасните последици
на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Подсъдимият е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на
престъплението, което е осъществено от него. При реализирането на своята
проява е разбирал, че участва в изпълнението на престъплението и е искал да
настъпят престъпните последици - телесното увреждане на тъжителя.
Същевременно обаче безспорно се доказа, че тъжителят М. е причинил
на подсъдимия Ц. същите по характер телесни увреждания. Ето защо те
двамата са изравнили позициите си, при което съдът счете, че е приложим
институтът на реторсията по смисъла на чл.130, ал.3 от НК и освободи
страните от наказание. Съдебната практика е константна, че за приложението
на този институт няма значение кой пръв е нанесъл телесните повреди,
важното е те да са отправени в рамките на един и същи конфликт, както е в
процесния случай. Тъжителят също не е действал в условията на неизбежна
отбрана, тъй като той сам е доближил подс.Ц., държейки нож в ръцете си и
размахвайки го срещу него, с който нож му е нанесъл съставомерни по чл.130,
ал.1 от НК наранявания.
При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства,
съдът намери за частично основателен предявения от тъжителя против
подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД и осъди подсъдимият Ц. да
9
заплати на тъжителя сума в размер на 1 500 лева, представляваща
обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди.За
разликата до претендирания размер от 5 000 лева, гражданският иск, като
неоснователен, бе отхвърлен. За да определи този размер съдът съобрази вида
и естеството на нанесените телесни увреждания, както и създадения здравен
дискомфорт у пострадалия, данни за което се събраха от показанията на
свид.Т. М.а.
Относно веществените доказателства – 1 бр. нож, 1 бр. дърво и 1 бр.
дървен предмет във формата на бухалка съдът постанови да бъдат унищожени
по правилата на ПАС като вещи с незначителна стойност.
Съдът не се произнесе с присъдата си по повод направените от страните
разноски, тъй като предвид изхода на делото, същите остават така както са
направени от страните.
С оглед частичното уважаване на предявения граждански иск,
подсъдимият И. Ц. бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 60
лева.
По изложените съображения, Районен съд – Пазарджик постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10