РЕШЕНИЕ
№ 916
гр. Кюстендил, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20231520101312 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Делото е образувано е по искова молба с вх. №6116/19.06.2023 г.,
депозирана от „Конфедерация на независимите синдикати в България“
(КНСБ), ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. София, п. к. 1040, пл.
„Македония“ №1, представлявана от П. Г. Д. - Президент, против Република
България, представлявана от Министъра на Регионалното развитие и
благоустройство, с адрес: гр. София, п. к. 1202, ул. “Св. Св. Кирил и Методий“
№ 17-19.
В исковата молба се твърди, че със Заповед №1754/01.11.1982 г.,
издадена въз основа на Решение на Градския съвет по архитектура и
благоустройство по чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗТСУ, взето с протокол № 14, решение №
12/08.10.1982 г. и решение по чл. 71 и 73 ЗТСУ и чл. 88 от ППЗТСУ, ОБНС
Кюстендил е одобрил отреждането на следния недвижим имот собственост на
Общински съвет на БПС, а именно:
1. Урегулиран поземлен имот – УПИ VIII (парцел 8), с площ 13 068
(тринадесет хиляди шестдесет и осем) кв. м., квартал 3 по плана на с. С. –
индустриална зона, одобрен със Заповед №1754/01.11.1982 г. на ОНС
Кюстендил, при граници и съседи - от север – Урегулиран поземлен имот
(УПИ) – за път и Урегулиран поземлен имот (УПИ) III – за ПК „9- ти
септември“, от запад – Урегулиран поземлен имот (УПИ) IV – производствено
складови дейности, от изток – Урегулиран поземлен имот (УПИ) II –
земеделска земя и от север – релсов път.
1
Сочи се, че процесният имот е отреден за складова база на ОС на БПС с
издадено разрешително за строеж № И-169 и съгласно докладна на главен
специалист „Държавни имоти“, имотът е ползван като такава до 1991 г.
Излагат се твърдения, че имотът е включен в дълготрайните активи на
Държавна фирма „Социален отдих“, бивша дирекция „Почивно дело“ към
БПС. С протокол от 01.08.1993 г. за разделяне на имуществото между КНСБ и
обединение „Почивно дело и курортно лечение“ било определено КНСБ да
ползва въпросната складова база. Със Заповед № 1355/1992 г. и № 1356/1992 г.
останалото имущество на бившия ОС на БПС било иззето, като в заповедите
не бил включен процесният имот.
Предвид изложеното се приема, че урегулираният поземлен имот и
построената в него складова база не са били придобити и владяни от
Държавата, а от ОС на БПС от 1982 г., като след преобразуването на БПС,
владението е преминало в неговия правоприемник КНСБ, която владее имота
и понастоящем.
През м. март 2023 г. било издадено удостоверение № ОА-ДС-20-
47/20.03.2023 г., съгласно което за процесния имот нямало съставен акт за
държавна собственост, но същият се смятал за такава на основание
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за имуществото на Българската
комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения
фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните
борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от посочения Закон, движимото и недвижимото
имущество на съответните организации е следвало да се изземе в срок не
по-рано от един месец при условията на чл. 2 от същия със специална заповед
на Министъра на финансите, но по отношение на процесния имот това не било
сторено. Поради това се твърди, че КНСБ е придобила и владяла имота от
1982 г. до 2023 г., въз основа на Решение на Градския съвет по архитектура и
благоустройство. В условията на евентуалност се сочи, че имотът е придобит
посредством давностно владение за същия период.
Сочи се, че дори да се приеме, че имотът е станал държавна собственост
при влизане в сила на Закон за политическите партии и БПС на 19.12.1991 г. и
владението на КНСБ да е било прекъснато, то с чл. 86 от ЗС е въведено
ограничение, че само публичните държавни имоти не могат да бъдат
придобити по давност. Предвид това от 01.06.1996 г. е запознала да тече нова
придобивна давност в полза на КНСБ до 31.05.2006 г., (когато се смята, че
спира давността с обратна сила съгласно приетия мораториум за спиране на
давността за придобиване на държавни имоти по давност) и от 08.03.2022 г.
(когато е обнародвано решението на КС за отмяна на мораториума) до
20.03.2023 г.
С оглед изложеното се иска постановяване на съдебно решение, с което
да се признае за установено по отношение на „Конфедерация на независимите
синдикати в България“ (КНСБ), ЕИК *********, адрес със седалище и адрес:
гр. София, п. к. 1040, пл. „Македония“ №1, представлявана от П. Г. Д.-
Президент, че Република България, представлявана от Министъра на
2
Регионалното развитие и благоустройство не притежава право на
собственост върху Урегулиран поземлен имот – УПИ VIII (парцел 8), с площ
13 068 (тринадесет хиляди шестдесет и осем) кв. м., квартал 3 по плана на с. С.
– индустриална зона, одобрен със Заповед №1754/01.11.1982 г. на ОНС
Кюстендил, при граници и съседи- от север – Урегулиран поземлен имот
(УПИ) – за път и Урегулиран поземлен имот (УПИ) III – за ПК „9- ти
септември“, от запад – Урегулиран поземлен имот (УПИ) IV – производствено
складови дейности, от изток – Урегулиран поземлен имот (УПИ) II –
земеделска земя и от север – релсов път.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответната страна е депозирала писмен
отговор, чрез инж. А. Х. П. – Областен управител на Област с
административен център гр. Кюстендил, в качеството му на пълномощник на
Министъра на регионалното развитие и благоустройство на Република
България.
Изразява се становище за допустимост, но неоснователност и
недоказаност на предявения иск. Сочи се, че съгласно чл. 1 от Закона за
имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски
народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки
съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и
Българските професионални съюзи незаконно придобитото имущество на
сочените организации, получено след 9-ти септември 1944 г. се отнема в полза
на държавата от правоприемниците на организациите в това число и КНСБ.
Предвид изложеното се счита, че въпросният поземлен имот е станал
държавна собственост на основание горепосочения закон, въпреки че същият
не е бил включен в цитираните заповеди на Министъра на финансите за
одържавяване на имоти.
Сочи се, че с Разпореждане №1/12.02.1988 г. на МС на НРБ за
преустройството на дейността, организацията и управлението на туризма и
отдиха се образува Обединение „Почивно дело“ на основата на закритото
Управление „Почивно дело и курортно лечение“ при ЦС на БПС.
Впоследствие Обединението се преобразува в ДФ „Социален отдих“ като с
Решение № 774/96 г. и № 882/15.08.1996 г. на МС на РБ на основание пар. 5 от
ПЗР на Закон за фонд обществено осигуряване активите на ДФ „Социален
отдих“ са прехвърлени безвъзмездно в полза на НОИ.
Ответната страна изтъква, че ищецът не представя доказателства за
включване на процесния имот в капитала на ДФ „Почивно дело“, както и
доказателства, че същият е бил включен в баланса на Управление „Почивно
дело и курортно лечение“ при ЦС на БПС към февруари 1988 г., както и че
имотът е сред описаните в Приложение към Заповед № 36/26.03.1991 г. на
МТСГ.
Също така, се излагат твърдения, че е налице противоречие в исковата
молба, като от една страна се сочи, че имотът е бил включен в капитала на ДФ
„Социален отдих“, за което ищецът също не сочи доказателства, а от друга –
се оспорва неговото включване.
По отношение на твърдението, че Държавата не е съставила акт за
3
държавна собственост и не се легитимира като собственик на имота,
ответната страна сочи, че съставянето на такъв акт има само констативно
действие и не определя собствеността на имота.
По твърдението, че имотът е придобит посредством давностно владение,
ответната страна възразява, че ищецът не сочи по какъв начин е поддържан
имота и какви действия са извършвани за осъществяването на фактическа
власт върху него, предвид обстоятелството, че съгласно протокол № КД-03-
50/13.01.2024 г. съставен от служители на Областна администрация, имотът е
силно обрасъл с дървесни видове, мъхове и треви, което е довело до
нарушаване на целостта на положената бетонова настилка. Обстоятелството,
ще КНСБ е плащало данъци относно имота, не обосновава извода, че същата е
осъществявала фактическа власт върху него.
Предвид всичко гореизложено се иска отхвърляне на предявения иск.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
В проведените съдебни заседания исковата претенция се поддържа от
ищеца чрез пълномощниците му, а писменият отговор – от процесуалния
представител на ответната страна. От ищцовата страна изрично заявяват, че
оспорват процесният имот да е бил включен в капитала на ДФ „Социален
отдих“. Събрани са писмени документи като доказателства по делото.
Изслушани са вещите лица изготвили заключения по допуснатите по делото
агро-технически и съдебно-техническа експертиза. Разпитани са свидетели. В
предоставения от съда срок страните са депозирали писмени защити.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от Заповед № 1355/07.05.1992г. на министъра на финансите на
Република България, на основание чл. 6 от Закона за имуществото на
Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз,
Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза
на активните борци против фашизма и капитализма и Българските
професионални съюзи (публ. ДВ бр.105/1991г.), от ОбСС на КНСБ – гр.
Кюстендил е иззета масивна двуетажна сграда, съставляваща кв. 187, пл. №
4111 по плана на гр. Кюстендил, находяща се на ул. ********** №* град
Кюстендил, както и цялото движимо имущество находящо се в помещенията
на горната сграда.
Видно от Заповед № 1356/07.05.1992г. на министъра на финансите на
Република България, на основание чл. 6 от Закона за имуществото на
Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз,
Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза
на активните борци против фашизма и капитализма и Българските
професионални съюзи (публ. ДВ бр.105/1991г.), от ОбСС на КНСБ – гр.
Кюстендил е иззета двуетажна сграда, състояща се от: първи етаж от две
помещения с клуб и втори етаж от 6 стаи, съставляваща кв. 187, пл. № 4113,
находяща се на ул. *********** №** гр. Кюстендил, както и цялото движимо
имущество находящо се в помещенията на горната сграда.
4
В докладна относно изясняване собствеността на бившите недвижими
имоти на БПС гр. Кюстендил е посочено, че преди да бъде публикуван Закона
за имуществото на бившата Дирекция „Почивно дело“ към БПС е
регистрирана като ДФ „Социален отдих“ в Софийски градски съд от м. юли
1991 г. Съгласно представена от новоучреденото дружество справка в
дълготрайните активи на ДФ е включен обект „Складова база – с. С.“. На
01.08.1991 г. бил съставен протокол за разделяне на имуществото между
КНСБ и обединение „Почивно дело и курортно лечение“, съгласно който
КНСБ да ползва двуетажна сграда на ул. ******** №* и складовата база в с.
С.. Други доказателства за описаните в недатираната и подписана от гл.
специалист „ДИ“ инж. Е. И.а докладна, обстоятелства, не се сочат от
страните.
Посочва се още, че след влизане в сила на Закона за имуществото на
БКП са издадени горепосочените заповеди на министъра на финансите, а
друго недвижимо имущество не е изземвано, тъй като е било предварително
включено в дълготрайните активи на ДФ „Социален отдих“.
Със Заповед № 1754 от 01.11.1982 г. на председателя на Общински
народен съвет – Кюстендил е одобрено отреждането на парцел VIII за ОС на
БПС в кв. 3 по плана на с. С. (индустриална зона) според приложената към
заповедта скица. За имота е съставена и скица № 296/24.06.2016 г.
Съгласно удостоверение за данъчна оценка по чл. 246, ал. 1 от ДОПК
изх. № ДО000022/06.01.202 3г. за имот с адрес с. С., общ. Кюстендил,
представляващ УПИ №8, квартал:3 с площ от 13 068 кв. м данъчната оценка
на имота към 06.01.2023 г. възлиза на 27 254,60 лева. Като данъчно задължено
лице е посочен Регионален съвет на КНСБ Кюстендил. От удостоверение изх.
№ УД 001290/28.03.2023 г. се установява, че Регионален съвет на КНСБ
Кюстендил няма непогасени задължения по ЗМДТ към Община Кюстендил.
От завереното от ищеца копие на недатирана справка за имотите, които
са ползвани от ОбСС – Кюстендил е видно, че относно складова база в с. С.,
Кюстендилска община е отбелязано, че със Заповед № 1754/01.11.1982 г. на
ОбНС теренът е отреден за складова база на ОС на БПС и е издадено
разрешително № И-169 за строеж на складова база.
От удостоверение за декларирани данни изх. № УД001289/28.03.2023 г.
изд. от Община Кюстендил, регионален съвет на КНСБ Кюстендил с
декларация по чл. 14 е посочило, че е собственик на земя с площ 13 068 кв. м в
с. С., общ. Кюстендил.
С удостоверение от 20.02.2023 г. на областния управител на област
Кюстендил се установява, че до този момент не са съставяни актове за
държавна собственост за УПИ VIII-ОС на БПС /парцел осем, отреден за ОС на
БПС/ с площ 13 068 /тринадесет хиляди шестдесет и осем/ кв. м, кв. 3 /трети/
по плана на с. С. – индустриална зона, одобрен със заповед 1754/01.11.1982 г.,
общ. Кюстендил, при граници и съседи: УПИ IV-Производствено складови
дейности. Посочено е, че на основание чл. 1 от закона за имуществото на БКП
така индивидуализирания недвижим имот е държавна собственост.
Съставен е Акт № 2154 за частна държавна собственост от 01.03.2023 г.,
5
вписан в Служба по вписванията гр. Кюстендил с вх. рег. № 784/02.03.2023 г.,
акт №18, том IV, дело № 415/2023 г., имотна партида 101944, на основание чл.
68 от ЗДС и чл. 1, ал. 1 от Закона за имуществото на БКП, за УПИ VIII-ОС на
БПС /парцел осем, отреден за ОС на БПС/ с площ 13 068 /тринадесет хиляди
шестдесет и осем/ кв.м, кв. 3 /трети/ по плана на с. С. – индустриална зона,
одобрен със заповед 1754/01.11.1982 г., общ. Кюстендил, при граници и
съседи: УПИ IV-Производствено складови дейности. От ответника е
приложена и скица №82/08.02.2023 г. издадена от Община Кюстендил за
същия имот.
От Протокол № КД-03-50813.02.2024г. се установява, че при извършена
проверка и оглед на актувания с АДС №2154/01.03.2023г. недвижим имот е
констатирана сграда със застроена площ от около 17 кв.м, както и че
поземленият имот е силно обрасъл с дървесни видове, мъхове и треви, което е
довело до нарушаване целостта на положената бетонова настилка. Отбелязано
е, че в имота се намират множество твърди битови отпадъци и същият не е
ограден.
От писмо на „Международен композит БГ“ АД до Регионален съвет на
КНСБ Кюстендил се установява, че от страна на адресанта е налице интерес за
инвестиция в построяване на завод на собствена на адресата площ.
От извлечението от ДВ бр.57 от 16.07.1991 г. е видно, че на основание
чл. 11, ал. 2 от Указ №56 за стопанската дейност под № 375 от 11.04.1991г. в
регистъра за държавни фирми СГС е вписал ДФ „Социален отдих“,
образувана на основание чл. 5 на ПМС №2 от 1989г. вр. §28 ПМС №4 от
15.01.1991г. и чл. 11, ал. 3, т. 1, б. „а“ от Указ №56 за стопанската дейност със
Заповед № 36/26.03.1991г.
Видно от Решение № 775 на МС от 1 август 1996 год., на основание чл.
106 от КРБ и §5, ал. 2 и 3 от ПЗР на Закона за фонд „Обществено осигуряване“
на Национален осигурителен институт (НОИ) безвъзмездно е прехвърлено
имуществото на държавна фирма „Социален отдих“ съгласно Приложение №1
към т. 1 от решението. Под т. 17.5 от приложението е посочена „Складова база
– с. С.“. В т. 5 от решението е предвидено задължение за министъра на труда и
социалните грижи да прекрати държавна фирма „Социален отдих“ по
установения ред.
В документ наименуван „информация за имотите стопанисвани от КК
ПДКЛ гр. Кюстендил“ с изх. № 423/21.08.1990 г. от Курортен комплекс
„Почивно дело и курортно лечение“ Кюстендил фигурира склад в село С.,
парцел VIII.
От удостоверение изх. № 06-00-91/11.06.2024г., изд. от Община
Кюстендил е установено, че за процесния УПИ VIII-ОС на БПС няма
предходни планове.
По делото са приложени и 3 броя извадки от ортофотокарти за годините
2010-2011 г., за 2016-2019 г. и 2020-2022 г.
По делото е допуснатата и приета експертиза вх. № 1165/28.01.2025г.,
изготвена от Т. Д., според заключението по която процесният имот не е
ползван и обработван повече от 40 години. В открито заседание на 07.02.2025
6
г. съдът определи, че относимостта на заключението по съдебно-техническата
експертиза ще бъде преценена с крайния акт. С оглед целия събран и проверен
по делото доказателствен материал, съдът не може да се солидаризира с
извода на вещото лице.
Назначена е нова съдебна агро-техническа експертиза, по която е
изготвено заключение вх.№ 6382/03.06.2025г. от в.л. Д. Н., от което се
установи, че процесният имот не е ползван и поддържан най-малко от 18-20
години. Възрастта на трайните насаждения в имота е различна, тъй като те са
саморасли – основната група от най-възрастните дървета е на възраст около
22-28 години като има и единични екземпляри на възраст от около 35-40
години. Заключението, оспорено от ищцовата страна, е прието и приложено
по делото с допуснатата в заседание на 10.06.2025г. корекция. Настоящият
състав дава вяра на това заключение като обективно и компетентно изготвено.
Към заключение с вх. № 1473/04.02.2025г. от инж. С. С. /Приложение
№1 и №2/ е приложена комбинирана скица между извадка от действащите
КККР, извадка от Картата на възстановената собственост за района на
процесния имот и извадка от плана за регулация в М 1:1000 на с. С. – Н. за
УПИ VIII-ОС на БПС, кв. 3, одобрен със Заповед № 1754 от 01.11.1982г.
/индустриална зона/, както и комбинирана скица с ортофото изображение за
района на процесния имот от 31.01.2025г. В съдебно заседание експертът
заяви, че в посока юг от имота съществуват останки от жп линия, видими на
Приложение №4 към експертизата. Вещото лице потвърди, че поземлен имот
с идентификатор 66891.24.39, относно който е приложена находящата се на л.
125 от делото извадка от КАИС е напълно идентичен с очертания на
Приложение №1 към експертизата такъв.
От разпита на свидетеля Н. П. - П., един от учредителите на КНСБ
Кюстендил, участвала в управлението на конфедерацията от 1996г. до
настоящия момент, се установи, че е посещавала процесния имот веднъж през
90-те години на миналия век за някакво „разчистване“. Не е запозната със
спорове относно имуществото на КНСБ.
От разпита на свидетеля Д. Е., бивш председател на синдикална
организация се установи, че същият е запознат с процесния имот в с. С., който
принадлежал на Окръжния съвет на профсъюзите, а „след като настъпи
демокрацията“ бил предаден на КНСБ. Не знае какви са размерите на имота,
твърди, че от КНСБ се ползват около 200-300 кв. метра. Първоначално имотът
се ползвал от бившия председател на синдикалната организация за областта Г.
Сотиров. Не знае друг да е ползвал имота или да е имал претенции върху
същия.
От показанията на свидетеля К. С., кмет на с. С. от 2007 г. насам, се
установи, че откакто свидетелят е кмет на селото не е виждал никой да ползва
имота, покрай който е минавал многократно. Знае, че имотът представлява
равен терен с изградена циментова площадка, обрасъл с бурени и треви, без
изградена ограда.
От разпита на свидетеля Я.Г.ев, областен координатор на КНСБ за
област Кюстендил, се установява, че е запознат с процесния имот от 1997
7
година във връзка с изпълняваните от него функции. Свидетелят посещавал
съседен на процесния имот всеки месец от 2010 година насам като никога не е
бил възпрепятстван от когото и да било. Твърди, че още през 2015-2016 г.
имало оферти от външни инвеститори да строят в имота, но поради липсата на
нотариален акт за собственост не се стигнало до сделка. Свидетелят заяви, че
от 2014 г. насам ежегодно третира тревата в процесния имот с хербицид през
летните месеци като през септември същата се мулчира. През 2014 г.
свидетелят твърди и че е засадил 30 дка лавандула „на собствени начала“.
Заявява, че в имота не са засаждани дървесни видове, защото е предназначен
за промишлени цели. Всяка година бетонната настилка в имота била
почиствана от растителни видове. Миналата година отправил сигнал до кмета
на общ. Кюстендил, защото през последните пет години до имота имало
изсипани две купчини със строителни отпадъци, но получил отговор, че не
може да му се окаже съдействие, защото не притежава акт за собственост на
имота.
Другите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда,
поради което не следва да се обсъждат подробно. Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в
съвкупност на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено по отношение на ищеца, че
ответникът не е собственик на процесния Урегулиран поземлен имот – УПИ
VIII (парцел 8), с площ 13 068 (тринадесет хиляди шестдесет и осем) кв. м.,
квартал 3 по плана на с. С. – индустриална зона, одобрен със Заповед
№1754/01.11.1982 г. на ОНС Кюстендил, при граници и съседи- от север –
Урегулиран поземлен имот (УПИ) – за път и Урегулиран поземлен имот (УПИ)
III – за ПК „9- ти септември“, от запад – Урегулиран поземлен имот (УПИ) IV
– производствено складови дейности, от изток – Урегулиран поземлен имот
(УПИ) II – земеделска земя и от север – релсов път. С доклада по делото съдът
указа на ищеца, че за уважаване на иска, в негова доказателствена тежест е да
установи фактите и обстоятелствата, от които претендира да черпи правата си,
а именно: че ищецът е придобил процесния недвижим имот съгласно сочената
в исковата молба заповед, алтернативно, че е упражнявал фактическа власт
върху имота непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено през сочения в
молбата период. На ответника беше указано, че следва да установи
наведените от него правоизключващи и правопрекратяващи възражения.
По допустимостта:
Предмет на спора при заявен отрицателен установителен иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК е съществуването или несъществуването на отричаното с исковата
молба право на собственост на ответника. За разлика от иска по чл. 108 ЗС
предметът на спора не може да включва и установяване на правоизключващи
правото на собствеността на ответника обстоятелства, въз основа на които
8
ищецът би могъл да противопостави собствено право на собственост, без
същият да го е заявил, при условията на обективно съединяване с
положителен установителен иск за придобито на собствено основание право
на собственост по отношение на същия обект (недвижим имот). Дали ищецът
се легитимира като собственик на процесния недвижим имот на конкретно
придобивно основание по см. на чл. 77 ЗС или е само в позиция на правни
очаквания да придобие собствеността, релевантните обстоятелства са извън
предмета на спор по заявен отрицателен установителен иск за собственост.
Въпросът за евентуалната идентичност на „имотите на страните“ – този на
ищеца и на ответника, по отношение на който имот се търси съдебна защита
чрез отричане правото на собственост на ответника, следва да се
интерпретира само и единствено от гледна точка на наличието на правен
интерес, съобразно дадените в тази насока задължителни разяснения с
Тълкувателно решение № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост
или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано
от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието
съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването
му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в
спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е
налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта – т.е. без да
предявява и положителен установителен за собственост, както и при
евентуалната конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху
един и същ обект, единствено ответникът ще е длъжен да доказва
съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго
вещно право, защото само неговото право на собственост се обхваща от
предмета на спора, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че
такова право не е възниквало или е било погасено. Въпросът за евентуалното
наличие, респ. липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с
преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за
разглеждането му, но този въпрос не е част от предмета на спора. Същинска
конкуренция на права може да има само ако и двете спорещи страни са
релевирали самостоятелно право на собственост по отношение на един и същ
(изцяло или отчасти) обект на правото на собственост. Горното е възприето и в
Решение № 47 от 21.07.2021 г. по гр. дело № 2925/2020 по описа на II г.о., ГК
на ВКС и се споделя от настоящия състав.
С оглед на гореизложеното и съобразявайки твърденията на ищеца за
придобиване на процесния имот на различни правни основания, съдът счита,
че правният му интерес от предявяване на разглеждания отрицателен
установителен иск е надлежно доказан, следователно последният се явява
процесуално допустим.
По основателността:
В светлината на посоченото по-горе относно предмета на спора, по
делото следва да бъде установено дали в патримониума на ответника е
възникнало право на собственост върху процесния имот. Доводите на ищеца,
9
за придобиването му представляват насрещно доказване по установимите от
ответника обстоятелства доколкото е безспорно, че правото на собственост
върху индивидуализирания в исковата молба поземлен имот не може да се
притежава едновременно от страните по делото.
Ето защо предмет на изследване на първо място е обстоятелството
държавна собственост ли е Урегулиран поземлен имот – УПИ VIII, с площ 13
068 кв. м., квартал 3 по плана на с. С., общ. Кюстендил.
Конституцията на Република България определя собствеността като
публична и частна /чл. 17/. Носители на право на публична собственост могат
да бъдат само държавата и общините предвид обстоятелството, че публичната
собственост се упражнява в обществен интерес и предполага властнически
правомощия. Разграничението на държавната собственост на публична и
частна се детайлизира с влизане в сила на Закона за държавната собственост
през 1996 г., а до тогава като критерии за определяне на държавната
собственост като публична са служили качеството на субекта, упражняващ
правото на държавна собственост върху предоставеното му имущество и
предназначението на обекта /В този смисъл решение № 313/14.03.2005 г. по
гр. д. № 2740/2003 г. на ВКС, IV г. о./. Така и в Решение № 47 от 21.07.2021 г.
по гр. дело № 2925/2020 по описа на II г.о., ГК на ВКС.
По делото е приложен Акт № 2154 за частна държавна собственост от
01.03.2023г., съставен за процесния имот. Актовете за държавна и общинска
собственост са официални свидетелстващи документи, които съгласно чл. 179,
ал. 1 ГПК се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за
отбелязванията в тях и до тяхното оборване фактите, за които се отнасят тези
отбелязвания, следва да се смятат за установени. В този смисъл Решение № 71
от 28.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6943/2014 г., I г. о., ГК.
По-конкретно, според чл. 5 ЗДС, актът за държавна собственост,
съставен по надлежния ред и форма, има качеството на официален
свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на държавата,
без да я поражда, но трябва да е посочено конкретно фактическо основание.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ППЗДС, обстоятелствата, констатирани в акта за
държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила
до доказване на противното. Това означава, че на основание чл. 179, ал. 1 ГПК,
съдът е длъжен да приеме за установени посочените в акта факти, а именно:
че същият е съставен на посочената дата и място от съответното длъжностно
лице; че се е осъществило посоченото основание за придобиване на имота от
държавата (отчуждаване или замяна), но не и когато вместо основание за
актуване е посочен не факт, а само правна норма; че видът и съС.ието на
имота са такива, каквито са описани в акта. В настоящия случай в АДС
№2154/01.03.2023г. за правно основание на актуването са посочени
единствено законови разпоредби, тоест придобивното основание не може да
се счита за доказано единствено на база официалния документ.
В доктрината и практиката категорично се приема, че на акта за
държавна собственост, както и на нотариалния акт, следва да се признае
доказателствена сила относно съществуването на правото на собственост.
10
Съдът обаче не е обвързан да приеме, че държавата е собственик на актувания
имот, а преценява материалната й легитимация по вътрешно убеждение, с
оглед на всички доказателства по делото и разпоредбите на закона.
За оборване на тази доказателствена сила от ищцовата страна се сочат
доводи в защита на тезата, че не са била налице предпоставките за актуване на
имота като държавен, тъй като по отношение на същия е неприложима
нормата, съдържаща се в чл. 1, ал. 1 от Закона за имуществото на БКП, БЗНС,
ОФ, ДКМС, САБПКФ и БПС и не се е реализирал визирания от законодателя
фактически състав.
С разпоредбата на чл. 1 от Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ,
ДКМС и САБПФК и БПС, се обявява за незаконно придобито имуществото на
тези организации, получено след 9-и септември 1944 г. и това имущество се
отнема в полза на държавата от правоприемниците на тези организации в това
число и от КНСБ. Изключение правят недвижимите имоти, които тези
организации са получили като компенсация за конфискувани им недвижими
имоти през 1934 г.
Действително, със Заповед № 1754 от 01.11.1982г. на председателя на
Общински народен съвет – Кюстендил е одобрено отреждането на парцел VIII
за Общински съвет на Българските професионални съюзи в кв. 3 по плана на
с. С. (индустриална зона). От съдебно-техническата експертиза се установи и
може да се приеме, че този имот съвпада с процесния.
По делото няма доказателства, че процесният имот е бил обект на такова
отнемане с нарочна заповед на компетентния орган /представени са заповеди
за други имоти на територията на гр. Кюстендил/ като следва да се посочи, че
такава заповед няма конститутивно действие, а одържавяването на имотите се
извършва по силата на самия закон, ако са налице предпоставките за това.
Съществена особеност на цитирания закон е обстоятелството, че той се
дезинтересира от отделния придобивен способ на имуществото, което се
отнема - дарение, завещание, трансформиране на членски внос, давностно
владение (в този смисъл Решение № 9 от 27.07.1992 г. на КС на РБ по к. д. №
4/1992 г.). Няма данни, а не се и твърди имотът да е придобит от съответната
профсъюзна организация – праводател на ищеца преди 09.09.1944 г.
Доколкото не се твърди и по делото не е установено, че процесния имот
попада в изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 1 (in fine), следва да
се приеме, че дори да е бил придобит от Българските професионални съюзи,
същият по силата на Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ,
ДКМС,САБПФК и БПС е станал държавна собственост. Напротив, от
ищцовата страна не спорят, че имотът е бил отреден за ОС на БПС със
Заповед № 1754/01.11.1982.
Горното е достатъчно, за да се приеме, че по отношение на имота е
приложим чл. 1 от Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС и
САБПФК и БПС и същият е станал държавна собственост с влизането на
закона в сила – на 19.12.1991г. Спорно е дали впоследствие същия имот е
придобит от ДФ „Социален отдих“, а след това от националния осигурителен
институт. Косвени данни за това се извличат от коментираната по-горе
11
докладна, но категорично не беше доказано последователното прехвърляне на
конкретния процесен имот от Управление „Почивно и курортно развитие“ на
ЦС на БПС към Обединение „Почивно дело“, след това към ДФ „Социален
отдих“ и националния осигурителен институт.
Не може да се приеме за установено извън всяко логично съмнение, че
посоченият в т. 17.5 от Приложение №1 към т. 1 от Решение № 775 на МС от 1
август 1996 год. имот обозначен като „Складова база – с. С.“ е идентичен с
процесния УПИ още повече, че очевидно първият представлява сграда или
самостоятелен обект в такава, а вторият е поземлен имот.
Дори и да се приеме, че имотът е придобит от НОИ по силата на
Решение № 775 на МС от 1 август 1996 год., вярно е следното: Националният
осигурителен институт е създаден със Закон за фонд обществено осигуряване
(ЗФОО), (обн. в ДВ бр. 104 от 28.11.1995 г. и действал до 1.01.2000 г., когато е
отменен с § 14 от ПЗР към КСО) като самостоятелна юридическа личност -
публичноправен субект с установени структури и функции. С Решение № 775
от 1.08.1996 г. МС е прехвърлил безвъзмездно на НОИ описаните в
приложение към същото имоти. Решението е издадено в изпълнение на § 5, ал.
1 и ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗФОО. Публичния характер на
придобитото от НОИ имущество следва и от нормата на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗДС в
първоначалната й редакция (ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г.),
при действието на която е извършено прехвърлянето на имуществото на ДФ
"Социален отдих" в капитала на НОИ със Закона за фонд "Обществено
осигуряване". Така и в цитираното от ответника Решение № 258 от 31.10.2013
г. на ВКС по гр. д. № 787/2012 г., I г. о., ГК. Тоест процесният имот отново
следва да бъде разглеждан като държавна собственост.
Относно твърденията за изтекла в полза на ищеца придобивна давност:
В разпоредбата на чл. 86 от ЗС /в редакцията действала до 01.06.1996 г./
съществува законова забрана за придобиване по давност на имоти държавна,
съответно общинска собственост. Тоест, до 1996 г. давност в полза на ищеца
или който й да било частноправен субект не може да тече.
С § 1, ал. 1 от ЗДЗС през 2006 г. е въведен мораториум върху давността
за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост.
Съгласно тази разпоредба (в различните й редакции през годините) давността
за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост спира
да тече считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022 г., включително за придобиване
на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено
правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на държавни или общински
училища, или на други държавни и общински институции в системата на
предучилищното и училищното образование. С § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено
обратно действие на удължаването на срока на спиране на давността за
придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, прието с §
1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в
ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., но влизането й в сила е от 31.12.2017 г. - § 2 ЗР на
ЗИЗС, като по този начин с обратна сила е отнет вещноправният ефект на
давностното владение, осъществявано в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018
12
г. С Решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд
на Република България (обн. ДВ, бр. 18/04.03.2022 г.) са обявени за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.)
и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.). Конституционният съд е обявил за
противоконституционна разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗД на ЗС, като
противоречаща на чл. 17, ал. 1 и ал. 4 от Конституцията. Изрично е посочил,
че с обявяването й за противоконституционна не се засяга нейният досегашен
ефект, а съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ последиците от преустановяване на
мораториума настъпват от момента на влизане на решението му в сила (три
дни след обнародването му – чл. 151, ал. 2, изр. 2 КРБ). Нормата на § 2 ЗР на
ЗИЗС също е обявена за противоконституционна, като противоречаща на чл.
4, ал. 1 и на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията, тъй като засяга вече
придобити права – в случая правото на собственост, основаващо се на изтекла
в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. придобивна давност.
Предвид задължителния за съдилищата характер на решенията на
Конституционния съд, от горното следва, че за периода 31.05.2006 г. –
30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. – 07.03.2022 г. придобивната давност за имоти
частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на
установения от законодателя мораториум, като давността е започнала да тече
с влизане в сила на решението на Конституционния съд на 08.03.2022 г. За
времето от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. давностният срок следва да бъде
зачетен.
С оглед на гореизложеното и датата на изпращане на исковата молба в
съда – 16.06.2023 г., за да е придобит по давност процесният имот, по
отношение на който настоящият състав приема, че представлява частна
държавна собственост, ищецът следва да е доказал владение, разбирано като
единство от явна и необезпокоявана фактическа власт и манифестирано пред
околните намерение за своене на имота, в срока по чл. 79 от ЗС. Очевидно от
08.03.2022г. до 16.06.2023г., дори и прибавяйки периода от 31.12.2017 г. до
19.01.2018 г., не е изтекъл предвидения в закона срок за добросъвестно или
недобросъвестно владение.
Отделно от горното, единствено за пълнота и доколкото както вече беше
посочено предмет на настоящото дело не е принадлежността на процесния
имот към патримониума на ищеца, следва да се посочи, че не беше доказано
„Конфедерация на независимите синдикати в България“ (КНСБ) да е
упражнявала владение върху процесния имот в конкретно определен или
определяем /с начало и край/ десетгодишен период от време. От изготвеното
от в. л. Д. Н. заключение се установи, че имотът не е ползван в период от
около 20 години. Този извод е подкрепен и от показанията на кмета на с. Н.,
които съдът кредитира изцяло като обективни и непротиворечиви. Останалите
свидетелски показания или не внасят яснота относно процесната фактическа
обстановка /заявеното от св. П.-П. /, или не могат да бъдат възприети като
обективни с оглед дългогодишните служебни и синдикални отношения на
свидетелите с ищеца /показанията на свидетелите Евтимов и Г.ев/.
13
В допълнение, установената по делото липса на активни действия от
страна на когото и да било, включително и от страна на Държавата, които да
могат да бъдат възприети като ползване и стопанисване на процесния имот,
макар и социално укорима с оглед обществения интерес, не оборва
възприетото по-горе относно статута на имота като държавна собственост.
Абсолютното вещно право на собственост не се губи с неупражняването му, а
само чрез императивно предвидените в закона способи.
Ето защо, съдът счита, че предявеният от „Конфедерация на
независимите синдикати в България“ (КНСБ) отрицателен установителен иск
за собственост е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора разноски се дължат единствено на ответната
страна. В срока по чл. 80 от ГПК е представен списък на разноските /л. 254 от
делото/. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника ще бъдат присъдени
претендираните разноски, за извършване на които са представени надлежни
доказателства по делото. Ответникът е представляван от редовно
упълномощен юрисконсулт, явил се във всички шест проведени открити
съдебни заседания, на когото съдът определя възнаграждение в размер на 300
лева, съгласно действащата редакция на чл. 25, ал. 1 НЗПП и съобразно
фактическата и правна сложност на делото, както и обема на събрания по
делото доказателствен материал и извършените от пълномощника
процесуални действия. Ето защо в полза на ответната страна ще бъдат
присъдени разноски в общ размер от 2 724, 80 лева.
По обжалваемостта:
Настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „Конфедерация
на независимите синдикати в България“ (КНСБ), ЕИК *********, адрес със
седалище и адрес: гр. София, п. к. 1040, пл. „Македония“ №1, представлявана
от П. Г. Д. - президент, против Република България, представлявана от
Министъра на Регионалното развитие и благоустройство иск с правна
квалификация 124, ал. 1, предл. 3 ГПК да се признае за установено, че
ответната страна не притежава право на собственост върху Урегулиран
поземлен имот – УПИ VIII (парцел 8), с площ 13 068 (тринадесет хиляди
шестдесет и осем) кв. м, квартал 3 по плана на с. С. – индустриална зона,
одобрен със Заповед №1754/01.11.1982 г. на ОНС Кюстендил, при граници и
съседи - от север – Урегулиран поземлен имот (УПИ) – за път и Урегулиран
поземлен имот (УПИ) III – за ПК „9- ти септември“, от запад – Урегулиран
14
поземлен имот (УПИ) IV – производствено складови дейности, от изток –
Урегулиран поземлен имот (УПИ) II – земеделска земя и от север – релсов път.
ОСЪЖДА „Конфедерация на независимите синдикати в България“
(КНСБ), ЕИК *********, адрес със седалище и адрес: гр. София, п. к. 1040, пл.
„Македония“ №1, представлявана от П. Г. Д. - президент, ДА ЗАПЛАТИ на
Република България, представлявана от Министъра на Регионалното развитие
и благоустройство, сумата от 2 724, 80 лева /две хиляди седемстотин двадесет
и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща сторени разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
- Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните – арг. от чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
15