№ 286
гр. Кюстендил, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на единадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Хр. Стамова
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Мая Др. С.
като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело
№ 20251500500209 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 3602/25.03.2025 г., депозирана от Р. Р. А.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. К., местност „****" № ** и съдебен адрес: гр. К., ул. „***" №
**, ет. **, чрез процесуалния представител адв. Р. Б., против решение № 208/20.02.2025 г.,
постановено по гр. дело № 20241520101154 по описа на Районен съд – Кюстендил, с което
първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на Р. Р. А., ЕГН:
**********, с адрес: гр. К., местност „****" № **, че И. И. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.
К., ул. „***" № *, ет. *, ап. *, е собственик на поземлен имот с идентификатор *****.**.***
по КККР на гр. Кюстендил, одобрена със Заповед № КД 14-10- 30/16.02.2011 г. на началника
на СГКК - гр. Кюстендил, находящ се в землището на гр. К., ЕКАТТЕ: 41112, местност
„****" № **, с площ от 696 кв.м, с трайно предназначение: за земеделски труд и отдих
(съгласно пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), при съседи и граници: ПИ с идентификатор 41112.83.437,
ПИ с идентификатор 41112.83.369 и ПИ с идентификатор 41112.83.196, осъдил е Р. Р. А. да
предаде на И. И. В. владението върху гореописания поземлен имот, както и е осъдил
ответницата да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 760 лв.
С въззивната жалба така постановеното решение се обжалва изцяло като
недопустимо, а алтернативно като неправилно, поради постановяването му при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивницата поддържа, че
предявеният ревандикационен иск е недопустим, доколкото процесният имот е предмет на
делба по гр. д. 20221520100177 по описа на РС – Кюстендил, което не е приключило с
влязло в сила решение. По същество твърди, че първоинстанционният съд е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е обсъдил представените
от нея писмени доказателства. Оспорва извода на съда, че владее имота. Същевременно
заявява, че упражнява фактическа власт върху последния от 03.10.2021 г. Акцентира, че за
времето от 14.03.2022 г. до 26.07.2022г., по силата на заповед за незабавна защита №
1
7/14.03.2022 г., издадена по гр. д. № 20221520100436 по описа РС – Кюстендил, на
въззиваемия е било забранено да приближава имота, предмет на ревандикационния иск.
Отправя се искане първоинстанционното решение да бъде обезсилено, алтернативно – да
бъде отменено като неправилно. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК ищецът в първоинстанционното производство - И. И. В. е
подал отговор на въззивната жалба, с който изразява становище за неоснователност на
същата. Поддържа, че по делото е установено, че той е едноличен собственик на процесния
имот, поради което ирелевантно се явява обстоятелството, че последният е включен в
предмета на друго дело, а именно гр. д. 20221520100177 по описа на РС – Кюстендил.
Застъпва, че от момента на фактическата му раздяла с въззивницата - **.**.**** г., досега е
лишен от възможността да ползва имота, тъй като няма достъп до него. Отправя искане
първоинстанционното решение, като правилно, да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, доколкото е постановено от
компетентен съд, в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Неоснователно е твърдението на въззивницата, че предявеният ревандикационен иск
е недопустим, доколкото процесният имот е предмет на делба по дело, което не е
приключило с влязло в сила решение. Действително между страните е висящо и друго
съдебно производство, а именно делбено такова, което към настоящия момент се намира в
своята първа фаза – по допускането на делбата, като първоинстанционното решение,
постановено по гр. д. 20221520100177 по описа на РС – Кюстендил е предмет на проверка
от ОС – Кюстендил в рамките на образуваното в. гр. д. № 20251500500125. Необходимо е да
се отбележи, обаче, че поземлен имот с идентификатор *****.**.*** по КККР на гр.
Кюстендил не е предмет на делбата, доколкото, както е посочено и в приетия като
доказателство по настоящото дело протокол 388/13.10.2025 г., изготвен по в. гр. д. №
20251500500125, включването му в делбената маса е отказано с влязло в сила определение.
При постановяването на обжалваното в настоящото производство съдебно решение
не е допуснато нарушение на императивни материални норми. Преценено по същество,
същото е правилно, като въззивният състав споделя мотивите изложени в обжалваното
решение по отношение на фактическата обстановка и съществото на спора, поради което на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях, правейки ги по този начин част от своя съдебен
акт, а по конкретно наведените в сезиращата го жалба доводи, които очертават и предметния
обхват на въззивната проверка, намира следното:
Ревандикационният иск е средство за съдебна защита на правомощието владение като
елемент от състава на правото на собственост или друго вещно право. Чрез този иск
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това. За да бъде уважен иск по чл. 108 ЗС е необходимо да се установи по
безспорен начин, че ищецът е собственик на имота, а ответникът владее или държи същия
без правно основание. Не е ли налице коя и да е от тези три предпоставки, искът не може да
бъде уважен.
В конкретния случай ищецът е доказал, че е собственик на процесния поземлен имот.
Направеният в този смисъл извод от първоинстанционния съд, основаващ се на приетия като
доказателство по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 31, том
III, рег. № 2094, дело № 275/2013г., не се оспорва във въззивната жалба.
2
Акцентът при разглеждането на делото пред настоящата инстанция се поставя върху
това дали въззивницата владее процесния поземлен имот. В тази връзка процесуалният
представител на Р. А. пространно е аргументирал тезата, че последната няма качеството на
владелец на поземления имот, доколкото не го държи като свой, с намерение да го свои.
Разпоредбата на чл. 108 ЗС ясно посочва, че собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това. Текстът на същата не оставя
място за съмнение, че ревандикационен иск може да бъде проведен успешно не само срещу
лице, което владее чужда вещ, но и срещу такова, което я държи, стига влединето,
респективно държането да не е на правно основание.
При доказано упражняване на фактическа власт върху имота от страна на
въззивницата – обстоятество, което не се оспорва, а напротив – заявява се и се
препотвърждава от същата, въпросът дали същата има намерение да го свои, респективно
дали се явява негов владелец или държател, е ирелевантен. Поради това съдът не намира за
нужно да излага аргументи дали обективираното от страна на А. поведение разкрива
признаците на владение или на държане. Без значение за крайния изход по делото е и
обстоятелството дали въззивницата е допускала въззиваемия до собствения му имот.
Твърденията в тази посока имат значение единствено доколкото потвърждават, че именно Р.
А. упражнява фактическата власт върху процесния имот.
Съществен, обаче, с оглед повдигнатия спор, се явява въпросът дали въззивницата
упражнява фактическата власт върху имота на валидно правно основание. Собствеността
дава право на носителя да упражнява фактическа власт върху притежаваната от него вещ,
като с оглед на това че правото на собственост има характер на абсолютно, всички правни
субекти следва да се въздържат от действия, които смущават или ограничават
упражняването му от страна на титуляра. Владението като част от правомощията, които
вещните права дават на своя носител, може да бъде ограничено при наличие на валидно
правно основание за това.
В тежест на ответника по ревандикационен иск е да докаже основанието, на което
владее или държи имота, ако твърди такова. Основанието може да е облигационно – договор
за наем, чието действие не е прекратено, договор за заем, договор за аренда на земеделска
земя и др. Ответникът може да протИ.постави вещни права върху имота – ограничено вещно
право или правоизключващо възражение за придобиване на имота по давност или на друго
основание.
В настоящия случай Р. А. не твърди и не доказва наличието на правно основание, на
което да упражнява фактическата власт върху имота, а единствено изтъква, че няма къде
другаде да живее. Посоченият аргумент, макар и значим от житейска гледна точка, не
представлява валидно правно основание за упражняване на фактическата власт върху имота.
Приетата като доказателство по делото кореспонденция между страните, осъществена през
приложението Вайбър, също не води до извод за наличие на правно основание, на което
въззивницата да упражнява фактическата власт, доколкото нито доказва наличието на
3
облигационно отношение между А. и В., нито притежаването на ограничено вещно право от
въззивницата върху имота.
Предвид гореизложеното въззивната инстанция счита, че обжалваното решение на РС
- Кюстендил се явява правилно и следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, отговорността за разноски следва да бъде понесена
от въззивницата. Въззиваемият претендира разноски в размер на 400 лв. – за адвокатско
възнаграждение, като представя и доказателства за реалното извършване на разхода, поради
което искането следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 208/20.02.2025 г., постановено по гр. дело №
20241520101154 по описа на Районен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА Р. Р. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., местност „****" № **, да заплати
на И. И. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „***" № *, ет. *, ап. *, сумата от 400 лв.
(четиристотин лева) – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано
от деня на получаване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4