№ 2883
гр. Варна, 03.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502301 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия Бажлекова
въззивно гражданско дело № 2301 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано във връзка с подадени молба вх. № 14356/16.06.2022 г. от В. Г. Д., чрез
адв. И.Е. и молба вх. № 14467/17.06.2022 г. от „Моба“ ЕООД, чрез адв. И.И., с които са
направени исканя по реда на чл. 248 от ГПК за допълване в частта за разноските на Решение
№ 753/10.06.2022 г. по настоящото дело. Всеки от молителите претендира присъждане на
разноски в своя полза, направени пред ВОС и ВРС, съобразно представени списъци по чл.
80 от ГПК.
Между страните са разменени преписи от молбите, като в срока по чл. 248, ал. 2 от
ГПК от „Моба“ ЕООД е постъпил отговор вх. № 15619/29.06.2022 г.
В. Г. Д. не е изразил становище по молбата за допълване, подадена от „Моба“ ЕООД.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбите са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхождат от надлежни страни,
поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество и двете са основателни.
Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на
„Моба”ЕООД гр.София срещу решение № №262119/30.06.2021г., постановено по гр.дело
№12269/2020г. по описа на ВРС, в частите, с които са уважени предявените от В. Г. Д.
искове с правно основание чл.143, ал.1, вр.150 вр. чл.262 от КТ, вр. чл.285 КТ и чл.86 ЗЗД и
въззивното дружество е осъдено да му заплати сумите: 1246,66лв. неизплатено брутно
1
трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.03.2018г.-11.02.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 30.09.2020г. до
окончателното изплащане на сумата; 233,70лв. лихва за забава за периода 30.04.2018г.-
30.09.2020г.; 336 лв., представляваща стойност на полагаща се храна за отработени общо 168
дни за периода 12.03.2018г. – 11.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 30.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата; 66,84лв. лихва за
забава за периода 12.03.2018г. – 11.02.2019г.; 400лв.съдебни разноски на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
С Решение № 753/10.06.2022 г. съставът на ВОС е отменил решение №
262119/30.06.2021г., постановено по гр.дело №12269/2020г. по описа на ВРС, в частите, с
които „Моба“ЕООД, е осъдено да заплати на В. Г. Д. незаплатено брутно трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.03.2018г. – 11.02.2019г., за
разликата над 1243,52лв.,до присъдения размер от 1246,66лв.; лихва за забава за периода
30.04.2018г.-30.09.2020г. върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд за
разликата над 194,57лв. до присъдените 233,70лв.; лихва за забава за периода 12.03.2018г. –
11.02.2019г., върху сумата от 336 лв., представляваща стойност на полагаща се храна за
отработени общо 168 дни за периода 12.03.2018г. – 11.02.2019г., за разликата над 65,94лв. до
присъдените; 66,84лв., като вместо него е постановил: отхвърля предявените от В. Г. Д.,
искове с правно основание чл.143, вр. чл.150, вр. чл.262, чл.285 КТ и чл.86 ЗЗД за осъждане
на „Моба“ЕООД, да му заплати:брутно възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 07.03.2018г. -11.02.2019г. за разликата над 1243,52лв., до предявения размер от
1246,66 лв.; лихва за забава за периода 30.04.2018г.-30.09.2020г. върху неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд за разликата над 194,57лв. до присъдените 233,70лв.;
лихва за забава за периода 12.03.2018г. – 11.02.2019г., върху сумата от 336 лв.,
представляваща стойност на полагаща се храна за отработени общо 168 дни за периода
12.03.2018г. – 11.02.2019г., за разликата над 65,94лв. до присъдените; 66,84лв., както и
потвърждава решение 262119/30.06.2021г., постановено по гр.дело №12269/2020г. по описа
на ВРС, в частите, с които „Моба“ЕООД е осъдено да заплати на В. Г. Д. сумата от
1243,52лв, представляващо брутно възнаграждение за положен извънреден труд за периода
07.03.2018г. – 11.02.2019г., с нетен размер на дължимото възнаграждение – 964,94лв., ведно
със законната лихва върху нетния размер на възнаграждението от 964,94лв., считано от
датата на подаване на исковата молба в съда -30.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 194,57лв., представляваща лихва за забава върху нетния размер на
възнаграждението за извънреден труд от 964,94лв. за периода 30.04.2018г. – 30.09.2020г.,
336лв., представляващи стойност на полагаща се храна за отработени 168 дни за периода
12.03.2018г. – 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на исковата молба – 30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и
65,94лв., представляващи лихва за забава върху претендираната главница за периода
12.03.2018г. – 11.02.2019г.
При постановяване на решението си ВОС не се е произнесъл по искането за разноски.
2
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно
чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е
доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от
ГПК.
Искане за присъждане на разноски пред първа и въззивна инстанция е своевременно
направено от процесуалните представители и на двете страни, включително и в последните
по делата съдебни заседания.
Представени са списъци по чл. 80 от ГПК, в които за В.Д. се иска репариране на
разноски пред ВОС - 420 лв. за адвокатско възнаграждение, пред ВРС - 400 лв. за адвокатско
възнаграждение, а за „Моба“ ЕООД: пред ВОС - 420 лв. с ДДС за адвокатски хонорар, 100
лв. за държавна такса и 300 лв, държавна такса за вещо лице, пред ВРС - 420 лв. с ДДС за
адвокатски хонорар и 200 лв. за ДТ. Всяка от страните е депозирала доказателства, с които
се установява извършването на посочените разходи.
Съобразно изхода на спора пред ВОС, на основание чл. 78, ал.1, респективно ал. 3 от
ГПК, страните имат право на репариране на разноски. На В.Д. се дължат разноски, сторени
пред ВОС, съобразно уважената искова претенция. Що се отнася до тези по делото пред
ВРС, на същият не му се следват, тъй като първоинстанционният съд му е присъдил
дължимото. Разноските, сторени от „Моба“ ЕООД, в качеството на ответник и въззивник,
следва да се възстановят и за пред двете инстанции, съобразно отхвърлената част от
исковете.
При така установените критерии, в полза на „Моба“ ЕООД се следват разноски в
размер на 33.00 лв., а в полза на В.Д. – 410.37 лв.
Горното обосновава извод, че молбите по чл. 248 от ГПК и на двете страни са
основателни, поради което решението следва да бъде допълнено в частта за разноските.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 753/10.06.2022 г.,
постановено по в. гр. д. № 2301/2021 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските:
ОСЪЖДА „Моба“ЕООД, ЕИК *********, гр.София да заплати на В. Г. Д., ЕГН
**********, сумата от 410.37 лева /четиристотин и десет лева и тридесет и седем ст./,
представляваща разноски пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. Д., ЕГН********** да заплати на „Моба“ЕООД, ЕИК *********,
гр.София, сумата от 33.00 лева /тридесет и три лева/, представляваща разноски пред ВРС
и ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на чл. 248, ал. 3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4