№ 73
гр. Варна, 10.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно
гражданско дело № 20243000500100 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:09 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИКЪТ КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО
ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, редовно призован, представлява се от
държавен инспектор В.П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ:
Б. В. А., редовно призован, явява се лично.
Г. Н. Т. , редовно призована, не се явява, представлява се от адв. А.Ж.,
редовно е упълномощен и приет от съда от днес.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ИНСП. П.: Да се даде ход на делото.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на
1
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез
процесуален представител държавен инспектор Д. Д. - Д. против решение №
260026/29.12.2023г., постановено по гр. д. № 2640/2018г. на ОС – Варна, с
което са отхвърлени предявените от въззивника против Г. Н. Т. и Б. В. А.
искове с правно основание чл.74, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ вр. §5 ЗПКОНПИ
/сегашно наименование ЗОНПИ/ за отнемане от Г. Т. в полза на държавата на
лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № В 6012 КМ и 55% ид. ч. от недвижим
имот – апартамент № 11, находящ се в гр. Варна, бул. “Сливница“ № 122,
ведно с прилежащите му изба и таванско помещение.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост
на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон
и установеното от доказателствата, както и при превратно тълкуване на
дадените с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС разрешения. Излагат се аргументи
за това, че съдът неправилно е определил стойността на притежаваното от Г.
Т. имуществото в края на проверявания период, приемайки оценки на същото
към датата на придобиването му, вместо към края на проверката, респ.
предявяване на иска и невключвайки в имуществото вземанията по посочени
договори за заем. Твърди се също така, че неправилно съдът е игнорирал
доказания по делото факт за фактическо съжителство между Г. Т. и ответника
Б. А., също проверявано лице, в резултат на което в изчисленията за
стойността на наличното имущество неправилно не е включено
притежаваното от него имущество /вземания по договори за заем/, както и
неправилно е приел, че това обстоятелство е неотносимо предвид направения
отказ от предявените срещу Б. А. искове. Във връзка с последното се
навеждат оплаквания за допуснато процесуално нарушение – заличен
допуснат им свидетел. Излагат се подробни аргументи по съществото на
спора и приложението на закона, в частност как следва да бъде направен
извода за наличие на несъответствие и какво се включва в понятието
имущество. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
съдебния акт и уважаване на предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК не са постъпили отговори от ответната страна -
въззиваемите Г. Н. Т. и Б. В. А..
Искания по доказателствата не са направени.
ИНСП. П.: Поддържам въззивната жалба. Няма да соча други
2
доказателства.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ А.: Оспорвам жалбата. Моля да се потвърди
първоинстанционното решение. Моля да ни бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
АДВ. Ж.: Оспорвам въззивната жалба. Нямам други доказателствени
искания. Представям списък на разноските.
ИНСП. П.: Моля адв. Жожев да уточни какъв е размера на разноските
по т. 5 от представения от него списък на разноски.
АДВ. Ж.: Претендирам разноски единствено в размер на 1500 лв.
ИНСП. П.: Правя възражение за прекомерност на размера на
разноските, сторени от насрещната страна.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ИНСП. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да отмените изцяло
първоинстанционния съдебен акт, включително в частта му за разноските и да
уважите предявените пред първоинстанционния съд искове за отнемане на
незаконно придобито имущество спрямо Г. Т., съобразно изменението и
отказа от иска, които бяха направени пред първоинстанционния съд. Считам,
че решението е допустимо, но неправилно по подробно изложените във
въззивната жалба съображения. Основните ни възражения са, че съда
неправилно е определил стойността на имуществото, което е миродавно в
периода на извършения анализ, тъй като той е взел стойността към неговото
придобиване, а не стойността към момента на внасяне на иска тъй като това е
налично към този момент имущество, което се претендира за реално
отнемане. По този начин съдът е счел, че имуществото е под 150 000 лв., едно
изискване, което съда счита, че е налице въпреки възраженията, които
КОНПИ има по отношение на тълкуването на първоинстанционния съд като
предпоставка в рамките на целия проверяван период да е придобито
имущество над 150 000 лв. Отделно считаме, че съда неправилно е игнорирал
релевантни за спора факти, а именно установеното фактическо съжителство
на семейни начала между ответниците в първоинстанционното производство.
По този начин е изключил от анализа стойности, касаещи приходи, разходи и
3
имущество, които са относими и спрямо ответника, спрямо когото исковете
бяха оттеглени. Обстоятелството, че е направен отказ не означава, че лицето
спира да бъде фактически съжител. Считаме, че по делото са налице
достатъчно доказателства, от които може да бъде направен този извод. Като
не е преценил тези обстоятелства съда съответно е стигнал до извод за липса
на несъответствие за проверявания период и е отхвърлил предявените искове.
Моля да ми бъда дадена възможност да представя писмени бележки в
определен от Вас срок. Поддържам възражението си за прекомерност на
размера на разноски, сторени от насрещната страна. Моля да ни бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
ВЪЗЗИВАЕМИЯ А.: Уважаеми апелативни съдии, жалбата е
необоснована и моля да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.
Те са оттеглили иска срещу мен, недопустимо е повторно да го предявят, така
че срещу мене би трябвало да има отказ по отношение на иска съгласно
закона. Нямам лични отношения с г-жа Т. освен служебни отношения тъй
като тя се занимава само като икономка.
АДВ. Ж.: Уважаеми апелативни съдии, делото се развива по отменения
през 2018 г. закон, чийто разпоредби уреждат същата материя, с която се
занимава самото дело. Според мен в него има един фактологичен въпрос и
един правен спор, който следва да бъде разрешен и е разрешен от Варненския
окръжен съд. Във въззивната жалба се твърди, че апартамента на бул.
Сливница е на стойност почти 150 000 лв. В решението се приема обаче, че
той е на стойност 111 000 лв. и числата съвпадат грубо с мотивите в
съдебното решение. За да достигне до този извод съда е изслушал съдебно-
оценителна експертиза, която не е оспорена от страните. Това заключение е,
че към момента на придобиване на този имот той е бил на стойност 111 000
лв. Към датата на предявяване на исковата молба – 28.02.2017г. според
експертизата стойността е малко под 150 000 лв. Съдът се е съобразил с
решение № 4/2021г. на Общо събрание на гражданските колегии на ВКС,
както и с практиката на Варненския окръжен съд – решенията са изброени в
мотивите на съда, и правилно е приел според мен, че за т.нар. значително
несъответствие - термин, който закона обяснява в допълнителните
разпоредби, следва да се съобрази стойността на имота към датата на
неговото придобиване т.е. по същия начин е определена стойността на
4
придобития автомобил Пежо, която е около 3000 лв. Следователно съдът
според мен правилно е приел, че значителното несъответствие не се доказва
от събраните по делото доказателства. Във връзка с правния въпрос, по който
се е произнесъл първоинстанционния съд, след множество уточнителни
молби ищеца, сега въззивник, с молба от 19.11.2023г. е заявил пред Окръжен
съд – Варна, че в края на проверявания период – 28.02.2017г. Т. е
притежавала апартамент, автомобил и вземания, произтичащи от договори за
заем, които не са върнати от двете лица и до този момент т.е. тези две
вземания не са били материализирани и не са налични към края на
проверявания период и не представляват имущество по смисъла на §1, т.4 от
ДР. Дори и с тези невърнати заеми сумата от 150 000 лв. пак не е достигната.
В този смисъл Ви моля да потвърдите първоинстанционното решение като
присъдите на моята доверителка направените по делото разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок като
дава възможност на процесуалния представител на въззивника в 5-
дневен срок от днес да представи в писмен вид съображенията си по
съществото на спора.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5