Решение по дело №136/2015 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

 №141

гр.Поморие, 30.08.2016 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

Поморийски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на тринадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                  

                                                 СЪДИЯ: Димитър Димитров

 

                при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 136 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

      Производството е образувано по искова молба от М.М., С.Н.,*** и А.Г. ***, всички чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Ч.П. против Г.П. ***.

 Ищците твърдят, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта на гр.Ахелой, одобрена със заповед № РД-18-60/15.09.2006 г., на изпълнителният директор на АГКК, с площ 1 015 кв.м. и с административен адрес в гр.Ахелой, ул. ..., ведно с изградените в имота сграда с идентификатор ..., със застроена площ 26 кв.м., с предназначение друг вид сграда за обитаване, сграда с идентификатор ..., със застроена площ 14 кв.м., с предназначение селскостопанска сграда, сграда с идентификатор ..., със застроена площ 22 кв.м., с предназначение селскостопанска сграда, сграда с идентификатор ..., със застроена площ 68 кв.м., с предназначение еднофамилна жилищна сграда и сграда с идентификатор ..., със застроена площ 65 кв.м., с предназначение еднофамилна жилищна сграда.

Твърдят, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност № 25/07.02.1984 г., нот.дело № 53/1984 г., на ПРС, Д.П. ***, респ. в режим на СИО и съпругата му М. Г. П., в са признати за собственик по давност на дворно място, съставляващо ..., по тогава действащия план на с.Ахелой, с площ 958 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда на площ 63 кв.м, кухня на площ 44 кв.м. и салма на площ 28 кв.м. Сочат, че понастоящем посочената в акта жилищна сграда е с идентификатор ..., а кухнята  е с идентификатор ....

Твърдят, че втората и третата ищца С.Н. и А.Г. и ответника Г.П. са низходящи - деца на Д. П. и М.П., а първата ищца М.М. е тяхна внучка и дъщеря на ответника.

Твърдят, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 7/25.01.1988 г., нот.дело № 14/1988 г., на ПРС, Д. П. и М.П. са дарили на ответника Г.П. 1/3 ид.ч. от дворното място, както и 35/99 ид.ч. от построената в него жилищна сграда, представляващи жилищната пристройка от две стаи, баня, тоалетна и коридор. Сочат, че понастоящем посочената в акта жилищна пристройка е част от сграда с идентификатор ..., състояща се от два етажа, от които първия, състоящ се от две стаи, баня - тоалетна и коридор, а втория от четири стаи, баня - тоалетна и два балкона.

Сочат, че наследодателят Д. П. е починал на 29.03.1994 г. и след смъртта си е оставил за свои наследници преживялата го съпруга - М.П. и трите му деца - ищците С.Н. и А.Г. и ответника Г.П., при квоти 5/8 ид.ч. за съпругата и по 1/8 ид.ч. за всяко от децата.

Твърдят, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 67/07.03.2002 г., нот.дело № 57/2002 г., на нотариус Х. *** действие ПРС, М.П. е дарила на първата ищца М.М. 3/12 ид.ч. от дворното място, а ответникът Г.П. е дарил на първата ищца и негова дъщеря М.М. 2/12 ид.ч. от дворното място.

Сочат, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 84/27.06.2005 г., нот.дело № 447/2002 г., на нотариус Д.Г., с район на действие ПРС, втората ищца С.Н. е дарила на първата ищца М.М. 1/12 ид.ч. от дворното място, заедно с 1/8 ид.ч. от построената в дворното място сграда на площ 63 кв.м., както и 8/99 ид.ч. от кухнята на площ 44 кв.м. и 1/8 ид.ч. от салмата на площ 28 кв.м.

В исковата молба се твърди, че М.П. е починала на 18.10.2008 г., като оставеното от нея наследство е разпределено поравно между децата й - втората и третата ищца С.Н. и А.Г. и ответника Г.П..

Предявяват иск с правно основание чл.34 ЗС, за делба на посочените недвижими имоти - поземлен имот и сгради.

 Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея с приложенията е изпратен на ответника.

 В срока по чл.131, ал.1 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г.П. (л.24-26), чрез пълномощника и съдебен адреса*** - адв.Д.П..

 В отговора се изразява становище, че искът за делба е допустим. Твърде си от ответника, че процесният поземлен имот с идентификатор ... е съсобствен между него, първата и втората ищца М.М. и А.Г. и Д.Г.П. - син на ответника и внук на наследодателката М.П., по силата на саморъчно завещание от 27.09.2007 г., с което М.П. е завещала на Д.П. 2/12 ид.ч. от имота. Твърди се от ответника, че ищцата С.Н. не е съсобственик на дворното място, а квотите на съсобствениците в него са както следва : 3/12 ид.ч. за ответника, 6/12 ид.ч. за ищцата М.М., 1/12 ид.ч. за ищцата А.Г. и 2/12 ид.ч. за Д.П..

Ответникът твърди, че изградената в дворното място сграда с идентификатор ... - лятна кухня по нот. акт. № 25/07.02.1984 г. и предмет на дарението по № 7/25.01.1988 г. е надстроена от него с втори жилищен етаж в режим на търпимост и е негова лична собственост по давност и дарение.

По отношение на изградената в дворното място сграда с идентификатор ... - жилищна сграда по нот. акт. № 25/07.02.1984 г., застъпва становище, че същата е съсобствена между него, М.М., А.Г. и Д.П., последният съсобственик по силата на саморъчното завещание от 27.09.2007 г., при квоти по 1/8 ид.ч. за ищците и ответника и 5/8 ид.ч. за Д.П..

По отношение на изградената в дворното място сграда с идентификатор ..., ответникът твърди, че същата не фигурира в нот. акт. № 25/07.02.1984 г., построена е от родителите и наследодатели на втората, третата ищца и ответника и е тяхна съсобственост по наследавяне при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки.

Ответникът твърди, че сградата с идентификатор ... - салма по нот. акт. № 25/07.02.1984 г., е ремонтирана от ответника и е съсобствена между него, М.М., А.Г. и Д.П. при квоти по 1/8 ид.ч. за ищците и ответника и 5/8 ид.ч. за Д.П..

По отношение на изградената в дворното място сграда с идентификатор ..., ответникът твърди, че представлява гараж, изграден е от родителите и наследодатели и е съсобствен по наследяване между втората, третата ищца и ответника при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки от тях.

Във връзка с твърденията в отговора, с определение на съда от 25.05.2015 г. (л.42-43), Д.Г.П. е конституиран като съделител и ответник по делото.

Новоконституираният ответник Д.П., в срока по чл.131, ал.1 ГПК, също е представил по делото отговор на исковата молба (л.48-49), с който поддържа становището изразено от първия ответник Г.П..

С депозирана по делото писмена молба вх. № 2242/21.05.2015 г. (л.37-38), ищците са оспорили истинността на представеното по делото саморъчно завещание от 27.09.2007 г.

Заветникът и съделител Д.П. е заявил становище с отговора, че желае да се ползва от завещанието и съдът с определение от 06.07.2015 г. (л.54-57) е открил производство по чл.193 ГПК, за проверка истинността (автентичността) на оспорения от ищците частен диспозитивен документ - саморъчно завещание от 27.09.2007 г., като е указал на ответника Д.П., че доказателствената тежест за установяване истинността на документа лежи върху него.

С писмената си молба от 21.05.2015 г., ищците са заявили и материално правно възражение по чл.42, б. „Б” ЗН, за нищожност на завещанието, като сделка, с твърдението че същото не е написано и подписано от завещателката, в нарушение на чл.25, ал.1 ЗН, което е прието за разглеждане с определението на съда от 06.07.2015 г. На ответника Д.П. е указана доказателствената тежест за установяване действителността на завещанието.

Ищците са направили и възражение за унищожаемост на завещанието, на основание чл.43, ал.1, б. „А” ЗН, като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, което също е прието за разглеждане с определението от 06.072015 г., като съдът е указал на ищците, че в тяхна тежест е да докажат твърденията си, че завещанието е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.

В съдебно заседание ищците М.М., С.Н. и А.Г. не се явяват. Представляват се от пълномощник - адв.Д.П., който поддържа предявения иск и направените възражения.

 Ответниците Г.П. и Д.П. не се явяват. Също се представляват от пълномощник - адв.Д.П., която поддържа становищата, изразени в отговорите на исковата молба.

 След като се запозна подробно с представените доказателства и становищата на страните и съобрази относимите законови разпоредби, за да се произнесе по предявения иск, съдът взе предвид следното.

 Установява се от представените по делото преписи от удостоверение за наследници изх. № 4/21.01.2015 г. (л.14-15) и удостоверение за наследници изх. № 69/10.05.2014 г.(л.138-139), издадени от община Поморие, кметство гр.Ахелой, а и не е спорно между страните, че Д.П. П., ЕГН **********, б.ж. на гр.Ахелой, е починал на 29.03.1994 г. и след смъртта си е оставил за свои наследници по закон преживялата го съпруга М. Г. П. и низходящите си - ищците С.Д.Н. и А.Д.Г. и ответника Г.Д.П..

Страните не спорят също така, а и се установява от представения по делото заверен препис от удостоверения за наследници № 31/04.02.2009 г.,(л.13), че М. Г. П., ЕГН **********, б.ж. на гр.Ахелой е починала на 18.10.2008 г., и след смъртта си е наследена от децата си - С.Н., А.Г. и Г.П..

Безспорно е по делото и обстоятелството, че първата ищца М.М. е дъщеря на ответника Г.П. и внучка на наследодателите, както е обстоятелството, че съделителят Д. П. е син на Г.П..

Страните не спорят, а и се установява от представения по делото препис от нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност № 25/07.02.1984 г., нот.дело № 53/1984 г.(л.9, л.135), на ПРС, че Д. П. и съпругата му М.П. са придобили по давност описаното в акта дворно място, съставляващо ... по тогава действащия план на с.Ахелой, с площ 958 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда на площ 63 кв.м, кухня на площ 44 кв.м. и салма на площ 28 кв.м.

Представен е заверен препис от скица на поземлен имот № 15-87327/01.04.2014 г.(л.5), издадена от СГКК-Бургас, съгласно която поземлен имот с идентификатор ... по КК и КР на гр.Ахелой, одобрени със заповед № РД-18-60/15.09.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК гр.София, с адрес на поземления имот в гр.ахелой, ул. ..., с площ 1 015 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.) е с номер по предходен план на гр.Ахелой, .... Съгласно скицата в имота попадат сграда с идентификатор ..., със застроена площ 26 кв.м., бр.етажи - един, с предназначение друг вид сграда за обитаване, сграда с идентификатор ..., със застроена площ 14 кв.м., бр.етажи - един, с предназначение селскостопанска сграда, сграда с идентификатор ..., със застроена площ 22 кв.м., бр.етажи - един, с предназначение селскостопанска сграда, сграда с идентификатор ..., със застроена площ 68 кв.м., бр.етажи - два, с предназначение еднофамилна жилищна сграда и сграда с идентификатор ..., със застроена площ 65 кв.м., бр.етажи - един, с предназначение еднофамилна жилищна сграда.

По делото е представен препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 7/25.01.1988 г., нот.дело № 14/1988 г.(л.10, л.127, л.136), съгласно който Д. П. и М.П. са дарили на ответника Г.П. 1/3 ид.ч. от дворното място, както и 35/99 ид.ч. от построената в него жилищна сграда, представляващи жилищната пристройка от две стаи, баня, тоалетна и коридор.

По делото е представен препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 67/07.03.2002 г., нот.дело № 57/2002 г.(л.11), на нотариус Х. *** действие ПРС, съгласно който М.П. е дарила на първата ищца М.М. 3/12 ид.ч. от процесното дворно място, а ответникът Г.П. е дарил на първата ищца и негова дъщеря М.М. 2/12 ид.ч. от дворното място.

Представен е препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 84/27.06.2005 г., нот.дело № 447/2002 г.(л.12, л.137), на нотариус Д.Г., с район на действие ПРС, съгласно който втората ищца С.Н. е дарила на първата ищца М.М. 1/12 ид.ч. от дворното място, заедно с 1/8 ид.ч. от построената в дворното място сграда на площ 63 кв.м., 8/99 ид.ч. от кухнята на площ 44 кв.м. и 1/8 ид.ч. от салмата на площ 28 кв.м.

Представен е препис от саморъчно завещание от 27.09.2007 г. (л.28-32), с общ рег. № 5290/03.10.2007 г., № 7, нот.дело № 7/03.10.2007г., от регистъра за саморъчни завещания на нотариус А.Д., рег. № 450 в регистъра на Нотариалната камара. Преписи от материалите по горепосоченото нотариално дело са приложени по делото (л.149-164). Видно от завещанието М.П. е завещала на ответника Д.П. собствената си идеална част от имотите по нот.акт № 25/07.02.1984 г.

Във връзка с оспорванията от ищците на истинността на това завещание, както и във връзка със заявените от тях възражения за нищожност и унищожаемост на завещанието по делото са изслушани показанията на св.В.Р. (личен лекар на завещателката), която в показанията си сочи, че след проверка на медицинската документация от 2007 г. не е установила през тази година да е извършвала преглед на завещателката. Свидетелката сочи, че П. е имала възрастово обусловени заболявания - високо кръвно налягане, мозъчно неоросяване, както и глаукома. Свидетелката твърди, че в периода, в който е била лекар на П. последната е била адекватна и контактна, при нормалните за възраста й изменения, като по-бавна мисловна дейност, съпроведена с оплаквания за нарушения в паметта.

По делото са представени амбулаторни листи № 3624/23.11.2004 г.(л.98), № 130/12.01.2005 г.(л.99), № 797/18.03.2005 г.(л.100) и № 1899/27.06.2005 г.(л.101), всички издадени от св.Р. за пациент М.П., установяващи извършени профилактични прегледи, при които същата не е заявила съществени субективни оплаквания относно здравословното си състояние, освен болки в очите и отслабено зрение, във връзка с които е диагностицирано заболяване - глаукома.

По делото е изслушано и прието като доказателство неоспореното от страните заключение на вещото лице  Х.Д. по извършената  съдебно - криминалистическа (почеркова) експертиза на ръкописен текст и подписи (л.196-204), съгласно което ръкописният текст в петте листа на саморъчно завещание от 27.09.2007 г. е изпълнен от едно и също лице, това лице е М.П. и подписът за „завещател” е изпълнен от същото лице - М.П..

По делото е изслушано и прието като доказателство неоспореното от страните заключение на вещото лице  Ж.С. по извършената  съдебно - психиатрична експертиза (послесмъртна) (л.248-249), съгласно което завещателката М.П. е била психично здрава, в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на изготвяне на завещанието - 27.09.2007 г.

По делото е изслушано и прието като доказателство неоспореното от страните заключение на вещото лице  Б.К. по извършената съдебно - техническа експертиза (л.211-221), съгласно което описаната в нот.акт № 25/07.02.1984 г., сграда - кухня на площ 44 кв.м. съществува към момента на извършения оглед за нуждите на експертизата и съответства по местоположение на сграда с идентификатор ... по КК и КР на гр.Ахелой. Вещото лице сочи в заключението, че описаната в нот. акт № 7/25.01.1988 г., жилищната пристройка, състояща се от две стаи, баня, тоалетна и коридор е идентична със сграда с идентификатор ..., която е двуетажна с помещения на първи етаж - две стаи, коридор и санитарен възел - баня с тоалетна. Вещото лице сочи, че в коридора на първия етаж е изпълнена стълба, с която е осъществяван достъпа до втория етаж, който към момента на изготвяне на заключението е ограничен, чрез зазиждане на подхода към стъпалата от коридора на първия етаж и затапване на плочата над първи етаж. Вторият етаж се състои от входно предверие, коридор, четири стаи и баня-тоалетна с тераси на изток и на запад. Вещото лице сочи в заключението си, че  описаната в нот.акт № 25/07.02.1984 г., сграда - салма на площ 28 кв.м., съществува към момента на извършения оглед за нуждите на експертизата и съответства по местоположение на сграда с идентификатор ... по КК и КР на гр.Ахелой. Съгласно заключението описаната в нот.акт № 25/07.02.1984 г., сграда - жилищна сграда на площ 63 кв.м. е идентична със сграда с идентификатор ... по КК и КР на гр.Ахелой. Вещото лице сочи в заключението си, че сграда с идентификатор ... е със застроена площ около 12 кв.м., с предназначение баня - тоалетна (неизползваема), а сграда с идентификатор ... е със застроена площ 24.49 кв.м. и е с предназначение гараж.

По делото е представен заверен препис от заповед № РД -16-145/24.02.2015 г.(л.20), на кмета на община Поморие, с която е наредено премахването на незаконен строеж - „селскостопанска постройка - салма”, в ... по плана на гр.Ахелой.

Вещото лице в заключението си сочи, че тази заповед не е обжалвана, влязла е в сила, но сградата с идентификатор ... съществува към момента на извършения оглед за нуждите на експертизата.

По делото е представен заверен препис от заповед № РД -16-146/24.02.2015 г.(л.19), на кмета на община Поморие, с която е наредено премахването на незаконен строеж - „лятна кухня”, в ... по плана на гр.Каблешково.

Страните не спорят, че посоченият в заповедта незаконен строеж представлява сградата с идентификатор ..., както и че заповедта е отменена с влязло в законна сила решение на БАС.

По делото са изслушани показанията на св.И.Т.М. (съпруг на първата ищца), който сочи, че от началото на 1991 г., до ноември на 1993 г., заедно с М.М. са живели в едноетажна постройка в процесното дворно място, състояща се от две стаи, баня и тоалетна. Твърди, че до 2005 г. постройката съществувала в описания вид. Сочи, че е посещавал имота до 2008 г.

В качеството на свидетел е изслушана и П.Е.С. (майка на първата ищца и бивша съпруга на пърия ответник), който сочи, че от 1972 г., когато сключила брак с ответника Г.П. до 1977 г. е живяла заедно с този ответник в гр.Ахелой. Сочи, че до 1977 г. в процесния поземлен имот е имало само една постройка - къща, към която, от север, около 1980 г., Д. П. изградил едноетажна пристройка, състояща се от две стаи с баня. Твърди, че с ответника се е развела през 1992 г., като в периода от 1977 г. до 1992 г., семейството им живеело в гр.Стара Загора. Сочи, че след развода, през 1992 г., ответникът се прибрал в гр.Ахелой, където от 1990 г. до 1993 г., в посочената постройка живеела дъщеря им и първа ищца М.М.. Също утвърждава, че както до 2005 г., така и през 2006 г., пристройката била едноетажна.

Изслушани са и показанията на св.Й.Д.Я. (познат на страните), който сочи, че има преки впечатления от процесните имоти от 1970 г., когато се запознал с ответника Г.П.. Твърди, че този ответник в средата на 80-те години е започнал да надстроява съществувалата в имота пристройка на един етаж, състояща се от две стаи и един коридор, като е изградил две стаи над съществуващите на първия етаж две стаи. Сочи, че поради липса на средства над новоизградените стани не бил поставен траен покрив, а временен такъв. Сочи, че този временен покрив е поставен през 1985 г. - 1986 г. Твърди, че през 2005 – 2006 г. е изграден общ покрив над пристройката и съществуващата до нея жилищна сграда. Сочи, че надстрояването е извършено със съгласието на родителите на ответника и всички средства и материали за надстрояването са осигурени от него.

По делото е изслушан и свидетеля Г. М.А (познат на първия ответник), който в показанията си сочи, че описаната и от останалите свидетели пристройка е изградена първоначално през 80-те години и била предназначена за майката на ответника Г.П.. Твърди, че тази пристройка е надстроена в груб строеж в периода 1990-1993 г. Сочи, че през 2002 г., подпомогнал със средства ответника, за да довърши надстрояването, но заявява, че не му е известно през коя година е изграден покрива на надстрояването.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прие следните правни изводи.

 Както бе посочено, страните не спорят, а и се установява от нот. акт № 25/07.02.1984 г., че наследодателите, респ. праводатели на страните Д. П. и М.П. са придобили по давност в режим на СИО дворно място, съставляващо ... по тогава действащия план на с.Ахелой, с площ 958 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда на площ 63 кв.м, кухня на площ 44 кв.м. и салма на площ 28 кв.м.

Установява се безспорно от събраните по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза, че описаната в нот.акт № 25/07.02.1984 г., жилищна сграда на площ 63 кв.м. е идентична със сграда с идентификатор ... по КК и КР на гр.Ахелой, сградата - салма на площ 28 кв.м., съответства по сграда с идентификатор ..., кухнята на площ 44 кв.м., съответства по местоположение на сграда с идентификатор ....

Също безспорно е, че с дарение, обективирано в нот. акт за дарение на недвижим имот № 7/25.01.1988 г., нот.дело № 14/1988 г.(л.10, л.127, л.136), Д. П. и М.П. са дарили на ответника Г.П. 1/3 ид.ч. от дворното място, както и 35/99 ид.ч. от построената в него жилищна сграда, представляващи жилищната пристройка от две стаи, баня, тоалетна и коридор.

Опирайки се на доказателствената съвкупност съдът приема, че дарените 35/99 ид.ч. от жилищна сграда, представляват описаната в нот.акт № 25/07.02.1984 г. кухня на площ 44 кв.м.

Съгласно чл.92 ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Прехвърлянето на правото на собственост върху земята следователно прави приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при сключването на договора, т. е. ако изрично постройките не са изключени от предмета на разпореждане, в който случай правото на собственост върху построеното се отделя от земята по установения в чл.63 ЗС, принцип като прехвърлителят го запазва за себе си. Без наличието на изрично изявление правото на строеж не би могло да се отдели от общо притежаваното право на собственост върху терена и постройките, които собственикът му е изградил, тъй като същото може да съществува самостоятелно отделно от правото на собственост върху терена само ако е надлежно учредено. Щом продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи /подобрения/, които се намират в мястото, то купувачът придобива всичко, което се намира в мястото: сградата, посажденията, оградата и др. като запазването на собствеността върху сградата отделно от мястото трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл.92 ЗС. В този смисъл изрично Решение № 183/18.06.2012 г. по гр. дело № 88/2012 г., II г. о., ГК на ВКС и решение № 529/09.07.2010 г. по гр.дело № 1129/2009 г., І г.о., ГК на ВКС, на които се позовават и ищците.

След като с дарението, обективирано в  нот. акт № 7/25.01.1988 г., Д. П. и М.П. са дарили на ответника Г.П. 1/3 ид.ч. от процесното дворно място, без изрично да изключат от предмета на разпореждане постройките в него, то приобретателят Г.П. е придобил и 1/3 ид.ч. от постройките в имота.

Посочването в нот.акт № 7/25.01.1988 г., че на Г.П. се даряват 35/99 ид.ч. от построената в имота жилищна сграда, представляващи жилищната пристройка от две стаи, баня, тоалетна и коридор, т.е. кухнята  на площ 44 кв.м., не представлява изключване на тази сграда от предмета на дарението, а акт на разпореждане с пристройката, която става изцяло собственост на надарения - чл.63, ал.2 ЗС, тъй като в случая от доказателствата по делото не се установява жилищната сграда и пристройката да са в отношение главна вещ – принадлежност, напротив, установява се, че пристройката е самостоятелен обект на собственост.

След дарението, върху дворното място и построеното в него, с изключение на горепосочената пристройка, е възникнала съсобственост между ответника Г.П. и неговите родители, при квоти 1/3 ид.ч. за ответника и 2/3 ид.ч. общо за Д. П. и М.П. в режим на СИО.

Д. П. е починал на 29.03.1994 г. и след смъртта си е наследен от преживялата го съпруга М. Г. П. и низходящите му и деца – ищците С.Н. и А.Г. и ответника Г.П..

Съгласно чл.5, ал.1 от Закона за наследството ЗН), децата на починалия наследяват по равни части, а по силата на чл.9, ал.1 ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, поради което собствената на Д. П. 1/3 ид.ч от поземления имот и постройките в него е разпределена по равно между наследниците му.

В резултат преживялата съпруга М.П. е станала собственик на 5/12 ид.ч. от имуществото (собствена 1/3 ид.ч. и наследена 1/12 ид.ч.),  С.Н. и А.Г. са придобили по наследство по 1/12 ид.ч., а Г.П. е придобил също 5/12 ид.ч.( дарената му 1/3 ид.ч. и наследена 1/12 ид.ч.).

С дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 67/07.03.2002 г., М.П. се е разпоредила в полза на ищцата М.М. с 3/12 ид.ч. от собствените си 5/12 ид.ч. от процесното дворно място, а ответникът Г.П. се е разпоредил в полза на същата с 2/12 ид.ч. от собствените си 5/12 ид.ч. от дворното място.

Съгласно горепосочената задължителна съдебна практика, щом дарителите не са изключили изрично от дарението постройките, които са изградени в дворното място, то надарената М.М. е придобила съответната идеална част от тях, с изключение на кухнята  на площ 44 кв.м., която, както бе посочено, е изцяло собственост на надарения ответник Г.П..

Така надарената ищца е станала собственик на 5/12 ид.ч. от поземления имот и изградените в него сгради, с посоченото изключение.

След това дарение собствеността на М.П. е 2/12 ид.ч., а тази на ответника Г.П. - 3/12 ид.ч.

Видно от нот. акт за дарение на недвижим имот № 84/27.06.2005 г., ищцата С.Н. е дарила на първата ищца М.М. 1/12 ид.ч. от дворното място, заедно с 1/8 ид.ч. от построената в дворното място сграда на площ 63 кв.м., 8/99 ид.ч. от кухнята на площ 44 кв.м. и 1/8 ид.ч. от салмата на площ 28 кв.м.

Съласно трайната съдебна практика, включително и задължителна такава по чл.290 ГПК, дарението на чужда вещ не е нищожен договор, аналогично на продажбата на чужда вещ, но такова дарение не предизвиква  вещно прехвърлително действие в полза на приобретателя, тъй като никой не може да прехвърли права, с които не разполага.

Както бе посочено дарителката С.Н. е придобила по наследство 1/12 ид.ч. от имуществото на наследодателя си, поради което и с оглед горепосоченото ищцата М.М. е придобила по силата на дарението 1/12 ид.ч. от имуществото - поземлен имот и изградените в него сгради, с посоченото изключение, и е станала собственик на 6/12 ид.ч. от него.

С извършване на дарението ищцата С.Н. се е разпоредила с цялата си съсобственост в процесните имоти, към този момент.

Със саморъчно завещание от 27.09.2007 г., М.П. е завещала на ответника Д.П. собствената си идеална част от имотите по нот.акт № 25/07.02.1984 г.

Към този момент завещателката е притежавала 2/12 ид.ч. от имотите.

Ищците са оспорили автентичността на завещанието, с твърдението, че не е подписано от завещателката.

В производството по чл.193 ГПК, открито по оспорването, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице  Х.Д. по извършената  съдебно - криминалистическа (почеркова) експертиза, което е пълно ясно и обосновано и съгласно което завещателката е автор на оспорения документ. Въз основа на заключението и останалите събрани по делото писмени доказателства, съдът приема, че завещанието е автентично, поради което оспорването следва да бъде признато за недоказано.

По същите аргументи недоказано, поради което и неоснователно е и материално правно възражение на ищците по чл.42, б. „Б” ЗН, за нищожност на завещанието, като сделка, с твърдението че същото не е написано и подписано от завещателката.

Завещанието е изцяло написано от самата завещателка, в него посочена датата, на която е съставено и е подписано от завещателката, като подписът е поставен след завещателните разпореждания.

Ищците са направили и възражение е с правно основание чл.43, ал.1, б. „А” ЗН, че завещанието унищожаемо, като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, което също е неснователно.

Съдът взе предвид заключението на вещото лице по извършената съдебно - психиатрична експертиза (послесмъртна), съгласно което завещателката М.П. е била психично здрава, в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на изготвяне на завещанието. Съдът кредитира изцяло заключението, което се подкрепя и от останалите събрани по делото доказателства, в това число показанията на общопрактикуващия лекар на завещателката и представените по делото и горепосочени медицински документи и въз основа на доказателствената съвкупност приема, че завещанието е направено от лице, което по време на съставянето му е било способно да завещава.

В съвкупност от изложеното съдът приема, че саморъчното завещание от 27.09.2007 г., с което М.П. е завещала на ответника Д.П. собствената си 2/12 ид.ч., е действително и ответникът е придобил горепосочената идеална част в съсобствеността.

Така квотите на страните в съсобствеността върху процесния поземлен имот, изразени в дроби с еднакъв знаменател, според настоящият съдебен състав са както следва: 6/12 ид.ч. за ищцата М.М., 1/12 ид.ч. за А.Г., 3/12 ид.ч. за Г.П. и 2/12 ид.ч. за Д.П..

Ищцата С.Н. се е разпоредила с цялата си съсобственост в процесните имоти, поради което предявеният от нея иск за делба е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Страните (без С.Н.) са съсобственици при посочените квоти на процесното дворно място, на сградата с идентификатор ... (салма на площ 28 кв.м. по нот.акт № 25/07.02.1984 г.), на сградата  с идентификатор ..., на  сградата с идентификатор ... и на сградата с идентификатор ... (жилищна сграда на площ 63 кв.м. по нот.акт № 25/07.02.1984 г.).

Сградата с идентификатор ... е незаконна, по отношение на нея е завършила административна процедура по премахването й ( заповед № РД -16-145/24.02.2015 г.), поради което тази сграда не подлежи на делба.

Сградата с идентификатор ... също е незаконна, но заповед № РД -16-146/24.02.2015 г., за премахването й е отменена, поради което сградата подлежи на делба.

Безспорно подлежат на делба и сградите с идентификатори ... и ....

Спорен между страните е въпросът относно делбата на сградата с идентификатор ....

Както съдът вече посочи, представляващият самостоятелен обект на собственост първи етаж от тази сграда, е лична собственост на ответника Г.П. по силата на дарението, обективирано в нот.акт № 7/25.01.1988 г., поради което искът за делба на този имот е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Ответникът Г.П. твърди, че вторият етаж на сградата е надстроен от него и е лична негова собственост по давност и дарение.

Съдът намира, че дарението, обективирано в нот.акт № 7/25.01.1988 г. няма за предмет този етаж, доколкото към този момент същият не е бил построен, поради което ответникът не е придобил собствеността върху него по силата на дарението.

Съгласно нормата на чл.79, ал.1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г., по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС, фактическия състав на придобивната давност, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС. Придобивната давност е сложен юридически факт, който обхваща като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/. До момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС.

В случая, с подаването на отговора на исковата молба на 30.04.2015 г., ответникът се е позовала на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на процесния втори етаж от сградата.

За да бъде обаче годен предмет на придобивна давност процесният надстроен етаж следва да е бил завършен до етап груб строеж, по смисъла на §5, т.46 от ДР на ЗУТ в началото на периода по чл.79, ал.1 ЗС, т.е. да са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи.

По делото липсват каквито и да е строителни книжа, установяващи датата на постигане на етап на завършеност - груб строеж на процесния етаж.

Изслушаните по делото свидетели И.М. и П.С. сочат, че както до 2005 г., така и през 2006 г., сградата е била едноетажна, но тези свидетели, предвид обстоятелството, че са съответно съпруг и майка на една от страните - ищцата М.М., са в голяма степен предубедени и заинтересовани от изхода на делото.

От друга страна св.Й.Я. сочи, че покривът на етажа е изграден през 2005 – 2006 г., а на св. Г. А. не му е известно през коя година е изграден покрива.

Предвид изложеното съдът приема, че от събраните по делото доказателства не се установява постоянно и непрекъснато владение от страна на ответника Г.П. по отношение на имота в изискуемия от чл.79, ал.1 ЗС период, поради което ответникът не е придобил надстроения втори етаж на сградата по давност.

По силата на приращението по чл.92 ЗС, надстроеното е станало собственост на собствениците на земята.

След като първият етаж на сградата е собственост на ответника Г.П., а вторият е съсобствен между страните, то същата е етажна собственост по смисъла на чл.37 ЗС.

В т.1 б. „е” от ППВС № 2/1982 г. е прието, че е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има сграда, в която етажи или части от етажи заедно с придадените към тях помещения на тавана или зимника принадлежат на различни собственици /когато е образувана етажна собственост/. Има се предвид хипотезата, при която всички съсобственици на дворното място притежават отделни обекти на собственост в сградата. В тези случаи дворът е обща част, съгласно чл.38, ал.1 ЗС и не подлежи на делба. Когато обаче някой от съсобствениците на дворното място не притежава отделна сграда или самостоятелен обект в етажната собственост, делбата на съсобственото дворното място би била недопустима само когато съсобственикът може да получи разрешение за нов строеж, пристрояване или надстрояване при условията на чл.183, ал.4 ЗУТ, съобразно предвижданията на действащия ПУП - Решение № 476/07.03.2013 г. по гр. д. № 56/2012 г., I г. о., ГК на ВКС. По силата на чл.183, ал.4 ЗУТ е възможно съсобственикът, който не притежава отделен обект, да извърши застрояване без съгласието на съсобствениците, които притежават, започнали са или имат права за съответно строителство в имота на самостоятелен обект - Решение № 44/04.03.2013 г. по гр. д. № 358/2012 г., IV г. о., ГК на ВКС. В случая хипотезана на чл.183, ал.4 ЗУТ, безспорно не е налице, поради което процесното дворно място подлежи на делба, при посочените по горе в решението квоти.

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на С.Д.Н., ЕГН **********,***, чрез пълномощника и съдебен адреса*** - адв.Ч.П. против Г.Д.П., ЕГН **********,*** и Д.Г.П., ЕГН **********,***, двамата със съдебен адреса*** - адв.Д.П., за делба на поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта на гр.Ахелой, общ.Поморие, одобрена със заповед № РД-18-60/15.09.2006 г., на изпълнителният директор на АГКК, с площ 1 015 кв.м. и с административен адрес в гр.Ахелой, общ.Поморие, ул. ..., ведно с изградените в имота сгради с идентификатори ..., ..., ..., ... и ....

ОТХВЪРЛЯ иска на М.Г.М., ЕГН **********,*** и А.Д.Г., ЕГН **********,***, двете чрез пълномощника и съдебен адреса*** - адв.Ч.П. против Г.Д.П., ЕГН **********,*** и Д.Г.П., ЕГН **********,***, двамата със съдебен адреса*** - адв.Д.П., за делба на недвижими имоти - сграда с идентификатор ... и първи жилищен етаж от сграда с идентификатор ..., построени в поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта на гр.Ахелой, общ.Поморие, одобрена със заповед № РД-18-60/15.09.2006 г., на изпълнителният директор на АГКК.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО  оспорването на С.Д.Н., ЕГН **********, М.Г.М., ЕГН ********** и А.Д.Г., ЕГН **********, на истинността на представения от Г.Д.П., ЕГН **********, документ - саморъчно завещание от М. Г. П., ЕГН **********, б.ж. на гр.Ахелой, починала на 18.10.2008 г., съставено на 27.09.2007 г., с общ рег. № 5290/03.10.2007 г., № 7, нот.дело № 7/03.10.2007г., от регистъра за саморъчни завещания на нотариус А.Д., рег. № 450 в регистъра на Нотариалната камара.

ДОПУСКА ДЕЛБА между ищците М.Г.М., ЕГН ********** и А.Д.Г., ЕГН **********, двете чрез пълномощника и съдебен адреса*** - адв.Ч.П. и ответниците Г.Д.П., ЕГН ********** и Д.Г.П., ЕГН **********, двамата със съдебен адреса*** - адв.Д.П., ВЪРХУ поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта на гр.Ахелой, общ.Поморие, одобрена със заповед № РД-18-60/15.09.2006 г., на изпълнителният директор на АГКК, с адрес на имота в гр.Ахелой, общ.Поморие, ул. ..., с площ 1015 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м.), със съседи: поземлени имоти с идентификатори ...,...,...,..., и..., ведно с построените в имота сграда с идентификатор ..., със застроена площ 26 кв.м., с предназначение друг вид сграда за обитаване, сграда с идентификатор ..., със застроена площ 14 кв.м., с предназначение селскостопанска сграда, втори етаж от сграда с идентификатор ..., със застроена площ 68 кв.м., с предназначение еднофамилна жилищна сграда и сграда с идентификатор ..., със застроена площ 65 кв.м., с предназначение еднофамилна жилищна сграда, ПРИ КВОТИ

-         6/12 ид.ч. за М.Г.М.,

-         1/12 ид.ч. за А.Д.Г.,

-         3/12 ид.ч. за Г.Д.П. и

-         2/12 ид.ч. за Д.Г.П..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :