№ 35
гр. гр.Велинград, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно
наказателно дело № 20245210200008 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във вр. с чл. 72, ал.4 от
ЗМВР.
Образувано е по жалба на К. П. М. против Заповед за задържане на същото лице, с
Рег. № 367зз-290/20.12.2023г. по описа на РУ-Велинград, издадена от полицейски орган при
РУ-Велинград – мл. инсп. А.Н.Д.. Като основания за оспорването на заповедта се сочат тези
по чл. 146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване (149, ал.2 АПК), подадена от
легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
При пълна проверка съгласно чл. 168 АПК на основанията по чл. 146 АПК се
констатира, че:
1. Заповедта е издадена от компетентен (чл.146,т.1 АПК) полицейски орган (чл.57
ЗМВР), какъвто безспорно е мл. инсп. А.Н.Д.;
2. Тя е в изискващата се по закон писмена форма (чл.74, ал.1 ЗМВР), налични са
посочените в чл. 74, ал.2 от ЗМВР реквизити, както и подписи.
3. При издаването на заповедта са спазени процесуалноправните разпоредби на АПК
и ЗМВР. Надлежно мотивирана е, съдържайки посочване на фактическите и правни
основания за издаването й (чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР).
Фактически основания за задържането представляват предварителното налични
данни, обосноваващи предположение съответното лице да е извършител на престъпление
1
или съпричастен към такова. Законодателят не е предвидил необходимост да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК, затова то може да бъде задържано дори без да се поставя
условие за точна квалификация на деянието. За да бъде заповедта мотивирана обаче – в нея
следва достатъчно ясно да е описано конкретно поведение на задържания, свързващо го с
извършването на престъпно деяние. В конкретния случай като такова поведение е описано,
че К. М. е установен да управлява в гр. Велинград МПС, като при тестването му с
техническо средство – дрегер, апаратът е отчел положителни резултати за употреба от
водача на: опиати, бензодиазепини, канабис, амфетамин и метамфетамин. Така посоченото в
заповедта основание за задържането, категорично представлява данни, обосноваващи
предположение К. М. да е осъществил съставомерно деяние по чл. 343б, ал.3 от НК. Това
основание е достатъчно ясно фактически описано в заповедта – така, че да не е нарушено
правото на задържания да разбере - по подозрение в какво престъпно действие е бил
задържан. По този начин е било гарантирано ефективното упражняване на правото му на
защита – съобразно изискванията на чл. 5, § 1, б. „с“ от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ и чл. 8, § 1 във вр. с чл. 6, § 1 от
Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета /от 22 май 2012 година/
относно правото на информация в наказателното производство.
Жалбоподателят към момента на задържането е пълнолетен, могъл е да ръководи
действията и постъпките си. След задържането от самия него е била попълнена и подписана
декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР и са му били разяснени правата по чл. 72, 73 и 74 от
ЗМВР. Декларацията като неоспорена се цени в цялост и въз основа на нея съдът приема, че
жалбоподателят е бил запознат с правата си, като са му били предоставени възможностите
да се възползва от тях - не е поискал преглед от лекар, посочил е, че желае да се уведоми
член от семейството му за задържането, не е поискал адвокатска защита по реда на Закона за
правната помощ, нито адвокатска защита по негов избор и за негова сметка.
4. С обжалваната заповед не е допуснато противоречие на материалноправни
разпоредби, напротив – задържането е извършено на надлежно посочено законово
основание (чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР), предвидено в нормативен акт - закон и в този смисъл не
може да се приеме, че ограничаването на свободата на жалбоподателката е необосновано и в
нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКЗПЧОС).
5. Заповедта не е издадена в несъответствие с целите на закона. Съгласно чл.4, ал.2
АПК административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени
в закона, а чл.6 АПК въвежда принципа на съразмерност като изискване за
законосъобразност на административния акт. Въпросът дали задържаното лице е
извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на
пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За
целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на категорични такива данни,
които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не е задължително, като
задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
2
Описаните в заповедта обстоятелства, са достатъчна индиция за нивото на обществена
опасност и основание за задържащият полицейски орган да отчита, че съответното лице
може да извърши и друго престъпление против транспорта след констатираните данни за
употреба на не един, а няколко различни видове наркотични вещества (както и с оглед
непосредствената необходимост от отвеждането му до медицинско заведение за даване на
проби). Това обосновава приоритет на обществения интерес пред правото на зачитане
личната свобода на задържания. Именно в тази връзка правото на свободно придвижване на
М. е било засегнато в напълно съответстващата на фактическата обстановка степен.
С оглед всичко гореизложено оспорването на заповедта подлежи на отхвърляне. За
произнасяния в такъв смисъл е имала идентични поводи и касационната инстанция –
Решение № 389/30.01.2024г. по к.а.н.д. 1170/2023г. на Адм. съд – Пазарджик.
При тези мотиви, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването на К. П. М. с ЕГН ********** против
Заповед за задържане на лице, с Рег. № 367зз-290/20.12.2023г. по описа на РУ-Велинград,
издадена от полицейски орган при РУ-Велинград - мл. инсп. А.Н.Д..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Пазарджик град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
3