Решение по дело №270/2024 на Районен съд - Елин Пелин
| Номер на акта: | 131 |
| Дата: | 20 август 2024 г. (в сила от 28 август 2024 г.) |
| Съдия: | Борислав Любомиров Чернев |
| Дело: | 20241820200270 |
| Тип на делото: | Частно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 23 юли 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
настаняване и лечение в психиатрично заведение на лицето П.Д.Д. от с. Ч. Община Е.П.,
обл.С. с ЕГН.......
По образуваното пред РС Е.П. производство по реда на чл.157, пр.1 от ЗЗдравето
съдът прие представените с искането на прокуратурата до съда доказателства и изслуша св.
Йо.Д., Св. Св.К. св. М.К., както и експерта - в.л. Цв. П..
Св. Д. твърди, че брат й е агресивен от дълго време. През 2018 г. отишла в с.Ч. за да
го гледа. Ако му направела малка забележка, веднага отреагирал. Той няма никакви
хигиенни навици и положението е много лошо. Спрямо нея отправя заплахи, псувни, много
често й казва, че ще я изгони от къщата и ще й отреже главата. Много рядко се е случвало да
я удря. Старае се по всякакъв начин да го обслужва, но всичко става, ако той е съгласен, ако
не е, не може нищо да направи. Той си пие лекарства от рождение. Майка им починала през
2020 г. и тогава брат й за последно бил освидетелстван. Алкохол, цигари и кафе не
употребява, но според нея лекарствата, които пие не дават резултат. Неговата агресия я
плаши много. Освен нея, няма кой да се грижи за него. Смята, че е опасен за околните и за
себе си. Ако излезе на улицата и някой не го поздрави, започва да се кара с него. Той пие
лекарства по рецептурна книжка, но според нея, не са ефикасни.
В показанията си св. Св.К. заявява, че вуйчо му си е така от дълги години. На 45 години е
и от малък знае, че вуйчо му не е добре. Напоследък много буйства и счита, че с това
поведение може да нарани и себе си и околните. Периодично се случват тези неща и в
момент когато състоянието му е обострено вуйчо му е много агресивен. Последното което се
случило, че ударил майка му. Не може да каже точната дата, когато ударил майка му, но
било преди около месец. В никакъв случай майка му не е дала повод, за да има такова
поведение от страна на П.Д.
От показанията на св.М.К.: През 2018 г. майка му отишла в с.Ч. за да гледа майка си,
която била на легло. От както помни, винаги някой трябвало да помага на вуйчо му за ядене,
за къпане и за всичко друго. Последно време вуйчо му е много агресивен спрямо майка му.
Той е мъж и макар, че е болен е здрав физически, а майка му има доста заболявания и
спрямо нея има моменти на агресия. Преди 1 година вуйчо му започнал да се кара с детето
му и да го бута и ако свидетелят не бил там, не знае какво можело да се случи. Вуйчо му
получава пристъп на агресия и казва: „Ще отида до магистралата, ще направя някоя глупост
и ще вкарам някой човек в беля". Според свидетеля, вуйчо му иска да се самонарани. Побой
е имало само над майка му през месец юли тази година, точна дата не помни, но тогава
ударил майка му, която не била дала никакъв повод да я удря. Счита, че вуйчо му в това
състояние е опасен за себе си и за околните. Може само да си сипе вода и ако яденето е
сложено на масата, може да седне и да яде, но друго не може да прави сам. Знае, че взима
лекарства за заболяването си, като в годините лекарствата се сменяли, но точно какви са
лекарствата, няма идея.
На зададени в с.з. въпроси освидетелстваният П. Д. не отговаря.
По делото е приета съдебно-психиатрична експертиза изготвена от вещото лице Д-р
Цв.П. От проведеното експертно изследване се установява, че осв. П. Д. страда от
Епилепсия гранд мал. G40.0 Органично разстройство на личността I мкб F07.0 Промяна на
личността с изначално нисък интелект. До настоящия момент е постъпвал еднократно в
психиатрично заведение, в ЦПЗ София и е регистриран един преглед в амбулатория, пак в
ЦПЗ София. Няма данни от медицинска документация да е бил познат на психиатричните
служби в други райони. По данни от сестрата на освидетелствания, последният е получил
джаксънови припадъци на две годишна възраст. Започнал да изостава в нервно-
психическото си развитие. Учил с трудности в помощно училище в с.С. до 4-ти клас. Никога
не е работил. Не е семеен. Живее през последните години при сестра си, тъй като
родителите му починали. Станал агресивен към сестра си и децата й, посягал, не говорел, но
като нещо не му харесва става агресивен. Въпреки терапията и желанието „да не го закачат
1
за нищо", той си „избухвал и посягал". Наблюдава се значителна промяна на поведението,
засягаща предимно контрола над емоциите, подтиците, потребностите и когнитивните
функции. Целенасочената дейност е силно нарушена, понякога до пълна безуправност.
Емоциите осцилират между еуфория и дисфория (подтиснатост), но често стигат до апатия.
Речта е вискозна, обстоятелствена, с тенденция към мъгливи свръхобобщения. Различните
видове дейности, свързани с подтици и потребности се мотивират от моментни хрумвания,
без съобразяване с ограничения и норми на обществено поведение. Често със занемарена
лична хигиена и външен вид. Сравнително често се стигна до различна степен на
инвалидност, налагаща чужда помощ в ежедневието. Налице са Поведенчески симптоми,
Когнитивни увреждания, Личностна промяна, Проблеми с паметта, Проблеми свързани с
паметта, Промяна в настроението и др..
С осв. Д. е провеждано лечение до момента, полагат се мотивационни техники за
убеждаване за доброволно лечение, но към момента отказва или е временно или формално
съгласието му. След спиране на терапията веднага ще се възобновят агресивните действия и
ще се прояви импулсивното и контролируемо, дезорганизирано поведение. При
хоспитализирането му осв. Д. се е представил напрегнат, негативистичен и
неинформативен, дезорганизиран, неориентиран за време, ориентиран за място и собствена
личност, емоционално дисфоричен, с тематично беден мисловен процес.
След проведеното до момента лечение осв. Д. е сравнително спокоен и подреден, но
все още формално критичен, започва да проявява интерес да поддържа словесен контакт, но
се опитва да неглижира предхождащите събития. На моменти желае доброволно лечение, но
съществува риск от непостоянство и формално съгласяване. В това състояние би могъл да
бъде опасен за своите и на околните здраве и живот. Със заключението по експертизата
вещото лице приема, че по отношение на осв. Д. се налага провеждане на задължително
стационарно лечение поне за срок от 1 /един/ месец в ЦПЗ София ЕООД на бул. С. 309, като
П.Д.страда от Органично разстройство на личността I мкб F07.0 Промяна на личността с
изначално нисък интелект. Епилепсия гранд мал. G40.0. Не може да дава информирано
съгласие за лечението си.
Тъй като съгласно заключението на вещото лице П.Д. не може да дава информирано
съгласие за лечението си, а от друга страна близките му манифестират незаинтересованост,
то такова следва да дава завеждащ стационара към ЦПЗ - София ЕООД.
На основание чл.163, ал.2 от ЗЗдравето съдът постанови предварително изпълнение
на решението.
При така изложените съображения, съдът постанови решението си по настоящото
дело.
2