Решение по дело №763/2024 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 229
Дата: 12 юни 2024 г. (в сила от 28 юни 2024 г.)
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20245220200763
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Пазарджик, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мирослава Савова
в присъствието на прокурора М. Ал. А.
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20245220200763 по описа за 2024 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия А. А. К. - роден на ******г. в гр. Пазарджик, с
постоянен адрес в гр.. Пазарджик, ****** с адрес в чужбина с адресна
регистрация в ФР Г. , гр. ********, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че от 14.09.2022год. до 22.03.2023г. в гр.Пазарджик, а
впоследствие в гр.М., ФР Г., като пълнолетно лице без да е сключило брак, е
заживял на съпружески начала с лице от женски пол ненавършило 16
годишна възраст, а именно Б.М.Я. родена на ***** в гр.Пазарджик., поради
което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК във връзка с чл.78а ал.1 от НК
ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за
извършеното от него престъпление по чл.191 ал.1 от НК, като МУ НАЛАГА
административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева платима в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
Решението може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд
Пазарджик в 15-дневен срок от днес.
1

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
2

Съдържание на мотивите

АНД № 763/2024 г.
МОТИВИ:

Производството е образувано въз основа на внесено постановление на прокурор
от РП- П. с предложение А. А. К. от гр. П., да бъде освободен от наказателна
отговорност за това, че от 14.09.2022год. в гр.П., а впоследствие в М., държава
Германия, като пълнолетно лице без да е сключило брак, е заживял на съпружески
начала с лице от женски пол ненавършило 16 годишна възраст, а именно Б.М.Я.
ЕГН:********** от гр.П., като съжителството им е продължило до навършване на 16
годишна възраст на Б.М.Я. на 22.03.2023 год.-престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК,
като му бъде наложено административно наказание „глоба“ на основание чл.78а ал.1
от НК.
В съдебно заседание обвиняемият се явява лично, признава се за виновен, като
не оспорва обстоятелствата изложени от прокурора в постановлението. Моли съда за
справедливо решение и налагане на минимален размер на глобата.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за доказаност на
обвинението и изразява позиция, че на обвиняемия следва да бъде наложена глоба в
минималния предвиден в закона размер, с оглед многобройните смекчаващи вината му
обстоятелства.
Районният съд след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на
чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Обв. А. К. живее в гр.П., но работи и във ФР Германия. През пролетта на 2022 г.,
той се запознал със св. Б.Я., като двамата започнали да си общуват често и си пишели
по Интернет. Така отношенията им прераснали в повече от приятелски и двамата се
влюбили. Дори и когато обвиняемият бил в Германия, връзката им продължавала.
През месец септември 2022 г. обв. К. се прибрал от Германия и тогава двамата
със св. Я. решили да се съберат и да живеят заедно като семейство на съпружески
начала. В изпълнение на своето решение те заживели заедно от 14.0.2022 г. в дома на
родителите на К. в гр.П. на ул. *****. Обв. К. тогава бил на 23 години, а св. Я.- на 15
години, която възраст била известна на обвиняемия. Същевременно обаче са били
закупили и билети за ФР Германия и на следващия ден- 15.09.2022 г. обвиняемият и св.
Я. заминали за Германия, като се установили да живеят в квартирата на К. в гр. М..
Така съжителството им на съпружески начала продължило и във ФРГ, като обв. К.
ходел на работа, а св. Я. се грижела за домакинството им. Впоследствие Я.
забременяла. На 22.03.2023 г. тя навършила 16 години. На 05.07.2023 г. св. Я. и обв. К.
се върнали в България, където искали да се роди детето им. На 17.11.2023 г. се родила
дъщеря им Е. К.а. И към момента обвиняемия и св. Я. продължават да живеят заедно и
отглеждат детето си при добри битови условия, като семейството им е подпомагано и
подкрепяно и от родителите им.
За това си деяние обв. К. е предаден на съд в производство по гл. 28 от НПК за
престъпление по чл.191 ал.1 от НК.
Обвиняемият признава виновността си. Депозира в досъдебното производство, а
и в съдебната фаза на процеса, самопризнания относно всички релевантни по делото
факти. Последните са напълно безспорно установени предвид събраните в досъдебната
1
фаза на процеса и ценени на основание чл.378 ал.2 от НПК доказателства- показанията
на свидетелите Б.Я., М. Я. и М.Д., както и от писмените доказателства, инкорпорирани
в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно установено, че обв.
А. К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав
на чл.191 ал.1 от НК, като на 14.09.2022 г. (когато пострадалата е била на 15
навършени години), като пълнолетен, без да е сключил брак, е заживял в гр. П., а
впоследствие и в гр. М. ФР Германия, съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст, а именно Б.М.Я. на 15 години, като деянието е продължило до
22.03.2023 г., когато Я. е навършила 16 години.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и начина
на извършване се доказват по един несъмнен начин. Престъплението е осъществено
при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като обвиняемият
е съзнавал обстоятелствата, че е пълнолетен, че заживява с непълнолетно лице от
женски пол навършило 14, но не навършило 16 години и въпреки това е искал това
съжителство и го е реализирал.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
обвиняемия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите на
наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК- относно индивидуализацията на
същото.
Самият обвиняем е личност с ниска степен на обществена опасност. Не е
осъждан и характеристичните данни за него са позитивни.
В конкретния случай обществената опасност на деянието също е ниска, отчетена
през призмата на ромската общност, при която това е установена традиция и начин на
живот.
При това положение съдът намира, че понастоящем са налице предпоставките за
приложението на чл.78а ал.1 от НК.
За умишленото престъпление по чл.191 ал.1 от НК, към инкриминираната дата
се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и
обществено порицание. Обвиняемият е пълнолетен, неосъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава 28-ма от НПК и от престъплението не са
причинени имуществени вреди, които да са съставомерни и подлежащи на
възстановяване, както и не са налице отрицателните предпоставки на чл.78а ал.7 от НК.
Като смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства съдът съобрази
направеното самопризнание, оказаното съдействие на разследващите органи, добрите
характеристични данни, младата му възраст, трудовата му ангажираност и полагането
на грижи за пострадалата и роденото от съжителството им дете. Чистото съдебно
минало не се отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. то е материалноправна
предпоставка за приложението на диференцираната процедура по Глава ХХVІІІ от
НПК. Отегчаващи обстоятелства не се отчетоха.
Предвид горното, съобразявайки разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, като отчете
тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване и като отчете наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства, според относителната им тежест, семейното
положение, материално и имотно състояние на извършителя, съдът на основание
чл.78а ал.1 от НК счете, че на обвиняемия, след като бъде освободен от наказателна
2
отговорност, следва да бъде наложено административно наказание глоба в минималния
размер от 1 000 лева, което е съответно на извършеното и с което ще се постигнат
целите на наказанието.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3