№ 8639
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20221110134927 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА“АД твърди, че на 13.4.2021 г., в срока на застрахователното
покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него лек автомобил
марка „Фолксваген пасат“ с рег. № ******* .Поддържа, че ПТП е настъпило поради това ,
че водачът на застрахования при ответника автомобил „Фолксваген“ с рег. № -***** по
застраховка „Гражданска отговорност“ на посочената дата при движение по ГП Варна –
София , в района на град Търговище , не успява да спре и удря спрелия пред него поради
наличие на ремонтни дейности автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № ******, който от
удара се измества напред и удря спрелия пред него поради същата причина друг автомобил,
вследствие на което са причинени щети на застрахования при ищеца по имуществена
застраховка автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № ******. Поддържа, че вредите са на
стойност 1175,28 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че
са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че
ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за
платеното обезщетение в размер на 1441,66лева, а с включени ликвидационни разноски-
1456,66лева. Твърди, че след покана ответникът е погасил само част от задължението в
размер на 281,38 лева, поради което претендира остатъка от 1175,28лева / с молба на л. 76
от делото/, както и законната лихва 29.06.2022 г., както и мораторна лихва в размер на
113,95 лева за периода 15.07.2021 г. – 28.06.2022 г. Претендира разноски.
1
Ответникът „ФИРМА“ АД оспорва исковете, като твърди, че с извършеното плащане е
погасил изцяло регресния дълг, че платеното обезщетение надхвърля размера на
действителните вреди. Оспорва механизма на произшествието, доколкото твърди наличието
на съпричиняване . Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и протИ.правно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 31.1.2023 г. всички факти, включени във фактическия състав на
вземането и некасаещи неговия размер, са обявени за безспорни между страните, както и че
ответникът е заплатил на ищеца сумата 281,38лева в погашение на регресния дълг , както и
че на 14.06.21г. е била получена от ответника поканата за плащане. Ето защо и на основание
чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е единствено въпросът, в какъв размер е възникнало
регресното вземане, съответно налице ли е съпричиняване на резултата от страна на водача,
застрахован при ищеца. За отговор на същия съдът съобразява съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. №
652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да
определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на
вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то
да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите
без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
2
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ, неоспорено от страните срока по чл. 200, ал. 3 ГПК,
пазарната стойност на ремонта на щетите без овехтяване възлиза на 1872,82 лева.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните
вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на плащането. Съдът приема, че
сумата 15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи
в общия размер на дължимата от ответника сума. Общият размер на дълга възлиза на
1887,82 лева. Ответникът е погасил 281,38 лева от дълга /който факт е обявен за безспорен с
определението по чл. 140 ГПК/. Ето защо, искът за непогасения остатък, претендиран от
ищеца след направено изменение размера на иска , в размер на 1175,28лева лева следва да
бъде уважен изцяло.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно чл. 51, ал.
2ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице,
когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен
характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-
следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Ответникът,
който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача на МПС не е било съобразено с
конкретната пътна обстановка или че произшествието е настъпило поради други
обстоятелства. Поради изложеното съдът приема, че възражението на ответника за
съпричиняване остана недоказано.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/
към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение,
към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на
3
чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение
само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този
случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не
съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно
специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ, застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими
документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. С определението по чл. 140
ГПК за безспорни са обявени обстоятелствата, че на 14.06.2021 г. ответникът е получил
регресна покана, заедно с всички необходими документи. Срокът, който се брои на дни,
започва да се брои от деня, следващ събитието, а когато последният ден от срока е
неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден - чл. 72, ал. 1 и 2 ЗЗД.
Ответникът е следвало да извърши плащане в срок до 14.07.2021 г. /първият присъствен ден
след изтичане на срока/ . След тази дата изпада в забава.
За периода 15.07.2021 г. – 28.06.2022 г. размерът на мораторната лихва, определен от
съда по реда на чл. 162 ГПК, върху непогасената главница възлиза на претендирания ,
поради което искът за сумата 113,95 лева следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски, които възлизат на 550 лева /за държавна
такса, депозит за САТЕ, и възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА“АД , ЕИК ******* да заплати на „ФИРМА“АД , ЕИК ********
на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1175,28 лева, представляваща
незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „Фолксваген пасат“ с рег. № ****** ,
причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.4.2021 г., на ГП Варна-
София , в района на гр. Търговище , заедно със законната лихва от 29.06.2022 г. до
погасяване на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 113,95 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.07.2021 г. – 28.06.2022 г.
ОСЪЖДА „ФИРМА“АД , ЕИК ******* да заплати на „ФИРМА“АД , ЕИК ********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 550 лева, представляваща разноски по делото.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5