№ 569
гр. Варна, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100500647 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ към
МВР срещу Решение № 79 от 11.01.2022г. по гр.д. № 10530/2021г. по описа на ВРС, ХII-ти
състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР въззивникът
е осъден да заплати на ПЛ. СТ. П. с ЕГН ********** сумата от общо 1289.69 лева
представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 157 часа за периода 19.07.2018г. – 07.07.2020г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 19.07.2021г. до
окончателното плащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Съдържа доводи, че за процесния период ищецът
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни
графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на сумирано
изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното
време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата
работни часове му е заплащан на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден
труд. Приложимият специален закон уреждащ процесните отношения е ЗМВР, а КТ не
намира субсидирно приложение по отношение на държавните служители. Наличието на
специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в
МВР, изключва приложението на общите норми на НСОРЗ. Не е налице непълнота в
1
специалната уредба, която е изчерпателна и урежда в пълнота правоотношенията по повод
полагането на труд в системата на МВР. Ищецът претендира заплащане на извънреден труд
за време, попадащо в рамките на 12/24-часовите му дежурства положени по график.
Нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР,
нито в КТ. Евентуално поддържа довод, че в конкретния случай не са налице
предпоставките за преобразуване на нощния труд в извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото
по ЗМВР дневното и нощно работно време са с еднаква продължителност и не е налице
работа по трудови норми. Моли в заключение да се отмени обжалваното решение и вместо
него се постанови друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на жалбата от ПЛ. СТ. П. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, постановено в
приложение на правилото, че при липса на уредба в специалния закон се прилага общия
такъв, в случая КТ. Посочил, че субсидиарно приложение в случая намира общото трудово
законодателство, поради наличие на празнота в специалната уредба. Отправил в тази връзка
иска решението да се потвърди.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от ПЛ. СТ. П. срещу
Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал.
1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да му заплати сумата от
1289.69 лева, след допуснатото изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК в хода
на проведеното на 17.12.2021г. п.с.з., представляваща незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1096 часа по тримесечие за
периода 19.07.2018г. – 07.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 19.07.2021г. до окончателното плащане на
задължението.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния сисъл: по
силата на възникнало служебно правоотношение между страните, ищецът приел да престира
труд на длъжност „младши инспектор – старши полицай“ в група „ОДГ“ – на ГПУ – Варна
към РД „Гранична полиция“ Бургас при Главна дирекция „Гранина полиция“ – МВР, срещу
задължението на работодателя да плаща уговорено основно ТВ в периода от 19.07.2018г. до
07.07.2020г. По силата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд. В исковия период ищецът положил общо 1096 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1253 часа. Преизчисляването на нощния към
дневен труд води до извънреден труд в размер на 157 часа, който следва да бъде заплатен
допълнително от работодателя. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение,
2
увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, задължението за овъзмездяване на труда
на ответника за целия период възлиза на исковата сума в размер на 1289.69 лв. Уточнил, че
претенцията има за предмет допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд
след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв с коефициент 1.143,
получен от отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време установени за подневно отчитане на работното време. При липса на
специален регламент за служителите в системата на МВР, приложение следва да намерят
общите законови разпоредби на трудовото законодателство /чл. 140 от КТ и чл. 8 и чл. 9 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/. Отправил искане в тази
връзка за постановяване на положително решение по делото, ведно със законната лихва.
В отговор на исковата молба, Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР признала,
че ищецът за посочения период е полагал труд по служебно правоотношение на посочената
длъжност. Оспорила доводите, че в случая по отношение възможността за преобразуване на
положения нощен труд в дневен, следва да намерят приложение разпоредбите на общото
трудово законодателство /КТ, ЗДСл/. Навела твърдения, че правоотношението с ищеца е
служебно и уредено в ЗМВР, което изключва прилагане към него на правилото за
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни, което е приложимо само за работещите
по трудово правоотношение, вкл. защото в чл. 187 от ЗМВР е разписано, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа. Изложила подробни доводи, че
по служебно правоотношение между страните приложение намират единствено
разпоредбите на ЗМВР за дължимите допълнителни възнаграждения на служителите. В чл.
179 от ЗМВР изрично са регламентирани дължимите възнаграждения вкл. и други такива,
определени със закон или акт на МС. За процесния период са били действащи Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР /отм. с
решение № 8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г., обн. ДВ 59/29.07.2016г./ и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР /обн.
ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл. 3, ал. 3 на двете наредби е регламентирано,
че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта между 22 ч. до 6 ч., като
работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което
съответства на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, където е разписана 8 часова продължителност на
нощния труд. В този смисъл навела твърдение, че в случая не е налице празнота в закона,
липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният такъв се
заплаща в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните
работи. В т. 1 от цитираната заповед е посочено, че за всеки отработен нощен час или част
от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 25 ст.
Оспорила приложението на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, доколкото същата регламентира
изчисляването на извънредния труд, който предполага положен труд извън установеното
работно време. В този смисъл отправила искане за отхвърляне на иска.
3
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор в отношенията между страните, че в периода от 19.07.2018г. до
07.07.2020г. между тях е възникнало валидно служебно правоотношение по силата на което
П.П. приел да изпълнява в РД „ГП“ Бургас към ГД „ГП“ – МВР, гр. Варна длъжността
младши инспектор – старши полицай. Не е спорно също, че в рамките на исковия период
ищецът е работил на сменен режим при сумирано изчисляване на работното време.
От заключението на проведената пред ВРС ССчЕ се установява следното:
отработените от П.П. часове нощен труд за процесния период възлизат на 1104 часа.
Презичисления с коефициент 1.143 нощен труд за всеки отчетен период, както и общо за
процесния период възлиза на 1261.87 часа. В резултат на направеното преизчисление се
получава разлика допълнителен извънреден труд от 157.87 часа дневен извънреден труд, а
дължимото и неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен след
преизчислението възлиза на исковата сума в размер на 1289.69 лева, като всички изчисления
са описани подробно по часове и дни в табличен вид към заключението.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Доводите в жалбата по същество касаят приложимия нормативен ред, по който
следва да се определи размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд /чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период /чл. 187, ал. 3,
пр. I от ЗМВР/. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период /чл. 187, ал. 3, пр. III от ЗМВР/. Работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. чл. 6 от ЗМВР/.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22:00 и 6:00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ.
4
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи /чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/. За процесния период
са действали различни подзаконови актове като разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се
умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че отработеното време между 22:00 и 06:00 ч. се
отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът
на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.
Основното възражение в жалбата е, че по отношение на служителите на МВР следва
да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание
законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй
като се касае за специална уредба. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на ТР
№ 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори
и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители
по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.
Обратното би поставило в неравноправно положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите,
работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия ЗДСл /подобно на § 1а - нов – ДВ, бр. 69/2008г., отм. ДВ,
бр. 88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго,
ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5,
както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат
да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на
министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените
часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумирано изчисляване на работното време.
5
Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите,
издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно общата разпоредба на чл. 9, ал.
2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143. Не
следва да се приеме становището на въззивника, че приложим е коефициент 1, тъй като по-
скоро нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-
часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва
приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в системата на
МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и
другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита
работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период – в
случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще
се отчете извънреден труд – часовете, получени над определената норма часове /след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ/, са извънреден
труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по отношение на
държавните служители в МВР.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните
доказателства – прието заключение на ССчЕ – се установява, че за процесния период от
време ищецът е положил нощен труд в размер на 1104 часа, преизчислени с коефициент
1.143 и приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 1261.87 часа, като
разликата от 157.87 часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за
положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по платежни
бележки. Експертизата не е оспорена от въззивника, поради което съдът възприема
заключението на вещото лице. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че
изчислена по този начин дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен
и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1289.69 лева. Тази сума е
дължима като, представляваща възнаграждение за отчетен извънреден труд, вследствие на
разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1.143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
като по този начин исковата претенция се явява доказана и по размер.
Въз основа на така направените фактически и правни изводи, съдът приема, че
6
предявеният иск е основателен и следва да се уважи. Идентичен правен резултат е
постановил и ВРС в обжалваното решение, което като правилно следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на поискани
разноски. Доказаният размер на действително реализираните от страната съдебни разноски
под формата на платено възнаграждение за адвокат възлиза на сумата от 310 лв. Този размер
е съобразен и е в границите на минималните размери на адвокатските възнаграждения,
уредени в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г., поради което възражението за прекомерност е
неоснователно. В този размер разноските по делото следва да се възложат в тежест на
въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 79 от 11.01.2022г. по гр.д. № 10530/2021г. по описа на
ВРС, ХII-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Главна дирекция „Гранична полиция“
към МВР ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. СТ. П. с ЕГН ********** сумата от 310 лева,
представляваща съдебни разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.
3, т. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7