№ 30
гр. Момчилград, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20225150200045 по описа за 2022 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на АНДР. Н. Г.
с ЕГН- **********, от с.Гърнате, общ.Неделино, против Наказателно
постановление № 2- 0303- 000443/ 22.10.2021г. на Началник на РУ-
Момчилград към ОДМВР- Кърджали, което на осн.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на
жалбоподателя са били наложени административни наказания- “глоба” в
размер на 150 лева, както и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от
5 месеца, за допуснато нарушение на чл.103 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се изразява недоволството от процесното наказателно
постановление, като жалбоподателят изтъква, че не e извършил нарушението,
същото било незаконосъобразно, необосновано и издадено в противоречие с
закона. Иска отменяването на наказателното постановление. Претендира
разноски.
В съдебно заседание –жалбоподателят, редовно призован- се явява
лично, и се представлява от адв.Р.Х. от АК- Кърджали, който поддържа
жалбата, по изложените в съдебно заседание подробни съображения.
Ответната страна- АНО /ПОСОЧЕН ПО-ГОРЕ/, не се явява в съдебно
заседание, като от същият е постъпило писмено становище, в което оспорва
1
жалбата и моли съда да остави същата без уважение, а атакуваното
наказателно постановление да бъде потвърдено.
Постъпило е становище-молба от гл.ю.к. Петрова от ОДМВР-
Кърджали, която иска жалбата да се остави без уважение, а
нак.постановление да бъде потвърдено. Претендира ю.к. възнаграждение, и
респ.прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
На 06.10.2021г. мл.автоконтрольор ви РУ- Момчилград при ОДМВР-
Кърджали- И.Т., в присъствието на св.Р.С.- служител в РУ- Момчилград, е
съставил АУАН № GA 412544/06.10.2021г. против жалбоподателят А.Г., за
това, че последният на 06.10.2021г. в 18,52часа в гр.Момчилград,
ул.“Гюмюрджинска“ като водач на МПС и управлявайки МПС- собственият
си л.а.“ОПЕЛ АСТРА 1,6“ с рег. № ******, и при подаден сигнал за спиране
стоп-палка, не е спрял на посоченото място, и е продължил хода си. В Акта е
отразено е, че това съставлява нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Актът е бил предявен за връчване на жалбоподателя същата дата, и
същият го подписал и посочил, че няма възражения.
Въз основа на посоченият по-горе акт, Началникът на РУ- Момчилград
при ОДМВР- Кърджали, сектор „Пътна полиция“ е издал процесното
Наказателно постановление НП № 21-0303-000443/ 22.10.2022г., с което на
осн.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателят са били наложени
административни наказания- “глоба” в размер на 150 лева, както и “лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 5 месеца, за допуснато нарушение на
чл.103 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.
Т.е. в Нак.постановление административнонаказващият орган на
осн.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, е наложил “глоба” в размер на 150 лева, както и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 5 месеца - за това, че не
спира на посоченото място при подаден сигнал за спиране от контролните
органи- нарушението е квалифицирано като такова по чл.103 от ЗДвП. Т.е, в
процесното наказателно постановление, административно-наказващия орган е
посочил нарушените норми и следващата се от това санкция. НП е било
връчено на жалбоподателят на 03.03.2021г.
По делото като доказателства са приложени; процесното
2
нак.постановление, АУАН, Заповед № 8121-з- 825/ 19.07.2019г. на МВР /за
упълномощаване на определени длъжностни лица да издават АУАН и
нак.постановления по ЗДвП/, с които се описват действията на жалбоподателя
на процесната дата/.
В качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Ил.Т. и
св.Р.С., от чиито показания се установява описаната в АУАН и в обжалваното
нак. Постановление фактическа обстановка. В своите показания
актосъставителят Т. и св.С. потвърждават описаното в акта и сочат, че са
подали ясен сигнал, като водачът ги е видял, но е продължил пътя си,
преминал е моста, и свил в първата пряка, където е спрял. Движел се от
посока „БКС“ към центъра на града по ул.“Гюмюрджинска“, а те-
пол.служители били спряли до стадиона, а сигналът е бил подаден със стоп
палка от пол.служител Р.С., като е имало достатъчно места за спиране. След
като е спрял на улицата след моста, те са отишли до колата, и водачът е бил
проверен на място за употреба на алкохол, и уредът е отчел над 1,2 промила,
за което той е обяснил, че те са го спрели т.к. някой го натопил за алкохола.
По това време на пътното платно е нямало други коли, а в неговата кола са
били жена му и едно дете. Според тях водачът е възприел ясно сигнала за
спиране, дори поспрял за миг и след това е продължил по пътя.
Жалбоподателя в жалбата си е посочил, че не е възприел първоначално
сигнала, за него е казала пътуващата в колата негова съпруга и затова е спрял
по нататък след моста, т.к. там където било му посочено от полицейските
служители е било забранено спирането. В с.з. твърди, че не е възпрепятствал
проверката. Иска отмяна на нак.постановление.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, изразени в
жалбата и в частта, в която се заявява, че не е възприел полицейския сигнал,
тъй като не се подкрепят от останалите доказателства по делото и са израз на
защитната теза на жалбоподателя.
Съдът, като съобрази горните доказателства и разпоредбите на ЗДвП,
намира, че процесното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно, но наложеното наказание не е определено с оглед
допуснатото нарушение и конкретната личност на нарушителя, и поради това
следва да бъде изменено.
Аргументите са следните; административно-наказващия орган, при
3
издаването на акта за установяване на административно нарушение, е
установил правилно фактическата обстановка, събрал е необходимите
доказателства, поради и което е било издадено процесното наказателно
постановление.
В същото е описана фактическата обстановка, при която е
осъществен съставът на административното деяние по 103 от ЗДвП- за
неизпълнение на разпореждане за спиране от контролни органи. Съдът
намира, че наказващият орган е установил правилно съдържанието на това
деяние и привел под съответният текст деянието на жалбоподателят, като
след това и съобразил материално-правната норма със санкционата, т.е., със
санкционните норми, съдържащи наказанията за допуснатите нарушения на
посочените текстове от ЗДвП- където изрично са посочени санкциите, които
се налагат за така установените от административно-наказващия орган и
допуснати от жалбоподателят, нарушения.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства,
съдът намира, че описаната в обжалваното наказателно постановление
фактическа обстановка се установи по безспорен начин. В същото време
съдът счита, че наложените санкции са завишени, и несъобразени със
деянието на жалбоподателя, т.к. същият, въпреки в един по-късен момент, все
пак е спрял автомобила, който е управлявал.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за
спиране /стоп палка по образец/ от контролните органи водачът на пътното
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение. При неизпълнение на това задължение в хипотезата на чл.175 ал.1
т.4 от ЗДвП е предвидена съответната административна санкция– "глоба" в
размер от 50 до 200 лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 1 до 6
месеца
От горното е видно, че описаното в процесното наказателно
постановление, респ., в акта за установяване на административно нарушение,
административно деяние е установено по безспорен начин и представлява
несъобразяване поведението на даден правен субект със административните
разпоредби на специалния закон, и същото е наказуемо деяние, т.е. в нормата
чл.103 от ЗДвП, са дадени съответните задължения или забрани, като
неизпълнението им се скрепява със съответна санкция.
4
Санкционната норма на чл.175 ал.1 т.4 от Закона сочи, че на водач на
МПС, който не изпълнява разпорежданията на контролен орган, се
санкционира със глоба от 50 до 200 лева, както и със лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. Т.е., Наказващият орган, налагайки
на жалбоподателя описаните в процесното наказателното постановление
санкции в размери, клонящи към максимално максимално предвидените е
съобразил закона като граници на наказанията, но не и като индивидуални
такива.
Съдът, при извършената проверка на компетентността на
актосъставителя установи, че същият е оправомощен по силата на закона да
съставя такива- в този смисъл е нормата на чл.189 от ЗДвП, която предвижда,
че актовете за установяване на нарушенията по ЗДвП се съставят от
длъжностни лица на службите за контрол по смисъла на закона- визирания.
Безспорно е обстоятелството, че актосъставителят има такова качество на
полицейски служител към ОДМВР- Кърджали, и като такъв е именно
служител във служба, която е контролира движението по пътищата по силата
на Закона/. В същото време свидетелят по АУАН- а именно Р.С. е
пол.служител, който е контролен органи по смисъла на ЗДвП, и и право да
извършва проверки, вкл.и чрез спиране на движещите се по републиканската
пътна мрежа МПС /а управляваното от жалбоподателя МПС се е движело
именно по такъв път/.
Административно-наказващият орган / началникът на РУ към ОДМВР-
Кърджали/, също е оправомощен по силата на Заповед на Министъра на
вътрешните работи, да издава наказателни постановления по ЗДвП/.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че процесното наказателно
постановление е правилно, законосъобразно и обосновано, но наложеното
наказание /наказания не съответстват на извършеното деяние поради и което
нак.постановление следва да бъде изменено.
В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят, на посочената
дата и час, е управлявал описаният по-горе лек автомобил, като при подаден
сигнал на контролните органи за спиране по смисъла на чл. 103 от ЗДвП, не е
спрял на посоченото от тях място за извършване на проверка.
В същото време съдът намира, че наложените с процесното
5
нак.постановление санкции, като вид са съобразени с нормата на чл.175 ал.1
т.4 от ЗДвП за допуснатото от жалбоподателят нарушение на чл.103 от ЗДвП,
но техният размер не е съобразен с тежестта на самото нарушение, както и с
подбудите и мотивите за извършването на същото, и личността на
нарушителя. По делото се установи, че жалбоподателят все пак е спрял,
макар и не на посоченото място и е изчакал идването на полицейските
служители за проверка.
Предвид това съдът счита, че следва да се измени наказателното
постановление чрез намаляване размера на наложените санкции, т.к. същите
не са определени, съобразно изискванията за справедливост и обективност,
като се приема наказващият орган не се е съобразил със всички обстоятелства
по административното деяние, така и със личността на дееца. По делото не се
установява, че жалбоподателят по настоящото производство е нарушител на
правилата на ЗДвП, поради и което едно по- снизходително отношение към
настоящото му деяние, чрез определяне на най- лекото като размер
санкция/санкции, ще изиграе своят наказващ и превантивен ефект. Предвид и
това следва да се намали размерът на наложените санкции, към техният
минимален размер, т.к., наложените с процесното наказателно постановление
са в към максимално предвидените в закона размери, и те не са същите са
съобразени със обществената опасност на реализираното от жалбоподателят
административно деяние ЗДвП, което съставлява нарушение по Закона.
Прочее следва да се измени наказателно постановление с намаляване
размера на наложените санкции по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, както следва;
размерът на наложеното наказание „глоба“ следва да се намали от 150 лева на
50 лева, а на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5
месеца следва да се намали на срок от 1 месец.
Така определените размери на наказанията за нарушението по чл.103
от ЗДвП, съдът счита, че ще изиграят своята роля за превенция и поправяне.
С други думи казано, по отношение на размера на наложеното
наказание съдът намира, че наказващият орган необосновано го е определил
към максималния, предвиден от закона размер. В случая по делото не са
ангажирани доказателства, обуславящи така индивидуализираната
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, което е изцяло в
тежест на наказващия орган.
6
По делото не са представени доказателства за извършени от
жалбоподателя други нарушения на ЗДвП. При това положение съдът намира,
че адекватно на обществената опасност на извършеното нарушение в
конкретния случай е налагане на двете кумулативни наказания в минималния
им предвиден в закона размер, а именно глоба в размер 50 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец. Това налага обжалваното НП да
бъде изменено чрез намаляване на наложените на жалбоподателя наказания
за нарушение по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП до посочените размери.
При този изход на делото на страните не се дължат разноски, т.к.
нак.постановление не е отменен.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21- 0303- 000
443/ 22.10.2021г. на Началник на РУ- Момчилград при ОДМВР- Кърджали, с
което на осн.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, на АНДР. Н. Г. с ЕГН- **********, от
с.Гърнате, общ.Неделино, са били наложени административни наказания-
“глоба” в размер на 150 лева, както и “лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 5 месеца, за допуснато нарушение на чл.103 от Закона за движение
по пътищата, КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложените наказания-
“глоба” в размер от 150 лева на 50 лева, и “лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 5 месеца на 1 месец.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийския
административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7