№ 24145
гр. София, 19.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20221110133014 по описа за 2022 година
Предявен е иск от АНТ. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес с.ГИ, община БР, чрез
адв.В., със съдебен адрес гр.София, бул.”ВИ” № 1А, ТД, кантора 223, за осъждане на
ответника ДФЗ”, ЕИК 12, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”ЦБ” № 136,
да заплати на ищеца сумата от 5671.67 лв., представляваща получена без основание сума,
удържана от ищецата по прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК изпълнително дело № 20177530400355 по описа на ЧСИ СБ с peг. № 753 от КЧСИ,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.06.2022 г., до окончателното
изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
С искане за приемане като писмени доказателства са представени удостоверение от
01.07.2019 г. от ЧСИ СБ с peг. № 753 от КЧСИ по изпълнително дело № 20177530400355,
ведно с разпореждане от 04.09.2019 г. за отстраняване на явна фактическа грешка в
удостоверението, удостоверение от 01.06.2022 г. от ЧСИ СБ с peг. № 753 от КЧСИ по
изпълнително дело № 20177530400355, влязло в сила на 11.04.2019 г. решение №
61827/11.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 19945/2018 г. по описа на СРС, 165 състав,
заявление от ищеца до ответника, ведно с известие за доставяне от 11.09.2021 г., служебна
бележка от „АББ АД.
Направено е искане за изискване и прилагане на ч.гр.д.№ 2917/2003 г. и ч.гр.д.№
2915/2003 г. по описа на СРС, на гр.д.№ 19945/2018 г. по описа на СРС, 165 състав, както и
за задължаване на ЧСИ СБ, да представи препис от изп.дело № 355/2017 г.
В случай на оспорване на размера на претенцията от съда се иска да назначи
съдебно-икономическа експертиза.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
1
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените в отговора на исковата молба възражения за недопустимост на
предявения иск, следва да се отбележи, че доколкото в случая е проведено принудително
изпълнение не въз основа на допуснато предварително изпълнение, а въз основа на влязъл в
сила съдебен акт, неприложима е разпоредбата на чл.245, ал.3 от ГПК за издаване на
обратен изпълнителен лист. С оглед на това, за ищеца съществува правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
По доказателствените искания на страните, съдът намира следното: Следва да бъдат
приети като писмени доказателства представените исковата молба документи като относими
към предмета на спора.
Останалите доказателствени искания на ищеца следва да бъдат отхвърлени, тъй като
за част фактите и обстоятелствата, които се цели да бъдат установени с тях са ангажирани
вече други доказателства, а друга част са неотносими към предмета на спора.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО: Предявен е иск от АНТ.
ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес с.ГИ, община БР, чрез адв.В., със съдебен адрес гр.София,
бул.”ВИ” № 1А, ТД, кантора 223, за осъждане на ответника ДФЗ”, ЕИК 12, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.”ЦБ” № 136, да заплати на ищеца сумата от 5671.67 лв.,
представляваща получена без основание сума, удържана от ищецата по прекратено по
силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително дело № 20177530400355
по описа на ЧСИ СБ с peг. № 753 от КЧСИ, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 20.06.2022 г., до окончателното изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е осъден да заплати на ответника суми по
ч.гр.д.№ 2917/2003 г. и ч.гр.д.№ 2915/2003 г. по описа на СРС, за което на 11.08.2003 г. са
издадени изпълнителни листове по посочените дела. Въз основа на същите ответникът е
образувал първоначално изп.дело № 32/2006 г., а след прекратяването му по силата на
закона, ново изп.дело № 355/2017 г. пред ЧСИ СБ. Сочи се, че по последното
незаконосъобразно са извършвани удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца, поради
което същият е завел дело с правно основание чл.439 от ГПК за установяване, че
материализираните в двата изп.листа вземания на ответника са погасени по давност.
Според ищеца, делото е приключило с влязло в сила на 10.04.2019 г. решение, с което е
признато, че ищецът не дължи на ответника като погасени по давност сумите по изп.лист от
2
11.08.2003 г., издаден по гр.д.№ 2717/2003 г. на СРС, а именно 1625.00 лв. главница и 65.00
лв. мораторна лихва и сумите по изп.лист от 11.08.2003 г., издаден по гр.д.№ 2915/2003 г. на
СРС, а именно 1076.40 лв. главница и 43.00 лв. мораторна лихва.
В исковата молба подробно е описано кога и в какъв размер са извършвани удръжки
от трудовото възнаграждение на ищеца, с които според него ответникът се е обогатил
неоснователно. С оглед на това претендира връщането им от ответника.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
Ответникът възразява срещу допустимостта на предявения иск с аргумент, че за
ищеца съществува възможност да се снабди с обратен изпълнителен лист по реда на чл.245,
ал.3 от ГПК.
По същество искът също се оспорва с аргумент, че от една страна липсват
доказателства за реално получаване на претендираната сума от ответника, а от друга страна,
че същата е събрана на валидно основание, а именно съдебен акт, който не е впоследствие
отменен. Аргументира се становище, че дори и при решение по предявен отрицателен
установителен иск, какъвто ищецът е завел пред СРС, 165 състав, когато вземането се
отрича поради настъпила погасителна давност, с нея не се погасява самото вземане, а
възможността за принудителното му изпълнение. В тази насока ответникът се позовава на
чл.118 от ЗЗД.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски. В условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендират права от заплатени от нея суми на по прекратено изп.дело на отпаднало
основание;
- правна квалификация - предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1
от ЗЗД;
- права и обстоятелства, които се признават – няма такива;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива;
- разпределение на доказателствената тежест – ищецът следва да установи, че е
заплатил процесните суми в полза на ответника и на ЧСИ, а ответникът трябва да докаже
основанието за възникване на задълженията спрямо него, както и техния конкретен размер;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: удостоверение от 01.07.2019 г. от ЧСИ
СБ с peг. № 753 от КЧСИ по изпълнително дело № 20177530400355, ведно с разпореждане
от 04.09.2019 г. за отстраняване на явна фактическа грешка в удостоверението,
удостоверение от 01.06.2022 г. от ЧСИ СБ с peг. № 753 от КЧСИ по изпълнително дело №
20177530400355, влязло в сила на 11.04.2019 г. решение № 61827/11.03.2019 г., постановено
по гр.д.№ 19945/2018 г. по описа на СРС, 165 състав, заявление от ищеца до ответника,
ведно с известие за доставяне от 11.09.2021 г., служебна бележка от „АББ АД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за изискване и прилагане на ч.гр.д.
№ 2917/2003 г. и ч.гр.д.№ 2915/2003 г. по описа на СРС, на гр.д.№ 19945/2018 г. по описа на
3
СРС, 165 състав, за задължаване на ЧСИ СБ, да представи препис от изп.дело № 355/2017 г.
и за назначаване на съдебно-икономическа експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.11.2022 г. от
9.00 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца -
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4