РЕШЕНИЕ
№ 1323
гр. Пазарджик, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря И.ка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20245220100068 по описа за 2024 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск за развод с правно основание чл. 49 от СК, предявен от
Т. Я. М. с адрес в с. Д. срещу Н. А. М. с адрес в с. П. общ. П. за прекратяване на брака им,
сключен на 18.11.2022 г.
В исковата молба се твърди, че страните имат предходно фактическо съжителство и едно
дете - момиче, родено през 2021 г., преди сключването на брака. Отношенията им в началото
вървели добре, като единствено в един момент ответницата заминала с майка си за Г. и
вместо да се върне, поискала от ищеца да отиде при тях, но той отказал. Отначало
ответницата заявила, че в такъв случай се разделят, но впоследствие се завърнала за
новогодишните празници в края на 2022 г., а в началото на следващата 2023 г. всички
тръгнали за Г.. През април ищецът заминал за Ф., с уговорката ответницата да го последва
по-късно с детето, но тя първоначално отлагала заминаването, а накрая заявила, че не иска
да живее със съпруга си и неговите родители. По-късно ищецът разбрал, че в Г. тя води
"един доста свободен живот", а в личен разговор тя му заявила, че иска отворена връзка и не
желае да се ангажира сериозно с него. Той и заявил, че взема детето и се прибира. В момента
детето било при него в Д., а ответницата живеела в Пищигово и често пътувала до Г., не
търсела нито ищеца, нито детето им. Той претендира упражняването на родителските права
върху детето, като излага доводи за своя родителски капацитет. Иска присъждане на
издръжка за него в размер 300 лв. месечно, считано от предявяването на иска.
Постъпил е отговор от ответницата заедно с насрещен иск. Ответницата не оспорва
1
окончателната раздяла на страните, но оспорва твърденията за причините за нея, като
твърди, че не тя, а ищецът е започнал да се отчуждава от нея след заминаването си за Ф.,
където започнал връзка с друга жена - това било причината тя да откаже да замине. Към
момента той продължавал да пребивава във Ф. и искал да създаде семейство с тази друга
жена. За детето той не се е грижил в нито един период, отсъствал е от живота му през по-
голямата част от времето и детето няма контакт с него и не е привързано към него. От
раждането си то се отглежда от майката, а и помагат нейните родители. Ищецът няма
родителски капацитет, а няма и постоянен доход, залагал е златни бижута на ответницата, за
да си осигури средства, включително за наркотичните вещества, които регулярно
употребява. Също иска прекратяване на брака, но по вина на ищеца. Майката на свой ред
претендира упражняването на родителските права върху детето и също претендира
издръжка в размер 300 лв. месечно.
Същите искания са предмет на насрещната искова молба.
Искът за лишаване на ищеца от родителски права, предявен заедно с насрещния иск, е
отделен в друго производство пред същия състав, което е приключило с отхвърлително,
обжалвано само в частта за разноските решение, влязло в сила в останалата част.
В хода на делото страните се представляват от упълномощени от тях адвокати и поддържат
становищата си, като всяка от тях счита за доказани твърденията си и излага доводи за това.
И двете страни са на становище, че връзките между страните са окончателно прекъснати,
разногласието е относно причините и вината.
Пълномощникът на ищеца в последното открито заседание заявява, че не се доказало
твърдението за негова наркотична или хазартна зависимост, а се оказало, че това е
оклеветяващо го твърдение. Причината за окончателното разстройство на брака е желанието
на ответницата за отворена връзка. Счита, че майката не разполага с достатъчен родителски
капацитет и доходи, а освен това счита за удстановено, че тя живее на семейни начала с друг
мъж на друго място, докато детето се отглежда от нейната майка, а ответницата само от
време на време го вижда.
В това заседание представител на ответницата не се явява, но в писмена молба той изразява
доводите си за основателност на исканията на неговата доверителка, конкретно тези във
връзка с упражняването на родителските права – детето е на три години, до момента е
отглеждано само от майка си, която му е осигурила условия за живот съобразно
възможностите си и тези на своите родители, които я подпомагат в отглеждането на детето;
то не е лишено от нищо, обгрижвано е, посещава детска градина. Отделянето на детето от
майката и от познатата му среда би му причинило силен стрес и може да се стигне и до
разстройство на психиката му.
По делото въз основа на събраните доказателства – свидетелски показания, социални
доклади от България и Г. и други писмени доказателства, както и от съвпадащи твърдения
на страните при изслушването им – се установява следната фактическа обстановка:
Не е спорно, че страните са сключили брак на 18.11.2022 г. - около една година след
2
раждането на детето им, като са живели на съпружески начала отпреди това. След
заживяването си заедно двамата са заминали заедно за Ф., където живее цялото семейство на
ищеца – неговите родители и сестра. Детето Т. М. е родено във Ф. на ****** г. Родителите на
ответницата пребивават в Г. постоянно. В България семейството на ищеца е родом от с. Д.,
общ. П., и има жилище там, а семейството на ответницата – в с. П. общ. П.. Във Ф. двамата
живеели в едно жилище с родителите на ищеца, наето от родителите.
Бракът бил сключен при завръщане на страните в България, като тогава страните направили
сватба. Веднага след сватбата детето се разболяло от инфекциозно заболяване и постъпило в
болница заедно с майка си, като още по това време, по данни, на свидетелите, настъпил
конфликт между родителите – майката била недоволна, че бащата и неговото семейство, по
нейни твърдения и според показанията на доведените от нея свидетели, не ги посетили в
болницата, затова след изписването се прибрала първо при своите родители и обмисляла, по
думите на баба си, дали изобщо да се връща при съпруга си. Конфликтът обаче не довел до
сериозно влошаване на отношенията и раздяла в онзи момент, и малко по-късно двамата
съпрузи с детето заминали за Г. при родителите на съпругата. Съпругът във Ф. работел
сезонна земеделска работа и тъй като било зима, имал възможност да остане в Г. за два или
три месеца. Той обаче не пожелал да търси постоянна работа в Г. и да остане там, а имал
желание да продължи да живее във Ф.. От своя страна съпругата не желаела да се завърне
при свекъра и свекърва си, затова двамата провели разговор и било решено да се потърси
самостоятелно жилище под наем или за покупка (братът на ответницата говори за купуване,
а бабата на ищеца – за „квартира“) в същото населено място във Ф.. В началото на м. март
2023 г. ищецът заминал за там, за да започне работа и с уговорката, че ще търси жилище за
семейството, а ответницата с детето останала в Г.. Жилище обаче не било намерено, ищецът
продължил да живее с родителите си и да предлага на съпругата си да се върне там. В
течение на няколко месеца по време на това разделено живеене отношенията на страните
охладН.. Ищецът престанал да дава средства за издръжката на детето (в това отношение
съдът кредитира показанията на бабата и брата на ответницата – Н.П. и Н. Й., като
непротиворечиви, неопровергани от други данни). Ответницата на свой ред започнала да
ограничава контактите на ищеца с дъщеря му по телефона и с неговите близки по телефона
или в лична среща – при едно от посещенията на родителите и с детето в с. П. без нея тя не
разрешила на майката на ищеца и на негови близки да видят детето, когато те отишли до
дома и с такава цел – показания за това дава бабата на ищеца Ц. М., а същите данни са
станали известни на съда и служебно при решаването на делото за лишаване от родителски
права. Самата ответница при изслушването си не отрича, че не разрешава детето да се вижда
с неговите родители, ако тя самата не присъства.
В следващите месеци ответницата заявила на ищеца, че вече не желае продължаване на
съпружеските им отношения и не би била против да живеят заедно, но не като съпрузи, а
само като родители на детето, като всеки от двамата да може да има отделни интимни
връзки. В това отношение впечатленията на бабата на ищеца не са непосредствени, като
данни за разговора между двамата тя има от своя внук, но предвид липсата на
3
опровергаващи ги данни и съчетаването им с цялата картина на отношенията на страните
съдът смита, че няма причина да не ги кредитира. Ищецът не се съгласил. Малко по-късно,
през ноември 2024 г., ответницата научила, че той е заживял с нова жена, отново българска
гражданка, с едно дете от предходна връзка, което също заживяло с тях при родителите му.
Впоследствие им се родило едно общо дете, което към момента е на възраст около една
година. Данни за раждане на второ дете на ищеца са поискани по реда на Регламент
2020/1783 и не са получени, тъй като получаващият съд във Ф. е поискал прецизиране на
искането, но за самия факт на наличие на ново дете са налице и други данни по делото в
показанията на Надка Палева и в социалния доклад от службата в Г., макар и там да се сочи,
че това е по данни на майката. По делото за лишаване от родителски права също стана
известно на съда за наличие на такова обстоятелство.
До момента страните продължават да живеят съответно във Ф. и в Г., всеки с родителите си.
Детето Т. живее с майка си Н. М.. Не се установява някога да е живяло трайно с бащата в с.
П.. Ищецът и родителите му работят сезонно в земеделието (по около 9-10 месеца годишно)
и доходът на ищеца е с брутен размер 11,65 евро на час към м. септември 2024 г.
Ответницата работи при условията на т.нар. в Г. „миниджоб“, при работно време от 15 часа
месечно, като барманка в кафене. Документираният и по делото доход от работа е от 207,47
евро месечно, като пред германската социална служба тя е заявила, че получава около 450
евро месечно. Допълнително получава и социална помощ за наем на жилище и добавки за
дете. Майката на ответницата също работи при непълно работно време и двете имат
възможност да се грижат за детето, редувайки се, като то посещава детска градина от
сутринта до 15 ч. следобяд.
Съдът няма причина да не кредитира показанията на близките на ответницата за прояви в
миналото на ищеца, свързани с употреба на наркотични вещества и участие в хазартни игри.
От представения от него документ от лабораторно изследване от 03.09.2024 г. обаче се
установява, че в организма му към момента на изследването не се откриват следи от
изследваните най-често срещани наркотични вещества, което означава, че в период от
седмици или месеци преди изследването той най-вероятно не ги е употребявал. Няма данни
и за сериозна хазартна зависимост – свидетелите на ответната страна сочат само, че е ходил
в казина, без данни за честота, изгубени суми или продължителност на посещенията.
Не са представени доказателства са твърдението на ищцовата страна ответницата да живее в
друго жилище и с нов мъж, а детето да се отглежда само от родителите и.
При така установените факти съдът направи следните изводи относно разстройството на
брака и интереса на детето:
Няма съмнение, че отношенията на страните са окончателно прекратени, като поне едната
страна – съпругът, е създала нови трайни отношения на съпружески начала с друго лице.
Продължаване на брачните им отношения не може да се очаква. Съдът приема, че вина за
разстройството на брака имат и двете страни, като макар да е по-укоримо поведението на
ищеца, изразяващо се в незачитане на желанието на съпругата му да не живее с неговите
родители и пренебрегване на част от грижите за детето, вкл. и чрез недаване на издръжка
4
след първоначалното им разделяне по местоживеене през март 2023 г., принос за
разстройването на отношенията има и ответницата с нежеланието си да търси компромисен
вариант за уреждането на неразбирателствата. Недоволството и от това, че съпругът и
близките му не са посещавали детето в болницата, е детайл, който също сочи в тази насока –
несъмнено посещенията, дори при неусложнено състояние на детето, са израз на грижа, но
само от липсата на посещения на място не може да се направи извод, че бащата и
семейството му не са загрижени за своята дъщеря и внучка. Започването на нова интимна и
семейна връзка от ищеца е обстоятелството, което окончателно е прекратило възможността
за възстановяване на връзките между двамата, но разстройството на брака е започнало преди
това и тази връзка не е единствената или главната причина за него. Затова, тъй като законът
не предвижда съизмерване на степента на вината и определянето и като по-голяма или по-
малка от тази на другия съпруг (в случая, на Т. М. – като по-голяма от тази на Н. М.), съдът
счита, че следва да прекрати брака по вина и на двамата. Разноски при такъв изход няма да
се дължат.
Детето, на почти 4-годишна възраст към момента на устните състезания, до момента е
живяло само с майка си и нейните родители и съдът напълно споделя доводите на
пълномощника на ищцата, че е неуместно, особено в такава ниска възраст, отделянето му от
тях и от привичната му среда и изпращането му при другия родител, с когото то е
контактувало основно по телефона, и то – в друга държава. Без решаващо значение е
ниският доход на майката и родителите и – тя очевидно получава достатъчно пари като
трудово възнаграждение и помощ за дете, както и помощ за жилище от държавата Г., за да
осигури напълно задоволителни условия за отглеждането на Т., а останалото ще се
компенсира от издръжката, която бащата дължи, но не е заплащал до момента от раздялата
на страните.
Следва да се уважи в пълен размер искът за издръжка, предявен от Н. М., в размер 300 лв.
месечно, който размер е близък до минималния за България и бащата със своя сравнително
постоянен доход в държава с по-висок стандарт е напълно в състояние да го плаща, без
значение, че дължи издръжка на още едно свое дете. Началната дата на издръжката следва да
бъде предявяването на насрещния иск – 20.02.2024 г.
Режимът на лични отношения следва да съобрази това, че родителите живеят в различни
държави и не биха могли да изпълняват обичайно определяния режим с вземане на детето
два пъти в месеца за два или три дни. Няма изрично изразена готовност на страните да
поддържат режим на виждане чрез електронна комуникация по интернет, но тъй като има
данни за предходно осъществявани такива контакти между баща и дете, от една страна, а от
друга, законът не съдържа забрана за подобен начин на осъществяване на текущия режим,
съдът намира, че следва да определи режима като разговор с детето с видеокамера и звук по
един час седмично в удобно за страните време, както и двадесет дни вземане при бащата
през лятото, предвид възрастта на детето и липсата все още на изградени пълноценни
отношения с него.
Ищцата е пожелала да възстанови предбрачното си фамилно име и разрешението по този
5
въпрос зависи изцяло от нейното желание.
Страните нямат общо семейно жилище и спор за такова, предвид раздялата си много преди
разстройството на брака и допускането на развода, като преди това последно са обитавали
временно жилището на родителите на ответницата в Г., а не това на родителите на ищеца
във Ф.. Предвид изложеното съдът счита, че следва да приеме, че семейно жилище по
смисъла на СК всъщност липсва, и да не се произнася по този въпрос.
С оглед изложеното и на основание чл. 49 от СК Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
Прекратява брака между ищеца Т. Я. М., ЕГН **********, от с. Д., общ. П., ул. „****“ № 54,
и ответницата Н. А. М., ЕГН **********, от с. П. общ. П., ул. **“ № 30, сключен на *******
г., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.
Постановява след прекратяването на брака съпругата Н. А. М. да носи предбрачното си
фамилно име П.
Предоставя упражняването на родителските права върху детето на страните Т. Т.ова М., ЕГН
**********, родена на-******* г. във Ф., на майката Н. А. М., като местоживеенето на
детето да бъде при майката, и отхвърля предявения от бащата Т. Я. М. иск за предоставяне
на родителските права върху детето за упражняване на него и определяне на
местоживеенето на детето при него.
Определя режим на лични отношения на бащата Т. Я. М. с дъщеря му Т. Т.ова М., както
следва: по един час седмично с помощта на видеовръзка чрез телефон или друго устройство
по интернет, както и бащата да има право да вижда и взема детето Т. Т.ова М. за двадесет
дни през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката.
Осъжда Т. Я. М. да заплаща за дъщеря си Т. Т.ова М. чрез нейната майка Н. А. М. издръжка в
размер 300 лв. месечно, считано от 20.02.2024 г., заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Определя окончателна държавна такса в размер 50 лв., от които 25 са внесени, и осъжда Т.
Я. М. и Н. А. М. да внесат по сметката на съда разликата от 25 лв. поравно.
Осъжда Т. Я. М. да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд държавна такса от
432 лв. върху размера на издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6