ПРОТОКОЛ
№ 178
гр. Чепеларе, 15.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря Е. К. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20245450100189 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД,
редовно и своевременно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. От процесуалния му представител юрк. Н. Т. е постъпила
молба с вх. № 1893/30.06.2025 г.
ОТВЕТНИКЪТ С. С. Д., редовно и своевременно уведомен в предходно съдебно заседание
чрез назначения му особен представител – адв. И. С., не се явява. Представлява се от адв. И.
С. – назначен за особен представител.
ЯВЯВА СЕ ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. К. Г., редовно и своевременно призована. Постъпило е
заключение по назначената допълнителна съдебноикономическа експертиза с вх. №
1764/17.06.2025 г., подписано с е-подпис, в срока по чл. 199 от ГПК.
Съдът е извършил проверка относно призоваването на страните за днешното съдебно
заседание, като: ищецът е уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК; ответникът е уведомен в
предходното съдебно заседание, чрез адв. С..
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 1893/30.06.2025 г., подадена от
ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез
процесуалния му представител юрк. Н. Т., в частта, в която се посочва, че делото е насрочено
за 14.07.2025 г., но поради служебна ангажираност на процесуалния представител, същата е
в невъзможност да се яви в предстоящото открито съдебно заседание и моли делото да бъде
разгледано в нейно отсъствие. Моли също така съдът да даде ход на делото, ако са налице
процесуалните предпоставки за това.
АДВ. С.: Госпожо съдия, считам че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на
делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило по делото, по е-поща на съда, заключение по допуснатата
допълнителна съдебноикономическа експертиза с вх. № 1764/17.06.2025 г., подписано с е-
подпис, изготвено от вещото лице К. Г..
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 1893/30.06.2025 г., подадена от
ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез
процесуалния му представител юрк. Н. Т., в частта, в която процесуалният представител на
ищцовото дружество заявява, че е запозната с изготвената допълнителна съдебносчетоводна
експертиза.
АДВ. С.: Нямам възражение по изслушването на вещото лице в днешното съдебно
заседание по допълнителната експертиза. Моля да пристъпим към разпит на вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на вещото лице по допуснатата допълнителна
съдебноикономическа експертиза.
Вещото лице е със снета по делото самоличност.
СЪДЪТ предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 от НК, същото
обеща да даде заключение по съвест и знание.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Поддържам депозираната допълнителна експертиза. Представям на
съда справка-декларация.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 1893/30.06.2025 г., подадена от
ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез
процесуалния му представител юрк. Н. Т., в частта, в която процесуалният представител
заявява, че няма въпроси към вещото лице и моли заключението да бъде прието.
Въпрос на адв. С.: Първо, на стр. 4 виждам, че определяте месечна вноска в размер на 803,
91 лева. От какво сте се ръководила при определянето на този размер на месечна вноска, при
все че по погасителния план е в размер на 506 лева?
Вещото лице Г.: Тя се формира на база периода. Изчисляват се месеците, сумира се сборът
на главницата плюс възнаградителната лихва, дели се на месеците и се получава тази
вноска.
Въпрос на съда: Да се счита ли, че тази вноска, която е посочена по погасителния план,
включва единствено и само главница?
Вещото лице Г.: Вноските, мисля, че съм отговорила на въпрос 4 – годишният процент на
разходите (ГПР) включва възнаградителна лихва и главница.
Въпрос на съда: Да, това е ГПР, но ми е за погасителния план, тъй като на въпроса на адв. С.
Вие отговаряте, че получавате тази сума от 803, 91 лева от вноските за главница и
възнаградителна лихва.
Вещото лице Г.: Аз гледам на друго място, извинявам се. Тук е формирана тази 803,91 лева с
възнаградителна лихва и главница, а вноските по погасителния план от 506 лева са въз
основа само на главница.
Въпрос на адв. С.: Докато още сме на раздел „Лихва и лихвен процент“, вече в днешно
съдебно заседание, тъй като в предходно не успяхте да отговорите, като вземете предвид
извършените плащания към момента, може ли или правила ли сте си труда да изчислите
какъв годишен лихвен процент е приложен към погасяването на заема?
Вещото лице Г.: Да, и годишен лихвен процент и ГПР съм изчислявала. Като вземем
предвид главница от 5000 лева, лихва от 627,34 лева и срок за погасяване 225 дни,
2
равняващи се на 7 месеца и 5 дни, размерът на месечната вноска се изчислява като се
съберат всички разходи плюс главницата, на база на главницата и се разделят на месеците. В
този случай при 7 месеца се дели сумарно 8602 лева на 7 месеца и се получава месечна
вноска от 1228,86 лева, при което се получава ГПР в размер на 478,27 %. При седем месеца,
срокът на кредита в месеци – седем, годишният лихвеният процент възлиза на 188,97 %.
Направила съм си една таблица, за да е видно и за мен самата всъщност паричните потоци
по заема, при включване на всички платими компоненти разбира се.
Въпрос на адв. С.: Които включват какво, отново да повторим? Смятам, че е нужно да
изясним.
Вещото лице Г.: Включват възнаграждението по гаранционната сделка, защото всъщност тук
имаме плащания от 174,98 лева и 53,52 лева. Затова включвам всъщност и плащанията по
тази гаранционна сделка. Включва се главницата, включва се и съответно лихвата. Затова
сумарно общо тази сума възлиза на 8602 лева и всъщност така се получава тази месечна
вноска. Ние не можем да смятаме месечна вноска от 506 лева, която е по погасителния план,
защото там включваме единствено и само главницата. Значи, за да имаме предвид всички
плащания, съответно трябва да ги сумираме и да разделим на периода, за да получим
реалната месечна вноска.
АДВ. С.: Вие в отговора на първия въпрос ми отговорихте и на втория – за ГПР, така че аз
нямам други въпроси.
Въпрос на съда: Но пък гаранционната вноска, тъй като на няколко места пишете какво
включва ГПР, задълженията му по гаранционните вноски не са включени в ГРП, така ли?
Вещото лице Г.: В ГПР би следвало да са включени, но не са. За да се изчисли реалният ГПР,
би следвало да са включени, но не са включени в ГПР-то. Реално даже като направих тази
таблица, при включване на реално платими компоненти изчислението на ГПР е над 400 %.
Това показва некоректно изчисляване съответно. Разликата е 3602 лева, което е с над 70 % от
главницата за под 8 месеца.
Въпрос на съда: Задълженията на ответника са седмични, а Вие ги изчислявате на 7 месеца и
5 дни.
Вещото лице Г.: Разбила съм го даже и на 8 месеца. При изчисляването ми за 8 месеца на
ГПР и годишен лихвен процент, включвайки всичките тези компонентни за разходите, ГПР
възлиза на 378,15 %, а годишният лихвен процент – 167,14 %.
Въпрос на съда: Ако се изчислява по седмици, а не по месеци?
Вещото лице Г.: То е по дни и не може реално на седмици да го изчислявам. На месеци се
изчислява. Затова някои такива кредитни институции вкарват срок в седмици, за да е
заблуждаващо съответно за кредитополучателя.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Моля да се приеме допълнителното
заключение с много важните и съществени за изясняване на предмета на делото разяснения
в днешно съдебно заседание. Действително днес беше отговорено на всички въпроси, така
че нямам повече въпроси.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 1893/30.06.2025 г., подадена от
ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез
процесуалния му представител юрк. Н. Т., в частта, в която процесуалният представител
заявява, че няма въпроси към вещото лице и моли заключението да бъде прието.
Съдът намира, с оглед становищата на процесуалните представители на страните, че следва
да приеме и приобщи към доказателствените материали по делото, изготвеното и изслушано
в днешното съдебно заседание заключение по допуснатата допълнителна
съдебноикономическа експертиза от вещото лице К. Г., депозирана по делото с вх. №
1764/17.06.2025 г., ведно с представената в днешното съдебно заседание справка-декларация.
3
Съобразно представената справка-декларация на вещото лице следва да се изплати от
бюджета на съда сумата в размер на 100,00 лева, за което да й се издаде разходен касов
ордер.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствените материали по делото, изготвеното и
изслушано в днешното съдебно заседание заключение по допуснатата допълнителна
съдебноикономическа експертиза от вещото лице К. Г., депозирана по делото с вх. №
1764/17.06.2025 г., ведно с представената в днешното съдебно заседание справка-декларация.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице К. Г. от бюджета на съда сумата в размер на 100,00 лева,
за което да й се издаде разходен касов ордер.
Вещото лице беше освободено от залата.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 1893/30.06.2025 г., подадена от
ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез
процесуалния му представител юрк. Н. Т., в частта, в която процесуалният представител
посочва, че с оглед процесуалното поведение на ответника и евентуални оспорвания в
съдебното заседание, моли да й бъде предоставена възможност във връзка с тях да ангажира
допълнителни доказателства.
АДВ. С.: Госпожо съдия, това не е доказателствено искане, което ще отправя към съда, а е
искане за определяне на допълнително възнаграждение за явяването ми днес в трето поред
съдебно заседание. Запознала съм с определение № 209/25.11.2024 г., в което съдът коректно
е изчислил размера на адвокатското възнаграждение. Естествено към онзи момент няма как
никой да знае по делото колко съдебни заседания ще бъдат проведени, така че на основание
чл. 7, ал. 9 моля да определите да ми бъде заплатено допълнително възнаграждение от 250
лева за явяване в днешно съдебно заседание, за което представям на съда писмена молба.
Доказателствени искания нямам. Считам делото за изяснено предвид и становището на
ищцовата страна, които инкорпорират такова искане за пореден път в депозирана по делото
молба. Моля за даване на ход по същество.
Съдът, като взе предвид молбата, депозирана в днешното съдебно заседание от назначения
на ответника особен представител адв. С., за определяне на допълнително адвокатско
възнаграждение за явяването й в трето поред съдебно заседание на основание чл. 7, ал. 9 от
Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет в размер на 250 лева, намира същото за
основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 47, ал. 6 във връзка с чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. на
Висшия адвокатски съвет, ищецът „Агенция за просрочени задължения” АД в 1-седмичен
срок от днес да внесе допълнително 250 лева адвокатско възнаграждение за назначения от
съда особен представител на ответника.
УКАЗВА на ищцовата страна, че в случай на неизпълнение в цялост и в срок на дадените
указания, съдът ще издаде изпълнителен лист.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 1893/30.06.2025 г., подадена от
ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез
4
процесуалния му представител юрк. Н. Т., в частта, в която се иска, в случай че съдът
приеме делото за изяснено от фактическа и правна страна, да даде ход на делото по
същество.
Предвид изчерпване на доказателствените искания на страните, съдът намира делото за
изяснено от фактическа страна, поради което следва да сложи край на съдебното дирене и да
даде ход на устните състезания.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 1893/30.06.2025 г., подадена от
ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез
процесуалния му представител юрк. Н. Т., в частта, в която се моли съдът да постанови
съдебно решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че С. С.
Д. дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД сумата в общ размер на
6232,19 лв., от които главница в размер на 4736,29 лева; договорна лихва в размер на 560,03
лева начислена за периода от датата на падежа на първа вноска 28.03.2022 г. до 07.11.2022 г. -
датата на последната вноска; мораторна лихва върху непогасената главница в размер на
935,87 лева, начислена за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 08.11.2022 г.
до 28.05.2024 г. – дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли се съдът и да осъди ответника да заплати на ищеца направените съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело и по заповедното
производство, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Моли съда всички
съобщения, адресирани до „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД в
качеството й на страна по настоящото гражданско производство, да бъдат връчвани чрез
ССЕВ. Моли също така да им бъде изпратен протоколът от проведеното съдебно заседание
на посочен в молбата е-адрес. Към молбата е приложено заверено копие на пълномощно,
както и списък на разноските.
АДВ. С.: Уважаема госпожо председател, от името на представляваното от мен лице, моля да
постановите Вашия съдебен акт, с който да приемете депозираната срещу С. С. Д. искова
молба за неоснователна такава и в решението си по същество да я отхвърлите. В отговора на
исковата молба съм изложила изключително подробни съображения защо считам
предявената искова молба за неоснователна такава. Да, в първата си част съображенията са
по отношение на недопустимостта на исковата молба, като в определението по чл. 146 от
ГПК съдът изложи своите мотиви защо счита, че исковата молба е допустима, поради което
беше допусната за разглеждане и се разглежда в три поредни съдебни заседания. Заявявам,
че поддържам абсолютно всички депозирани в отговора на исковата молба възражения. От
събраните по делото доказателства, на първо място, противно на упорито излаганите в три
молби от ищцовата страна съображения, считам, че ищецът не успя да се справи с
възложената му с приетия доклад по делото доказателствена тежест. Същият следваше при
условията и на пълно, и на главно доказване така, както му беше вменено като задължение,
да докаже редица факти и обстоятелства, без да ги цитирам подробно, намират се на стр. 9
от определение № 64/10.03.2025 г. Производно от това и предвид несправянето на ищцовата
страна с възложената й доказателствена тежест, считам че всички въведени възраженията в
5
отговора на исковата молба са основателни такива. На първо място, по делото не беше
представено надлежно пълномощно в полза на лицето А. Е. У. да представлява и дружество
„Изи Асет Мениджмънт“ по време на сключване на договора за паричен заем, въз основа на
който се претендира настоящата парична претенция. Доказано беше и второто, и третото
мое възражение, а именно, че на представляваното от мен лице С. С. Д. не са предоставени
нито Общите условия за сключване на заем, нито пък Стандартният европейски формуляр.
От ищцовата страна бяха развити едни такива витиевати съображения, че видите ли откъде
накъде лице, което не е подписало този договор и не знае какво е подписал, ще внася
определена парична сума за покриване на задължение, което не счита, че е възникнало
спрямо него. Считам, че такъв аргумент е правно необоснован, защото следваше да бъде
доказан с надлежни писмени доказателства, каквито по делото липсват. По делото беше
назначена и основна, и допълнителна съдебноикономическа експертиза. Видно и от двете
експертизи и най-вече от разясненията, дадени в днешното съдебно заседание от вещото
лице К. Г. е, че в договора за потребителки кредит не са коректно изложени разпоредбите на
чл. 2, чл. 8, който определя годишния процент на разходите, на разпоредбата чл. 2, т. 6, която
определя годишния лихвен процент, видно от които кредитодателят към онзи момент,
допускайки евентуално какви други възможни разходи биха могли да възникнат като
задължения за погасяване от страна на С. С. Д., не е направил това изчисление. Това е едно
допълнително съображение, именно за липсата на Стандартен европейски формуляр, в който
следваше да бъдат изчислени тези допускания и С. Д. вече да знае какъв е размерът на
сумата, която евентуално при неизпълнение на задълженията си за погасяване на
седмичните вноски би следвало да погасява. Това обаче не е направено. Считам, че от
разясненията, дадени в днешното съдебно заседание, стана ясно, че годишният процент на
разходите никак не е в размера, посочен в договора за паричен заем. Вещото лице си е
направила труда и е изчислила ГПР и за 7, и за 8 месеца, който не е 40,53 %. Напротив, ГПР
за кредит в срок от 7 месеца е 378,15 %. Годишният лихвен процент за така „предоставения“
заем възлиза на 167,14 %, а не на определените 35 % в договора. Това са съвсем кратки
акценти, госпожо съдия, които ми дават основание да считам и на съда, да приеме исковата
молба за неоснователна такава. Върховният касационен съд е имал възможност да
разсъждава по въпроса какво представлява понятието „годишен процент на разходите“ и
какво в договора следва да бъде разяснено на потребителя, когато се използва този термин, а
не само голословно да се сложи формулата как се изчислява ГПР, защото смятам, че не
всяко лице-потребител е вещо такова да си изчисли съгласно формула към определено
приложение на закона за потребителския кредит каква парична сума действително следва да
погасява. В решение № 513/05.08.2024 г. по търг. дело № 1646/2022 г. Върховният
касационен съд е изяснил понятието „общи разходи по кредита на потребителя“, понятието
„годишен процент на разходите“ и е посочил задължителните реквизити на договора за
кредит, които следва да присъстват там, съответно и по аргумент на противното - ако не
присъстват. Това води до една тежка последица за сключения договор за паричен кредит, а
именно обявяването на неговата недействителност. Считам договора за паричен кредит за
нищожен, алтернативно за недействителен, по изложените съображения, тъй като е сключен
при неспазване на изискванията на чл. 11 , ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит,
както и не е спазено и изискването на чл. 5 от Закона за потребителския кредит, като не са
предоставени предварително преддоговорните условия, с които е следвало да бъде запознат
С. С. Д.. Противно на изложеното в чл. 8 от договора за паричен кредит, на С. С. Д. не
следва да бъдат начислени разходи за събиране на кредита. Вижда се от допълнителната
съдебноикономическа експертиза, че такива разходи в размер на 60 лева са начислени.
Вещото лице си е направило труда, виждаме тук има таблица, в която се вижда, че всеки
месец са събирани по 12 лева. Не следва в ГПР да бъдат начислени неустойки за
неизпълнение и лихви за забава. В исковата молба се претендира и лихва за забава. Това са
накратко изложените от мен съображения. Моля съдът да ми даде възможност в кратък срок
6
да подготвя и писмено становище с оглед вече днес изясняването на въпроса за същността,
механизма, начина на изчисление на ГПР и на годишния лихвен процент, в което писмено
становище в допълнение на вече изложените съображения да изложа по-пълни съображения
в подкрепа на моите възражения и в подкрепа на моята теза.
Съдът намира, че следва да уважи искането на особения представител на ответника, като му
предостави 1-седмичен срок, считано от днес, за депозиране на писмена защита по делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК, ПРЕДОСТАВЯ възможност на процесуалния
представител на ответника – адв. С., да депозира писмена защита в 1-седмичен срок,
считано от днес.
СЪДЪТ, като взе предвид, че делото е изяснено, на основание чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява
устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13,38 часа.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
Секретар: _______________________
7