РЕШЕНИЕ
№ 903
гр. Шумен, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20233630101756 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от З. А. В., от гр. Шумен,
чрез пълномощника адв. С. от АК Шумен, против Ф. В. Ч. от гр. Шумен, в
която са предявени, в условията на обективно кумулативно съединяване
конститутивен иск, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на
гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо
разстройство настъпило след сключването му без искане за произнасяне по
въпроса за вината.
Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на
18.09.2008 г. в град Шумен, който бил пореден и за двамата. От брака си
нямали родени деца. През 2011 г. сключили брачен договор, по силата и при
условията на който уредили имуществените си отношения. От самото начало
на брачната им връзка съпружеските отношения не потръгнали - дори за ден
не били живели заедно под един покрив и поради тази причина нямали
семейно жилище по смисъла на СК. След сключването на брака ответникът
заминал трайно да живее и работи в Германия, а след няколко месеца и тя
заминала да живее и работи в Турция. Рядко се чували по телефон - веднъж
на шест месеца за година. До момента не са имали общо битие като цяло, не
са споделяли общо брачно ложе, не са формирали семеен бюджет. Така всеки
1
от тях си изградил свой собствен свят в работа, в домакинството, в
приятелски кръг. През годините неведнъж са водили разговори за развод, но
поради липса на време и инициатива от нечия страна не са предприели стъпка
в същата насока. Преди година била известена от неговата сестра, че в
следствие от системна употреба на алкохол, ответникът претърпял злополука
в чужбина. Срещнали се в МБАЛ Шумен, където бил на лечение.
Впоследствие разбрала, че е настанен в Дом за възрастни хора в град Варна.
Твърди, че са във фактическа раздяла от датата на сключването на брака през
2008 г., а емоционална такава била настъпила и преди това. Счита, че бракът
им е дълбоко и непоправимо разстроен, като изчерпан от съдържание.
Съществувал формално и без възможност за възстановяване на нормални
брачни отношения. Моли съдът да постанови решение с което да бъде
прекратен бракът им поради дълбоко и непоправимо разстройство, без да
издирвате на вина. Иска съдът да констатира, че страните не са имали
семейно жилище по смисъла на СК, а ищцата да запази фамилно си име – В..
Не претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът не подава писмен
отговор.
В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба. Ответникът, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански
брак на 18.09.2008 г., за което, от длъжностното лице по гражданско
състояние в Община Шумен, е съставен Акт за граждански брак № *** г. /л.
6/. От показанията на свидетеля Татяна Васильевна – сестра на ответника,
чиито показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, с оглед
евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, от брака си
нямат деца, като още след сключването страните се разделят. Ищцата
заживяла в Р. Турция, а ответникът в Р. Германия. Всеки живеел свой
собствен живот. Не си спомня през годините страните да са живели
съвместно. Свидетелят Г. У., съсед на ищцата твърди, че от както живее в
съседство с ищцата – 2016 г. ответникът никога не е живял в дома й. Виждал
2
го е веднъж, когато се наложило да го транспортира до болницата. Твърди, че
го е взел от къщата му в село Костена река и го е върнал отново там.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и
поведението на страните, решаващият състав приема за установено, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени.
Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от
чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи
грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. Съдът
основава изводите си в тази насока, на събраните в хода на делото гласни
доказателства. Предвид установеното, съдът намира, че запазването на брака
е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, което би било
вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува
физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и
привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това. В исковата молба и в хода на процеса ищцата
изрично заявява, че не желае съдът да не се произнася по този въпрос.
Ответната страна също не прави искане за произнасяне по вината, поради
което съдът намира, че не следва да се изследва този въпрос.
Съгласно разпоредбата на чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод
задължително се предявяват и разглеждат исковете относно семейното
жилище с правно основание чл. 56, ал. 1 СК и фамилното име на ищцата.
Съгласно § 1 СК Семейно жилище е жилището, което е обитавано от двамата
съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Предоставянето за
ползване на семейното жилище е последица от развода между страните -
елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. Ищцата
твърди, че страните нямали семейно жилище по смисъла на Семейния кодекс,
поради което желае съдът да констатира, че такова липсва. Съгласно
разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в
3
бъдеще. Или, законодателят е допуснал и служебно произнасяне по този
въпрос. При сключването на гражданския брак се установява, че жената не е
приела фамилното име на съпруга.
Относно разноските.
Страните не претендират разноски. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде
разпределена по равно между страните. В този смисъл в тежест на ответника
следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN BG20 BUIN 7014 3130 2030
14, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 25 лева и 5 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителeн лист, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Прекратява гражданския брак между З. А. В., гражданин на Федерация
Русия, родена на 17.08.1954 г. в Т., Руска федерация, притежаваща
Разрешение за постоянно пребиваване № ***, издадено от МВР, валидно до
*** г., и Ф. В. Ч., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: град Шумен, ***,
сключен на *** г. пред длъжностното лице по гражданско състояние Община
Шумен, за което е съставен Акт за граждански брак № ***, на основание чл.
49, ал. 1 СК.
Постановява след прекратяването на брака жената да запази
предбрачното си фамилно име „В.“, на основание чл. 53 СК.
Констатира, че по време на брака З. А. В., гражданин на Федерация
Русия, родена на 17.08.1954 г. в Т., Руска федерация, притежаваща
Разрешение за постоянно пребиваване № ***, издадено от МВР, валидно до
08.05.2025 г. и Ф. В. Ч., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: град Шумен,
*** не са имали семейно жилище по смисъла на § 1 СК, което да е обитавано
от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.
Осъжда Ф. В. Ч., с ЕГН:********** и постоянен адрес: град Шумен,
***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по
4
сметка на РС Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, сумата 25 (двадесет и пет) лева, представляваща
окончателна държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и 5.00
лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5