№ 6070
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20231100101784 по описа за 2023 година
Предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД в
размер на 35 000 лв.
Ищцата Б. М. М. твърди, че на 24.02.2020 г., в гр. София, при
движение по ул. *******, срещу блок 28 и в близост до кръстовището с ул.
„Обеля“ попаднала в необезопасена и несигнализирана дупка, образувана от
липсваща част от настилката като при падането получила тежко увреждане –
счупен горен край на лявата бедрена кост. Твърди се, че събитието настъпило
в светлата част на денонощието, при сухо и ясно време. Изложени са
твърдения, че ищцата получила сериозни телесни увреждания, силна болка,
ограничени и болезнени движения. Непосредствено след инцидента била
откарана в УМБАЛСМ“ Н.И.Пирогов“ ЕАД, където били извършени
необходимите прегледи и се установила пертрохантерна фрактура на лява
бедрена кост – закрито.. Извършена била оперативна интервенция и на
01.03.2020 г. бил изписана от болничното заведение с препоръки за домашно
лечение.
Изложени са фактически твърдения, че с оглед увредата търпяла болки,
страдания и ограничения.
Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и от
1
съда се иска да осъди ответникът СО да й заплати сума в размер на 35 000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и
сторените по делото разноски.
Ответникът СО, редовно уведомен оспорва иска в срока по чл. 131 от
ГПК чрез процесуален представител.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. М. Д..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание
от юрк. Т. В..
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Р. М. Д.. В заключението си съдебният експерт е обосновал
извод, че на Б. М. са причинени травматични увреждания, изразяващи се в
счупване през трохантерния масив на лява бедрена кост – закрито. Обоснован
е извод за извършено комплексно лечение в болнични и домашно-
амбулаторни условия с медикаментозна терапия. Посочено от вещото лице е
обстоятелството, че обичайният възстановителен период е около 5-6 месеца.
Посочено е, че болките и страданията, причинени на ищцата са били най-
интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и
в началото на раздвижването.
В съдебно заседание на 13.11.2023 г. са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля А.И..
По делото са ангажирани и медицински документи, представени от
ищцата, въз основа, на които е изготвена обсъдената по-горе СМЕ.
При така ангажираните по делото доказателства съдът прави следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искове с правно
основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго
лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на
2
изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е
отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за
действието или бездействието на своите работници или служители, на които е
възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на
чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или
по повод изпълнението на възложената работа.
Фактът на инцидента на сочената в исковата молба дата се установява и
от събраните по делото гласни доказателства. Настоящият съдебен състав
намира, че с оглед нормата на чл. 8 ал.3 от ЗПътищата вр. чл. ал.2 т.1 от ЗОбС
общинските пътища са публична общинска собственост. Разпоредбата на чл.
8 ал.5 от ЗП, установява, че собствеността на пътищата се разпростира върху
всички основни елементи на пътя, визирани в нормата на чл. 5 от същия
закон т.е. обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности.
Дефинитивната норма на чл. 5 ал.2 от ЗП определя, че понятието „обхват на
пътя” е площта, върху която са разположени земното платно и
ограничителните ивици от двете му страни. Легалната дефиниция на „земното
платно” е установена в нормата на § 1 т.2 от ДР на ЗП - "част от повърхността
в обхвата на пътя, върху която са разположени платното за движение,
разделителните ивици, банкетите, тротоарите и др...”. При съвкупен анализ на
тези разпоредби настоящият съдебен състав намира, че процесният по делото
инцидент се е осъществил на участък от пътя, представляващ публична
общинска собственост и като такава задължение на СО е да поддържа същият
в безопасно и изправно състояние, с оглед вменените й задължения по чл. 31
от ЗП респ. чл. 167 ал.1 от ППЗП. На следващо място и в Наредбата за
управление на общинските пътища, в чл. 28 ал.1, е установено, че общинската
администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и
поддържане на общинските пътища и улици, а чл. 31 от Наредбата изяснява,
че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за
защита на неговите съоръжения и принадлежности. Наличието на
необезопасена и несигнализирана дупка на бордюра с отчупена плочка с
разместени парчета е установено от свидетелските показания.
3
С оглед на горните съображения съдът намира, че в тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
положителният факт, че е изпълнил задълженията си /чрез активни действия/
да осигури нормалната и безопасна експлоатация на пътя и неговите
принадлежности с оглед обичайното им предназначение. По делото
доказателства в тази насока не са ангажирани.
От ангажираните по делото писмени доказателства – медицински
документи, послужили за изготвяне на СМЕ по делото се установява, че
вследствие падането върху несигнализирана дупка на пътя ищцата е получила
травматични увреждания.
Претърпените болки и страдания се установяват и от изслушаната по
делото СМЕ.
В тази връзка съдът приема, че в хода на съдебното производство при
доказателства тежест за ищеца бяха ангажирани доказателства, установяващи
по несъмнен начин, че претендираните от ищеца претърпени неимуществени
вреди са причинени от противоправно бездействие на лица по повод или
изпълнение на възложената им от ответника работа.
Съдът приема за доказана причинната връзка между настъпилия
вредоносен резултат /причинени неимуществени вреди на ищцата/ и
действията на служители на ответника. Заключението на СМЕ и писмените
доказателства категорично установяват, че в следствие на инцидента /падане
в необезопасена дупка на пътя/ същата е преживяла и болки и страдания,
които са били с продължителен характер във времево отношение и
интензивни като степен на мъчителност.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, които са действие или
бездействие, извършено противоправно и виновно от лице при и по повод на
възложена му работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва да са
кумулативно дадени. По силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД само вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното като в
настоящото производство доказателствената сила на тази презумпция не бе
разрушена респ. оборена. В настоящия случай съдът приема, че в хода на
4
производството се доказаха всички правопораждащи факти - установи се по
безспорен начин обстоятелството, че служители на ответника при изпълнение
на възложената им работа са причинили вреди на ищеца, за които би носил
отговорност – ответника. В тази връзка съдът намира , че предявеният иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД е основателен.
По размера на неимуществените вреди съдът приема следното:
Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания.
Съдът след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени
съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищцата,
интензитета на преживените от нея негативни емоции, периодът от време,
през който същата е трябвало да търпи тези последици /5-6 месечен
възстановителен период/ и остатъчните неблагоприятни последици – болков
синдром и дискомфорт при промяна на времето и при интензивно
натоварване, с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД,
счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди искът следва да се
уважи за сумата от 25 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има
компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване на деликта като
размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при
наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват
разноски, съобразно уважената част от исковете, които в тяхната припадаща
се част възлизат на сумата от 1 160, 71 лв.
Съобразно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК
процесуалният представител на ищеца е заявил искане да му бъде определено
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Искането е заявено в
преклузивния по ГПК срок, поради което е основателно. С оглед основанието,
на което е предоставена правната помощ и съдействие, адвокатското
възнаграждение следва да бъде изчислена на основа уважената част от
исковете, при съблюдаване на фактическата и правна сложност на делото и
5
размерите, посочени в Наредба 1/2004 г. за минимални адвокатски
възнаграждения. При данните по делото, същото възлиза на сумата от 2 650
лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение и депозит за СМЕ в размер на 150 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от иска, съобразно заявеното искане в
писмения отговор.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „******* да заплати на
основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД на Б. М. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ******* , Бизнес център
„******* – адв. М. Д. сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие падане в необезопасена
дупка на тротоара на 24.02.2020 г. в гр. София, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 24.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер
от 35 000 лв. като неоснователен, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
сумата от 1 160, 71 /хиляда сто и шестдесет лева и седемдесет и една
стотинки/лв. – съдебни разноски .
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „******* да заплати на
основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на адв. М. Д. сумата от 2 650 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
******* , Бизнес център „******* – адв. М. Д. да заплати на основание чл. 78
ал.3 от ГПК на С.О., с адрес: гр. София ,ул. „******* сумата от 150 лв. –
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6
7