РЕШЕНИЕ
№ 459
гр. К., 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20235140101042 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на А. А. И., ЕГН **********
против „А.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* по обективно и субективно съединени
осъдителни искове по чл.128 т.2 от КТ, чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ за
заплащане на сумата от 2 138.57 лева, от която: 1924.00 лева,
представляваща неизплатеното бруто трудово възнаграждение за м. май,
юни и от части за м. юли -до 14.07.2023 год. /датата на прекратяване на
трудовите и правоотношения /; 214.57 лева за дължимо обезщетение за
неползван годишен отпуск за 2023г.-5 дни , ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането. Претендира и разноски в производството.
Ответникът в срока за отговор не е подал такъв по реда на чл.131 от
ГПК. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и
приложенията към нея. Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства, процесуалното поведение на страните и направеното искане от
страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, намира, че са
нА.це предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за
постановяване по делото на неприсъствено решение.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира
1
по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
нА.чието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В
срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Същият е
редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща процесуален
представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово
отсъствие. От върнатите по делото призовки е видно, че на ответника са
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание. Освен това исковете се явяват вероятно
основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
събраните в хода на делото доказателства, в това число при приложение на
последиците на разпоредбата на чл.161 от ГПК поради непредставяне на
писмени доказателства от ответника, за който е бил задължен от съда с
определението за насрочване.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са нА.це предпоставките по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените
искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество
на спора.
При този изход на делото в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да се присъдят претендираните от него разноски в общ размер на
1000 лв. , от които 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в
исковото производство и 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в
образувано изп.дело по налагане на обезпечителни мерки. Съдът намира, че
направените разноски в образувано изп.дело по налагане на обезпечителни
мерки следва да се присъдят в настоящото производство по следните
съображение:
Обезпечителното производство, дори и развило се в рамките на исков
процес, има относителна процесуална самостоятелност. Същото е
функционално свързано с исковия процес, а доколкото подготвя успешния
изход на принудителното удовлетворяване на правото - и с бъдещия
изпълнителен процес /ТР № 1/21.07.2010 г. на ВКС - ОСГТК/. Това
производство има две фази: 1) по допускане на обезпечаването на иска и 2) по
налагане на допуснатата обезпечителна мярка. Двете фази се развиват пред
различни органи, но същите са част от единния обезпечителен процес така Ж.
С., БГПП, изд. 2012 г., стр. 1209, стр. 1220 - 1226.. Според т. 5 от ТР №
6/6.11.2013 г. на ВКС - ОСГТК „направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
2
съществото на спора, с оглед крайният му изход“. Доколкото в ТР разноските
не са разграничени по отделни фази, то следва да се приеме, че се имат
предвид всички направени разноски в обезпечителното производство и в
двете му фази - както по допускане, така и по налагане на обезпечението,
независимо пред кой орган те са се развили. В случая не съществува правна
възможност разноските по налагане на обезпечителните мерки да бъдат
събрани по друг ред, вкл. и директно от съдебния изпълнител в рамките на
образуваното пред него производство. Това производство няма характер на
изпълнително такова по смисъла на ГПК /независимо как канцеларски е
заведено от съдебния изпълнител/, като липсва и изпълнителен титул в полза
на ищеца, въз основа на който те да бъдат събрани от съдебния изпълнител -
такъв може да бъде само съдебен титул, доколкото дължимостта на тези
разноски от ответника е обусловено от положителния за ищеца изход по
исковото дело, преценката за което принадлежи само на съда съобразно т. 5
от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС - ОСГТК.
Действително, разноските по изпълнението могат да се събират от
съдебния изпълнител и директно съгласно чл. 79 ГПК /без изпълнителен
лист/, но само в рамките на изпълнително производство, образувано въз
основа на друг изпълнителен титул, докато развилото се пред съдебния
изпълнител производство по чл. 400 ГПК не е изпълнително производство, а
обезпечително такова. В това производство съдебният изпълнител не е
компетентен нито да признава, нито да събира разноски на която и да е
страна, така както това не може да стори и друг орган в подобно
производство по налагане на други обезпечителни мерки /напр. съдията по
вписванията при налагане на възбрана - чл. 400, ал. 2 ГПК/. Следователно, ако
тези разноски не се присъдят от съда в исковото производство, те ще останат
невъзмездени за спечелилата исковия спор страна, което е очевидно
несправедливо. Ето защо в настоящото производство, съдът следва да
присъди направените разноски в обезпечителното производство.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат държавната такса по делото съразмерно на уважената част на всеки
от предявените искове, но не по-малко от 50 лв. /чл.1 от ТДТГПК/, при което
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-К. сумата
126.96 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА "А.Б." ЕООД, ЕИК ******* , със седА.ще и адрес на
управление: гр. К., *******, представлявано от управителя С.П.К. да заплати
на А. А. И., ЕГН ********** сумата от 2 138.57 лева, от която: 1924.00
лева, представляваща неизплатеното бруто трудово възнаграждение за
м. май, юни и от части за м. юли -до 14.07.2023 год. /датата на
прекратяване на трудовите и правоотношения /; 214.57 лева за дължимо
обезщетение за неползван годишен отпуск за 2023г.-5 дни, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -
31.07.2023г., до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА "А.Б." ЕООД, ЕИК ******* , със седА.ще и адрес на
управление: гр. К., *******, представлявано от управителя С.П.К. да заплати
на А. А. И., ЕГН **********, сума в общ размер на 1000 лв. разноски, от
които 600 лв. з а заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство и 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в
образувано изп.дело по налагане на обезпечителни мерки.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК "А.Б." ЕООД, ЕИК *******,
със седА.ще и адрес на управление: гр. К., *******, представлявано от
управителя С.П.К. , да заплати в полза на Държавата- бюджет на съдебната
власт, по сметка на РС- К. сума в общ размер 126.96 лв., представляваща
дължима държавна такса в производството.
Присъдените суми /с изключение на дължимите в полза на Бюджета
на съдебната власт/ могат да бъдат платени по следната банкова сметка на
ищеца: ************** Банка „А.-Б.“ АД гр. С., с титуляр на сметката
АДВ. Д..
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4