РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 170967
гр. София, 21.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20241110165400 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* срещу Т. П. И.,
ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК е приложен договорът за паричен
заем и общите условия към него. С оглед разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК,
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания.
Във връзка с това съдът следва да разгледа наличието на противоречие на договора със
закона или добрите нрави, респективно – дали е налице обоснована вероятност за
неравноправност на клаузите на представения договор, по който длъжникът има
качеството потребител.
Съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за: сумата от 1489,46
лева – неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 09.02.2022 г. до
09.08.2023 г., за сумата от 258,40 лева – неустойка за забава, начислена еднократно на
10.07.2022 г., за сумата от 90,00 лева, представляваща разходи за извънсъдебно
събиране на вземането за периода от 16.03.2022 г. до 01.09.2024 г., както и за сумата от
над 221,99 лева до пълния предявен размер от 580,41 лева, представляваща законна
лихва за забава върху главницата за периода от 01.06.2022 г. до 01.09.2024 г.
Относно искането за присъждане на сума, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение:
В процесното правоотношение, между страните в чл. 6.2 от договора е
уговорено задължение за заплащане на неустойка от страна на потребителя при
непредставяне на обезпечение на вземането на кредитора. От сключения процесен
договор се установява, че заемателят е поел задължение в тридневен срок, считано от
датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от двете посочени
в чл. 6.1 от договора вр. чл. 33 от общите условия обезпечения – едно или две
физически лица, които да поръчителстват, като всяко от тях да отговаря на подробно
поставени изисквания, или да бъде учредена банкова гаранция с бенефициер
1
заемодателят за сумата, включваща два пъти сумата за плащане по договора /главница
и лихва/. В чл. 6.2 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението на
заемателя да предостави обезпечение в договорения срок, той дължи на заемодателя
неустойка в размер на 1614,76 лв. Посочено е още, че неустойката се заплаща от
заемателя разсрочено, заедно с погасителните вноски.
Настоящият съдебен състав намира, че договорът, в частта на уговорената
неустойка, противоречи на добрите нрави и клаузата от същия представлява
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, която е нищожна на осн. чл. 146, ал. 1
ЗЗП.
Съдът намира, че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща
задължение за заемателя за заплащане на неустойка при неизпълнение на това негово
договорно задължение, е нищожна и поради накърняване на добрите нрави, поради
което не пораждат задължения за длъжника.
Предвиденото за заемателя задължение в чл. 6.1 от договора за представяне на
обезпечение е трудно изпълнимо. За да предостави обезпечението по чл. 6.5 от
договора вр. чл. 33, ал. 1 от ОУ заемателят следва да осигури един или двама
поръчители, всеки от които да отговаря на много на брой поставени от заемодателя
изисквания /служебна бележка от работодател за размера на трудовото
възнаграждение; нетният размер на осигурителния доход да е поне 4 пъти над
минималната работна заплата; да не е заемател или поръчител по друг паричен заем,
сключен със заемодателя; да няма други задължения към други банкови и финансови
институции и др./. Следва да се посочи, че за заемателя е обективно невъзможно в
предвидения тридневен срок да се снабди с тази информация за всекиго от
поръчителите, за да я предостави на заемодателя. Освен това част от изискуемата
информация представлява банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ, поради което
заемателят следва да ангажира всеки един от поръчителите да се снабди лично с тази
информация, което допълнително препятства възможността да се изпълни
договореното задължение в тридневен срок от сключването на договора. Втората
алтернативно предвидена обезпечителна мярка предвижда внасянето на сума от
заемателя в полза на заемодателя като банкова гаранция. Сумата следва да е в размер
на два пъти дължимата главница и лихва. Видно от данните по договора, същият е
сключен за заемна сума в размер на 800 лв., която следва да бъде погасена за срок от
18 вноски, като се заплати и договорна лихва. Не може да се очаква от длъжника, че в
тридневен срок от сключването на договора той ще разполага със сума, равна на два
пъти сбора от заемната сума и договорната лихва за целия период на договора, която
да предостави като банкова гаранция.
Не на последно място, видно от разпоредбата на чл. 6.2 от договора, още със
сключването на договора, страните са уговорили, че неустойката ще се изплаща
заедно с всяка погасителна вноска. Съдът намира, че изначално заемодателят е
предвидил невъзможността за изпълнение на договорното задължение, предвидено в
чл. 6.2, поради което в договора е уговорен начин за изплащане на дължимата
неустойка.
Следователно уговорената по този начин неустойка за обезщетяване
неизпълнението на договорно задължение излиза извън законовите функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия
заемната сума и нарушава принципа за справедливост.
По искането за присъждане на неустойка за забава:
Заявителят сочи, че претендира сумата от 258,40 лева – еднократно начислена
неустойка за забава в размер на 10 % от остатъка на дължимите суми по договора, като
се позовава на чл. 7 от договора и чл. 3 от Тарифата за такси на заявителя, приложена
2
към заявлението. Видно от представената Тарифа за таксите, начислява се
допълнително 10 % при забава в плащането повече от 60 дни, като сумата се дължи за
отлагане на започване на процедура за принудително изпълнение по просрочено
задължение. Налага се извод, че претендираната сума не представлява неустойка за
забава, доколкото не е предвидена такава между страните, а допълнително начислена
такса за във връзка със събиране на просроченото вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Таксата за извънсъдебно събиране на вземането не попада в
приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а
изискуемостта му следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В
този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради
извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за вреди от забавата.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в
случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, каквато вече е присъдена на заявителя с
издадената заповед за изпълнение. Процесната сума, представляваща по същество
такса за във връзка с извънсъдебно събиране, преследва забранена от закона цел –
потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна
поради противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Относно разходите и такси за извънсъдебно събиране:
Както се посочи по-горе, съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Таксата за извънсъдебно събиране на вземането не
попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво
поведение, а изискуемостта му следва автоматично от момента на изпадане на
длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се
дължи заради извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за вреди от
забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в
случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, каквато вече е присъдена на заявителя с
издадената заповед за изпълнение. Процесната клауза, регламентираща такса за
извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от закона цел –
потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна
поради противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Относно лихвата за забава над сумата от 221,99 лева:
С разпореждане от 11.11.2024 г. съдът указа на заявителя да уточни размера на
претендираното вземане за законна лихва за процесния период, като посочи върху кои
главни задължения се претендира същото и по какъв начин е изчислено. С молба –
уточнение от 19.11.2024 г. заявителят сочи, че лихвата от 580,41 лева се претендира
единствено върху главницата, като същата е изчислена автоматично от системата на
дружеството.
Заявителят претендира законна лихва в размер на 580,41 лева за периода от
01.06.2022 г. до 01.09.2024 г.
Извършваната от заповедния съд проверка е въз основа на поддържаните от
заявителя твърдения, а при вземания от потребителски договор – и въз основа на
3
представените документи, преценени от външна страна. Именно проверка от външна
страна касае проверката дали претендираното обезщетение за забава е в съответствие с
материалния закон, тъй като при тази проверка съдът изхожда само от данни,
обективирани в заявлението, и ги съобразява с разпоредби от нормативен акт (чл. 33,
ал. 2 ЗПК вр. чл. 1, ал. 1 ПМС № 426/2014 г. вр. чл. 35 ЗБНБ) - в този смисъл напр.
Определение № 13718/14.11.2023 г. по в. ч. гр. дело № 12448/2023 г. по описа на СГС ,
Определение № 11203/26.09.2023 г. по в. ч. гр. дело № 9488/2023 г. по описа на СГС ,
Определение № 13196/21.12.2022 г. по в. ч.гр. дело № 12886/2022 г. по описа на СГС,
Определение № 3460/17.03.2023 г. по в. ч. гр. дело № 757/2023 г. по описа на СГС,
Определение № 13105/19.12.2022 г. по в. ч. гр. дело № 12885/2022 г. по описа на СГС и
др.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 ЗПК, когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Изчислена с помощта на електронния калкулатор на НАП,
достъпен на https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp, съдът констатира, че
дължимата законна лихва върху главница от 800 лева за периода от 01.06.2022 г. до
01.09.2024 г. възлиза на сумата от 221,99 лева, до който размер следва да бъде издадена
заповед за изпълнение, като за горницата претенцията бъде отхвърлена.
Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираните
вземания за неустойка, такса за извънсъдебно събиране и за посочената част на
законната лихва за забава, заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя
дадени указания на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК, че в едномесечен срок може да
предяви иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите претендирани
вземания. Следва да бъдат присъдени разноски в полза на заявителя, пропорционално
на уваженото вземане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 345805/30.10.2024 г., подадено от „СИТИ КЕШ“
ООД, ЕИК ********* против Т. П. И., ЕГН ********** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за: сумата от 1489,46
лева – неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 09.02.2022 г. до
09.08.2023 г., за сумата от 258,40 лева – неустойка за забава, начислена еднократно на
10.07.2022 г., за сумата от 90,00 лева, представляваща разходи за извънсъдебно
събиране на вземането за периода от 16.03.2022 г. до 01.09.2024 г., както и за сумата от
над 221,99 лева до пълния предявен размер от 580,41 лева, представляваща законна
лихва за забава върху главницата за периода от 01.06.2022 г. до 01.09.2024 г.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе
държавна такса съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5