№ 5023
гр. София, 22.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110138197 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411
КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между него и ОП "С.П.Т.О."
е сключен договор за застраховка "Индустриален пожар: всички рискове и прекъсване на
дейността", скл. под формата на застрахователна полица № 18900СА0002, със срок на
застрахователно покритие 29.06.2018г.- 28.06.2019г., с предмет на застраховане имущество,
намиращо се на площадка "Садината", м. "Садината", землище Яна, район Кремиковци.
Същият навежда твърдения, че в срока на застрахователното покритие, на 27.07.2018г., е
настъпило застрахователно събитие пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което
водачът на т.а., с рег. № *********, при маневра за излизане от завод за механично-
биологични отпадъци, се е ударил в ролетна врата № 5 на сграда за приемане на отпадъци,
вследствие на което е увредено застраховано имущество. Собственикът на увреденото
имущество уведомил ищеца за настъпилото застрахователно събитие, за което била
образувана щета № 18СА9000003, по която било платено застрахователно обезщетение в
размер на 3900 лева. Според ищеца гражданската отговорност на водача на т.а. м. "ДАФ",
била застрахована от ответника.
В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е
встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу
причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата
била застрахована от ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на платеното
1
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение. В отговор на предявената претенция последният
отказал да плати процесното обезщетение.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да плати сумата 3900 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица № 18900СА0002,
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 29.11.2018г., за което е образувана
щета № 18СА9000003.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се
изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора на исковата молба са
релевирани доводи, с които оспорва механизма на ПТП. Предявеният иск се оспорва и по
размер, като в тази връзка се излагат съображения, че в случая има съзастраховане. По
отношение на иска за обезщетение за забава се навежда възражение за изтекла погасителна
давност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че между “У.” АД и ОП “С.П.Т.О.те” е сключен договор за
застраховка “Индустриален пожар: Всички рискове и прекъсване на дейността”, скл. под
формата на застрахователна полица № 18900СА0002/ 19.06.2018г., с период на
застрахователно покритие 29.06.2018г.- 28.06.2019г. В полицата е посочено, че делът на
ищеца при настъпване на застрахователно събитие е 30 %. Посочено е още,
съзастрахователи, наред с ищеца, са “ОЗК- застраховане” АД, което отговаря до размер на 15
%, “ЗАД А.” АД- 20 %, “ЗД Е.” АД- 15 %, “Ч.” ЗПАД- клон България- 20 %.
На 07.04.2017г. между “У.” АД, “ЗД Е.” АД, “ЗАД А.” АД, “Ч.” ЗПАД- клон България и
“О.-О.З.” АД е сключен договор за съзастраховане, с предмет съзастрахователното участие
на страните по договор за изпълнение на обществена поръчка с предмет “Предоставяне на
застрахователни услуги за нуждите на ОП “С.П.Т.О.” по обособена позиция сключване на
застраховка “Всички рискове: Щети на имущество” на дълготрайни и краткотрайни
материални активи със застрахователно покритие на база Всички рискове, съгласно
приложимите Общи условия на застраховка “Индустриален пожар: Всички рискове и
Прекъсване на дейността”. Страните са постигнали съгласие, че съотношението, в което
страните поемат отговорността по договора за застраховка е: за “У.” АД- 30 %, за “ЗАД А.”
АД- 20 %, “Ч.” ЗПАД- клон България- 20%, “ЗД Е.” АД- 15 %, “ЗАД О.-О.З.” АД.
От представените Протокол за ПТП и Констативен протокол се установява, че в срока
на застрахователно събитие- на 29.11.2018г., е настъпило събитие, което представлява
покрит застрахователен риск, при което водачът на т.а. м. “ДАФ”, с рег. № ************, при
извършване на маневра за излизане от площадка на завод за механично- биологични
отпадъци, намиращ се в м. "Садината", землище Яна, район Кремиковци, се е ударил в
2
ролетна врата № 5 на сграда за приемане на отпадъци, вследствие на което е увредено
застраховано имущество.
Установява се, че застрахованият уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, за което пред ищеца е образувана щета № 18СА9000003.
От представеното решение и нареждане за плащане по преписка по щета №
18СА9000003 е установено, че по образуваната щета е определено застрахователно
обезщетение в размер на сумата 3900 лева, което е платено на застрахованото лице на
12.07.2019г.
От представената молба от “ЗАД О.-О.З.” АД се установява, че пред дружеството е
образувана щета във връзка с щета №18СА9000003, по което е определено обезщетение в
размер на сумата 585 лева, платено на 04.03.2023г.
Видно от представеното писмо от “ЗД Е.” се установява, че за процесното събитие пред
застрахователното дружество е образувана щета № 03200366, по което е определено
застрахователно обезщетение в размер ана сумата 585 лева, платено на 29.05.2020г.
Относно механизма на ПТП и настъпилите увреждания е назначена съдебно-
автотехническа експертиза, съгласно заключението на която на 29.11.2018г., около 11,25
часа, т.а. м. “ДАФ”, м. “ЛФ”, с рег. № ************, движейки се в района на приемна
сграда на паркинга на завод за отпадъци, намиращ се в с. Яна, с отворено устройство за
вдигане на кофи ударил ролетна врата на рампа № 5. Според вещото лице, вредите по
ролетната щора се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Средната пазарна
стойност на вредите е в размер на сумата 3900 лева. Експертът сочи, че нанесените
увреждания на ламели на вратата водят до затруднена експлоатация и нарушения в
конструктивната цялост на детайла.
Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза, пред ищеца е образувана
щета № 18СА9000003 въз основа на подаденото уведомление за настъпилото на 29.11.2018г.
застрахователно събитие, по която е определено застрахователно обезщетение в размер на
3900 лева. Ищецът е уведомил другите съзастрахователи за настъпилото застрахователно
събитие. На 10.03.2020г. “ЗАД А.” е платил сумата 780 лева (представляващи 20 % от
платеното от ищеца обезщетение). На 04.03.2020г. “ЗАД ОЗК застраховане” АД е платил
сумата 585 лева (представляваща 15 % от платеното от ищеца обезщетение). На 29.05.2020г.
“ЗД Е.” АД е платил сумата 585 лева (представляваща 15 % от платеното от ищеца
обезщетение).
Oт събраните писмени доказателства се установява, че ищецът е предявил щетата пред
застрахователя на гражданската отговорност на водача на т.а. м. “ДАФ” на 16.03.2020г.
Не се спори между страните, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на
водача на т.а. м. “ДАФ”.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
3
Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в
застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява
посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя
от воденето на иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата
молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на
вредата. Предвид това, релевантните за настоящия спор въпроси са: наличие на фактическия
състав на чл. 411 КЗ– вреда, неправомерно действие, респ. бездействие на субекта на
отговорността, причинна връзка между тях и изплатено вече обезщетение за тази вреда,
наличие на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на вредата.
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства-
застрахователна полица полица № 18900СА0002/ 19.06.2018г., че между ищеца и ОП
“С.П.Т.О.те” е сключен договор за застраховка, с период на застрахователното покритие от
29.11.2018г.- 28.06.2019г. Установява се, че пътно- транспортното произшествие съставлява
покрит застрахователен риск. Не е спорно, че ответникът е застраховал гражданската
отговорност на водачът на автомобил м. “ДАФ”.
Настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, се установява
от събраните писмени доказателствени средства чрез Протокола за ПТП.
Първият спорен въпрос е какъв е механизма на деянието. Механизмът на ПТП се
установява от събраните писмени доказателства- Протокол за ПТП, както и посредством
заключението на САТЕ. От същите се установява и при какви обстоятелства е била
причинена увредата- а именно, че водачът на т.а. м. ”ДАФ” не е спазил задължението като
участник в движението по пътищата да не причинява имуществени вреди. Изложеното
обуславя извода, че водачът на т.а. м. “ДАФ” не е спазил правилото за движение по
пътищата, регламентирано в разпоредбата на чл. 5 ЗДвП, вменяваща задължение на водачите
на МПС с поведението си да не причинява имуществени вреди.
Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са
се осъществили така, както е отразено в този документ. Тъй като механизмът на ПТП не е
възприет непосредствено от длъжностното лице, същият има материална доказателствена
сила досежно отразените в него обстоятелства- местоположение на МПС, настъпилите
увреждания по МПС, за които следва да се приеме, че са се осъществили така, както е
отразено в протокола. Конкретиката на случая сочи, че удостоверяванията в протокола
корелират със заключението на САТЕ, чието заключение настоящият съдебен състав
кредитира. Следва да се посочи и, че протоколът е подписан от водача на т.а. м. “ДАФ”. Ако
4
протоколът за ПТП е подписан от участниците в ПТП, същият се ползва с материална
доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на
страните. В т.см. са решения № 85/ 28.05.2009г. на ВКС по т.д. № 768/ 2008г., II т.о., ТК,
решение № 29/ 07.05.2008г. на ВКС по т.д. № 535/ 2008г., II т.о., ТК, решение № 24/
10.03.2011г. на ВКС по т.д. № 444/ 2010г., I т.о., ТК, решение № 15 от 25.07.2014г. на ВКС по
т.д. № 1506/ 2013г., I т.о., ТК, решение № 71 от 16.08.2017г. на ВКС по гр. д. № 60343/ 2016г.,
II г.о., ГК. В настоящия случай протоколът за ПТП е подписан от водача на т.а. м. ”ДАФ” без
възражения, поради което се ползва с материална доказателствена сила относно отразените
обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП, и обстоятелството, че водачът на т.а.
м. “ДАФ” не е спазил правилото за движение по пътищата, вменяващо задължение на
водачите на МПС, при движение по пътищата да не причинява имуществени вреди.
В светлината на изложеното следва да се приеме, че произшествието е настъпило при
движение на т.а. м. “ДАФ” в района на приемна сграда на паркинга на завод за отпадъци,
намиращ се в с. Яна, с отворено устройство за вдигане на кофи, с което водачът на т.а. м.
“ДАФ” е нарушил правилото за движение по пътищата, регламентирано в разпоредбата на
чл. 5 ЗДвП. Посоченото нарушение се намира в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП,
в случай, че водачът на т.а. м. “Форд” бе спазил правилото за движение по пътищата да не
причинява вреди, до произшествие нямаше да се стигне.
Съществуването на причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди се
установява от заключението на ПТП.
При извод за противоправност на поведението на водача на л.а. м. “Форд”, следва да
бъде разгледан въпросът за действителната застрахователна стойност на увреденото
имущество.
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна
застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по
решение 167 / 11.05.2016г. по т.д. 1869 / 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с която по поставения
материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013г.
по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г.
на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор
следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във
5
връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.
С решение 141/ 08.10.2015г. по т.д. № 2140/ 2014г. на ВКС, ТК, І т.о., по въпроса за
начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при
пълно погиване на застрахованото имущество, е възприета практиката на ВКС: решение №
37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009г. по
т.д. № 156/ 2009г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д. № 463/ 2014г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума.
Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. обезщетението за вреди на
моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения №
1– 6. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на
КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на
МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по
т.д. № 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/ 2010г.,
решение № 153/ 22.12.2011г. по т.д. № 896/ 2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по
т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., с което на материалноправния въпрос относно за приложимостта
на утвърдената с Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН Методика към имуществената
застраховка "Каско на МПС" и значението за размера на дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение е даден отговор, че ”Методиката по Наредба № 24/08.03.2006
г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на изчисляване на
размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са представени
надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този смисъл
разрешение важи както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213 КЗ”. При
изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т.см.
решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о: „Размерът на
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна
стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
6
инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по
т.д. № 293/ 2010 г., I т.о. Обезщетение по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на
чл. 208 ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203 ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4 КЗ (отм.),
изрично урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго,
то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество (ал.2), т.е по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в
решение № 115 от 9.07.2009г. на ВКС по т.д. № 627/ 2008г., II т.о., ТК и решение № 209 от
30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., ТК. Конкретиката на случая сочи, че
действителната стойност на повреденото имущество е 3900 лева, в какъвто размер е
платеното от ищеца обезщетение, поради което на ищеца следва да бъде присъдено
платеното обезщетение в размер на 3900 лева.
Доколкото в случая платеното застрахователно обезщетение не е репарирано и
причинителя на вредата е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”, налице са
предпоставките на чл. 411 КЗ и за ответника е налице пасивна материална легитимация.
Относно наведеното от ответника възражение, че увреденото имущество е застраховано
при условията на съзастраховане.
Релевираното възражение е обосновано с доводи, че увреденото имущество е
застраховано при условията на съзастраховане, поради което ищцовото дружество има право
на регресна претенция за 30% от платеното обезщетение, каквото е неговото участие в
съзастрахователния договор.
Съзастраховането представлява механизъм за разпределяне на риска от настъпване на
застрахователно събитие между няколко застрахователи, най-често когато застрахованото
имущество има голяма стойност.
В този случай отговорността се разпределя между тях в договореното съотношение.
В процесния застрахователен договор ищцовото дружество е определено като водещ
застраховател- с него е сключен самият договор, той получава цялата застрахователна
премия и той дължи заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования при
настъпване на покрит риск.
Тези уговорки са в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 376, ал. 5 КЗ, която
предвижда, че отношенията със застраховащия, застрахования и третото ползващо се лице
по застрахователния договор се осъществяват от водещия застраховател.
Лицето, имащо право на обезщетение по застрахователния договор, има право да
получи цялото дължимо плащане от водещия застраховател (чл. 376, ал. 6, изр. 1 КЗ).
Именно поради тази причина в процесния застрахователен договор е предвидено, че с
плащане на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
7
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
На това основание ищцовото дружество е предявило в настоящото производство иск за
присъждане на пълния размер на платеното от него застрахователно обезщетение.
Следователно като водещ застраховател именно ищецът е активно материално
легитимиран да предяви срещу ответника регресното вземане.
Как ще се уреждат вътрешните отношения между водещия застраховател и
съзастрахователите във връзка с извършеното от първия плащане по процесната щета,
зависи от уговореното съотношение (чл. 376, ал. 6, изр. 2 КЗ) и е напълно ирелевантно за
отговорността на ответника по регресната претенция.
Ирелевантно за основателността на регресната претенция е и установеното от вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза обстоятелство, че съзастрахователите са
заплатили на ищеца- водещ застраховател ЗК "У. " АД, своите дялове от обезщетението.
Това е така, защото нормата на чл. 411 КЗ предвижда, че регресното право да получи
платеното застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на делинквента възниква само за този застраховател по имуществена
застраховка, който е изплатил обезщетението на застрахования.
Следователно, вътрешните плащания, които съзастрахователите извършват помежду си
в рамките на своите квоти по съзастрахователния договор. не пораждат за всеки от тях
отделни регресни права срещу ответника за платените от тях части. Такова право възниква
само за този от тях, който е платил обезщетението на застрахованото лице, а съгласно чл.
376, ал. 6 КЗ и процесната полица, това е водещият застраховател – ЗК "У." АД.
Същевременно извършените от съзастрахователите плащания към водещия
застраховател нямат погасителен ефект по отношение на задължението на делинквента за
обезвреда, нито по отношение на отговорността на неговия застраховател по "Гражданска
отговорност". Затова ответникът не може да противопоставя тези плащания на ищеца, за да
постигне отхвърляне на иска, тъй като с тях неговата отговорност не се погасява, нито се
намалява. Посоченото обстоятелство касае вътрешните отношения между страните по
съзастрахователния договор. С изплащането на сумата по регресната претенция на водещия
застраховател, в чийто патримониум е възниклано регресното право, ответникът се
освобождава от отговорност по отношение на всички съзастрахователи и техните по-
нататъшни вътрешни отношения не го засягат.
В обобщение, в случая са налице всички предпоставки от фактическия състав на
регресния иск с правно основание чл. 411 КЗ, което обуславя основателността на предявения
иск и неговото уважаване.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Регресното задължение, което възниква за застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", е парично, поради което и при допусната забава в неговото изпълнение той
8
дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
В закона не е предвиден срок, в който това задължение трябва да бъде изпълнено,
поради което застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ще изпадне в забава
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото се установява, че ищцовото дружество е отправило покана до ответника да
изпълни възникналото в негова тежест задължение за възстановяване на заплатеното
застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи, която е получена от
адресата, видно от представените документи за връчване на куриерска пратка. Следователно
ответникът изпада в забава и дължи обезщетение върху тази сума по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
деня, следващ изтичане на срок за доброволно изпълнение, от 30 дни от уведомяването
съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ.
В отговора на исковата молба е наведено възражение за погасителна давност относно
иска за обезщетение за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. “в” ЗЗД, вземанията за
лихви се погасяват с тригодишна давност. В настоящия случай ответникът е изпаднал в
забава на 15.04.2020г., на която дата е станало изискуемо вземането на ищеца. Настоящата
искова молба е подадена на 25.06.2024г. (арг. чл. 125 ГПК) от която дата давността е спряла и
се счита прекъсната (арг. чл. 115, б. "ж" ЗЗД и чл. 116, б. "б" ЗЗД). Следователно, погасено по
давност е вземането на ищеца за обезщетение за забава за периода 15.04.2020г.- 24.06.2021г.
Размерът на лихвата за забава, определен по реда на чл. 162 ГПК върху главница в
размер на сумата 3900 лева за периода от 25.06.2021г. до 24.06.2024г. възлиза на 1349,63
лева. Изложеното обуславя извод за основателност на предявения акцесорен иск за периода
25.06.2021г.- 24.06.2025г. и до сумата 1349,63 лева. В частта над сумата 1349,63 лева до
сумата 1817,55 лева и за периода 15.04.2020г.- 24.06.2021г. предявеният иск за обезщетение
за забава следва да бъде отхвърлен.
По присъждане на направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Отговорността на страните за разноски по
чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл.
81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на
страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В
конкретния случай ищецът е поискал да бъдат присъдени направените разноски до
приключване на устните състезания, като ищецът е представил доказателства за
извършването им.
Конкретиката на случая сочи, че в първоинстанционното производство ищецът е
направил разноски за държавна такса 228,70 лева, за депозити за възнаграждение на вещо
лице в размер на 300 лева, както и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
в размер на 100 лева. Следователно, на същия следва да бъдат присъдени разноски,
9
съразмерно с уважената част от исковете, в размер на сумата 577,24 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Отговорността на страните за разноски по чл. 78
ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81
ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на страните
за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В конкретния
случай ответникът е поискал да бъдат присъдени направените разноски до приключване на
устните състезания, като ищецът е представил доказателства за извършването им.
Конкретиката на случая сочи, че в първоинстанционното производство ищецът е
направил разноски за депозити за възнаграждение на вещо лице в размер на 600 лева, както
и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева.
Следователно, на същия следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от
исковете, в размер на сумата 57,29 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А.И.“ АД, с ЕИК **********, да заплати на “У.“ АД, с ЕИК ********,
сумата 3900 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено по застраховка
"Индустриален пожар: всички рискове и прекъсване на дейността"- застрахователна полица
№ 18900СА0002, с период на застрахователно покритие 29.06.2018г.- 28.06.2019г.,
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 29.11.2018г., за което е образувана
щета № 18СА9000003, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-
25.06.2024г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 411 КЗ и сумата 1349,63
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
25.06.2021г.- 24.06.2024г. , на основание чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от У.“ АД, с ЕИК ********, против ЗАД „А.И.“ АД, с ЕИК
**********, иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва в частта над сумата
1349,63 лева до сумата 1817,55 лева и за периода 15.04.2020г.- 24.06.2021г.
ОСЪЖДА ЗАД „А.И.“ АД, с ЕИК **********, да заплати на “У.“ АД, с ЕИК ********,
сумата 577,24 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА У.“ АД, с ЕИК ********, да плати на ЗАД „А.И.“ АД, с ЕИК **********,
сумата 57,29 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11