РЕШЕНИЕ
№ 938
гр. Варна, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110202542 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. То е образувано по жалба на К. И.
К. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Мария Луиза" № 26, ет. 2, ап. 20 против
Наказателно постановление № 25-0442-000516/21.05.2025 г. на Началник сектор в
ОДМВР - Варна, РУ 04 - Варна, с което му е наложено : административно наказание
„глоба" в размер на 150 /сто и петдесет / лв. на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от
ЗДвП, за нарушение на чл6, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяната на НП като се твърди, че то е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения. Оспорва се описаната в него фактическа обстановка.
В съдебно заседание възз. не се явява и не се представлява. По делото е постъпило
писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител -адв.Д.. С
него се иска цялостна отмяна на НП, като се излагат пространни доводи за това.
Претендира се за присъждане на разноски, за направата на които се представят
доказателства. Изразява се становище, че юрисконсултско възнаграждение не се
дължи.
Въззиваемата страна- наказващ орган на Началник сектор в ОДМВР - Варна, РУ 04
- Варна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не
ангажира становище по делото .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
1
фактическа страна следното:
Въззивникът на К. И. К. е правоспособен водач от 2020г., като притежава СУМПС
за категория „В",, и „ М",. През периода от придобиването на правоспособност до
настоящия момент срещу него са издадени 3 НП и 25 фиша за различни нарушения на
ЗДвП .
На 09.04.2025 г., възз.К. управлявал лек автомобил „ БМВ 5 ЕР ТУРИЗМО РЕИХЕ“
с peг. номер В 3138 ВК. Около 16:40ч. на същата дата той се движел с горепосочения
автомобил по път 904, от гр. Долни чифлик посока с.Старо Оряхово. Пътното платно
било с двупосочно движение, с по една пътна лента в посока, като между лентите била
положена маркировка М1- „Единична непрекъсната линия“. В същото време екип на
Четвърто РУ-Варна, в състав свидетелите С. А. и Д. П. извършвали контрол над
пътното движение, като били позиционирани на около 1 км. преди с.Детелина. Екипът
бил разположен извън пътното платно, като бил позициониран там поради зачестили
произшествия и нарушения на ЗДвП в участъка от гр.Долни Чифлик към с.Старо
Оряхово. Полицейският екип забелязал, че възз. К. преминал покрай тях и на около
200 м. след преминаване предприел изпреварване на поредица от автомобили,
навлизайки в насрещната лента за движение при наличие на срещуположно движещи
се МПС и налична маркировка М1. Само бързата реакция , чрез намаляване на
скоростта, на водача на насрещно движещото се МПС, предотвратила настъпването на
ПТП. При това поведение на пътя органите на реда предприели действия по спиране
на автомобила и установяване на водача, като тръгнали след него с включени
светлинен и звуков сигнал. Възз. бил спрян за проверка. В рамките на проверката
органите на реда установили самоличността и правоспособността на водача да
управлява МПС.
При тези констатации, св.А. съставил срещу възз. АУАН Серия GA,
№3835601/09.04.2025г., като описал допуснатото според него нарушение на ЗДвП, а
именно на чл.6, т.1 от ЗДвП. Въззивникът бил запознат със съдържанието на АУАН ,
като последният го подписал без възражения. Възражения не постъпили и в срокът по
чл.44 от ЗАНН.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП. В него
наказващия орган приел изцяло фактическите и правни констатации на
актосъставителя. Затова и наложил наказание на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от
ЗДвП. НП било връчено на жалбоподателя лично на 16.06.25г., която на 19.06.25г. чрез
наказващия орган възз. депозирал жалба до ВРС.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосътавителят А. , както и
очевидеца на деянието - свидетелят П..
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като
са непротиворечиви, кореспондиращи с писмените материали по делото и помежду си.
2
Те подробно и добросъвестно изложиха възприятията си относно проверката на
въззивника, като отговориха подробно и на поставените в писмената молба от
защитата въпроси.
Съдът изцяло кредитира писмените доказателства приобщени в хода на съдебното
следствие.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от съда
свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,
справка за нарушител/ водач и др.които не навеждат на различни правни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 19.06.2025г. видно от
входящия номер поставен на същата/ от надлежна страна - ФЛ спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор в
ОДМВР - Варна, РУ 04 - Варна, съгласно т.3.9 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.
на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е издаден от компетентен орган-
старши полицай в РУ, съобразно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3
от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършене. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя - трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено,
на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел очевидец, присъствал
при установяване на нарушението и съставянето на акта. Действително АУАН е
3
съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не
ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен. А
значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не
формално рефлектират върху правата на наказания субект. Поради това и не се
споделя становището на в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен", да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4
от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая възражения
по АУАН не са постъпили и спорни обстоятелства в хода на АНП не са установени.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
С НП административно наказание „глоба" в размер на 150 / сто и петдесет / лв.
на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен за съда начин, че
жалбоподателят К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, за което е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Възз. е санкциониран за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, която предвижда общи
правила за поведение, които водачите следва да спазват. Съгласно чл.6, т.1 от ЗДвП
„Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка”. Тази норма, намираща се в Раздел І от Глава ІІ на ЗДВП – „Правила за
движение по пътищата” е обща. Тя предвижда дължимо поведение на водачите, в
частност задължение да се съобразяват с положената на пътя пътна маркировка.
4
Маркировката М1, съобразно ППЗдвП се използва, за да очертава, както пътните
ленти за движение на превозните средства, така и границите на платното за движение.
Застъпването и пресичането на такъв тип пътна маркировка е забранено. Именно
такива пътна маркировка е била положена в участъка от път 904, между гр.Долни
Чифлик и с.Старо Оряхово, на около 1км. от с.Детелина, като възз. е следвало да
съобрази поведението си с нея. От доказателствата по делото, а именно показанията на
разпитаните свидетели, които са и очевидци на деянието е видно, че възз. не е
съобразил поведението си с така положената маркировка, като при наличието на
такава, подминавайки полицейския екип е предприел изпреварване на няколко
автомобила, преминавайки през маркировката в насрещната пътна лента и то
създавайки опасност за насрещнодвижещите си ППС. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до
доказване на противното. От разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, както и
от другите приложени по делото доказателства, безспорно се установява, че на
09.04.2025г. жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, като е предприел
изпреварване нарушавайки положената маркировка , забраняваща преминаването му в
срещуположната пътна лента и то с риск за останалите участници в движението.
Затова и съдът намира, че в случая са налице безспорни и категорични доказателства,
че именно К. на датата посочена в АУАН и НП, е управлявал МПС, респективно е
имал качеството на водач на МПС по см. на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП и като такъв не е
изпълнил задължението си по закон да съобрази поведението си с пътната маркировка
и то създавайки опасност за движението, за което е бил санкциониран.
Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателят като
водач на МПС следва да знае правилата за движение, както и задължението си да не
нарушава положената пътна маркировка. Всеки водач на МПС дължи спазване и
уважение към закона, като в случая възз. е проявил и дързост, като демонстративно
преминавайки покрай полицейския автопатрул е предприел изпреварване,
нарушавайки маркировката.
Поради горното и предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана
административно наказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на
чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с глоба от 150 лв.,
водач който не спазва предписанието пътната маркировка, ако от това е създадена
непосредствена опасност за движението. В случая нарушението е доказано с всички
негови елементи от обективна и субективна страна. С оглед на санкционната правна
норма, която предвижда абсолютен размер на административната санкция, наложеното
с обжалваното постановление наказание „глоба" в размер на 150 лв. то се явява
законосъобразна.
Всички наведени в жалбата на възз. и в писмените бележки по делото са
5
несъстоятелни и в разрез със събраните по делото доказателства, които потвърждават
съставомерността на описаното в НП нарушение. Несъстоятелно е и твърдението, че в
НП не е посочена коя точно алтернатива на общо шестте визирани в чл.179, ал.1 ЗДвП
е нарушил въззивника. Никога не е било спорно в теорията и съдебната практика , че
наказаният субект се защитава срещу фактите описани в НП , а не срещу правната
квалификация, която принципно съдът разполага с правомощия да изменя. Освен
горното следва да се посочи, че Законът за нормативните актове борави с понятията
членове, точки и алинеи, а не с предложения, алтернативи и хипотези, които не са
изискуеми реквизити при квалифицирането на едно нарушение.
С оглед посоченото по-горе, и за прецизност , съдът следва да посочи още и че
намира, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима по отношение наказаното
лице. Очевидно наложените множество адм.наказания по ЗДвП не са успели да
превъзпитат въззивника към съобразяване с разпоредбите на ЗДвП. Констатираното
поведение на въззивника, не би могло да се толерира, а следва да се накаже с цялата
предвидена в закона строгост. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо
конкретния нарушител би създало у въззивника чувството за безнаказаност, би
култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен род, което
обезсмисля една от основните функции на административнонаказателния закон, а
именно индивидуална превенция на нарушенията.
На осн. Наредба № 1з-2539 на МВР на жалбоподателя са били отнети и общо 13
точки, като съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни
точки, тъй като намира, че същите по своя характер не съставляват административно
наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН, и обжалването им не е предмет на
настоящото производство.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
Наказващият орган не е направил искане за присъждане на разноски, в това число и
за юрисконсултско възнаграждение. С оглед горното и съжденията в писмените
бележки на процесуалния представител, че такива не се дължали не следва изобщо да
се обсъждат.
Предвид изхода на спора, разноски не се дължат и на въззивника за процесуално
представителство.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.4 и
6
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0442-000516/21.05.2025 г. на
Началник сектор в ОДМВР - Варна, РУ 04 - Варна, с което на К. И. К. ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна е наложено : административно наказание „глоба" в
размер на 150 /сто и петдесет / лв. на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП, за
нарушение на чл6, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7