РЕШЕНИЕ
№ 423
гр. Пазарджик, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20245220102354 по описа за 2024 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, с
правна квалификация 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от И. Р. М. против „Застрахователна компания Лев
Инс“ АД, ЕИК: ********* за осъждане на ответника за заплати на ищеца от 10
000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
увреждане на здравето при ПТП, настъпило на 12.08.2022 г. на път II - 37 км.
110+364 между гр. Пазарджик и ***, в района на с. С. общ. Пазарджик., по
вина на лице, по отношение на което ответникът има качеството застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва за забава
от деня на предявяване на застрахователната претенция 06.10.2022г., до
окончателното изплащане на сумата и сумата 10 410 лева обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в повреждане на имущество на ищеца-
превозно средство лек автомобил *****, ведно със законната лихва за забава
от деня на предявяване на застрахователната претенция 06.10.2022г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 12.08.2022 г., около 22:20 часа. на път II - 37 км.
110+364 между *** и гр. Пазарджик, в района на с. С. е настъпила верижна
катастрофа, с участието на *****, управлявано от А. П. Н., МПС марка
******, управлявано от П.И.К. и МПС марка ******, собственост на ищеца и
управлявано от него. Пътният инцидент настъпил при слънчево време и при
суха пътна настилка, а вследствие на него ищецът претърпял имуществени и
неимуществени вреди. Съставен бил Констативен протокол за ПТП с
1
пострадали лица с peг. № 8378/17.08.2022 г. по описа на ОД на МВР - гр.
Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, съгласно който вина за настъпването на
произшествието имал водачът на МПС марка ****** - А. П. Н., която
извършвайки маневра „ляв завой", не съобразила поведението си с пътен знак
„Б1“, навлязла в кръстовище, не пропуснала движещия се по пътя с
предимство направо лек автомобил *****, управляван от П.И.К., вследствие
на което го блъснала. От удара лекият автомобил на К. се отклонил наляво,
напуснал пътното платно и се спрял в крайпътна нива, а автомобилът на Н.
напуснал пътното платно, след което ударил автомобила на ищеца, който се
движи също направо, непосредствено след този на К.. По случая било
образувано ДП № ЗМ 358/12.08.2022 г. по описа на РУ - Пазарджик.
Излага, че непосредствено след пътния инцидент постъпил по спешност,
след изпадане в безсъзнание в много тежко общо състояние, в „МБАЛ
Пазарджик" АД. Имал болки в дясната китка, дланта, гръдния кош, лакътната
става, дясното коляно. Поставена му била окончателна диагноза: „Травми на
китката и дланта“.
Получил редица увреждания, изразяващи се контузия на главата с оток и
кръвонасядане по долните и горните клепачи на двете очи по цялата
повърхност /автомобилна травма от камшичен удар, вследствие на поставен
правилно обезопасителен колан/; конюнктивален кръвоизлив със зачервяване
на еклерите на двете очи по цялата повърхност /оток и кръвонасядане от
аербег на лявата буза по цялото протежение/; оточна носна пирамида по
цялото протежение; отоци на горна и долна устна; мозъчно сътресение,
протекло със загуба на съзнание и без ясен спомен за случилото се; контузия
на гръдния кош с масивни кръвонасядания в срединната област с охлузване с
размери 7x1 см. (коланна травма); кръвонасядане по лявата област на гърба с
размери 25 х 18 см. (коланна травма); контузия на гърба с кръвонасядания в
лявата област с размери 11 х 9 см. (коланна травма от камшичен удар);
разкъсно - контузна рана на дясна странична поясна област с кръвонасядания
с размери 1,5 х 0,8 см.; контузия на корема с кръвонасядане по долната лява и
дясна част на корема с размери 10 х 8 см. и 12 х 9 см. (коланна травма);
контузия на дясната мишница с масивно кръвонасядане с размери 25 х 11 см.;
масивен оток и масивно кръвонасядане на дясната длан с размери 17 х 13 см.;
два броя разкъсно - контузии рани на дясната длан с размери 0,8 см. х 0,8 см.;
контузия на дясното коляно с кръвонасядания с размери 2 х 1 см. и охлузване;
контузия на лявото коляно с кръвонасядания с размери 3x3 см. и оток;
контузия на лявата подбедрица с масивно кръвонасядане с размери 38 х 17
см..
По време на престоя му в болничното заведение били провеждани били
множество изследвания, рентгенография. Предприети били множество
манипулации.
След изписването си, продължил лечението в домашни условия. Предписан
бил режим с ненатоварване, както и план за домашно медикаментозно
2
лечение с последващи контролни прегледи. В резултат на причинените му
травми, ищецът изпитвал множество болки в областта на главата, крайниците,
гърдите, корема. Поради тази причина потърсил допълнителна медицинска
помощ, изразяваща се периодични контролни прегледи. Препоръчано му било
да извършва минимални движения и да не се натоварва.
Поддържа, че лечебният и възстановителен период продължавал и в
настоящия момент, а се очаквало да продължи за продължителен период от
време.
Вследствие на катастрофата, освен тежкото физическо състояние, изпитвал
и психически дискомфорт. Бил силно потиснат, станал раздразнителен и
нервен, имал оплаквания от главоболие, зашеметеност и замаяност. Оплаквал
се от постоянни болки от мускулните крампи и обездвиженост. Доведен бил
до депресивно състояние, което дълго време не му позволявало да обслужва
санитарно-битовите си нужди. Оплаквал се от намалена яснота на съзнанието,
емоционална лабилност със загуба на спомен за случилото се.
Поддържа, че получените телесни повреди и душевни болки и страдания са
пряка и непосредствена последица от пътнотранспортното произшествие,
настъпило на 12.08.2022г.
Твърди, че при инцидента бил повреден собственият му лек автомобил
******. Повреден бил еърбега на водача, изцяло било деформирано предното
стъкло на автомобила, повредена била предна броня, предния капак, средната
въздухопроводна решетка, лявата решетка на предна броня, дясна решетка на
предна броня, десни фарове за мъгла, леви фарове за мъгла, ляв фар, десен
фар, преден капак, десен калник, преден десен подлакътник, спойлер за задна
броня, заден ляв панел, ляв стоп, заден десен панел, предна дясна врата,
задна дясна врата, задна дясна джанта, таван, походова част и радиатор, дясна
лайсна таван. Цялостно бил повреден двигателя на автомобила. Счупено било
предно стъкло. Деформирани били в цялост лява врата, таван, заден ляв
калник, задна броня. Деформирани били в цялост джанти, задни лява и дясна
гуми, заден десен калник и дясна врата. Изцяло увредени били дясна врата,
десен ляв калник, предна дясна гума. предна дясна джанта, предна лява
джанта, преден ляв калник, предна лява гума, странично ляво и дясно
огледала. Повреденото МПС било спряно от движение.
Излага, че към датата на произшествието виновният водач А. П. Н. имала
валидно действаща застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответника ЗК „Лев инс“ АД. Ищецът предявил
претенция за заплащане на имуществени и неимуществени вреди към
застрахователя, получена от застрахователното дружество на 06.10.2022 г..
Ответникът обаче отказал изплащане на застрахователни обезщетения.
Счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, което да ангажира отговорността на
„Застрахователна компания Лев Инс” АД. ЕИК: ********* - виновно и
3
противоправно деяние, извършено от водача на МПС марка „****** - А. П. Н.
и пряка причинно-следствена връзка между извършените нарушения на
правилата за движение, настъпилото пътнотранспортното произшествие и
претърпените от него вреди. Същото представлявало застрахователно
събитие, вследствие на което за увреденото лице възниквало право да
претендира обезщетение за всички претърпени вреди от отговорния
застраховател в лицето на ответното дружество.
С исковата молба предявява частичен иск за сумата от 5 000 лв. от общо 10
000 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху
претендираната сума, считано от 06.10.2022г. до окончателното плащане,
както и частичен иск за сумата от 2 000 лв. от общо 7 000 лв. за причинени
имуществени вреди за повредения автомобил, ведно със законна лихва върху
претендираната сума, считано от 06.10.2022г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В о. с. з. на 28.03.2025г., преди приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция, е допуснато изменение на предявените искове, чрез
увеличаване на техния размер за сумата от 10 000 лв. изцяло обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата от 10 410 лева изцяло обезщетение за
имуществени вреди.
В отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл.131 ГПК, ответникът
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие.
Оспорва твърденият, че вина за настъпването му има водачът на лекия
автомобил „******* А. П. Н..
Не отрича, че по случая било образувано ДП № 658//2022г. по описа на РУ
гр. Пазарджик, по което на този етап нямало привлечен обвиняем, нямало
влязла в сила присъда или друг съдебен акт, който да е задължителен за
съдебната инстанция, съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, затова не
можело да се направи извод кой от участниците е действал противоправно, а
без установено противоправно поведение не подлежало на приложение
презумпцията за вина по чл. 45. ал.2 ЗЗД.
Счита, че за водачката на лек автомобил ***** ХС- А. П. Н. събитието било
случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, тъй като била в обективна
възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Релевира доводи, че настъпването на транспортното произшествие се
дължало изцяло на поведението на ищеца, респективно било налице
съпричиняване на вредите, в резултат на виновното му поведение, тъй като не
е спазвал необходимата дистанция, движейки се 10-15 метра зад лек
автомобил „***** и с това създал предпоставки и условия за настъпването на
инцидента и произтеклите от него вреди.
Нарушавайки разпоредбите на чл. 20 ЗДвП и чл.75, ал.1 от ППЗДВП,
4
ищецът блъснал лек автомобил „*******.
Оспорва твърденията, че вина за произшествието носел водачът на МПС
„****“- А. Н.. Съществувала обективна причинно-следствена връзка между
поведението на самия пострадал от една страна и настъпилите вреди, които се
дължали на собственото му противоправно поведение. Именно ищецът с
поведението си станал причина както за възникване на самото ПТП, така и на
последиците от него.
Поддържа, че приложеният към исковата молба „Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица" от дата 17.08.2022 година не установявал механизма
на настъпилото ПТП, тъй като не съдържал задължителните реквизити по
Приложение № 1 по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 година за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Отделно от това
констативният протокол не фигурирал във водения от Гаранционния фон
Регистърът на ПТП по чл. 571, ал. 1, т. 9 от КЗ на пътнотранспортните
произшествия и за участниците в тях.
Настоява, че като официален свидетелстващ документ, протоколът се
ползвал с обвързваща доказателствена сила единствено относно фактите,
осъществени от или в присъствието на длъжностното лице.
Пътнотранспортното произшествие не било реализирано в присъствието на
длъжностното лице, поради което протоколът за ПТП не се ползвал с
обвързваща доказателствена сила за гражданския съд относно неговия
механизъм и за поведението на участниците в него, а отразявал мнението на
съответния орган относно наличието на предпоставки за наказателно
преследване на определено лице.
Оспорва твърденията за вида на претърпените неимуществени вреди, както
и техния размер, като завишен.
Излага, че твърденията на ищеца за получени травми от медицинска гледна
точка не кореспондирали с представената медицинска документация. Не били
представени медицински документи и данни в подкрепа на твърденията за
загуба на съзнание.
Голословни били и твърденията му, че е бил с поставен обезопасителен
колан, а представената документация удостоверявала, че е бил изписан в
добро общо състояние и без да са останали негативни последици за здравето.
Затова счита, че голяма част от твърденията за получени травми и механизмът
на ПТП били с користни подбуди и далеч от истината. Липсвала медицинска
документация за протичането на възстановителния период.
Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
което счита за прекомерно и несъобразено критериите по чл. 52 от ЗЗД.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, счита че обосновано е
отхвърлена от застрахователя, тъй като не били изяснени причините и
5
обстоятелствата за настъпилото пътнотранспортно произшествие, ищецът не
представил постановление за приключило досъдебно производство,
наказателно постановление за взето административно отношение, а до
представянето им застрахователното дружество нямало основание да изплати
претендираната сума.
С оглед на това смята, че претенцията за имуществени вреди следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Претендира разноски.
Съдът като прецени доводите и възраженията на страните и представените
по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е собственик на лек автомобил ******, видно от представеното по
делото копие от свидетелство за регистрация част I.
Ответникът е страна по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена с ДМ Кар ЕООД, ЕИК:
*********, на 23.08.2021г. за лек автомобил **** **, *****, със срок на
валидност от 27.08.2021г. – 26.08.2022г., видно от представеното по делото от
него копие от застрахователна полица.
На 12.08.2022г., ищецът, който живеел в ***, отишъл с лекия автомобил до
гр. Пазарджик, за да вземе от ж. п. гарата приятеля си Р.Н.А. и да го закара в
Панагюрище. С него бил А.М.Я.. Прибирайки се към Панагюрище на същия
ден, се движили по второкласен път II – 37, в дясната лента. Автомобилът
управлявал И. М., до него на предната дясна седалка пътувал А.Я., а Р.А., бил
на задната седалка. Водачът бил с поставен обезопасителен колан.
На разстояние около 16 м. пред автомобила на ищеца, също в посока ***, се
движил лек автомобил ***** управляван от П.И.К.. Скоростта, с която двата
автомобила се движили била приблизително еднаква, около 98 км./ч.
В близост до разклона за с. С., на около 100 м. от Т - образното кръстовище,
образувано от път II – 37 и път ПАЗ – 2121за с. С., лек автомобил **** ****,
движещ се по път ПАЗ – 2121 в посока от с. С., управляван от А. П. Н.,
предприел маневра завой на ляво, за да се включи в западната пътна лента на
път II – 37 в посока към гр. Пазарджик. Автомобилът **** ** преминал през
кръстовището със скорост около 16 км./ч. и навлязъл в лентата на платното за
движение на път II – 37, в посока за ***.
Кръстовището било урегулирано с пътен знак Б1 – „Пропусни движещите
се по път с предимство“, важащ за идващите по път ПАЗ – 2121..
Водачът на автомобил ***** възприел предприетата маневра, отклонил
автомобила си в ляво и навлязъл в насрещната /западната/ лента. Завършвайки
маневрата, завиващият наляво автомобил **** ** също навлязъл в западната
лента и между двата автомобила настъпил челен кос удар. Това се случило
около 22:00 часа на 12.08.2022г.
6
В резултат на удара, лекият автомобил *** се отклонил наляво, спрямо
собствената си посока на движение, завъртял се около вертикалната си
централна ос по посока обратна на часовниковата стрелка, след което
напуснал пътното платно и е навлязъл в крайпътната територия. Лекият
автомобил „**** **“ рязко променил посоката си на движение на дясно,
завъртайки се около вертикалната си централна ос по посока на часовниковата
стрелка. Избитият от удара двигател на автомобила се е движил заедно с него,
позициониран в предната дясна и странична част. След удара автомобилът се
е установил върху лентата за движение в посока ***, в която по това време се
движил управлявания от М. лек автомобил *** Д.
На около 30 м. след първия удар, настъпил втори между лек автомобил ***
Д и **** **, при който лекият автомобил **** се ударил в отделения двигател
на лекия автомобил **** **. В резултат на удара, ищецът загубил управление
над автомобила ***Д, който се отклонил наляво, напуснал пътното платно и
се е установил на 95 м. от мястото на удара.
Участъкът от път II – 37 Пазарджик - Панагюрище, в който е настъпило
пътно – транспортното произшествие между трите автомобила е прав с
видимост над 300 м., с асфалтово покритие с едрозърнеста структура, без
неравности и деформации по него. Налична е била хоризонтална маркировка,
от типа М 3 – единична прекъсната линия. Произшествието е настъпило в
тъмната част на денонощието при суха настилка и ясно време.
В посока на движение Пазарджик – Панагюрище няма поставени знаци,
ограничаващи скоростта под максимално допустимата извън населено място
от 90 км./ч.
В посока на движение Панагюрище – Пазарджик, преди кръстовището за с.
С. е имало поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта 60
км./ч., комбиниран със знак А28 –„Кръстовище с път без предимство от ляво.
След кръстовището в същата посока имало поставен пътен знак В34 –„Край
на забраната, въведена с пътни знаци“.
Поради близката дистанция, на която се намирали един от друг автомобил
*** автомобил ***Д ищецът М. не могъл да възприеме своевременно
отклонението наляво на автомобил *** и да предприеме спиране или
отклонение надясно.
По случая с настъпилото ПТП било образувано ДП № 658/2022г. по описа
на РП – Пазарджик и ЗМ № 358/12.08.2022 г. по описа на РУ-Пазарджик за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК, което понастоящем не е
приключило. Няма данни да е привлечен обвиняем.
Непосредствено след инцидентът ищецът бил объркан и уплашен. Не
осъзнавал какво се е случило, тъй като всичко станало внезапно. Оплаквал се
от болки в ръката и гърдите. Не е изпадал в безсъзнание. На 13.08.2022г. в
01:38 ч. посетил Спешното отделение на МБАЛ Пазарджик, където бил
прегледан. При прегледа споделил, че изпитва болки в дясната китка.
7
Констатирано била палпаторна болка и ограничени движения в гривнената
става. При преглед със специалист ортопед, не са установени данни за
фрактура. Съобщил е за старо счупване в същата област.
Болките и затрудненията при движението на дясната ръка продължили
около 20 дни, през което време М. не можел да си служи с нея пълноценно.
Изпитвал трудности в ежедневието, тъй като се налагало съпругата му да му
помага да се облича. Понеже работел като строител и работата му била
свързана с физическо натоварване, се наложило да спре да работи. Това
създавало несигурност у ищеца относно ролята му в семейството и
притеснения за финансовата стабилност. Чувствал се непълноценен. Поради
появили се финансови затруднения за семейството на М., се наложило тъщата
му да изтегли кредит, за да им помогне. Ищецът изпитвал неудобство, че
някой трябва да се грижи за него, че е в тежест на близките си.
На 06.10.2022г. ищецът предявил застрахователна претенция пред
ответника, за причинени в резултат на настъпилото ПТП имуществени вреди
по неговия автомобил и за неимуществени вреди от претърпени болки и
страдания, които били заведени съответно под номер 0000 – 5000 – 22 –
001054 и № 0000 – 1000 – 04 – 22 -7670 и двете от 06.10.2022г.
На 14.12.2022г. от служител на ответника били констатирани и описани
следните щети по лекия автомобил ***Д с *****-ляв фар, десен фар, предна
броня, преден капак, предно стъкло, дясно външно огледало, предна лява
врата, задна броня, заден десен панел, задна дясна джанта, външна ламарина
на тавана, еърбег на водача.
Ответникът отказал да изплати обезщетение за имуществени вреди, с
доводи, че не били изяснени причините и обстоятелствата за настъпилото
ПТП, както и че на осн. 106 КЗ ищецът следвало да представи постановление
за приключило досъдебно производство, наказателно постановление за взето
административно отношение, автотехническа експертиза със скица, оглед на
местопроизшествието, осигурен достъп за оглед и снимка на номера на
набитата рама на автомобила, каквито не били представени.
Във връзка причинените неимуществени вреди изискал протокол за САТЕ,
протокол за оглед на местопроизшествие и скица – заверено копие. След като
били представени ответникът определил обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди от общо 4500 лв., което ищецът не приел.
Според заключението назначената по делото съдебно-автотехническа и
оценителна експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира, като
обоснована и компетентно изготвена, пътнотранспортното произшествие е
настъпило на път II – 37 км. 110 + 364, в тъмната част на денонощието, около
22:20 часа при ясно и сухо време, в зоната на Т – образното кръстовище,
образувано с път ПАЗ – 2121 към с. С., между лек автомобил **** ** с рег. №
*****, лек автомобил ***** и лек автомобил ******
Участък от пътя е прав, с видимост над 200 м., със здрава настилка,
8
изградена от едрозърнест асфалт, без неравности и деформации по
асфалтовото покритие. На този участък от път II – 37 има налична пътна
маркировка от вида М3 – права прекъсната линия. Кръстовището е
урегулирано със знак Б1 –„Пропусни движещите се по път с предимство“,
поставен на път ПАЗ – 2121.
***** и лек автомобил ****** са се движили един зад друг в посока от гр.
Пазарджик за *** на дистанция 16 м. Скоростта на движение на двата
автомобила е около 98 км./ч., при разрешена 90 км./ч. в тази посока. Опасната
зона за спиране при тази скорост на движение, при конкретните пътно -
климатични условия е 102 метра, а съобразената скорост с далечината на
видимост на къси светлини е 66 км./ч.
Първият удар е настъпил между лек автомобил *****, движещ се в посока
от гр. Пазарджик за *** и лек автомобил **** **, идващ от с. С. по път ПАЗ –
2121, извършващ маневра завой на ляво, за да се включи в път II -37 в посока
Пазарджик. Скоростта, с която се е движил лек автомобил *** е 98 км./ч., а
скоростта на лек автомобил **** ** 16 км./ч. Водачът на лекия автомобил ***,
възприемайки извършваната от автомобил **** ** маневра, е напуснал
лентата, в която се е движил и е навлязъл в насрещната лента. Мястото на
удара е в средната част на насрещната лява лента, предназначена както за
завиване на ляво, така за насрещно движещи се спрямо лекия автомобил ***
пътни превозни средства. Ударът е настъпил в предната дясна част на
автомобил *** и предната челна част на лек автомобил **** **.
В резултат на протеклия челен кос удар с голяма кинетична енергия, лекият
автомобил „***”, вследствие високата си скорост се е отклонил на ляво
спрямо собствената си посока на движение, завъртайки се минимално около
вертикалната си централна ос по посока обратна на часовата стрелка. След
това е напуснал пътното платно и е навлязъл в извънпътната територия на
около 40 метра от мястото на удара. Лекият автомобил „****” рязко е
променил посоката си на движение на дясно, завъртайки се около
вертикалната си централна ос по посока на часовниковата стрелка. При това
движение избитият от удара двигател на автомобила се е движил заедно с него
позициониран в предната дясна и странична част.
Вторият удар е между лек автомобил марка „***Д”, управляван от И. М.,
който се е движел по път II- 37 в посока към *** и отделеният двигател на лек
автомобил марка „**** ***”, с водач А. Н.. Настъпил е на около 30 метра от
първия удар, в източната лента за движение в посока ***, където след първият
удар се е позиционирал лекият автомобил марка „**** ***”.
Водачът на лекия автомобил „****” след удара е загубил управление над
него, автомобилът се е отклонил на ляво, напуснал е пътното платно и е
достигнал на около 95 метра от мястото на удара.
Според вещото лице, при тези пътни и атмосферни условия причините
довели до възникването на ПТП, са комплексни:
9
1./ от една страна - неправилната преценка на водачката на лек автомобил
**** ** на скоростта и дистанцията на движещите се по пътя с предимство, в
непосредствена близост един след друг, автомобили „***” и „***Д”, при
навлизането й в кръстовището за извършване на маневрата завой наляво.
2./ от друга - действията на водача на лекия автомобил „***“ по
отклоняването му на ляво и навлизането в насрещната лента за движение и
движението с несъобразена скорост. Според заключението, в случай на
оставане на автомобила в дясната лента, при движение със скорост от 60 км/ч
или технически съобразената 66 км/ч, автомобилът „***” би спрял преди
коридора на движение на автомобила „****” и удар не би настъпил.
3./ от трета - движението на автомобила „****” със скорост над максимално
разрешената за пътния участък и на близка технически несъобразена
дистанция зад автомобила „***”. При попътно движение с еднакви скорости
между двата автомобила дистанцията между тях е трябвало да бъде около 56
метра, в случай че предно движещият се автомобил започне екстремно да
спира.
Според заключението настъпването на пътнотранспортното произшествие
не се дължи на технически причини, свързани с неизправности по леките
автомобили.
Изслушан в съдебно заседание вещото лице заяви, че след навлизането на
лекия автомобил *** в насрещната лява лента ударът е бил неизбежен, дори
водачът да предприеме спиране, защото водачът на **** ** не може да
извърши никаква маневра. Спирането е трябвало да се извърши в дясната
лента или автомобилът да се отклони надясно или да продължи движението
си наляво.
При движение със съобразена скорост от 60 – 66 км./ч., дистанцията на
която е трябвало да се движи лек автомобил **** **** от лек автомобил
„***“А, за да може да реагира на отклонението на автомобил „***“ и да
предприеме маневра, за да избегне удара в двигателя на „****“ ** е 39 м. При
дистанция от 16м. между двата автомобила и скорост 98 км./ч. ударът между
**** **** и „****“ ** е неизбежен.
За възстановяването на щетите, според заключението, е необходимо да се
извърши подмяна с нови на повредените авточасти и детайли, неподлежащи
на възстановяване и ремонтно-възстановителни операции на частите,
подлежащи на възстановяване-демонтаж, ремонт, възстановяване, монтаж,
боядисване и др. Стойността на автомобила към дата настъпване на
застрахователното събитие по методиката на застрахователя е 5 463 лв., а
пазарната му стойност е 10 410 лв. По пазарни цени размерът на причинените
щети, в това число общата стойност на увредените части, трудът и
консумативите, необходими за пълното възстановяване на автомобила към
датата на настъпване на вредите е 25 359,08 лв.
Според назначената по делото комплексна съдебномедицинска и съдебно –
10
психологическа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира,
като обоснована и компетентно изготвена, в резултат на настъпилото на
12.08.2022г. ПТП И. М. е получил травми по главата и тялото, изразяващи се в
контузия на главата с оток и кръвонасядане по долните и горните клепачи на
двете очи по цялата повърхност, конюнктивални кръвоизливи със зачервяване
на склерите на двете очи по цялата повърхност, травматичен оток по носната
пирамида, травматичен оток по горната и долната устна на устата, контузия на
гръдния кош с охлузване на гърдите (7 х 1 см), кръвонасядане по лявата
област на гърба (25 х 18 см), кръвонасядане по дясната странична поясна
област (11 х 9 см), разкъсно - контузна рана всред кръвонасядането по дясната
странична поясна област (1,5 х 0,8 см); контузия на корема с кръвонасядане
по долната лява и дясна част на корема (10 х 8 см и 12 х 9 см), контузия на
дясната мишница с кръвонасядане (25 х 1 1 см), контузия на дясната длан и
дясната гривнена става с травматичен оток и кръвонасядане (17 х 13 см), два
боя разкъсно-контузни рани на дясната длан (0,8 х 0,8 см), контузия на
дясното коляно с кръвонасядане и охлузване (2 х 1 см), контузия на лявото
коляно с кръвонасядане и травматичен оток (3 х 3 см), контузия на лявата
подбедрица с кръвонасядане (38 х 17 см).
Според заключението, настъпилите травматични увреждания отговарят да
са получени от претърпяното ПТП.
Травматичните увреждания са причинили затруднения в движенията на
дясната ръка на ищеца в областта на гривнената става, а кръвонасяданията и
разкъсно – контузните рани по лицето и тялото промени във му външния му
вид за период около 15 — 20 дни от датата на травмата, когато е настъпило
пълното възстановяване. Понастоящем не са останали видими белези от
понесените травми.
През периода на възстановяването ищецът е изпитвал физически болки и
страдания, постепенно преминаващи във физически дискомфорт и
ограничения в движения на водещата дясна ръка. Непосредствено след
инцидента е преживял стрес, представляващ вид тревожно разстройство,
което е отшумяло с физическото му възстановяване. Същият е имал негативни
изживявания, свързани с неудобство при самообслужване и търсене на
подкрепа от близки, както и финансова зависимост също от разширения
семеен кръг. Търсенето на помощ и зависимост е създавало временно
неблагоприятно въздействие върху цялостното усещане за психическо
благополучие и спокойствие у М..
Понастоящем негативните психически преживявания са преодолени и
липсва качествено изменение на личността. Възстановителният период от
психологическите последици успоредно е преминал с възстановяването от
физическите травми. Още същата година от инцидента е настъпило пълно
възстановяване от преживения психологически стрес.
Имуществената застраховка „Гражданска отговорност” има обезщетителен
характер. С нея се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска
11
да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго
лице, а предназначението и е да репарира, в рамките на застрахователната
сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които
съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на
застрахования делингвент. Следователно непозволеното увреждане е елемент
от фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е
налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликтът.
Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата. Задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите няма за предмет конкретно
имуществено или неимуществено благо, както е при останалите имуществени
и лични застраховки. При нея покритият от застрахователя риск се състои в
опасността да се осъществят факти, които да доведат до възникване на
отговорността на застрахования за вреди, причинени на трети лица.
Застрахователното събитие при задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е възникването на отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства. Тази отговорност възниква когато настъпят
всички правно релевантни факти, предвидени като основание за възникването
й - противоправно деяние, вреди, причинна връзка, вина /която се презумира/.
На обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от деянието. Възможно е деянието да не е единствената причина за
вредата, а тя да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество
действия или събития, което не изключва отговорността за деликт, а само
определя нейния обем. Причинната връзка не се предполага, а подлежи на
доказване от ищеца. Изискването към причинната връзка между деянието и
вредата е деянието да предшества във времето настъпването на вредата и да я
обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на
необходимост. При преценката за наличието й е от значение дали деянието е
необходимо условие за настъпване на вредата, а то е такова когато, ако при
мислено изключване на поведението на деликвента, неправомерният резултат
не би настъпил. Ако вредата би настъпила в сферата на едно лице, без
значение дали деянието е било осъществено, то тогава причинна връзка между
тях не е налице. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на
12
законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено
пълномощно от тези лицата за управлението или ползването на моторното
превозно средство.
За трети лица се смятат всички увредени лица с изключение на лицето,
което отговаря за причинените вреди, както и всички правоимащи лица в
резултат на неговата смърт. Правоимащите лица имат право на обезщетение за
вредите, които произтичат само от качеството им на пострадали лица.
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на МПС-то, чийто водач е причинител
на вредата. За да се ангажира отговорността на застрахователя по този ред е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност", между собственика на МПС-то, чийто водач е пряк
причинител на вредата и застрахователя. Абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице е
отправяне от него към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал. 1
КЗ на писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, на което
кореспондира задължението на застрахователя по чл. 496, ал. 1 КЗ да се
произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от три
месеца, считано от предявяването й. По смисъла на чл.400, ал.1 и ал.2 от КЗ,
застрахователят, покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица имуществените вреди, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество към датата на увреждането, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество, т.е. обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото
имущество.
В настоящия случай безспорно се установи, че към 12.08.2022г. е налице
валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност на
автомобилистите” при ответното застрахователно дружество за лек автомобил
**** ** с рег. № *****, с чието участие е настъпило застрахователното
събитие, с полица № BG/22/121002486418, с начална дата на покритие
27.08.2021г. и крайна дата на покритие 26.08.2022г.
Не е спорно между страните и от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства се установи, че е настъпило застрахователно събитие на
12.08.2022 г., изразяващо се в реализиране на ПТП между три автомобила –
лек автомобил **** **, 1,4 ХДИ, с рег. № *****, управляван от А. П. Н., лек
автомобил *** с рег. ****, управляван от П.И.К. и лек автомобил ******,
собственост на ищеца и управляван от него. В тази насока са показанията на
свидетелите Р.А. и Ана Г., които са непротиворечиви в тази част, както и от
представените писмени доказателства – Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 12.08.2022г., протокол за оглед на местопроизшествие от
13.08.2022г, изготвен по образуваното ДП № 658/2022г. по описа на РУ –
13
Пазарджик, пр. пр. 4645/2022г. по описа на РП – Пазарджик.
Ищецът е заявил претенциите си за заплащане на имуществени и
неимуществени вреди пред ответника на 06.10.2022г., видно от представеното
известие за доставяне /л. 165 по делото/ и разпечатка от e -mail
кореспонденция от ответника до адв. Т. /л. 193 по делото/. В тримесечния срок
по чл. 496, ал. 1 КЗ от предявяване на застрахователната претенция, а и до
приключване на делото пред настоящата инстанция не е извършено плащане,
поради липса на съгласие от страна на ищеца с предложения от ответника
размер на застрахователното обезщетение.
Относно механизма на настъпване на ПТП, от показанията на свидетеля Р.А.
и от назначената съдебно-автотехническа експертиза се установява, че
причините са комплексни. От една страна е неправомерното поведение на
водача на лекия автомобил **** ** **** 1,4 ХДИ, с рег. № ***** А. Н., която
при преминаване през кръстовище, не е съобразила поведението си с поставен
пътен знак Б1 по пътя, по който се е движила и задължението си по чл. 50, ал.
1 ЗДвП, във вр. чл. 6, т. 1 ЗДвП, при преминаване през кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, да пропусне
движещите се по пътя с предимство лек автомобил *** с рег. № ***** и лек
автомобил ******. От друга страна, е неправомерното поведение на водача на
лек автомобил *** с рег. № № ***** П. К., който е нарушил чл. 8, ал. 1 ЗДвП
да използва дясната половина на пътя по посока на движението си и чл. 20, ал.
2 ЗДвП при движение в тъмната част на денонощието да се движи със скорост,
която му позволява да спре пред всяко предвидимо препятствие и да намали
скоростта и да спре, когато възникне опасност за движението.
Установи се, че пътнотранспортното произшествие е настъпило в тъмната
част на денонощието, на прав участък от пътното платно, без неравности по
платното за движение, при сухо време и при ясна видимост на повече от 200 м.
При тези пътни и атмосферни условия водачката на лек автомобил **** ** е
възприела движещите се по път II – 37 с предимство лек автомобил *** и
***Д и е трябвало да ги пропусне преди да премине през кръстовището с път
ПАЗ – 2121, за да се включи в западната лента за движение в посока
Пазарджик, което не е сторила. Водачът на лек автомобил *** се е движил по
път II – 37 в посока *** със скорост, която освен че превишава съобразената с
повече от 30 км./ч., е над максимално допустимата от 90 км./ч. В тази
ситуация водачът на автомобил ***, възприемайки движението на автомобил
**** ** през кръстовището от дистанция 102 м., вместо да остане в лентата, в
която се е движил и да намали скоростта и при необходимост да спре, е
отклонил лекия автомобил наляво, навлязъл е в насрещната лента, където е
настъпил челен удар между двата автомобила *** и **** **. В резултат на
този удар автомобил **** ** е напуснал западната лента на платното за
движение и е навлязъл в съседната източна лента, където в него се е блъснал
правомерно движещия се автомобил ***Д, собственост на ищеца М..
Причинените на ищеца травми са следствие на удара между управлявания от
14
него автомобил и лек автомобил **** **. Ако автомобил **** ** не се
намираше в лентата за движение на лекия автомобил ***Д, удар между тях не
би настъпил. От изложеното следва, че е налице причинна връзка между
поведението на водачката А. Н. и вредите. Именно с действията си Н. е
поставила началото на процеса, който е довел до настъпване на ПТП, в
протичането на който се е намесил и водачът на *** П. К.. В този смисъл, ако
А. Н. беше пропуснала движещите се по пътя с предимство автомобили *** и
***Д да преминат през кръстовището, след което да предприеме завой наляво,
удар между автомобилите **** С3 и *** не би настъпил и управляваният от
нея автомобил **** ** не би се озовал в лентата, по която в това време се е
движил ищецът и той не би се блъснал в нея. Същевременно, ако водачът на
лек автомобил *** беше останал в дясната лента за движение и беше намалил
скоростта или беше отклонил управлявания автомобил надясно, също не би
настъпил удар между **** С3 и *** и управляваният от Н. автомобил **** С3
не би се озовал в лентата, в която по това време се е движил ищецът, поради
което също удар не би настъпил. Действията на А. Н. представляват адекватна
причина, тъй като по своя характер са практически годни да причинят
вредата, която е настъпила и която не би настъпила, ако управляваното от нея
превозно средство не бе попаднало в лентата за движение на лек автомобил
*** с рег. № ****.
Доколкото процесното ПТП, от което ищецът е претърпял вреди е
настъпило в резултат на неправомерното поведение на двамата водачи, е
налице е независимо съизвършителство по смисъла на чл. 53 ЗЗД. В този
случай застрахователят по гражданска отговорност, сключена с един от тях,
отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размер на
застрахователната сума. Предвид регламентираната в чл.53 ЗЗД солидарна
отговорност на причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към
увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а
не съобразно приноса им. Застрахователят по гражданската отговорност на
един от делинквентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с
останалите делинквенти или техните застрахователи, но предвид
функционалната обусловеност на прякото право от деликтното,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” отговаря по
отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него
делинквент - за всички вреди за целия им размер, като отговорността на
застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по
договора за застраховка. Поради това, при съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на
увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка
„Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо
увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната
сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него
делинквент / този смисъл Решение № 52/28.05.2019г. по т. д. № 1497/2018г. на
I т. о. на ВКС, Решение №121/18.09.2014г. по т. д. № 2859/2013г. по т. д. №
2859/2013г. на І т.о., Решение № 37/01.09.2015г. по т.д.№ 1070/2014г. на ІІ т. о.,
15
Решение № 192/02.11.2017г. по т.д. № 416/2017г. на І т.о./.
Настъпването на пътно-транспортното произшествие не се дължи на
случайно събитие, което да изключва отговорността на водача на
застрахованото при ищеца МПС **** ** А. Н.. Случайното събитие е такова
събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено в резултат на
непреодолима сила. Възраженията на ответника в този смисъл биха били
основателни, ако се установи, че е Н. е спазила правилата за движение при
преминаване през кръстовище, но само и единствено поради въздействието на
непреодолима сила, нещастното събитие е осъществено. Вредоносният
резултат при непозволено увреждане обаче не може да бъде следствие от
случайно събитие, когато той се предхожда от виновно поведение. В случая
при безспорно установени нарушения на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, във вр. чл. 6, т. 1
ЗДвП от страна на Н. преди настъпване на ПТП – то и доказана причинна
връзка между нарушението и настъпването на вредите, не може да се приеме,
че е налице случайно деяние.
Но дори да се приеме, че е налице случайно деяние, това не изключва
имуществената отговорността на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност”, която има договорен характер спрямо
застрахования и е функционално обусловена от отговорността на последния за
причинените вреди. Рискът при застраховката „Гражданска отговорност”
включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за
поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в
нейния стриктен смисъл – чл.45 ЗЗД, но и несанкционните задължения по
чл.49 и чл.50 ЗЗД. Рискът може да бъде свързан не само с личното виновно
деяние на застрахования, но и при вреди, причинени не непосредствено от
застрахования, а от трети лица, на които той е възложил изпълнение на
определена работа, или в качеството си на лице под чийто надзор се намира
вещта, отговарящ за вредите причинени от нея на трети лица – чл.46 ал.2,
чл.49 и чл.50 ЗЗД. Аргументи за този извод се съдържат в разпоредбите на
чл.477, ал. 1 и чл. 493 КЗ, включващи като обект на застраховане и
застрахователно покритие причинени вреди, свързани с притежанието и
използване на МПС, за които застрахованите отговорят съгласно българското
законодателство. С оглед разпоредбите на чл. 477, ал.1 и чл. 493, ал. 2 КЗ може
да се приеме, че обект на застраховането е гражданската отговорност на
застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с
използване на застрахованото МПС и които са резултат не само на вина на
водача на МПС, но и тези, които са причинени от самата вещ, от нейното
състояние, характер /чл. 50 ЗЗД/. Доколкото на 12.08.2022г. около 22:20 часа
управляваният от А. Н. автомобил **** **, за който е сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника, се е намирал на
път II – 37 в лентата за движение в посока от Пазарджик за Панагюрище и
същият предвид физическите си характеристики е годен да причини
настъпилите за ищеца вреди, следва да се ангажира отговорността на
застрахователя по риска „Гражданска отговорност”.
16
Неоснователно е възражението, че отговорността на застрахователя не може
да бъде ангажирана до приключване на образуваното наказателно
производство с влязла в сила присъда, която да установи кой от участниците в
ПТП – то е действал противоправно и виновно.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието само за
изчерпателно посочените в чл.300 ГПК обстоятелства. Обвързващата й сила
винаги предпоставя тъждество между деянието, което е неин предмет и
деянието, предмет на доказване в исковия процес на гражданския съд. За
приложението на нормата на чл.300 ГПК от значение са елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане. Деянието, което подлежи на
доказване в исковия процес, както и противоправността му съгласно
разпоредбата на чл.45 ЗЗД не във всички случаи представлява престъпление
по смисъла на НК, а вината при деликтната отговорност се предполага. В този
смисъл, независимо от задължителната сила на присъдата, гражданската
отговорност на делингвента би могла да бъде ангажирана и при оправдаването
му или при признаването му за виновен, но за извършване на друго
престъпление. Отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото
лице е функционално обусловена от гражданската отговорност на
застрахования, но с оглед на целите и предназначение на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” в разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ
изрично е предвидено задължение на застрахователя да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение. Посоченото задължение не е
поставено в зависимост от наличието на влязла в сила присъда на наказателен
съд или от висящност на наказателно производство, а единствено от
удостоверяване на ПТП чрез някои от посочените в нормата на закона
документи. Предвид на уредбата на задълженията на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и фактите, обуславящи
отговорността на застрахователя, присъдата на наказателния съд срещу
делингвента не във всички случаи би имала значение за решаване на
гражданското дело по иск на увредения срещу застрахователя.
Образуваното досъдебно производство не е процесуална пречка за
надлежното упражняване на правото на иск, доколкото няма данни за
привлечен обвиняем, поради което отсъства тъждество между твърденията на
ищеца относно делингвента, извършил противоправно деяние, носещо
белезите на престъпление и образуваното срещу досъдебно производство.
Същевременно актовете на досъдебното производство нямат обвързваща
гражданския съд сила.
Настоящият състав намира, че незаконосъобразно от страна на
застрахователя са изискани допълнителни документи, извън представените от
увреденото лице по чл. 498, ал. 2 КЗ.
Предвид нормата на чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят не може да
откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по
17
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил
представен констативен протокол за ПТП, както в случая. Алинея 4 на чл. 496
КЗ предвижда правото на застрахователя, когато документите по ал. 3 са
недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с
настъпването на пътнотранспортно произшествие, да изисква представянето
на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или
лица, но това негово право не може да бъде упражнявано превратно чрез
изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга
не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради
липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за
които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено
значение за установяване на основанието и размера на претенцията, в който
смисъл е и изричната забрана на чл. 106, ал. 5 КЗ. Изисканите от ответника с
писмо изх. № 003/03.01.2023г. доказателства – постановление за приключило
досъдебно производство, наказателно постановление за взето
административно отношение, автотехническа експертиза, протокол за оглед от
наказателно производство, осигурен достъп за оглед и снимка на номера на
набитата рама на автомобила, не могат да бъдат определени като такива,
които са от съществено значение за установяване на основанието и размера на
обезщетението в процесната хипотеза, при която пострадалият е представил
констативен протокол за ПТП с пострадали лица и друга налична медицинска
документация. Освен това са такива, с които за пострадалия съществуват
пречки да се снабди, доколкото към датата на отправеното искане няма данни
да съществуват и съставянето им не зависи от волята на лицето, от което са
изискани. Искането на застрахователя в този смисъл се явява противно на
императивното правило на чл. 106, ал. 5 КЗ, цели необосновано забавяне и
удължаване на процедурата по уреждане на претенцията и представлява
неправомерно поведение, от което застрахователят не може да черпи права.
Съдът приема, че в процеса се установиха всички елементи от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД - противоправно, виновно поведение на водача на
застрахованото при ответника по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" моторно превозно средство /лек автомобил "**** **"/, в
причинна връзка с което са настъпилите имуществени и неимуществени
вреди. При така установеното, на основание чл. 432 от КЗ ответникът дължи
обезвреда за вредите от ПТП, причинени при управление на застрахования
при него лек автомобил.
При определяне размера на имуществените вреди, следва да се съобрази, че
обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
обхваща действителната стойност на причинената вреда, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. /чл.499, ал.2, пр.1 КЗ/,
чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора. Съдът не е
обвързан от стойността на вредите, определена съгласно Методиката по
Наредба № 49 на КФН, която не ограничава отговорността на застрахователя.
18
Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на
когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на
застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер,
съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена
претенцията застрахователното обезщетение се определя по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, без съдът да обвързан да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 49/16.10.2014г. на КФН.
/Решение № 52 от 08.07.2010 год. по т.д.№ 652/2009 год., ВКС-ТК/.
В случая размерът на щетите по автомобила на ищеца, включващи
стойността на частите, които следва да се подменят с нови, трудът и
консумативите, необходими за пълното възстановяване на автомобила по
пазарни цени към датата на увреждането е 25 359,08 лв., изчислена от вещото
лице, а пазарната стойността на лекия автомобил към същата дата, която е и
действителната му стойност е 10 410 лв. В случая стойността на разходите за
необходимия ремонт на автомобила на ищеца надвишава 70 на сто от
действителната му стойност, следователно е налице тотална щета по смисъла
на чл. 390, ал. 2 КЗ и обезщетението следва да се определи съобразно
действителната стойност.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се изхожда от принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД.
Съгласно указанията в т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., които са актуални
и понастоящем, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр., както и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди. Такива други обстоятелства са икономическите
условия за живот по време на определяне на обезщетението.
Установи се, че в резултат на настъпилото ПТП ищецът претърпял
травматични увреждания в областта на гривнената става на дясната ръка, по
лицето и тялото, които от които е изпитвал болки и страдания в продължение
на около един месец, неудобство и потиснатост за това, че се налага да ползва
чужда помощ в ежедневието и че временно е преустановил работа.
Съдът като съобрази, че травматичните увреждания не са засегнали
жизнено важни органи, че периодът на претърпени физически болки е
краткотраен, че здравето на ищеца е възстановено в непродължителен период
и че понастоящем води обичайния си начин на живот като преди увреждането,
намира че справедливият размер на обезщетението, който би могъл да
19
възмезди претърпените неимуществени вреди е 5 000 лв. Същият е съобразен
с ценността на накърненото благо-човешкото здраве и с икономическите
условия и жизнения стандарт в страната.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване
от страна на ищеца на вредите при настъпване на процесното ПТП
Предпоставките за редуциране на обезщетението поради съпричиняване от
страна на пострадалия на вредоносния резултат, изисква наличие на пряка
причинна връзка между неговото поведение и настъпИ. вредоносен резултат,
а приносът на увредения, като обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да
е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в определена степен. Преценката за реалния принос на пострадалия
за настъпване на вредоносния резултат е обусловена от съпоставка на
поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на
действията или бездействията на пострадалия с останалите обективни и
субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще определят и
процентното съотношение на този принос. Намаляване на обезщетението за
вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-
малък обем.
В случая се установи, че ищецът се е движил със скорост 98 км./ч.,
надвишаваща съобразената от 66 км./ч. с повече от 30 км./ч., която освен това
е и над законово допустимата, на дистанция два пъти по близка от тази, при
която би могъл да възприеме навлизащия в неговата пътна лента лек
автомобил **** ** и да реагира адекватно, като предприеме намаляване на
скоростта и спиране, с което е допринесъл за настъпване на увреждането.
Нарушени са едновременно няколко разпоредби на ЗДвП /чл. 20, ал. 2 ЗДвП и
21, ал. 1 ЗДвП/, вменяващи спазването на различни задължения за безопасност
на движението. Ето защо съдът намира, че съпричиняването е в размер на 30
%.
Предвид гореизложеното, претенцията на ищеца за вреди от настъпило на
12.08.2022г. ПТП на път II – 37 км. 110+364 между Пазарджик и Панагюрище
имуществени вреди следва да се уважи до размер на 7 287 лв., като за
разликата над нея до претендираната сума от 10 410 лв. да се отхвърли като
неоснователна, а претенцията за неимуществени вреди следва да се уважи за
сумата от 3 500 лв., а за разликата над нея до претендираната от 10 000 лв. да
се отхвърли като неоснователна.
Върху размера на присъдените обезщетения се дължи лихва за забава.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" лихвите за забава се включват в
застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от
КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
20
при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ. Тези лихви текат от момента на по-
ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на
предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане
на застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл. 498
от КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне
по чл. 496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на
застрахователно обезщетение е свързано с: 1/изпадане на застрахователя в
забава - чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
С исковата молба И. М. е поискал присъждане на законна лихва от датата
06.10.2022 г. Според представените по делото доказателства се установява, че
претенцията му като увредено лице пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение за вредите, претърпени вследствие настъпилото
ПТП, е била заведена на тази дата, поради което законната лихва върху
обезщетението се дължи от 06.10.2022г., до окончателното изплащане.
Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция, разноски се дължат и
на двете страни, съразмерно уважената и отхвърлената част от иска, съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК.
По делото ищецът е освободен от държавна такса и разноски, на осн. чл. 83,
ал. 2 ГПК, поради което държавната такса, разноските за съдебно –
автотехническа експертиза и съдебно – медицинска и психологическа
експертиза, дължими съразмерно уважената част от иска, следва да се
възложат в тежест на ответника, които да заплати в полза на Районен съд –
Пазарджик, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Съобразно уважената част от исковите претенции, ответникът дължи
разноски за държавна такса в размер на 431,48 лв. и 343,54 лв. общо за
съдебно – автотехническа и съдебномедицинска и психологическа експертиза,
или 775,02 лв.
В производството по гр. д. 2354/2024г. на Районен съд – Пазарджик ищецът
е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38
ал. 2 от Закона за адвокатурата. В този случай възнаграждението се присъжда
в полза на процесуалния представител и се определя от съда при съобразяване
на чл.7, ал.2, т.2 и т. 3, във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Размерът на така определеното
възнаграждение възлиза на 1380,83 лв. При определянето му съдът съобрази,
че делото се отличава с фактическа и правна сложност, че по него са
извършени множество процесуални действия – разпит на свидетели,
назначаване на експертизи, събрани са значителен обем писмени
21
доказателства, проведени са три открити съдебни заседания, на които
процесуалният представител на ответника се е явявал, поради което
определеното възнаграждение адекватно.
Съобразно отхвърлената част от иска ищецът дължи, на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК, на ответника разноски за съдебно – автотехническа експертиза и
съдебномедицинска и психологическа експертиза в размер на общо 306,46 лв.,
както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 235,74 лв., или
общо 542,20 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
"Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати
на И. Р. М., ЕГН: ********** от ***, ******, 7 287 лв. /седем хиляди двеста
осемдесет и седем лева/, обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил
„***Д“ с рег. № ****, претърпени в резултат на ПТП на 12.08.2022 г., ведно
със законната лихва от 06.10.2022 г., до окончателно погасяване на
задължението, като отхвърля иска за разликата над тази сума до
претендираната от 10 410 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
"Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати
на И. Р. М., ЕГН: ********** от ***, ******, 3 500лв. /три хиляди и петстотин
лева/, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, в резултат на ПТП на 12.08.2022 г., ведно със законната
лихва от 06.10.2022 г., до окончателно погасяване на задължението, като
отхвърля иска за разликата над тази сума до претендираната от 10 000 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА,
"Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати
на адвокат Д. С. Т., САК, с личен номер **********, с адрес на кантората гр.
София, район Витоша, ул. „Асен Разцветников“ № 6, ап. 5, адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. 2354/2024 на
Районен съд – Пазарджик, в размер на 1380,83 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА,
"Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати
по сметка на Районен съд – Пазарджик, разноски по гр. д. 2354/2024 г. в
размер на общо 775,02 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, И. Р. М., ЕГН: ********** от ***,
******, да заплати на Лев инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, разноски по гр. д.
22
2354/2024г. на Районен съд – Пазарджик в размер на общо 542,20 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
23