№ 89
гр. Варна, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Пл. М. К.
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600108 по описа за 2022 година
и за да се произинесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искане на Главния прокурор на
Република България за възобновяване на ЧНД №4986/2021 г. по описа на РС
– Варна. С цитирания първоинстанционен акт, по реда на чл.306, ал.1, т.1 от
НПК, на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, спрямо осъдения Т. Б. Б.
е било определено най-тежко наказание между осъжданията по НОХД
№18/2014г. на РС – Варна и НОХД №2256/2008г. на РС – Велико Търново.
Постановен е общ режим за изтърпяване на наказанието-чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС. Съдът е приложил чл.25, ал.2 от НК, както и чл.68, ал.1, като е привел
в изпълнение наказанието от единадесет месеца лишаване от свобода,
наложено по НОХД №2213/2008г. на РС – Русе. За това изтърпяване е
определен „общ“ режим.
Определението на РС – Варна е влязло в сила на 05.02.2022г.
В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат
основанията по чл.422, ал.1, т.5, вр чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като се
оспорва законосъобразността на постановеното определение и се заявява
допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон при определяне
на режима за изтърпяване на наказанието.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура - Варна поддържа изцяло искането на Главния
1
прокурор, което счита за основателно и моли за неговото уважаване.
Осъденото лице Б. не се явява пред настоащата инстанция, т.к. е
изразило желание да не присъства в това производство, представлява се от
надлежно упълномощен защитник в лицето на адв.Д. А. /АК-Добрич/. Същият
оспорва искането, навежда доводи за неоснователност на същото, доколкото
подзащитният му почти е изтърпял общо определеното му наказание и една
промяна в режима не би способствала за реализиране на целите на чл.36 от
НК.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
Главния прокурор, съобрази становищата на страните, изразени в съдебно
заседание и след цялостна проверка на материалите по делото, направи
следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като
е направено от компетентен орган - Главният прокурор на Р България и в
изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, и има за предмет
съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 от
НПК.
Разгледано по същество, искането е основателно по следните
съображения:
С определение от 20.01.2022г. по ЧНД №4986/2021г. Районен съд -
Варна е групирал на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК наказанията,
наложени на Т. Б. Б. по НОХД №2256/2018г. на РС – Велико Търново и
НОХД №18/2014г. на РС – Варна, като е наложено най-тежкото за
изтърпяване от тях в размер на две години лишаване от свобода, търпими при
общ режим. Приложена е нормата на чл.25, ал.2 от НК. На основание чл.68 от
НК, съдът се е произнесъл и по отделното изтърпяване на наказание в размер
на единадесет месеца по НОХД №2213/2008г. на РС – Русе, при общ режим
на изтърпяване.
При постановяване на горепосоченото определение, РС – Варна е
приложил неправилно материалния закон, с оглед определянето на
първоначалния режим за изтърпяване на наказанието. Нормата на чл.57, ал.1,
т.2 от ЗИНЗС предвижда случаите, когато се определя строг режим за
търпимост на наказателната санкция: когато наказанието е за повече от 5/пет/
години лишаване от свобода за умишлени престъпления; за умишлени
престъпления, когато не са изтекли повече от 5/пет/ години от изтърпяване на
предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било
отложено по реда на чл.66 от НК, независимо от реабилитацията; както и за
умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно
осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи
отделно, ако сборът от двете наказания надвишава 2/две/ години.
Справката за съдимост установява осъждания спрямо Т.Б., както следва:
2
-НАХД №311/2008г. на РС – Ловеч, за извършено деяние по чл.227б,
ал.1 НК, с приложение на чл.78а от НК;
-НОХД №2213/2008г. на РС – Русе, за деяние по 210, ал.1, т.5, вр.
чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, наложено е наказание в размер на 11
/единадесет/ месеца лишаване от свобода, отложено с 3/три/ годишен
изпитателен срок;
-НОХД №2256/2018г. на РС – Велико Търново, за деяние по чл.210,
ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.30, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26 от НК, наложеното наказание
е в размер на 2/две/ години лишаване от свобода, при общ режим;
-НОХД №18/2014г. на РС – Варна, за деяние по чл.210, ал.1, т.4 и т.5,
вр. чл.209, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, наложено е наказание в
размер от 1/една/ година лишаване от свобода при общ режим.
Престъплението по НОХД №18/2014г. на РС – Варна е извършено в
изпитателния срок, на наложеното наказание по НОХД №2213/2008г. на РС –
Русе, което обосновава отделното му изтърпяване. Общият сбор от това
наказание и определеното най-тежко измежду НОХД №2256/2018г. на РС –
Велико Търново и НОХД №18/2014г. на РС – Варна е по-голям от две години,
което обосновава приложимостта на чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС и определянето
на строг режим за изтърпяване на наказанието от 2/две/ години.
С определянето на първоначален „общ“ режим, районен съд – Варна е
допуснал материално нарушение, като не е приложил закона, който е
следвало – чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС.
Допуснатите нарушения на закона и процесуалните правила са
съществени по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК и са основание по
чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното производство.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал.1, т.1 вр. чл. 424,
ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Варненският
апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателно производство по ЧНД № 4986/2021г. на
Районен съд - Варна.
ОТМЕНЯ определение № 297 от 20.01.2022 г. по ЧНД № 4986/21 г. на
Районен съд-Варна.
ВРЪЩА делото на РС-Варна за ново разглеждане от друг състав, от
стадия на съдебно заседание.
Решението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4