№ 33
гр. Ловеч, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ВАНЯ К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200905 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 4834827 на ОД на МВР Ловеч е наложено на
П. П. БЛ. от гр.София, в качеството му на законен представител на „***** ЕООД,
административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.3, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП
– глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят Б., който чрез адвокат А.И.
от САК го е обжалвал. В жалбата са наведени възражения за това, че не ясно кога е бил
издаден фиша и кое е длъжностното лице, което го е съставило и в този смисъл липсва
издател. Подробно в жалбата са развити съображения относно обстоятелството, че не е
отбелязано кой е автор на нарушението, тъй като качеството на собственик на автомобила
не прави автоматично жалбоподателя нарушител. Оспорват и считат за недоказано, че в
участъка от пътя е имало въведено ограничение на скоростта от 90 км/час. Изтъкнати са и
доводи относно годността на системата за измерване и дали същата е от одобрен тип.
Подробно също така се изложени аргументи относно това, че не са били изпълнени
императивни изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР, в частност, че лисва
протокол по чл.10 от наредбата, няма снимка на разположението на АТСС, както и че не е
отразено в какъв режим е работела системата. Считат, че в обстоятелствената част на фиша
нарушението е описано крайно лаконично, като по този начин не става ясно дали
нарушението е правилно квалифицирано и съответно дали е приложена правилната
санкционна норма. Навадени са и доводи относно установяване самоличността на водача,
1
като се сочи, че е следвало да спрян и непосредствено проверен при установяване на
нарушението.
По-нататък в жалбата е наведено възражение, че не става ясно дали П.Б. е бил
санкциониран като физическо лице, което е управлявало автомобила или е санкциониран
като законен представител на собственика (ползвател) на превозното средство. Изложени са
и доводи относно това, че утвърдения от министъра на вътрешните работи образец на
електронен фиш не съответства на изискванията на чл.2 - чл.4 от ЗЕДЕУУ, както и че
противоречи на разпоредбата на чл.31, ал.4 от Конституцията на Република България.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Б. не се явява. Не се явява
и процесуалният му представител адвокат А.И..
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. В съпроводителното писмо /л.3/ са направили възражение за
прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН (сега чл.63д, ал.2 от ЗАНН) относно претендираните
разноски в случай, че жалбата бъде уважена.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип CORDON M2, № MD1195. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 12.05.2021 г. в 16:35:29 часа, на първокласен път І-4, при км 27+700, в землището
на с.Сопот, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в
посока гр.Варна със скорост от 119 км/ч МПС – лек автомобил от категория В. Предвид
обстоятелството, че контролирания от системата участък от пътя се намирал в извън
населено място и няма данни на него да е имало въведено ограничение със съответния пътен
знак, то съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално разрешената скорост за
тази категория ППС била 90 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от заснетия от
системата видеоклип /снимка на л.15/ установили, че засечената в 16:35:29 часа на
12.05.2021 г. скорост от 119 км/час била от лек автомобил „*** с рег.№ *****. След като бил
приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването
на скоростта, наказуемата такава била определена на 115 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.21/ било установено, че собственик
на автомобила е „Мото – Пфое Лизинг“ ЕООД, а ползвател „***** ЕООД, ЕИК ****,
2
представлявано от управителя П. П. БЛ. (справка в публичния търговски регистър).
Въз основа на така констатираното нарушение, на 18.05.2021 г. /справка на л.17 от
делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 4834827 /л.14/ срещу П. П. БЛ. от
гр.София, в качеството му на законен представител на „***** ЕООД. Във фиша
наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което
наложил на Б. санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, в размер на 100 лева.
Според приложеното по делото копие от електронния фиш /л.18/, същият е бил
връчен лично на П.Б. на 15.09.2021 г., което обстоятелство кореспондира и със справката от
АИС АНД на сектор „Пътна полиция“ /л.17/.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят
Б. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в
деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил
връчен на П.Б. и когато жалбата е била заведена в СДВР /23.09.2021 г./, то съдът приема, че
същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от
надлежна страна, доколкото именно П. П. БЛ. е посоченото като нарушител в електронния
фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на формално основание.
Във връзка с това, съдът приема за неоснователни наведените в жалбата възражения
касаещи липсата на трите имена и длъжността на лицето издало фиша, както и на дата на
издаването му.
На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени като
задължителни такива реквизити на ЕФ, но в частност датата на издаване на ЕФ винаги може
да бъде установена със съответните доказателствени средства и видно от представената
разпечатка от информационната система на Пътна полиция, обжалвания ЕФ е бил издаден
на 18.05.2021 г. /л.17/. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч,
като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В тази връзка, макар и да не е наведено
подобно възражение, не е нарушение и обстоятелството, че във фиша не е посочено пред
кого и в какъв срок може да се обжалва. Ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е
разписан реда по който електронните фишове могат да бъдат обжалвани и това става чрез
3
съответната териториална структура на МВР, която е издала фиша (а тази структура изрично
е посочена в ЕФ), като при получаване на жалбата от териториалната структура на МВР са
длъжни служебно да я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата
административнонаказателна преписка.
От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в §
1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно
които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В
тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От
гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на
електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно липсата на
дата на издаване на електронния фиш, както и на трите имена и длъжността на лицето
издало фиша са неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при
обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Поради тези съображения съдът счита за неоснователно и възражението, че утвърдения
образец на ЕФ не съответства на изискванията за електронен документ, съгласно
разпоредите на чл.2 – чл.4 от ЗЕДЕУУ.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че атакуваният
електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички
предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на
формално основание. Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес.
Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТС, като и
максимално изчерпателно, предвид, че нарушението е било извършено извън населено място
във фиша е било описано и мястото, където е извършено. Повече от това наказващият орган
е нямало какво да добави. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР
Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
4
Неоснователно е и наведеното с жалбата възражение за това, че автомобилът е
следвало да бъде спрян на място, веднага след констатиране на нарушението и съответно
установен водачът му. По същество това представлява възражение за неприложимост на
процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно
АТС. В този смисъл, такова разрешение е дадено с Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите. Следва да се има
предвид обаче, че това тълкувателно решение на ВАС и даденото с него разрешение, че в
хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се
осъществяват само със стационарно техническо средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ,
бр.19 от 2015 година. С нея, освен, че е допълнена легалната дефиниция на понятието
„електронен фиш” в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на „Автоматизирани
технически средства и системи” - §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да
бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че
са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като
установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край
на работния процес, т.е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи
техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното
АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа. Но не е
необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за
проверка и му състави АУАН. На практика, с промените в ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г.
разрешението дадено с ТР № 1/2014 г. на ВАС, поне относно крайния му извод, загуби
своето значение. Съответно, към момента на установяване на нарушението и издаването на
ЕФ, няма позитивна правна норма, която да сочи, че в такива случаи, вместо електронен
фиш, нарушителят следва да бъде проверен веднага на място и съответно му се състави
АУАН.
С разпоредбите на чл.189, ал.4–11 от ЗДвП законодателят е въвел възможност за
установяване на административни нарушения и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителите по специална процедура,
която се основава на автоматизирани технически средства и системи и се елиминира
субективния елемент при установяване на нарушенията. Освен гореизложените аргументи,
прецизното граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП също налага
извода, че израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява действието
по издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на
нарушението. И систематическото тълкуване на тази разпоредба подкрепя такъв извод.
Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен
орган, като изключение от общото правило на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който текст изисква да се
състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.
С оглед мястото на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в системата от правни норми,
регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено изключение
5
от общото правило за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Така
например, нормата на ал.1 от чл.189 от ЗДвП предвижда правилото, че актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл.189, ал.1 от ЗДвП, че актът се
съставя от контролен орган, в ал.4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а
именно : случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква
присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и
обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и
систематически, разпоредбата на ал.4 от чл.189 от ЗДвП налага извода, че израза „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител” е израз, относим към издаването на
електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението.
Категорично от доказателствата по делото се установява, че измерената от системата
скорост е от автомобила ползван от дружеството, чийто законен представител е Б.. На
вещественото доказателство - разпечатка от видеоклипа /л.15/ ясно се вижда единствено
автомобила ползван от представляваното от жалбоподателя дружество, като конкретно е
отразено, че автоматизираното техническо средство е работело в режим „приближаващ”, т.е.
контролирана е била скоростта на превозните средство идващи срещу радара. Като
доказателство в този смисъл е и представената на л.20 от делото снимка на разположението
на системата CORDON M2, № MD1195, от която е видно, че същата е била насочена именно
в посоката от която е идвал автомобила на жалбоподателя.
Конкретно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и
измерването на скоростта е станало с АТС, като е посочен и модела на системата -
преносима видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип CORDON M2, № MD1195. По делото
са представени и изискуемите съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП
доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта
на автомобила е било сертифицирано. Видно от справката от Български институт по
метрология /л.13/, системата е била вписана като одобрено средство за измерване на
06.07.2018 г., с валидност до 13.06.2027 година. Била е преминала също така и първоначална
и последваща проверка на годността, съгласно протокол от проверка № 8 - С-
ИСИС/15.02.2021 г. /л.12/, като е отговаряла на съответните технически изисквания.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство
– разпечатка от видеоклип /л.15/, заснет от системата за видеоконтрол на скоростния режим
тип CORDON M2, № MD1195. На него ясно се вижда автомобила ползван от дружеството,
на което законен представител е жалбоподателят Б., регистрационният му номер, като
фиксираната скорост е 119 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което
е засечена скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип
CORDON M2 е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и
автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за
6
контролирания участък от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че
жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да оборват тези, които са
представени от административнонаказващия орган. Техническите параметри на мобилната
система за видеоконтрол на скоростния режим тип CORDON M2 са такива, че не позволяват
манипулации и намеса в автономността на работата . Видно от протокола–приложение към
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.19/, на деня 12.05.2021 г.,
пътният участък, на който е била измерена и скоростта от автомобила на жалбоподателя е
бил контролиран за времето от 13:05 до 16:50 часа, като установените от системата
нарушения на скоростния режим са били общо 31 броя. В протокола е отразено и че
режимът на измерване е бил „стационарен“, с посока на задействие и в „двете посоки“, т.е.
контролирана е била скоростта, както на превозните средства движещи се в посока
гр.Варна, така и тези с посока гр.София. Ето защо, наведените в тази връзка възражения в
жалбата, касаещи протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата са неоснователни.
Категорично не могат да бъдат споделени наведените с жалбата възражения, че във
фиша не е посочено с какъв знак е било въведено ограничението на скоростта в пътния
участък, както и че нарушението е било описано крайно лаконично. В обжалвания
електронен фиш изчерпателно и точно са описани нарушението, датата и мястото му на
извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовата разпоредба, която
е била нарушена. Посочени са ЕИК на дружеството ползвател на автомобила, както и ЕГН и
адрес на жалбоподателя. Изчерпателно е индивидуализиран и автомобила, който е бил
заснет от техническото средство. Повече от това няма какво да се добави, като се има
предвид и че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на
този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН. Ясно е посочено във фиша, че вмененото
нарушение се изразява в управление на лекия автомобил извън населено място със скорост
над максимално разрешената от 90 км/час. Същата е законово регламентирана в посочената
като нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП и не е необходимо специално да бъде
указвана със съответния пътен знак за всеки участък от пътя. След като участъка е в извън
населено място и като не е изрично ограничена скоростта, то ясно е, че максимално
разрешената скорост на движение ще е законово регламентираната от 90 км/час. По никакъв
начин не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, в частност
да е узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като той е правоспособен
водач на МПС и като такъв следва добре да познава правилата за движение по пътищата.
Ясно е индивидуализиран и пътя на който е било заснето нарушението – първокласен път I-
4, т.е. не може да има съмнения, че това може да е „евентуално“ магистрала, където
максимално разрешената скорост, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП е по-висока.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя П.П. Б., тъй като, както се посочи по-горе, в качеството му на управител на
юридическото лице ползвател на автомобила, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е
заявил в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата
на чл.188, ал.2, предл.1-во от ЗДвП, като законен представител на дружеството му се налага
7
наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно наказващият орган
е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно
жалбоподателят П.Б. е лицето, което следва да отговаря за описаното в електронния фиш
нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същата предвижда, че стойността на
скоростта в извън населено място за автомобил от категория „В“ не следва да превишава 90
км/ч и в този смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна.
При издаването на електронния фиш, както се обсъди подробно и по-горе в
изложението, няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията
на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на
жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а
подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед
и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за
санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и
приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 4834827 на
ОД на МВР Ловеч, с който на П. П. БЛ. от гр.София, район ***** ЕГН : **********, в
качеството му на законен представител на „***** ЕООД, ЕИК ****, му е наложено
административно наказание - глоба в размер на 100 лева на основание чл.182, ал.2, т.3 от
ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8