№ 6876
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
М. В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100514162 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 17306/26.09.2024г., постановено по гр. д. № 58251/2022 г.
по описа на СРС, 143 състав, Прокуратурата е осъдена да заплати на М. К. по
чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ 2000 лв. имуществени вреди изразяващи се в
направените разходи за адвокатско възнаграждение за защита по ДП №
85/2022 г., както и 3000 лв. неимуществени вреди настъпили вследствие на
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК
по ДП № 85/2022 г. по описа на 06 РУ при ОДМВР - Пловдив, пр. пр. №
2026/2022 г. по описа на РП - гр. Пловдив, ведно със законна лихва от
13.07.2022 г. до окончателното плащане на вземането. Присъдени са и
разноски от 660,00 лева.
Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на
Република България, с която се обжалва решението в частта по размера на
присъдените неимуществени вреди. Изложени са съображения, че
Прокуратурата не била пасивно легитимирана да отговаря по иска, защото
нямало образувано съдебно производство и оправдателна присъда. Не можело
от единствения акт на прокурор /за прекратяване на ДП поради
1
несъставомерност на деянието/, да се търси обезщетение. Не били доказани
претърпени неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена
връзка с процесното производство, по което нямало повдигнато обвинение. Не
било достатъчно образуване на наказателно производство /и от не от
Прокуратурата, а от МВР/, като трябвало да има и повдигнато обвинение,
каквото в случая липсвало, за да може да се ангажира отговорността по чл.2
ЗОДОВ. Не бил отчетен и фактът, че решението на наблюдаващия прокурор
да не привлича ищцата като обвиняем преди изготвяне на заключението по
ХТЕ възпрепятствало настъпване по отношение на ищцата неблагоприятни
последици. Не било отчетено, че ищцата търпяла вреди от действията на
полицейските органи /проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества; задържане за срок от 24 часа/ и наложените от тях ПАМ /временно
отнемане на СУМПС/, които нямали качеството на разследващи органи,
поради което и отговорността била на органите на МВР и не можели да се
вменят в отговорност на Прокуратурата, която нямала нито пряко, нито
косвено участие в процедурата по осъществените от МВР действия, а
единственият акт на орган от Прокуратурата бил Постановлението от
29.06.2022г., с което е прекратено производството, който не можел да се
третира като увреждащ ищцата. Акцентира се, че действията на органите на
МВР били законосъобразни. Не била и установена датата на влизане в сила на
прокурорския акт, поради което и неправилно била определена
първоначалната дата за присъждане на законната лихва. Оспорва се
обосноваността на извода на съда за претърпени от ищцата психически
увреждания, както и присъденият размер на обезщетението, което не
отговарял на критериите за справедливост, доколкото наказателното
производство било в кратки срокове, липсвала интензивност на процесуално-
следствени действия, които да засегнат ежедневието на ищцата, вкл. не бил
отчетен фактът за характеристичните данни на ищцата по водените срещу нея
други наказателни производства и множеството нарушения по ЗДвП. Не било
отчетено, че ДП не било образувано, че действията били извършвани от МВР,
както и икономическия стандарт на живот в страната. Оспорва се ищцата да е
провела пълно и главно доказване на претърпените неимуществени вреди,
както и връзката им с действие или бездействие на Прокуратурата, поради
което и претендираните вреди не следвало да се репарират.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от М. В. К., в
2
който преразказва първоинстанционното решение и моли за отхвърляне на
въззивната жалба. Претендира разноски. В хода на устния състезания
представителят на въззиваемия пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски, за което представя
списък по чл.80 ГПК.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата
е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част
/видно от писмо вх.№ 169201/14.06.2023г. от АССГ предмет на адм.д. №
9925/2022г. не се обхваща от предмета на настоящата претенция/.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени искове с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди /с оглед предмета на въззивното производство/ в
размер на 3000лв., претендирани за настъпили вследствие обвинение в
престъпление по чл.343б, ал.3 НК по ДП № 85/2022г. по описа на 06 РУ при
ОДМВР – Пловдив, пр.пр. № 2026/2022г. по описа на РП-Пловдив, прекратено
по чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК с Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 29.06.2022г., изразяващи се в паническо
разстройство и клинична депресия, проблеми със съня, високо ниво на
тревожност, чувство на паника, притеснение, страх от осъждане и налагане на
наказание за деяние, което не е извършила, усещане за несправедливост и
произвол, унижение, уронване на доброто име пред близките и обществото и
поставяне на етикет „дрогиран шофьор“ и „престъпник“ “ и препятстване на
3
обичайния начин на живот и социалната среда, ведно със законна лихва от
13.07.2022 г. до окончателното плащане на вземането.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Ищцата извежда съдебно предявеното субективно материално право на
вземане при твърденията, че е претърпяла неимуществени вреди от проведено
спрямо нея наказателно преследване, завършило с постановление за
прекратяване на наказателното производство. За основателността на
предявения иск в тежест на ищцата е да докаже: настъпването на посочените в
исковата молба неимуществени вреди, техния размер, както и причинната им
връзка с обвинението в извършване на престъпление, за което е прекратено
наказателното производство. При доказване на посочените обстоятелства и на
основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост.
Съобразно изложеното с исковата молба и отговора по чл.131 от ГПК,
спорни между страните са въпросите пасивно легитимирана ли е
Прокуратурата да отговаря за образуваното срещу ищцата ДП № 85/2022г. по
описа на 06 РУ при ОДМВР – Пловдив, претърпените от ищцата
неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с действията, за
които отговаря Прокуратурата, както и справедливият размер на претърпените
вреди, вкл. началната дата на изпадане в забава за същите.
Първоинстанционният съд е изложил фактически и правни изводи, след
преценка на събраните по делото писмени /приобщено с писмо вх.№
235584/22.08.2023г. заверен препис на постановление на РП – Пловдив за
прекратяване на наказателно производство от 29.06.2022г. по ДП № 85/2022г.
по описа на 06 РУ при ОДМВР – Пловдив, пр.пр. № 2026/2022г. по описа на
РП-Пловдив – влязло в сила на 13.07.2022г./ и гласни доказателства
4
/показанията на св.Т./, като е приел, че са се доказали предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника по съображения, че: срещу ищцата е
било образувано ДП с постановление за привличане на обвиняем, с което е
взета и МНО „Подписка“ от 19.02.2022г., за престъпление по чл.343б, ал.3 НК,
за което на 21.02.2022г. РП-Пловдив била уведомена за образуваното по реда
на чл.356, ал.3 НПК БП № 85/2022г. от 18.02.2022г. за управление на МПС
след употреба на наркотични вещества амфетамин и марихуана.
Производството било прекратено с Постановление от 29.06.2022г. и е
отменена МНО. Възражението за липсата на пасивна легитимация на
Прокуратурата е отхвърлено като неоснователно по съображения, че
отговорността на Прокуратурата обхваща вредите, търпени от момента на
привличане лицето като обвиняем. При определяне справедливия размер са
отчетени продължителността на наказателното производство /около 5м/,
претърпените психически увреждания, изразяващи се в паника, стрес и
безпокойство, преценено е икономическото положение в страна и средна
работна заплата, като съдът е определил за справедливо обезщетение в размер
на претендираната сума от 3000лв.
По оплаквания с въззивната жалба съдът намира следното:
Настоящата въззивен състав приема /така и с оглед практиката на ВКС
вж. Решение № 50009/08.02.2023 г., по гр. д. № 932/2022 г. по описа на ВКС и
др./, че предпоставките за ангажиране на отговорността на правозащитните
органи за обезщетяване на причинени вреди са налице когато ищецът е
"обвинен в извършване на престъпление“, което се тълкува по-широко за
нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно- процесуален
смисъл. Важен е фактът на засягане на личната сфера, който настъпва от
момента, в който спрямо съответното лице се извършват действия във връзка с
образуваното срещу него наказателно производство, а не формалното му
привличане в качество на обвиняем по реда на НПК /Вж. Решение №
35/16.02.2016 г. по гр. д. № 5215/2015 г., на ВКС и др./ Оттук неоснователно е
оплакването на Прокуратурата, че отговорността не следва да се ангажира.
От приобщеното ДП № 85/2022 по описа на 06 РУ на ОДМВР-Пловдив,
пр.пр.№ 2026/2022г. по описа на РП-Пловдив, се установява, че ДП е
образувано като бързо по реда на чл.356, ал.3 вр. ал.1, т.1 НПК на 18.02.2022г.
срещу ищцата за това, че на 18.02.2022г. в гр.Пловдив управлявала л.а. след
5
употреба на наркотични вещества: амфетамин и марихуана /чл.343б, ал.3 НК/
след проверка за наркотици при което с "Дръг Тест 3000" и отчетен
положителен резултат. Съставен е АУАН № 227836/18.02.2022г., иззето е
СУМПС, СРМПС чат II и два броя регистрационни табели на автомобила.
Със Заповед рег.№ 3389зз-31/18.02.2022г. е била задържана за срок от 24ч на
18.02.2022г. в 18,00ч., освободена в 11:45ч на 19.02.2022г. С Протокол от
18.02.2022г. в 22,00ч. била извършена проверка на л.а. На ищцата бил издаден
талон за медицинско изследване, след което била отведена в УМБАЛ Свети
Георги за даване кръв и урина за установяване факта на употреба на наркотик.
С постановление от 19.02.2022г. /л.7 ДП/ ищцата била привлечена като
обвиняем и била взема МНО Подписка, С протокол за разпит от същата дата е
разпитана ищцата в качеството на обвиняем, така и бил извършен нов разпит
от 01.04.2022г. В хода на ДП е приобщено е психологично изследване от
23.02.2022г., съгласно което ищцата страдала от паническо разстройство и
умерена клинична депресия. В хода на разследването била назначена Химико-
токсикологична експертиза, от заключението на която от 21.05.2022г. се
установило, че липсва наличие на наркотични вещества в кръвта и урината на
ищцата. На 03.06.2022г. с Протокол е предявяване на разследването по ДП
85/2022г. С Постановление от 29.06.2022г. на прокурор при РП-Пловдив е
прекратено наказателно производство водено за извършено престъпление по
чл.343б, ал.3 НК, отменена е наложената на ищцата МНО „Подписка“, което /с
оглед писмо вх.№ 235584/22.08.2023г./ е влязло в сила на 13.07.2022г. Поради
което неоснователно се поддържа във въззивната жалба, че неправилно била
определена първоначалната дата за присъждане на законната лихва.
В случая от приобщеното към настоящото дело ДП се установява, че
досъдебното производство е започнало на 18.02.2022 г. за престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК, като веднага след извършена проверка от органите на МВР за
употреба на алкохол и наркотици, ищцата е била задържан за 24 часа въз
основа на Заповед от 18.02.2022 г., в която като основание е посочено -
управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Извършен е
личен обиск на ищеца. На следващия ден е дала проби кръв и урина, както и
обяснения в качеството на обвиняем.
От изложеното е видно, че срещу лицето е образувано наказателно
производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, във връзка с което
несъмнено е налице засягане на личната сфера на ищцата - същата е
6
задържана за 24 часа, взети са проби кръв и урина, предвид което се
установява първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника, а
именно - предприети процесуално- следствени действия във връзка с
евентуално повдигане на обвинение на ищеца.
Установява се и втората предпоставка - наказателното производство по
досъдебно производство № 85/2022 е прекратено с постановление от
29.06.2022г. поради лиса на извършено от ищцата престъпление по чл. 343б,
ал. 3 от НК.
За установяване естеството и размера на търпените от ищцата
неимуществени вреди по делото е разпитан св. Т., живеещ във фактическо
съжителство с ищцата, поради което показанията му се ценят с оглед чл.172
ГПК. От показанията на същия се установява, че от воденото срещу нея
производство получила стрес, вкл. като виждала полицаи спирала, „шашкала
се“ и не искала да кара, ходила на психолог, скарала се с родителите си, които
я обвинявали, била взета книжката за 5-6 месеца, направена била
полицейска регистрация със снемане на отпечатъци. Настоящият състав
намира, че свидетелските показания са логични, непротиворечиви и
последователни, поради което същите следва да бъдат кредитирани, вкл.
съответстват на събрания доказателствен материал вкл. с оглед приобщеното в
хода на ДП психологично изследване от 23.02.2022г.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно константната практика
на касационната инстанция, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52
от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
носят обективни характеристики за реално причинените морални вреди и
които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са
вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца.
Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ЗОДОВ такива
правнорелевантни обстоятелства - критерии за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко престъпления, както и техния вид,
дали е взета, респ. - вида и продължителността на взетата мярка за
7
неотклонение, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и
свободите му в рамките на наказателното производство, продължителността
на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата
надхвърля или не разумните срокове за провеждането му.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е
съобразен с обществения критерий за справедливост, който винаги се
основава на конкретни факти и на индивидуалната преценка за стойността,
която засегнатите блага са имали за притежателя си. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на реално
претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, а когато дадена вреда
не е пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на
правозащитните органи, тя не подлежи на репариране. Размерът на
обезщетението следва да се определи според стандарта на живот и
обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта, за да
не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Предприемането на процесуално-следствени действия с участието на
ищцата във връзка с евентуално повдигане на обвинение срещу същия, само
по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга личния живот и
достойнството. Съвкупно от събраните по делото доказателства се установява,
че в пряка и непосредствена последица от образуваното производство срещу
ищцата е претърпяла негативни последици. При определяне на размера съдът
съобрази, че обвинението не е за тежко престъпление (предвижда се
наказание лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до
пет хиляди лева), ищцата е с чисто съдебно минало(без предходни осъждания,
макар и с данни за наличие на нарушения по ЗДвП) разследването
продължило в относително разумен срок от 5м. (през който е била с отнето
СУМПС, съответно на 18.02.2022г. управляваният л.а. бил със снети
регистрационни табели), ищцата е била задържана (за един ден и е била
освободена преди изтичане на периода на задържане), спрямо същата е била
взема мярка за неотклонение (най-леката), извършвани са процесуално-
следствени действия (които не се отличават с особен интензитет – след
първите действия по разследване и даване на проби е разпитвана два пъти),
вследствие на обвинението, получила стрес, ходила на психолог, била
обвинявана от родителите , вкл. като виждала полицаи спирала, „шашкала
се“ и не искала да кара. При така установената фактическа обстановка, съдът
8
намира, че справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищеца
вреди, вследствие незаконното обвинение в престъпление по чл. 343б, ал. 3
НК, се равняват на сумата в размер на 3000 лева, до който размер искът е
уважен от първоинстанционния съд, вкл. съобразявайки икономическия
стандарт на живот в страната (вкл. отчитайки размерът на присъдени
обезщетения по сходни случаи в практиката на ВКС Вж. Решение № 530 от
18.09.2025 г. по гр. д. № 54 / 2024 г. на ВКС).
По отговорността за разноски:
Прокуратурата на Република България при въззивно и касационно
обжалване като ответник по иск за обезщетение на вреди по ЗОДОВ е
освободена от държавна такса / ТР № 7 от 16.11.2015 г. по тълк. д. № 7 / 2014 г.
на ОСГК на ВКС/. Въззиваемата е доказала разноски за пред настоящата
инстанция (няма оплакване срещу първоинстанционния акт в частта на
присъдените разноски от страна на ищцата) в размер на 2000лв. с отбелязване
за плащането им в брой (л.16), възражението за прекомерност на въззивника е
основателно с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото пред
настоящата инстанция, поради което следва да се редуцира до сумата от
600лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17306/26.09.2024г., постановено по гр. д.
№ 58251/2022 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, в обжалваната част, в която
Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, е
осъдена да заплати на М. В. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к. **** на
основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ сумата в размер на 3000 лв.
неимуществени вреди настъпили вследствие на незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК по ДП № 85/2022 г. по
описа на 06 РУ при ОДМВР - Пловдив, пр. пр. № 2026/2022 г. по описа на РП -
гр. Пловдив, изразили се в паническо разстройство и клинична депресия,
проблеми със съня, високо ниво на тревожност, чувство на паника,
притеснение, страх от осъждане и налагане на наказание за деяние, което не е
извършила, усещане за несправедливост и произвол, унижение, уронване на
доброто име пред близките и обществото и поставяне на етикет „дрогиран
9
шофьор“ и „престъпник“ “ и препятстване на обичайния начин на живот и
социалната среда, ведно със законна лихва от 13.07.2022 г. до окончателното
плащане на вземането.
В частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на М. В. К. сумата за имуществени вреди изразяващи се в направените
разходи в размер на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение за защита по ДП №
85/2022 г. по описа на 06 РУ Пловдив, ведно със законна лихва от 13.07.2022 г.
до окончателното плащане на вземането, решението е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.1 от ГПК
Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да
заплати на М. В. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****, разноски по делото
в размер на 600лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10