Р Е Ш Е Н И Е
260212/28.4.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2639 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са три
положителни установителни иска, с
правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във
вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД – по отношение на главницата
и по отношение на претенцията за
заплащане на възнаградителната лихва и с правна квалификация чл.422 от ГПК, във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във
вр. с чл.79 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за
забава.
Производството по делото е образувано въз основа
на депозирана в ШРС с искова молба от
“***” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“ №25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д. Б.,
съдебен адрес:***, партер, чрез
юрисконсулт Г. Г.срещу С.Х.А., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество твърди,
че на 20.03.2018 год. между „***“, клон България и ответника С.Х.А. бил сключен
Договор за потребителски паричен кредит с №ЕMLN-15828625, по силата, на който Заемодателят е
предоставил на ответника кредит в размер на 20000 лева. Страните постигнали и
съгласие за сключване на застраховка на плащанията със застрахователен агент „***“
ЕАД, като застрахователната премия била в общ размер на 7464.00 лева и същата
била разсрочена и включена като част от всяка една погасителна вноска. Съгласно
клаузите на сключената застраховка при неплащане на текуща месечна погасителна
вноска застраховката се прекратявала, като последното плащане в този смисъл
било на 05.09.2018 год., като след тази дата
не били начислявани месечни застрахователни вноски, като твърдят и че не
претендират такива. Страните са
договорили олихвяване на усвоената сума с договорна лихва, месечния размер на
която е бил фиксиран за целия срок на договора в общ размер на 9628.00 лева.
Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне била в размер на
37092.00 лева, която включвала освен главницата по кредита в размер на 20000
лева, договорената лихва от 9628.00 лева и дължимата застрахователна премия в
общ размер на 7464.00 лева. Посочената сума следвало да бъде заплатена на 120
равни месечни вноски в размер на 309.10 лева. Първата погасителна вноска била
платима на 05.05.2018 год., а последната била с падеж 05.04.2028 год.
На 27.07.2017 год. бил сключен Договор за цесия и
заместване в дълг между „***“, клон България и “***” ЕАД, а на 12.02.2019 год.
било подписано Приложение №1, представляващо допълнително споразумение към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 27.07.2017
год., по силата на което било прехвърлено и вземането, произтичащо от Договор
за потребителски паричен кредит с №ЕMLN-15828625 от 20.03.2018 год., сключен между „***“,
клон България и ответника С.Х.А.. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3
от ЗЗД за извършените продажби. Уведомителнотоите писма били изпратени от „***“
ЕАД, в качеството му на пълномощник на цедента.
Твърдят, че тъй като ответникът не им заплатил
дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК
пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като
издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за
ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, от които първият с цена на иска 19633.69 лева – главница по 116 броя неплатени месечни погасителни вноски
по Договор за потребителски паричен кредит с №ЕMLN-15828625 от 20.03.2018 год., сключен между „***“,
клон България и ответника С.Х.А., вземането п окойто е било прехвърлено чрез
цесия от „***“, клон България на “***” ЕАД, по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от дата 27.07.2017 год. и Приложение №1 от 12.02.2019 год.,
представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от дата 27.07.2017 год., за периода от 05.09.2018
год. до 05.04.2028 год., по отношение на които е била обявена предсрочна
изискуемост на кредита, считано от 15.02.2020 год. – датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита; 2808.85 лева – договорна
лихва за периода от 05.09.2018 год. /падежа на първата неплатена погасителна
вноска/ до 05.08.2020 год. /падежа на последната падежирала неплатена
погасителна вноска/; 2556.46 лева -
обезщетение за забава за периода от 06.09.2018 год. до 12.03.2020 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на сумата. Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените
по настоящото производство разноски, както
и разноските, направени в хода на заповедното производство.
В условията на евентуалност предявяват три
осъдителни иска за същите суми, като молят в случай, че съдът отхвърли
предявените положителни установителни искове да осъди ответника да им заплати
претендираните от тяхна страна суми.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се
явява представител. От тяхно име на 14.04.2021 год. е депозирана писмена молба,
в която поддържат исковете и правят искане за произнасяне с неприсъствено
решение поради неявяване на ответника.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът
не се явява лично, не изпраща представител и не изразява становище по
съществото на спора.
Съдът като съобрази материалите по делото,
установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда
от 11.12.2020 год. на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са
налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното
искане от процесуалният представител на ищеца за произнасяне на съда с
неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите процесуално-правни
предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства: Пълномощно, Договор за потребителски паричен
кредит от 20.03.2018 год., Сертификат № EMLN-15828625/20.03.2018 год., Общи условия, Рамков
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 год., Писмено
потвърждение от 27.07.2017 год., Писмено потвърждение от 12.02.2019 год.,
Приложение № 1/12.02.2019 год., Уведомително писмо изх. №УПЦ-П-БНП/EMLN-15828625/15.02.2019 год.,
известие за доставяне, Уведомително писмо изх. №УПЦ/УПИ-С-БНП/EMLN-15828625/07.01.2020 год.,
известие за доставяне, известие от „Български пощи“ ЕАД, Уведомително писмо
изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/EMLN-15828625/07.01.2020 год.,
известие за доставяне, пощенски плик, Придружително писмо изх. №2356/21.02.2020
год., Уведомително писмо изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/EMLN-15828625/27.01.2020 год., Придружително писмо
изх. №2356/21.02.2020 год., Уведомително писмо изх. №УПЦ/УПИ-С-БНП/EMLN-15828625/27.01.2020 год.,
пощенски плик, товарителница, вносна бележка, пълномощно, товарителница и материалите, приложени по ЧГД №1814/2020 год. по
описа на ШРС, счита така предявените искове за вероятно основателни по смисъла
на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което намира, че същите следва да бъдат
уважени в условията на постановеното неприсъствено решение.
С оглед уважаване на предявените от страната
главни положителни установителни искове съдът не дължи произнасяне по
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него разноски в хода на заповедното и
настоящото производство в общ размер на 1049.96 лева, включващи държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Х.А., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“**“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, представлявано от изпълнителния директор Д. Б., съдебен адрес:***, партер, чрез юрисконсулт Г. Г.сумите от: 19633.69 лева /деветнадесет хиляди шестстотин тридесет и три
лева и шестдесет и девет стотинки/ – главница, представляваща 116 броя неплатени месечни
погасителни вноски по Договор за потребителски паричен кредит с №ЕMLN-15828625 от 20.03.2018
год., сключен между „***“, клон България и ответника С.Х.А., вземането по който
е било прехвърлено чрез цесия от „***“, клон България на “***” ЕАД, по силата
на Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от дата 27.07.2017 год. и Приложение №1 от
12.02.2019 год., представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 27.07.2017 год., за периода
от 05.09.2018 год. до 05.04.2028 год., по отношение на които е била обявена
предсрочна изискуемост на кредита, считано от 15.02.2020 год. – датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита; 2808.85 лева /две хиляди осемстотин и
осем лева и осемдесет и пет стотинки/ – договорна лихва за периода от
05.09.2018 год. /падежа на първата неплатена погасителна вноска/ до 05.08.2020
год. /падежа на последната падежирала неплатена погасителна вноска/; 2556.46 лева /две хиляди петстотин
петдесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки/ - обезщетение за забава за периода от
06.09.2018 год. до 12.03.2020 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 27.08.2020 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника С.Х.А., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“***“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, представлявано от изпълнителния директор Д. Б., съдебен адрес:***, партер, чрез юрисконсулт Г. Г.сумата от 1049.96 лева /хиляда
четиридесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща направени
от тяхна страна разноски в заповедното и настоящото производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК
препис от решението да се връчи на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: