Р Е Ш Е Н И Е
№ 172
гр.Б., 18.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на деветнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря
Ива Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №327 по описа за 2019година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Т.И.Т. с ЕГН**********,***, чрез упълномощения от
него адв.Я.К. от САК е обжалвал в законния срок
наказателно постановление №***г., издадено от Началник група към ОДМВР –
София, сектор пътна полиция ОДМВР - София, упълномощен със заповед №***г. на МВР,
с което за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания -
"глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца. В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на НП като
се иска същото да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явава, а се представлява
от упълномощения от него адв.Я.К., който
поддържа жалбата против атакуванато НП и се иска отмяната му, като излага
доводи за незаконосъобразност, както и за несъставомерност на деянието.
Въззивната страна – ОДМВР - София, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата.
Б.ска
районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото
писмени доказателства: платежно
нареждане; глоба с фиш; АУАН № ***г.; постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 01.02.2019г. на БРП; справка за МПС; данни от КАТ за
прекратяване на регистрация на МПС; данни от КАТ за промяна на регистрацията на
МПС; заповед №***. на Министъра на МВР; справка за нарушител/водач-заверени
копия и събраните гласни доказателства –
показанията на свидетелите П.П.К. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор”
в сектор Пътна полиция при ОДМВР-София и Т.В.Д., се установява следната фактическа
обстановка:
На 30.10.2018г.
около 22.39ч. свидетелите П.П.К. и Т..Д.
– полицейски служители при ОДМВР - София били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала „Хемус”
в участъка на 40-ти км., в района на община Б. / в близост до тунел „Топли дол”/.
Тогава полицейските служители спрели за проверка движещия се по
автомагистралата в посока гр.Варна лек автомобил м.”Мерцедес” с рег.№***. Автомобила бил управляван от жалбоподателя Т.И.Т.. При извършената проверка двамата полицейски
служители установили, че горецитираният автомобил е с прекратена регистрация на 26.06.2018г. с
основаание за прекратяване чл.143, ал.15 от ЗДвП. С оглед на така констатираното нарушение на ЗДвП,
св.К. съставил АУАН №***г. на
жалбоподателя в присъствието на св.Д., който му бил предявен за
запознаване със съдържанието и Т. го
подписал без възражение. По случая била извръшена проверка с оглед данни за
извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, като с постановление от
01.02.2019г. прокурор при РП-Б. отказал
да образува досъдебно поризводство и изпратил материалите по компетентност на
Началник сектор „ПП“ при ОДМВР-София. Въз основа на горецитираното постановление на БРП е издадено атакуваното наказателно постановление
№***г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция
ОДМВР - София.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите К. и Д. както и от писмените доказателства по делото,
които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло. В събрания
доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат
обсъждани.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като
е депозирана от легитимирано лице в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Съдът намира, че
събраните по делото доказателства, не установяват по несъмнен начин, че
жалбоподателят е извършил нарушението, което му е вменено.
Както в
съдебната фаза на административно-наказателното
производство, така и преди
това, безспорно е било установено, че
автомобила, управляван от жалбоподателя по време на извършената проверка от св.К.
и св.Д., съгласно договор за
покупко-продажба на МПС от 20.04.2018г. е бил собственост не на Т.И.Т. а на
друго лице – Е.И.Л.. Към датата на
проверката, автомобила м.”Мерцедес” с
рег.№*** е бил с поставени на него рег. табели и за същият са били налице
всички необходими по ЗДвП документи. По делото не се събраха доказателства, от които
да е видно, че към 30.10.2018г. Т. е
знаел, че поради непререгистриране на автомобила в двумесечен срок от покупката
му, регистрацията на същият е била
служебно прекратена. Доколкото като
собственик Е.И.Л. е знаела, кога е закупила автомобила, то за жалбоподателя не
са налице никакви доказателства, сочещи, че същият е бил наясно, че са
изминали над два месеца от
придобиването на собствеността
му, респ. че е изминал срока за пререгистрация на същия. В този смисъл
съдът намира, че деянието на Т. от субективна страна не осъществява нарушението
по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.6,
ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. Деянието е извършено виновно, когато е
умишлено или непредпазливо. При умишленото деяние деецът съзнава
общественоопасния характер на деянието, предвижда настъпването на
общественоопасните последици и иска или допуска този резултат. Предвиждането е
процес на отражение в съзнанието на дееца на обективните свойства на деянието,
който протича до започване на изпълнителното деяние. Когато няма предвиждане,
поради незнанието от страна на дееца на елементи от обективната действителност,
то тогава не може да протече и предварителния процес на отражение на
обективните свойства на деянието и съответно не се формира интелектуалния
компонент на вината. Без интелектуален компонент пък, не може да се формира и
волеви, защото не може да има целево отношение без представи за резултат и
насока към цел.
Безспорно
установено е по делото, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал
автомобил със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП,
но съдът счита, че в конкретния случай липсва вина от негова страна. Същият е
бил със съзнание и убеденост, че управлява МПС регистрирано по надлежния ред.
Процесното МПС е собственост на друго лице, било е оборудвано с необходимите
два броя регистрационни табели, поради което жалбоподателят не може да
предполага, че това МПС е със служебно прекратена регистрация. Липсата на вина
изключва административно-наказателната отговорност и следователно вмененото на
жалбоподателя административно нарушение не е извършено.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №***г.,
издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР -
София, упълномощен със заповед №***г. на МВР против Т.И.Т. с ЕГН**********,***, като неправилно и незаконосъбразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :