Р Е
Ш Е Н
И Е № 12
№ от
20.01.2022 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на eдинадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
при секретар Антоанета
Масларска, като разгледа докладваното от съдия Демиревски административно дело № 391 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба от „Б.Т.” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес за кореспонденция: гр. Кюстендил, ул. „***“ № 7, ет. 2, представлявано от управитeля Л. С. А., срещу Ревизионен акт № Р-22001020006997-091-001/09.08.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) София и частично потвърден с Решение № 1603/15.10.2021 г., издадено от ИД Директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” (ОДОП) – София при Централното управление (ЦУ) на НАП, в оспорената част на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 10.2019 г.; м. 07.2020 г.; м. 08.2020 г. и м. 09.2020 г., ведно със съответните лихви за забава; отменил е РА в оспорената част на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 09.2019 г.; м. 12.2019 г., м. 01.2020 г.; м. 04.2020 г. и м. 06.2020 г., ведно със съответните лихви за забава, като е оставил без разглеждане жалба вх. № 53-06-6339/10.08.2021 г. по регистъра на Дирекция „ОДОП“ – София в останалата част като недопустима и е прекратил производството по жалбата в тази част. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалните разпоредби. Поддържа се, че данъкът не е начислен неправомерно от „Б.Т.” ЕООД по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 70 ал. 5 от ЗДДС и направените изводи от органите по приходите в обратния смисъл са незаконосъобразни и необосновани. В тази насока се сочи, че е налице действително осъществена доставка по процесните фактури по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от ЗДДС, както и че е осъществено реално предаване на стоките.
Ответникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие юр. В., изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в ревизионния акт и потвърждаващото го решение на ИД Директор на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по издаване на оспорения акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001020006997-020-001/17.11.2020 г., изменена със Заповед № Р-22001020006997-020-002/04.03.2021 г. и Заповед № Р-22001020006997-020-003/06.04.2021 г., издадени от К. М. – Началник на сектор „Ревизии” при ТД на НАП София, упълномощена със Заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП София. Определен е обхватът на ревизията – установяване задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност (ДДС) за периода 01.09.2019 г. – 30.09.2020 г. В срока по чл. 117 ал. 1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад № Р-22001020006997-092-001/16.07.2021 г., срещу който е подадено възражение по реда на чл. 117 ал. 5 от ДОПК, но по същество е прието за неоснователно.
На 09.08.2021 г. от Началника на сектор „Ревизии” при ТД на НАП София – орган, възложил ревизията и от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София – ръководител на ревизията, е издаден оспореният ревизионен акт /РА/. С него са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди 01.09.2019 г. – 30.09 2020 г., произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Б.Т.” ЕООД, с ЕИК *********, в общ размер на 389 892.09 лева /ДДС плюс лихви/.
За периода 01.09.2019 – 30.09.2020 г. е прието, че не са налице предпоставките на чл. 68 ал. 1 т. 1 и чл. 69 ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 6 от ЗДДС, даващи основание за законосъобразно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит, доколкото не е установено реалното извършване на доставките на стоки към ревизираното дружество от доставчика – не са доказани наличието на стоки и прехвърлянето на собственост към ревизираното дружество от страна на посочения доставчик, няма данни кога, как и по какъв начин са придобити стоките от дружеството доставчик и разполагало ли е последното с възможността да прехвърли собствеността върху тях към датите на издаване на фактурите. Обективиран е извод, че при условие че издадените от „Б.Т.” ЕООД фактури не отразяват обективната действителност, то не са налице реално извършени доставки на стоки.
Ревизионният акт е обжалван по административен ред по чл. 152 и сл. от ДОПК, като ИД Директор на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение № 1 603/15.10.2021 г. при условията на чл. 156 ал. 6 от ДОПК, с което е потвърдил акта в оспорената част на установения резултат по ЗДДС за данъчни периоди от месец 10.2019 г., месец 07.2020 г., месец 08.2020 г. и м. 09.2020 г., ведно със съответните лихви; отменил е РА в оспорената част на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди: м. 09.2019 г., м. 12.2019 г., м. 01.2020 г., м. 04.2020 г. и м. 06.2020 г., ведно с начислените лихви за забава и е оставил без разглеждане жалбата в останалата ѝ част като недопустима и е прекратил производството по същата в тази част.
В хода на ревизионното производство е установено, че на основание чл. 100 ал. 1 от ЗДДС „Б.Т.” ЕООД е регистрирано по ЗДДС, като през процесните периоди е извършвало покупко – продажба на МПС съгласно представени документи, както и че основната дейност на дружеството през ревизирания период е посочена вътрешна и външна търговия със стоки и др., като не е декларирана основна дейност търговия с автомобили. Не са представени доказателства за наличието на собствени или наети обекти, от които е упражнявана дейност.
„Б.Т.” ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 320 258.37 лв. по фактури, издадени от: „КРИСБАУЕН“ ЕООД.; „БГ ИМОБИЛИЕН“ ЕООД; „МЕГА ТРЕЙДИНГ 2015“ ЕООД и „ВИВА ЕР“ ЕООД и непризнато намаление на начислен ДДС с издадено кридитно известие № **********/16.01.2020 г. в размер на 33 333.33 лв.
На основание чл. 37 ал. 2 и ал. 3, чл. 53 и чл. 56 ал. 1 от ДОПК, на ревизираното дружество са връчени Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ от 14.12.2020 г., 01.03.2021 г. и 22.04.2021 г. В отговор са представени договори, фактури, протоколи, фискални бележки и счетоводни регистри, подробно обсъдени от административния орган.
Извършени са насрещни проверки на доставчиците. За резултатите от тази на „МЕГА ТРЕЙДИНГ 2015“ ЕООД е съставен Протокол за извършена насрещна проверка № П-16001620216028-141-001/19.01.2021 г. При проверката е констатирано, че дружеството е регистрирано по ЗДДС. По данни от информационния масив на НАП е установено, че оборотите на ФУ не отговарят на сумите по издадените фискални бележки За м. 07.2020 г. са издадени фактури на обща стойност 55 223.73 лв., а по данни на ЕКАФП DY 479411 са отчетени 34 644.52 лв. На дружеството е извършена ревизия по ЗДДС с установени задължения в особено големи размери, като същите не са внесени. За документираните покупки на строителни материали /гипсова машинна мазилка, варо – циментова машинна мазилка, фугираща и шпакловъчна смес, шпакловъчна маса, гипсокартон, профил за гипсокартон, стационарни компютри и мобилен апарат/ е прието, че е налице липса на доставка в хипотезата на абсолютна симулация. В този смисъл, не са налице обстоятелства, които да дават основание за признаване правото на данъчен кредит, а именно доказателства за притежание, съхранение, транспортиране и предаване на стоките, поради което с РА на основание чл. 68 ал. 1 т. 1 и чл. 69 ал. 1 т. 1 от ЗДДС на „Б.Т.“ ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите за покупки, издадени от „МЕГА ТРЕЙДИНГ 2015“ ЕООД.
Предвид представените доказателства на „БГ ИМОБИЛИЕН“ ЕООД, в качеството му на доставчик, е извършена насрещна проверка и е съставен Протокол № П-222210202058924-141-001/15.06.2021 г., в хода на която на дружеството е връчено искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/. Дружеството е издател на 4 фактури за данъчни периоди м. 09.2019 г. и м. 12.2019 г. с начислен ДДС в общ размер на 157 264.42 лв. Дружеството е представило документи – фактури, протоколи и договори за продажби на МПС, регистри за счетоводни операции на сметки 411 Клиенти, 702 Приходи от продажба на стоки, 453/2 ДДС продажби в кореспонденция със сметка 503 Банка. За произход на МПС са представени фактури, ЧМР и регистрационни талони, подробно описани.
След извършена служебна проверка от органите по приходите се установява, че дружеството не е публикувало годишни финансови отчети за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., а представляващият дружеството В. Н. П. е починал на 30.10.2020 г. Посочено е, че не са представени доказателства за дружествата, от които са придобити МПС, както и протоколите по чл. 117 от ЗДДС за ВОП на стоки с право на пълен данъчен кредит.
Предвид представените доказателства на „KPИСБАУЕН“ ЕООД, в качеството му на доставчик, е извършена насрещна проверка и е съставен Протокол № П-16001620216032-141-001/19.01.2021 г., в хода на която на дружеството е връчено искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИДПОЗЛ/. Дружеството е издател на фактура с ДО 65 194.33 лв. и ДДС 13 038.87 лв. Дружеството е представило фактура, протоколи и договор за продажба на МПС, регистри за счетоводни операции на сметки 411 Клиенти, 702 Приходи от продажба на стоки, 453/2 ДДС продажби в кореспонденция със сметка 503 Банка. За предходна покупка на МПС са представени регистрационен талон, ЧМР и фактура. Констатирано е, че от проверяваното дружество са представени непълни доказателства за дружеството, от което е придобито МПС – липса на реквизити в ЧМР /данни за изпращача/. Плащането е осъществено с банков превод от 19.02.2020 г. с наредител „ГЛОБЪЛ ТРЕЙДИНГ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, съгласно сключено споразумение с „Б.Т.“ ЕООД, като същото не е представено. Налице е разлика мужду номерата на рамата, вписана във фактурата за продажба и изготвената справка за стоков поток. Дата на първоначалната регистрация е 27.10.2016 г., дата на придобиване 04.03.2020 г. от „МЕГА ПАРАДАЙС“ ЕООД, като след тази дата собственици са били физически лица.
Предвид представените доказателства на „ВИВА ЕР“ ЕООД, в качеството му на доставчик, е извършена насрещна проверка и е съставен Протокол № П-22221720205819-141-001/15.06.2021 г., в хода на която на дружеството и връчено ИДПОЗЛ. Дружеството е издател на 11 фактури за данъчни периоди м. 09.2019 г. и м. 12.2019 г. с начислен ДДС в общ размер на 123 333.33 лв. Дружеството е представило фактури, протоколи и договори за продажба на МПС, спогодба за плащане, регистри за счетоводни операции на сметки 411 Клиенти, 702 Приходи от продажба на стоки, 453/2 ДДС продажби в кореспонденция със сметка 503 Банка. За произход на МПС са представени фактури от предходни доставчици, инвойс фактури, ЧМР и регистрационни талони. Констатирано е, че издадените от дружеството фактури за продажба на МПС не удостоверяват прехвърлително действие и не са доказателство за настъпване на данъчно събитие.
Вследствие на изложеното и на осн. чл. 68 ал. 1 т. 1 и чл. 69 ал. 1 т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 от ЗДДС, на „Б.Т.“ ЕООД е отказано приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „БГ ИМОБИЛЕН“, „КРИСБАУЕН“ ЕООД и „ВИВА ЕР“ ЕООД.
От изложеното по – горе, АНО е приел, че не са представени доказателства за реалност на доставките на МПС, поради това, че за същите няма данни да са влезли на територията на Р. България. Нито един от сочените по веригата доставчици не са разполагали с обекти, на които са местодомували автомобилите, не са представени доказателства за транспортирането им, както и къде са продадени. Доставчиците не са разполагали с наети по трудови и извънтрудови правоотношения лица на длъжности, съответстващи на дейност, свързана с покупко – продажба на автомобили, както и не са декларирали дейност. Не са представени и доказателства за извършени разплащания между контрагентите. В следствие на тези констатации, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от „БГ ИМОБИЛЕН“ ЕООД, като е направен извод, че доставчикът не е разполагал с автомобилите, предмет на доставки към ревизираното дружество, собствеността върху които да му прехвърли, тъй като същият не е разполагал с техническа и кадрова обезпеченост.
Аналогични констатации и изводи са формирани и за доставките, извършени от „КРИСБАУН“ ЕООД и „ВИВА ЕР“ ЕООД, от които са представени сходни доказателства в хода на извършени насрещни проверки, а именно, че автомобилите са закупени от български дружества от Р. Италия и впоследствие препродадени на други.
„Б.Т.“ ЕООД са представили фактури с предмет товарни или леки автомобили с посочена рама, издадени от дружеството, придружени със стокови разписки. За произхода на МПС са ангажирани фактури, издадени от „ВИВА ЕР“ ЕООД /предходен доставчик/, както и фактури, издадени от „ВИВА ЕР“ ЕООД. При извършената проверка се установява, че предходните доставчици са закупили МПС от италиански дружества, видно от представените фактури. Представени са удостоверения за регистрация на автомобилите в Р. Италия, а към някои от фактурите и ЧМР. Органите по приходите са посочили, че от ревизираното лице са представени банкови извлечения, от които е видно, че не е заплатена цялата дължима сума.
Ревизиращите органи са извършили проверка и в база данни на КАТ по рамите на МПС, при която е установено, че за някои МПС няма регистрирани данни, в това число и влизане в Р. България от страна членка на ЕС. За други МПС, примерно е вписана на ръка рама WDD2050151R434925, в издадената фактура от „КРИСБАУЕН“ ЕООД, а в предоставената справка стоков поток от „Б.Т.“ ЕООД, за горепосочения автомобил е вписан друг номер на рама WDB211201B032933, като за първоначална регистрация е посочена дата 27.10.2016 г. за автомобил „МЕРЦЕДЕС Е 220 ЦДИ“, срег. № СВ 4604 ВТ, дата на придобиване от 04.03.2020 г. от „МЕГА ПАРАДАЙС“ ЕООД, а след тази дата е собственост на на физически лица.
Идентична фактическа обстановка е установена и за доставките извършени от „ВИВА ЕР“ ЕООД. От дружеството в хода на насрещната проверка не са представени всички фактури, издадени на ревизираното дружество. Представени са фактури, издадени от италиански дружества на „ЕВРОПА ТРАНС СЕРВИЗ“, „НОВИ КОНСУЛТ 2019“ ЕООД и „АСТАРГО 1“ ЕООД /предходни доставчици/, като към някои от тях са приложени ЧМР с изпращач италианските контрагенти и Удостоверение за регистрация на автомобилите в Р. Италия.
На „ЕВРОПА ТРАНС СЕРВИЗ“ ООД и „НОВИ КОНСУЛТ 2019“ ЕООД /предходни доставчици/ са извършени насрещни проверки и са връчени ИПДПОЗЛ, по които не са представени доказателства. От „АСТАРГО 1“ ЕООД е представена фактура, издадена на „ВИВА ЕР“ ЕООД и фактура, документираща покупка на МПС със същата рама, издадена от GMG SPA. И трите дружества не са представили доказателства за мястото, на което са местодомували автомобилите.
За доставките от „ВИВА ЕР“ ЕООД, от ревизираното дружество са представени фактури, банкови извлечения, съгласно които няма плащания към доставчика, спогодба от 31.12.2019 г., съгласно която „Б.Т.“ ЕООД се съгласява да покрие задължението на ревизираното дружество към „ВИВА ЕР“ ЕООД и спогодба от 04.12.2019 г., съгласно която „ГЛОБАЛ ТРЕЙДИНГ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД /клиент на ревизираното дружество/ се съгласява да покрие задължението на „НЮ ЛОГИСТИК КЪМПАНИ“ ЕООД към „ВИВА ЕР“ ЕООД. Във връзка с тази спогодба, при насрещната проверка на „ГЛОБАЛ ТРЕЙДИНГ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, е установено, че не са представени доказателства за извършени плащания в полза на „ВИВА ЕР“ ЕООД.
Ревизиращите органи са извършили проверка в базата данни на КАТ по рамите на МПС, вписани във фактурите, издадени от „ВИВА ЕР“ ЕООД, при които е установено, че за посочените автомобили или няма регистрирани данни, в това число регистрирано влизане в Р. България от държава – членка на ЕС, или автомобилите са собственост на други субекти. Представени са и договори за покупко – продажба, от които е видно, че автомобилите са придобити от физически лица и закупени от „ЕВРОПА ТРАНС СЕРВИЗ“ ООД и „НОВИ КОНСУЛТ 2019“ ЕООД /предходен доставчик/ през години преди ревизираната 2019 г. /2015 г., 2016 г., 2018 г./, а някои от тях са препродадени от едно физическо лице на друго, в периоди преди спорните. Автомобилите с с индивидуализирани рами са били продадени преди да бъдат издадени фактури от предходните към преките доставчици, което води до извод, че МПС и към момента на извършване на ревизията са били собственост на други лица, което прави спорните сделки такива с невъзможен предмет.
Въз основа
на всичко установено, от органите по
приходите е прието, че реалното изпълнение на фактурираните доставки не е
доказано по категоричен начин, нито от страна на „Б.Т.“ ЕООД, нито от неговите
контрагенти, независимо, че са издадени данъчни фактури за това. Създадена е
правна привидност, т.е. фактурирани са доставки, които не са извършвани между
страните, сочени като доставчик и получател по фактурите. Констатациите са, че
не са представени доказателства за мястото, на което са предадени автомобилите,
къде са съхранявани, как са транспортирани, лицата, които са участвали в
предаването, като се има впредвид, че доставчиците не са разполагали с персонал
за това. Отделно някои от тях са декларирали дейност, несъвместима с продажбата
на автомобили.
Имайки предвид гореизложеното и на основание чл. 68 ал. 1 т. 1 и чл. 69 ал. 1 т. 1от ЗДДС, във връзка с чл. 6 от ЗДДС, на „Б.Т.“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 389 892. 09 лв. по фактури, издадени от „МЕГА ТРЕЙДИНГ 2015“ ЕООД, „БГ ИМОБИЛЕН“ ЕООД, „КРИСБАУЕН“ ЕООД и „ВИВА ЕР“ ЕООД. През ревизираните периоди „Б.Т.“ ЕООД е осъществявало доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната, с предмет МПС. В хода на ревизията са констатирани основания за извършване на корекция на декларираната данъчна основа на извършените доставки, като същата е определена на 00.00 лв, а начисленият данък е приет за дължим на основание чл. 85 от ЗДДС. Установено е, че основни клиенти на ревизираното дружество са „МЕГА ТРЕЙДИНГ 2015“ ЕООД, „БГ ИМОБИЛЕН“ ЕООД, „КРИСБАУЕН“ ЕООД и „ВИВА ЕР“ ЕООД, на които са извършени насрещни проверки с цел установяване реалността на доставките.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Въз основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл. 160 ал. 2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите на основание чл. 119 ал. 2 от ДОПК, след възложена ревизия съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма съгласно чл. 113 от ДОПК, и съдържа реквизитите по чл. 120 от ДОПК. В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Извършен е анализ на доказателствата, относими към облагането на дружеството жалбоподател с ДДС за процесния период. Изложени са подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния акт. Съдът намира, че при издаване на ревизионния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му на това основание.
Ревизионният акт в ос порената част е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 68 ал. 1 т. 1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Разпоредбата е свързана е понятието „доставка” по смисъла на ЗДДС и взаимоотношенията между две регистрирани лица – доставчик и получател. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква при наличие на осъществен сложен фактически състав. Първият и основен елемент на този състав е извършването на доставка или услуга. Реалното ѝ наличие не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или счетоводни регистри за съответния период. Наред с това е необходимо да се установи обективността на извършената доставка. Фактурите удостоверяват само сключването на определени сделки и извършването на стопански операции между два субекта, но с оглед удостоверяване на извършените доставки, посочени във фактурите, и опосредяващото го ползване на данъчен кредит, в тежест на дружеството - жалбоподател е да докаже реалното извършване на същите. В случая липсват непротиворечиви доказателства за осъществяване на този положителен факт. Описанието на стопанските операции в процесните фактури с предмет на доставка стоки /МПС/ налага извода, че в случая става дума за търговски покупко - продажби на стоки, определени по техния род. Според чл. 24 ал. 2 от Закона за задълженията и договорите собствеността върху такива стоки се прехвърля щом те бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. А според нормата на чл. 6 ал. 1 от ЗДДС, за да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право. Необходимо е да се установи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача.
За да бъде извършена законосъобразна преценка за това дали са налице доставки по смисъла на ЗДДС, следва да бъдат разгледани представените и от двете страни документи и писмени обяснения. От страна на „МЕГА ТРЕЙДИНГ 2015“ ЕООД, „БГ ИМОБИЛЕН” ЕООД, „КРИСБАУЕН“ ЕООД и „ВИВА ЕР” ЕООД са представени издадените фактури с предмет на доставка стоки, стокови разписки, приемо - предавателни протоколи. При прегледа на тези документи съдът констатира, че не може да бъде установено еднозначно, че доставчикът е разполагал с посочените в процесните фактури строителни материали, стационарни компютри, мобилен апарат и МПС и е прехвърлил собствеността върху тях на ревизираното дружество, т.е. отделил и индивидуализирал е тези стоки. Съдът намира, че липсват годни доказателства, от които по безспорен начин да се направи извод, че се е стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи, каквито са процесните стоки, тяхното отделяне, с постигане на съгласие между соченото като доставчик дружество и ревизираното дружество.
В случая за доставки на строителни материали, стационарни компютри и мобилен апарат по фактурите издадени от „МЕГА ТРЕЙДИНГ 2015“ ЕООД, липсват доказателства за заприходяване и изписване на стоките или друго място за съхраняване, данни за тяхното транспортиране, товаро – разтоварна дейност, за метериално – отговорните лица прирехвърляне на собствеността. Касае се за значителни по обем стоки, поради което съхраняването и транспортирането им, са пряко доказателство за наличието или липсата на доставка. От съдържанието на представените фактури не се установява отбелязване на индивидуализиращи данни на процесните стоки – данни за производител, технически характеристики и сертификат за качество. Доказателствата водят до обоснования извод, че е налице липса на реални доставки, за които е начислен ДДС, без да е налице фактически извършена стопанска операция, поради което за „Б.Т.“ ЕООД не е налице основание за ползване правото на данъчен кредит.
Същевременно прекият доставчик „Б.Т.“ ЕООД обосновава наличието на стоките с предходни доставки от „БГ ИМОБИЛИЕН” ЕООД, „КРИСБАУЕН“ ЕООД и „ВИВА ЕР” ЕООД, за които при извършените ревизии е установено, че не обективират реално доставени стоки от процесния вид - МПС. Действително, установяването на произхода на стоките не е необходим елемент за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, но е от съществено значение за доказване наличието на стоките в прекия доставчик, като условие да бъде прехвърлено правото на собственост върху тях. В случая недоказаните доставки към прекия доставчик, с които той обосновава доставките си към ревизираното дружество, е косвено доказателство за това, че доставчикът не е разполагал с процесните стоки и не би могъл да ги предаде. (вж. в т. см. Решение № 4435/26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13832/2018 г., VIII о.). По изложените съображения доводите на ответника за неустановяване главния факт на доказване – наличие на облагаеми реални доставки по процесните фактури, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни.
На следващо място, установено е, че автомобилите – прадмет на спорните доставки, са били придобити от други субекти – физически и юридически лица, много години преди да бъдат извършени процесните доставки. За повечето от тях се доказва, че са придобити именно от сочените за предходни доставчици „ЕВРОПА ТРАНС СЕРВИЗ“ ООД и „НОВИ КОНСУЛТ 2019“ ЕООД /2015, 2016, 2018 г./. Автомобилите с индивидуализирани рами са били продадени преди да бъдат издадени фактури от предходните към преките доставчици. В този смисъл МПС и към момента на извършване на ревизията са били собственост на други лица, което прави спорните сделки такива с невъзможен предмет.
Не се доказава от изпълнителите по доставките, че са разполагали със собствени или наети обекти, където да съхраняват процесните МПС, вкл. и от самия ревизиран субект.
Несъстоятелни се явяват и твърденията, че в системата на КАТ не са въведени данни за актуалните собственици на превозните средства, с оглед на представените писмени доказателства от полицейските органи.
Придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката и извършването на услугата /чл. 14 §1 от Директива 2006/112/ЕО, чл. 6 от ЗДДС и чл. 25 ал. 2 от ЗДДС до новелата от ДВ, бр. 9/2019 г., както и чл. 68 ал. 1 т. 1 от ЗДДС/ са елемнти от фактическия състав, пораздащ правото на придпадане. За ДЗЛ – субект на данъчно предимство е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти – чл. 154 ал. 1 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В случая такова пълно доказване от страна на дружеството – жалбоподател не е налице. Съобразен с материалния закон /чл. 68 ал. 1 т. 1 и чл. 69 ал. 1 т. 1 от ЗДДС/ е изводът на ревизиращите органи, че без да са получени стоките, упражняването по тях на право на приспадане на данъчен кредит е неоснователно. Без доставка с арг. от чл. 25 ал. 2 от ЗДДС не възниква данъчно събитие, поради което не е породено задължението по чл. 25 ал. 6 т. 1 от ЗДДС за начисляване на данъка. Това определя начисляването на данъка, съдържащо във фактическия състав и издаването на процесните фактури, като неправомерно /т. 30 от решението на Съда на ЕС по дело С- 642/11 заради ограничението за начисляването на ДДС при извършена облагаема сделка от дължимостта на ДДС на основание чл. 203 от Директивата за ДДС/ и изключващо правото на приспадане на данъчен кредит – чл. 70 ал. 5 от ЗДДС. В същото време съставянето на данъчен документ с невярно съдържание може да се възприеме и като част от данъчна измама /т. 49 от решението на СЕС по дело С-285/09/.
Поради дължимостта на установените задължения по ЗДДС за процесните данъчни периоди правилно и законосъобразно е определянето на лихви по отношение на тях, в съответствие с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и чл. 175 ал. 1 от ДОПК.
По всички изложени по - горе съображения, процесната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на спора и на основание чл. 161 ал. 1 изр. 3 от ДОПК, „Б.Т.” ЕООД
следва да бъде осъдено да заплати на НАП - СОФИЯ юрисконсултско възнаграждение
в размер на 3 819.89 лева, определено на основание чл. 8
ал. 1 т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (делото е с материален
интерес в общ размер на 389 892.09 лева).
Воден от гореизложеното, Кюстендилският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.Т.” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес за кореспонденция: гр. Кюстендил, ул. „***“ № 7, ет. 2, представлявано от управителя Л. С. А., срещу Ревизионен акт № Р-22001020006997-091-001/09.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта му, в която е потвърден с Решение № 1603/15.10.2021 г., издадено от ИД Директор на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП.
В останалата си част, като необжалван, ревизионният акт е влязъл в сила.
ОСЪЖДА „Б.Т.” ЕООД, с ЕИК *********, с посочен по – горе адрес, представлявано от Л. С. А., да заплати на Националната агенция за приходите, с адрес: гр. София, ул. „Аксаков“ № 21, юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 819.89 лв. /три хиляди осемстотин и деветнадесет лева и осемдесет и девет стотинки/.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р. България в 14 - дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: