№ 6840
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110142270 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от К. Л. К. срещу /ФИРМА/ установителен
иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1,т.10 от
ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4846604 от 11.07.2023 г.,
сключен между страните, съединен при условията на евентуалност с установителен иск с
правно основание чл. 26, ал.1, пред.1 от ЗЗД и чл. 26, ал.4, пред. първо и второ ЗЗД, за
прогласяване нищожността на клаузата по чл.2, т.6 от Договор за паричен заем № 4846604 от
11.07.2023 г., сключен между страните, уреждаща размера на възнаградителната лихва.
В исковата молба се твърди, че на 11.07.2023 г., между ищеца и /ФИРМА/ е сключен
Договор за паричен заем, по силата на който в полза на ищцата е отпуснат кредит в размер
на сумата от 400,00 лв., срещу насрещното му задължение да върне сумата за 16 седмици,
като всяка двуседмична вноска била в размер на 26, 67 лв. В договора било установено, че
годишният лихвен процент е 40 %, а годишният процент на разходите – 46, 37 %. . Счита, че
при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗПК, тъй като
императивните изисквания на тези разпоредби били изпълнени само формално. Сочи че
съгласно чл. 4 от договора ищецът се е задължил в срок от три дни, считано от датата на
сключване на договора да представи обезпечения, в каквато връзка е подписан договор за
гаранция с /ФИРМА/, по който договор било дължимо възнаграждение в размер на 181,28
лева, платимо разсрочено на вноски, всяка в размер на 11,33 лева, платими по договора за
паричен заем. Сочи че така посочения в договора ГПР не отговаря на действителния,
доколкото в него не е включено възнаграждението за гарант, поради и което договорът бил
сключен в противоречие с чл.11, ал.1, т.10, вр. чл. 22 от ЗПК. При условията на евентуалност
посочва, че клаузата за уговорената възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща
на закона и на добрите нрави, доколкото надхвърля три пъти размера на законната лихва. По
така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът /ФИРМА/ е подал
отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Сочи,
че между страните действително е сключен процесният договор за паричен заем. Твърди, че
1
в договора е посочен годишният процент на разходите по кредита съобразно с изискването
на императивните разпоредби на ЗПК. Поддържа, че доколкото е уговорена фиксирана лихва
няма задължение да включи в съдържанието на договора информация по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.
Посочва още, че не са налице неясни или двусмислено формулирани клаузи на процесния
договор. Оспорва твърдението на ищеца, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
като навежда, че в ГПР са включени всички разходи към момента на сключване на договора.
По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание, ищецът К. Л. К., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 36711/03.02.2025г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Установява се по делото, че между страните е сключен договор за паричен заем №
4846604/11.07.2023г., по силата на който на ответника е предоставена заемна сума в размер
на 400,00 лева, при договорна лихва в размер на 40 % годишно и ГПР от 46,37%., който е
следвало да бъде върнат на 16 седмични вноски, всяка в размер на 26,67 лева. В чл. 4 от
договора страните договорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от
датата на сключване на договора да предостави на заемодателя следните обезпечения: две
физически лица гаранти, отговарящи на определени изисквания, както и банкова гаранция с
бенефициер – Заемодател за сумата по чл. 2, т.7 от договора, със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за плащане на задължението по договора. Не е спорно също така, че в
деня на сключване на договора за кредит между /ФИРМА/, като гарант и ищцата, като
потребител бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, с който страните
договорили, че ищцата възлага на гаранта да издаде гаранция за плащане на задължението
по процесния договор за кредит, като според уговореното в чл. 3 от договора, за гарантиране
на задължението потребителят заплаща на гаранта възнаграждение в размер на 181,28 лева,
платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 11,33 лева, съгласно погасителния
план, договорен с договора за паричен заем, за което е добавено в чл. 3, ал.3 от договора за
предоставяне на гаранция, че /ФИРМА/ е овластено от гаранта да приема вместо него
изпълнение задължението на потребителя по договора за предоставяне на гаранция.
Изслушаната ССчЕ, която съдът възприема, като компетентно изготвена установява, че
на 31.07.2023г. К. Л. К. е изплатила сума в размер на 76,00 лева, като заплатената сума по
договора за предоставяне на гаранция е в размер на 22,66 лева, а по договора за паричен
заем сума в размер на 53,34 лева, от които сумата от 47,36 лева за главница и 5,98 лева за
лихва. Вещото лице е установило, че единственият разход включен при формиране на ГПР
по договора за паричен заем към датата на сключването му е този за възнаградителна лихва,
като ГПР е установено с посочена величина от 46,37%. Също така е посочено, че ако се
вземе предвид общата сума, подлежаща на връщане от 426,72 лева, включваща главница от
400,00 лева и възнаградителна лихва от 26,72 лева и възнаграждение за поръчител от 181,28
лева и срока на кредита от 16 седмични вноски, изчисленият ГПР ще възлиза на сумата от
1 244,44%.
Настоящият съдебен състав намира за основателни наведените в исковата молба
твърдения за нищожност на процесния договор на първото заявено основание по чл.26, ал.1,
2
пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1,т.10 от ЗПК, за установяване нищожността на
сключения между страните Договор за паричен заем № 4846604/11.07.2023г., като сключен в
противоречие със закона.
Изхождайки от предмета на договора - предоставяне на кредит под формата на заем,
както и страните по него - ответник юридическо лице което е небанкова финансова
институция, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ищецът -
физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята
професионална компетентност, налага извод, че процесният заем има характер на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. При това положение, при решаване
на настоящия спор следва да намерят приложение правилата за действителността на
договора за кредит залегнали в действащия ЗПК, в глава трета, в който са уредени
изискванията за форма и съдържание на договора и във вр. с чл. 22 от цитирания ЗПК, който
определя кои нарушения на формата и съдържанието на договора водят до извод за
недействителност /нищожност/ на същият. За да бъде валидно сключен договорът за
потребителски кредит е необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в
разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1,
т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията залегнали в
посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК води до
извод за недействителност на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014 г. / максималният размер на ГПР не
може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени
задължения. В случая договорът за заем е сключен на 11.07.2023, с оглед на което спрямо
него е приложима горепосочената редакция на чл. 19, ал.4 от ЗПК.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението за
поръчителство. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците
за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В случая възнаграждението за поръчителство представлява също
разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. В случая към датата на сключване
на договора за заем възнаграждението за поръчителство е начислено и за него също е
изготвен погасителен план. Съдът намира, че ако бъде включено в ГПР възнаграждението за
поръчителство ще бъде надвишен петкратния размер на законната лихва от 50%, което
обстоятелство се установи от изслушаната по делото ССчЕ. Кредитирайки заключението на
ССЕ съдът приема, че в този случай с включването на възнаграждението за гаранция ГПР
ще възлиза на 1 244, 44 %. Възнаграждението за поръчителство представлява допълнителна
скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.
Възнаграждението за поръчителство води до оскъпяване на кредита. Съгласно чл. 11, т.10 от
ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя. Съгласно
чл. 22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.7-12 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на
възнаграждението за поръчителство в ГПР, което представлява неправилно посочване на
ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, което обосновава
извод, че процесният договор е нищожен поради противоречието му със закона. Съгласно чл.
23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита, а предоставеното по нищожен договор е дадено без основание.
Следователно предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22 от
3
ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1,т.10 от ЗПК е основателен и следва да бъде уважен, а при уважаване
на главния иск съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения такъв.
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК се
поражда в полза на ищеца. С определение от 01.08.2024г. ищецът е освободен от заплащане
на държавна такса в производството, поради и което на основание чл. 78, ал.6 от ГПК,
ответникът с оглед изхода на спора следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС
дължимата в производството държавна такса от 50,00 лева. На ищеца следва да бъдат
присъдени заплатените от него разноски за депозит за изслушване на експертиза в размер на
300,00 лева. Процесуалният представител на ищеца – адвокат А. Д. от САК, с личен номер
************, с адрес на упражняване на дейността в ***************************
претендира присъждане на възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, за което по делото е представен договор за правна защита и съдействие, с
който страните са договорили представителство в горепосочената хипотеза. Ответникът с
отговора на исковата молба прави възражение за прекомерност на възнаграждението. Съдът
намира с оглед правната и фактическа сложност на делото, цената на исковете, извършената
работа от адвокат Д. /без явяване в единственото о.с.з./, че следва да определи следващото
му се за присъждане възнаграждение под минимума, определен с Наредбата, съгласно
дадените най-нови постановки с практиката на СЕС. Намаляване на присъденото адвокатско
възнаграждение и падането му под минимума определен с Наредбата е допустимо, съгласно
най-новата практика на СЕС, обективирана в постановеното Решение от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, като съдът намира, че за да се слезе под
определения от Наредбата минимум, следва да са налице такива обстоятелства по делото, от
които да се изведе несправедливост дори и на минималния адвокатски хонорар. Съдът, както
посочи по-горе намира, че такива обстоятелства са налице, поради което по двата предявени
иска присъжда от по 200,00 лева възнаграждение, под минимума определен с чл. 7, ал.2, т.1
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върху
определеното за присъждане възнаграждение следва да се присъди ДДС. При присъждане на
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат,
регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. § 2а от ДР
на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС /относно дължимостта на ДДС - определение
№ 988/18.04.2024 г. по т. д. № 1775/2023 г. по описа на ВКС, I ТО, определение №
4120/15.12.2023 г. по гр. д. № 1440/2023 г. по описа на ВКС, III ГО и др./, доколкото
определеното вече възнаграждение добива облагаем характер. Така на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение в размер общо на 480,00
лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за паричен заем № 4846604/11.07.2023г, сключен
между /ФИРМА/, ЕИК **********, като заемодател и К. Л. К., ЕГН **********, като
заемател, като сключен при противоречие със закона на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1,т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на К. Л. К., ЕГН **********,
сумата в размер на 300,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен
съд, сумата в размер на 50,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
4
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д. от САК, с личен
номер ************, с адрес на упражняване на дейността в
***************************, сумата в размер на 480,00 лева, представляваща
възнаграждение за безплатно процесуално представителство в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5