№ 950
гр. Бургас, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20222120202557 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на Е. А. К., ЕГН **********, с
адрес на местоживеене: *** против наказателно постановление № 22-0769-
001131/10.06.2022г., издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор „Пътна
полиция“, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева
и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца. С жалбата
се иска отмяна на обжалваното постановление, като се сочат доводи за незаконосъобразност.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от легитимирано лице и е
допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
от фактическа и правна страна следното :
На 06.01.2022г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на същата дата - *** е управлявал лек автомобил ***, собственост на
„Б***, който не е регистриран по надлежен ред – със служебно прекратена регистрация на
23.11.2021г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП в нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
От формална страна в акта за установяване на административно нарушение са налице
законовите реквизити. При съставянето му не са направени възражения. Връчен е препис на
жалбоподателя. В указания срок не са депозирани писмени възражения и обяснения.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липса на реквизити, относно
мястото на извършване на нарушението, тъй като в акта подробно е описано, къде точно е
извършено управлението на процесния автомобил.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за опорочаване на производството, по
причина, че връченият му препис от акта за установяване на административно нарушение
бил нечетлив. Дори да се приеме, че в действителност копието от акта е нечетливо, това не
променя факта, че преписът е копие на първия четливо попълнен екземпляр от съставения
1
акт, който е бил предявен на жалбоподателя, без възражения, и който с положения си
подпис е удостоверил, че е запознат със съдържанието му. Жалбоподателят не е направил
допълнителни възражения или обяснения в указания срок, и по тази причина съдът приема,
че твърдяното връчване на нечетлив препис от акта, не представлява нарушение на правото
на защита. В конкретния случай на жалбоподателя не са създадени пречки за запознаване
със съдържанието на съставения акт и да разбере какво нарушение му е вменено. Затова
няма съмнение, че той е бил запознат с фактите, съставляващи основание за образуване на
административнонаказателното производство и за налагане на санкцията, доколкото по
делото има данни, че му е предявен акта в оригинал, и че той се е запознал със
съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си. В този смисъл правото му
защита не е било нарушено, още повече, че до нечетливост на акта би могло да се стигне и
при неподходящо съхранение на преписа.
Административнонаказващият орган сезиран с преписката по акта на 10.06.2022г. е издал
обжалваното постановление, с което за нарушение чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, следва да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. При неспазване на това изискване санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП, предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на
управление на моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП предвижда, че служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането КЗ/. Когато в срока по
ал.10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява
органа по ал.1, т.1 да прекрати регистрацията на моторното превозно средство. Посочената
норма сочи, че компетентните органи по ал.1 предприемат мерки за спиране от движение на
моторните превозни средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за
налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена
задължителна застраховка.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на
посочените място, дата и час, по път отворен за обществено ползване, като водач
жалбоподателят е управлявал лек автомобил ***, собственост на „Б***, който автомобил
не е бил регистриран по надлежен ред. Това моторно превозно средство е било със
служебно прекратена регистрация на 23.11.2021г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП, т.е. с
отбелязване в автоматизираната информационна система, след получаване на информация
от Гаранционния фонд относно липсата на сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” за процесното моторно превозно средство.
Съгласно горецитираната разпоредба, регистрацията на пътни превозни средства се
прекратява служебно за моторни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ. Узнаването за прекратяването на регистрацията
на моторното превозно средство не е елемент от фактическия състав по прекратяването на
регистрацията, и в този смисъл за отговорността на водача е ирелевантно обстоятелството
дали органът по регистрация е предприел действия по уведомяването на собственика на
процесния автомобил за процедурата по служебно прекратяване на регистрацията му.
Съгласно § 6, т.25, предл.1 от ДР на ЗДвП „водач” е лице, което управлява пътно превозно
средство. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само
2
моторно превозно средство, което е регистрирано по надлежен ред. Разпоредбата на чл.175,
ал.3, предл. първо от ЗДвП, предвижда санкция за собственика на нерегистрираното по
надлежен ред моторно превозно средство и за водача, който го управлява. В конкретния
случай жалбоподателят е бил водач на процесния автомобил и е бил длъжен да познава
разпоредбите на чл.140, ал.1 и чл.143, ал.10 от ЗДвП и да съобрази поведението си тях. Той е
бил длъжен да знае какви са последиците от липса на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, да прояви активност и да установи дали управляваният от него автомобил е
редовно регистриран, преди да предприеме неговото управление по пътищата, отворени за
обществено ползване, поради което съдът приема, че са неоснователни доводите за липсата
на субективна страна на нарушението. Жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна,
проявил е небрежност или т.н. „несъзнавана непредпазливост”, тъй като не е съзнавал и не е
предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи – чл.7, ал.2 от
ЗАНН. В конкретния случай такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което,
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в
съответствие с чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.189з от ЗДвП предвижда, че за нарушенията по този закон не се прилагат
чл.28 и чл.58г от ЗАНН и следователно въпросът дали е налице маловажен случай не следва
да се обсъжда. Размерът и срокът на наложените административни наказания глоба и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство са определени в съответствие
със закона, поради което наказателното постановление следва да се потвърди, като
законосъбразно и обосновано.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0769-001131/ 10.06.2022г., издадено
от началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Е. А. К., ЕГН
**********, с адрес на местоживеене: ***, са наложени административни наказания глоба в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 /шест/ месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3