№ 3090
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110145517 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Т е предявило срещу Л. С. Т. искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 270,50 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., доставена в имот, находящ се в
гр.София, ж.к. „Люлин“ бл. 223, вх. В, ет. 4, ап. 46, аб. № 199004, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 08.01.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 44,96 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху вземането за стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от 15.09.2018 г. до 22.12.2020 г., сумата в размер на 40,21 лева – стойност на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 08.01.2021 г. до
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 8,75 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху вземането за стойност на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 31.01.2018 г. до 22.12.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1035/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на ищеца, като дължимите от ответника суми за исковия период
не били заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове. Оспорва
ответникът да има качеството потребител на топлинна енергия за процесния период и имот,
оспорва начина на определяне на вземанията и прави възражение за изтекла погасителна
1
давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Т изразява становище, с което поддържа,
че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
последния е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай от събраните по делото писмени доказателства – Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните недвижими
имоти от 24.01.1991 г., сключен с МГП и СТП, както и справка за родствени връзки на
ответника от Национална база данни „Население“, се установява, че ответникът в
качеството си на единствен наследник по закон на МГП и СТП е собственик на процесния
имот. При това положение следва да се приеме, че съобразно действащата нормативна
уредба същият е клиент на топлинна енергия. Така придобитото качество законът не
ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови
основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и
загубването на това качество става при отчуждаване на топлоснабдения имот или
настъпване на други законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения. По
делото не са ангажирани доказателства и не се твърди ответникът да е отчуждил процесния
имот преди исковия период, поради което се налага извод, че е налице договорна връзка
между страните за доставка на топлоенергия за процесния период, по силата на който
ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответника е възникнало
задължение да плати дължимата цена.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът
да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на неоспореното и
прието заключение на вещото лице по съдебно-техническа експертиза, което съдът намира
за обективно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер,
който е преминал периодични метрологични проверки за техническа годност. Посочено е, че
начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове
– Наредба № 16-334/06.04.2004 г., ЗЕ. Съгласно заключението за процесния период е
2
начислена единствено топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, като на абоната не
е начислена топлинна енергия за отопление на имот и за БГВ, тъй като при отчитане на
уредите показанията са нулеви, т.е. абонатът не ползва такава. Съгласно заключението
стойността на потребената за исковия период топлинна енергия възлиза на 270,49 лева,
изчислена при съобразяване на резултата от изравнителните сметки. Доколкото ответникът
не твърди и не ангажира доказателства същата да е заплатена, искът се явява доказан по
основание и размер до посочената сума от 270,49 лева, а за разликата до пълния предявен
размер от 270,50 лева искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от
представените изравнителни сметки, третото лице е извършило услугата, като няма данни
работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение по силата на цитираните разпоредби. От представените по делото
доказателства – извлечение от сметка, се установява дължимата сума за процесния период от
01.12.2017 г. до 30.04.2019 г. да възлиза на сумата в размер на 40,21 лева, какъвто е и
претендираният от ищеца размер. Доколкото в посочената по-горе сума за топлинна енергия
съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза не е включена и дължимата
сума за дялово разпределение, то искът за дялово разпределение се явява изцяло
основателен.
С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и
релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, по
което съдът намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
08.01.2021 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и
разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 08.01.2018
г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от действалите за процесния период общи условия /одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната
давност за вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли
в сила през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се
отнасят. При това положение давността за най-старото претендирано вземане – за м.
октомври 2017 г., започва да тече от 16.12.2017 г., като тригодишният период изтича на
16.12.2020 г. Следва да бъде отчетено обаче обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове,
с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Съгласно § 13 ПЗР на Закона за изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020
г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с
решение на НС от 13.03.2020 г. продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Следователно давността за
3
задължението за м.10.2017 г. изтича на 23.02.2021 г., а същата се счита прекъсната с
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от който момент се счита предявен и
разглежданият иск, а именно - на 08.01.2021 г. При това положение възражението на
ответника за погасяване на вземанията по давност се явява неоснователно, което налага
извод за основателност на предявения иск до установения дължим размер от 270,49 лева.
Доколкото претенцията за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
касае периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., то се налага извод, че давността за същата не
е изтекла, поради което искът следва да бъде уважен в цялост.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че Т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Определено по реда на чл. 162 ГПК
дължимото обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 22.12.2020 г. върху
дължимата сума за топлинна енергия за процесния имот в размер на 270,49 лева възлиза на
сумата в общ размер на 47,18 лева. Претенцията на ищеца е в по-малък размер – 44,96 лева,
поради което с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, същата се явява
основателна и следва да бъде уважена в цялост.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването заявлението по чл. 410 ГПК, която да е получена от ответника, поради което
акцесорната претенция в размер на 8,75 за периода от 31.01.2018 г. до 22.12.2020 г. се явява
изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 725 лева, от които
25 лева за платена държавна такса, 300 лева за платен депозит за особен представител, 300
лева за платен депозит за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Същите
съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 707,57 лева.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените и претендирани разноски в
заповедното производство /за платена държавна такса – 25 лева и за юрисконсултско
възнаграждение – 50 лева/, които определени съразмерно на уважената част от исковете
възлизат на сумата в общ размер на 73,20 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но поради липсата на данни и претенция за такива, разноски
не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т, с ЕИК ,, срещу Л. С. Т., с ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. С. Т. , с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Охрид“ № 61,
вх. А, ет. 1, ап. 1, дължи на Т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата в размер на 270,49 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., доставена в имот, находящ се в гр.София, ж.к.
„Люлин“ бл. 223, вх. В, ет. 4, ап. 46, аб. № 199004, ведно със законната лихва от 08.01.2021 г.
до изплащане на вземането, сумата в размер на 44,96 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 22.12.2020 г., сумата в размер на 40,21 лева,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 08.01.2021 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1035/2021 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за незаплатена
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 270,49 лева до пълния предявен
размер от 270,50 лева, както и иска за сумата в размер на 8,75 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху вземането за стойност на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 31.01.2018 г. до 22.12.2020 г.
ОСЪЖДА Л. С. Т. , с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Охрид“ № 61, вх. А, ет.
1, ап. 1, да заплати на Т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 707,57 лева – разноски в
исковото производство и сумата в размер на 73,20 лева – разноски в заповедното
производство..
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца Т
– Т.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5