О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 470
гр. Габрово,
23.07.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
............... колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли
................. през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря …..…......... и в присъствието
на прокурора ....... като разгледа докладваното от съдията КОСЕВ
Адм.Д№56 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 143 от АПК, вр. чл. 248 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по подадена жалба от П.Т.З., с която същият е
обжалвал незаконосъобразни действия на административен орган- Община Севлиево,
в качеството на администратор на лични данни, изразяващи се в незаконно
разкриване и разпространение на личните му данни- три имена и местожителство
като оспорващ в публикувано на 23.06.2017г. на сайта на Община Севлиево Решение
№32/10.05.2017г. по АД№3/2017г. на АдС Габрово. Твърди, че публикувайки
посоченото решение на съда ответника по делото следвало да анонимизира личните
му данни- три имена и местожителство, а след като не бил сторил това той бил
извършил нарушение на чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД.
С Решение
№60/22.05.2018г. по делото АС Габрово е отхвърлил оспорването на П.Т.З. *** против действия на Община
Севлиево, представлявана от Кмет, в качеството й на администратор на лични
данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД, изразяващи се в незаконно разкриване и
разпространение на личните му данни- три имена и местожителство като оспорващ в
публикувано на 23.06.2017г. на сайта на Община Севлиево Решение
№32/10.05.2017г. по АД№3/2017г. на Административен съд Габрово, като
неоснователно и недоказано.
Със същият
съдебен акт съдът се е произнесъл и по заявеното искане от пр. представител на
ответника, с оглед изхода на съдебния спор, за присъждане на направените от
страната разноски, както е осъдил П.Т.З. *** да заплати на Община Севлиево,
представлявана от Кмет сума в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща
направени разноски по делото- възнаграждение за адвокат.
Постъпила е
молба на пр. представител на жалбоподателя за изменение на Решението по делото,
в частта за разноските. В молбата се твърди, че било заявено своевременно
възражение за направените разноски от ответника, поради което размера на
разноските следвало да бъде редуциран до минимално установения съобразно чл. 8,
ал. 3 от Наредба №1/2004г. или такива да не бъдат присъждани поради факта, че
към доказателствения материал по делото не бил приет Договор за правна помощ
между Община Севлиево и АД“Шопов и Янков“, от което следвало че осъдителната
част от решението на съда била нищожна.
В срока по
чл. 248, ал. ГПК във вр. с чл. 144 АПК е представен Отговор на молбата за изменение
на решението в частта му за разноските от пр. представител на ответника по
делото в който същата се оспорва като неоснователна.
Съдът
намира, че така представената Молба за изменение на Решението в частта му за
разноските е неоснователна.
При постановяване
на Решението си, присъждайки в полза на ответника направените разноски съдът е
взел предвид освен представения Договор за правна помощ, така и факта че
ответникът по делото е бил представляван от надлежно упълномощен пр.
представител- адвокат, който е депозирал пълномощно от АД“Шопов и Янков“. В
тази насока съдът е изложил мотиви, които се поддържат и към настоящия момент.
В депозираната молба от пр. представител на З. не се навеждат нови доводи и
представят доказателства, които да изменят крайния извод на съда по отношение
на присъждане на разноските за страната, за която оспорването е успешно, а
именно ответника по делото. Неоснователни са доводите на жалбоподателя че
представения Договор за правна помощ не е приет като доказателство по делото.
Няма как ответника по делото да се представлява от пр. представител адвокат,
който да установява този факт с пълномощно, което е прието като доказателство
по делото и заедно с това да представи Договор за правна помощ, който да не е
приет към доказателствения материал.
В чл. 8, ал.
3 от Наредба №1/2004г. от МРАВ е уредено че при подобен вид дела размера на
договореното възнаграждение за адвокат е в размер на 500 лева. В този размер е
и възнаграждението заплатено от Община Севлиево на АД“Шопов и Янков“. Съгласно
§2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г. за МРАВ е налице задължение за страните да
начисляват ДДС върху договореното възнаграждение, когато и двете страни са
регистрирани по ЗДДС. В случая АД“Шопов и Янков“ както и Община Севлиево са
регистрирани по ЗДДС и правилно към размера на договореното адвокатско
възнаграждение, заплатено от ответника е включен ДДС в размер на 100 лева. По
този начин е формирана и присъденото от съда сума в постановения съдебен акт,
като състава на съда се е съобразил с волята на страните и предвид факта, че
следва да бъдат овъзмездени всички сторени от страните разноски, а именно
заплатеното адвокатско възнаграждение и начисления ДДС върху тази сума.
Изложеното
по- горе води до извод за неоснователност на молбата по чл. 248 от ГПК, заявена
от П.Т.З..
Воден от
горното, на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Административен
съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
Молбата на П.Т.З. за изменение на Решение №60/22.05.2018г. по Адм.дело №56/2018г.
на АС Габрово в частта му за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението
може да бъде обжалвано в 14- дневен срок от съобщението пред ВАС.
Определението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :