РЕШЕНИЕ
№ 828
гр. Бургас, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
К. Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20232100501065 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на С. М. И. –ищец по гр.д.
№7511 /2022 год. по описа на Бургаския районен съд против решение №
*06/29.03.2023 год. постановено по същото дело в частта ,с която са
отхвърлени съединените искове на въззивника за осъждане на ответницата Д.
Г. да заплаща на малолетните си деца Т.С. И. месечна издръжка в размер над
220 лв. ,както и на малолетния К.С. И. – издръжка над определения размер от
200 лв. месечно ,чрез техния баща и законен представител -С. И. ,начиная от
21.11.2022 г. до настъпването на законни причини за изменавянето или
прекратяването им .
Въззивникът изразява недоволство от решението в атакуваните части ,
като счита същото за неправилно и необосновано.
Сочи се ,че ,определяйки месечните издръжки за детето Т. в размер на
22 лв. и за детето К. в размер на 200 лв. ,съдът е излязъл извън рамките
,определени в разпоредбата на чл. 142 ал. 1 СК .В производството са събрани
1
доказателства според въззивната страна за реализиране от ответницата на
доходи извън страната – в *** и е следвало при определяне на издръжката да
се вземе за база получаваното от нея трудово възнаграждение,получавано в
***..Съдът обаче е определил размера на издръжките на базата на
българското законодателство и е постановил необосновано
решение.Ответницата не е оспорила исковете /с изключение на този за минало
време / и не е възразила същите да се уважат изцяло.Дори са представени
доказателства за изплатени издръжки за малолетните деца в размер на по 250
лв. за всяко ,което е индиция ,че майката сама е определила размерите на
издръжките според възможностите си .Пред първоинстанционния съд са
събрани доказателства и относно специалните нужди на детето Т. ,чието
покриване изисква и по-висок размер издръжка/в самия социален доклад се
сочи ,че детето има здравословен проблем и е насочена да ползва социална
услуга ,което е свързано с водени и посещение до центъра в Бургас и
транспорт от кв. *** ,където живее. Моли се за отмяна на решението в
атакуваните части и вместо него – постановяване на ново ,с което се уважат
исковете изцяло и се присъди месечна издръжка за децата Т. и К. по 250 лв.
месечно . .Не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник не е подал писмен отговор по чл. 263 от ГПК и
не взема становище по жалбата .Чрез процесуалния си представител е подал
писмена молба за конкретизиране на определения с решението от 29.03.2023
г. на БРС режим на лични контакти на децата с майката ,имайки предвид ,че
същата работи и живее в *** и няма възможност да ползва едномесечен
отпуск ,освен това – не разполага с разрешение от бащата да пътува с децата в
чужбина ,което възпрепятства личните й контакти с децата.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявени са бил искове с правно основание чл. 127 вр.чл. 143 ал. 2 и
чл. 149 от СК ,като в частта ,с която родителските права по отношение на
трите общи на страните деца М. И. ,Т. И. и К. И. са предоставени на бащата
С. И. ;в частта ,с която е определен режим на лични отношения между децата
2
и майката Д. Г. и в частта относно определена месечна издръжка за детето
М./в размер на 250 лв. /,която майката да заплата на детето чрез неговия бака
и законен представител ,решението е влязло в сила и не следва да бъдат
преразглеждани въпросите относно личните контакти на майката с децата
,както се настоява от ответницата в писмената й молба ,депозирана пред
настоящата инстанция ,независимо от „новонастъпили обстоятелства „ /по
нейни твърдения /.
Делото е висящо единствено в частта относно определения размер на
месечните издръжки за децата Т. и К.,по специално – в частта ,с която са
отхвърлени претенциите на бащата за осъждането на ответницата да заплаща
месечна издръжка за детето Т. в размер над определения размер от 220 лв. до
претендирания от 250 лв. и за детето К. – над уважения размер от 200 лв. до
претендирания от 250 лв.
Безспорно е по делото ,че страните са родители на малолетните деца
Т.С. И. /род.на **.**.20** г./и К. И. /под. на **.**.20** г. /,родителските
права по отношение на които са предоставени на бащата С. М. И. ,като
безспорен е фактът ,че от момента на раздялата на страните за трите им деца
се грижи единствено бащата.
Установено е по делото ,че майката на децата живее и работи в
***,където пребивава легално и е на трудов договор с 40-часова работна
седмица .Всъщност ответницата се е явила лично в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд и чрез процесуалния си представител е заявила ,че
оспорва претенциите за издръжки само за минал период ,като е твърдяла ,че
издръжките за минало време са платени .Претендираният размер издръжки
по 250 лв. месечно за всяко от децата не е оспорен .Нещо повече –
представени са били платежни бележки за изплатени издръжки за децата ца
м. януари 2023 г.по 250 лв. за всяко дете ,което е индиция ,че майката сама е
определила размера и възможността да заплаща издръжки в този именно
размер .И пред настоящата инстанция не се оспорва въззивната жалба ,както
и искането за уважаване на исковете за издръжки в претендирания размер от
250 лв. за всяко от децата .При така установените доходи на родителите с
оглед потребностите на децата и възможностите на родителите преценката
на настоящия съд е ,че претендираните от бащата издръжки за децата от по
250 лв. месечно за всяко дете следва да бъдат присъдени .Освен всичо друго
3
,пред първоинстанционния съд са събрани доказателства и за специалните
нужди на детето Т. ,чието покриване обосновава наличието на по-висок
размер издръжка- в самия социален доклад се сочи ,че детето Т. има
здравословен проблем и е насочено да ползва социална услуга към
ЦОП“Филип Кутев“-Бургас ,което пък е свързано с водене и посещение до
центъра в гр. Бургас и свързаните с това транспортни разходи от кв. ***
,където живее с баща си .Този размер на издръжките , които следва да
заплаща майката , е съобразен с приложените по делото доказателства.
Следва да се подчертае ,че задължението за заплащане на издръжка на
непълнолетно дете е безусловно ..Разпоредбата на чл. 143 ал. 1 и 2 от СК
предвижда ,че родителите дължи издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца ,независимо дали последните са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си и са длъжни съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурят условия на живот
,необходим за развитието на детето .Правото да получи издръжка е
безусловно ,като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице „
по отношение на претендиращия издръжката ,като размерът на издръжката
съгласно чл. 142 от СК се определя в зависимот от две величини –нуждите
на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния
размер на издръжката на едно дете ,равна на една четвърт от минималната
работна заплата .Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му
отглеждане ,здравословното състояние ,възраст ,нуждите от получаване на
образование на детето и задоволяване на неговите потребности .Тук следва
да се преценяват нормалните , ежедневните нужди на децата от храна ,
облекло , ученически пособия и т.н.По отношение средствата ,необходими за
отглеждането и възпитанието на децата Т. /на * години / и К./на * години /
следва да се посочи например ,че съгласно чл. 49 ал. 2 от ППЗЗДет ,който
регламентира издръжката ,която осигурява държавата ,се гарантира издръжка
за деца от 7 до 14 години издръжка в размер на 3,5-кратния размер на
гарантирания минимален доход за страната ,а в чл. 50 от ППЗЗДет се
гарантира същата издръжка за деца ,настанени за отглеждане в приемно
семейство .Съгласно ПМС № 305/2017 г. месечния размер на гарантирания
минимален доход е 75 лв. –т.е. за деца над 7 години гарантираната издръжка
е в размер на 262,5 лв. месечно .Така посоченият размер на средствата за
издръжка е критерий за минимален и жизнено необходим размер на
4
средствата за отглеждането на едно дете и за което поради липса на
средства или на отглеждане от двама родители ,на настанени за отглеждане
в приемно семейство или с ниски доходи е предвидена социална защита от
държавата с посочения размер на средствата на база на възрастта на детето и
размера на гарантирания минимален доход в страната .В случая издръжката
за децата следва да бъде определена така ,че на тях да бъде дадена
възможност за отглеждане , задоволяване на всички жизнени потребности
,така ,както децата биха били отглеждани и в семейството от двамата
родители ,ако живеят заедно .
Затова и с оглед волята на страните съдът счита ,че в частите ,с които
исковете за издръжка на малолетните деца Т. и К. са отхвърлени за сумите
над претендирания размер от 220 лв. месечно за детето Т. до претендирания
размер от 250 лв. месечно ,както и над уважения размер от 200 лв. месечно за
детето К. до претендирания от 250 лв. месечно,следва да бъде отменено и
вместо него – исковете за издръжка на двете деца –да бъдат изцяло уважени .
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № *06/29.03.2023 г. постановено по гр.д. № 7511/2022 г.
по описа на Бургаския районен съд В ЧАСТТА ,с която са отхвърлени
исковете за осъждане на Д. Т. Г. ,ЕГН ********** да заплаща на
малолетното си дете Т. С. И. ,ЕГН ********** ,действащо чрез своя баща
и законен представител С. М. И. ,ЕГН **********в размер над 220/двеста и
двадесет /лева до претендирания размер от 250 лв.,както и на малолетното си
дете К.С. И. ,,ЕГН **********,действащо чрез неговия баща и законен
представител С. И. в размер над 200 лв. до претендирания размер от 250 лв.
месечно ,начиная от 21.11.2022 г. до настъпването на законни причини за
изменяването или прекратяването им и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Д. Т. Г. ,ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на на
малолетното си дете Т. С. И. ,ЕГН ********** ,действащо чрез своя
баща и законен представител С. М. И. ,ЕГН **********,с адрес - *** ,кв.***
,ул. „*** *** „ № *, месечна издръжка общо в размер на 250 /двеста и
5
петдесет /лева, начиная от 21.11.2022 г. до настъпването на законни
причини за изменяването или прекратяването й.
ОСЪЖДА Д. Т. Г. ,ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на на
малолетното си дете на малолетното си дете К.С. И. ,,ЕГН
**********,действащо чрез неговия баща и законен представител С. М. И.
,ЕГН **********,с адрес - *** ,кв.*** ,ул. „*** *** „ № *, месечна издръжка
общо в размер на 250 /двеста и петдесет /лева, начиная от 21.11.2022 г. до
настъпването на законни причини за изменяването или прекратяването й.
ОСЪЖДА Д. Т. Г. ,ЕГН ********** да заплати по сметка на БОС
допълнителна държавна такса в размер на 115,20 лв. .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6