№ 9889
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110112314 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от А. Т. К., ЕГН ********** с адрес:
******************** срещу „ТС” ЕАД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на
управление: *************** с петитум да бъде установено по отношение на ответника, че
ищцата не му дължи сумата по изпълнителен лист от 09.01.2020г. издаден по влязла в сила
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. ***********г. на 49-ти състав на СРС, въз основа на който
е образувано изпълнително дело № 2020***0400305 на ЧСИ-СХ, рег.№ ***, а именно
3110,82лв.-главница за потребена енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. , поради
обстоятелството, че сумата е погасена по давност.
Твърди се, че спрямо ищеца е било проведено заповедно производство, исково
производство и въззивно такова, което е завършило с влизане в сила на решение, въз основа
на която е издаден горепосочения изпълнителен лист по който от ищеца се изисква
посочената сума. Въз основа на него е образувано изпълнително дело № 2020***0400305 на
ЧСИ СХ, рег.№ ***.
Поддържа се, че в настоящия случай не са извършвани изпълнителни действия от
страна на взискателя и поради това давността не е спирана и прекъсвана. Не са извършвани
никакви изпълнителни действия за период по-дълъг от пет години. Към момента на
завеждане на иска, няма удържани суми от ищцата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която са изложени
твърдения, че с молба с вх. № 5531/ 05.02.2020г. е образувано изпълнително дело №
2020***0400305 по описа на ЧСИ СХ, с рег.№ *** на КЧСИ. Съгласно молбата за
образуване е инициирано принудително изпълнение спрямо длъжника, като същевременно е
извършено упълномощаване на съдебния изпълнител с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На
30.03.2020г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение. На 04.03.2020г. е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника в *************. В резултат на
проведеното принудително изпълнение, на дата 01.04.2020г. по сметка на Дружеството е
постъпила сумата в размер на 3.318,82 лв., с която изцяло е погасено задължението. В тази
1
връзка, в деловодството на „ТС“ ЕАД е получено Съобщение вх. № ЧСИ-
********************г. за приключване на производството спрямо А. Т. К., на основание
чл. 433 ал. 2 ГПК.
При така изложената фактическа обстановка, се определят твърденията на ищцата за
настъпила погасителна давност на процесното вземане, като изцяло неоснователни и
недоказани.
Излагат се доводи, че давността за вземанията, установени след проведено заповедно
производство по ГПК и издаден изпълнителен лист, е винаги 5 годишна, в рамките на
приложимия 5-годишен давностен срок са предприети действия по принудително
изпълнение и давността за вземането е прекъсвана многократно. В случая, давността е
прекъсната за първи път с депозираната молба за образуване на изпълнителното дело на
05.02.2020г. Давността е прекъсната и с предприетите от съдебния изпълнител изпълнителни
действия, както следва: На 04.03.2020г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в *************. Сочи се, че поради обявеното извънредно положение на
територията на Република България и съгласно Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, изменен с Държавен вестник бр. 34 от 09.04.2020г., за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение на 20.05.2020г. спират да текат
определени изрично посочени срокове. Един от тези законоустановени срокове е срокът на
погасителната давност.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа
страна следното:
А. Т. К., от една страна и „ТС” ЕАД, от друга страна са били страни по ч.гр.д.
№*********** г. на Софийския районен съд, 49 състав, по което на 22.06.2017 г. е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 3139,48 лв., за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2014 до 30.04.2016 ведно със
законна лихва за периода от 2.6.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 421,03
лв. за периода от 15.9.2015 г. до 16.5.2017 г. и 121,21 лв. разноски по делото, а именно: 71,21
лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
На 09.01.2020 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение.
По молба на взискателя „ТС” ЕАД от 05.02.2020 г. е образувано изп.дело
№2020***0400305 по описа на ЧСИ СХ. С молбата взискателят е възложил на съдебния
изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението.
Със Запорно съобщение изх. №************ г. е наложен запор върху вземанията по
всички левови и валутни сметки на длъжника А. Т. К. в „Б***“ ЕАД.
Със Запорно съобщение изх. №***********/04.03.2020 г. е наложен запор върху
вземанията по всички левови и валутни сметки на длъжника А. Т. К. в „**********банк“
АД.
В следствие на наложения запор на 13.03.2020 г. върху сметките в „Б***“ по сметка на
съдебния изпълнител е постъпила сумата от 3702.65 лева На 01.04.2020 г. е извършено
разпределение като е погасен изцяло дълга на взискателя/ 3318.82 лева/ и са събрани такси
и разноски от съдебния изпълнител в размер на 383.83 лева.
На 01.04.2020 г. е постановено разпореждане за приключване на изпълнителното дело
и са вдигнати всички наложени запори.
2
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на
иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които
обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички
правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само
тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение №
214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.
По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за
изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му
поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако
длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен срок,
заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй
като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно
основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в
посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС,
ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска по чл.424 ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото
3
вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да
поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК. Този
режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се
предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.),
чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с
изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава
крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на
вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна давност. / в т.см. са
определение №214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение
№60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 6/21.01.2016 г. по
т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о./.
За настоящия съдебен състав най-ранната дата, за която може да се приеме, че
заповедта е влязла в сила е 14.11.2011 г..- датата на която е издаден изпълнителен лист. Ето
защо съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ***********г. по
описа на Софийски Районен Съд, 68 състав е влязла в сила на 09.01.2020 г г.- Също така
следва да се съобрази, че страните не спорят относно обстоятелството, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила в хипотезата на чл.416, предл.1 ГПК. От този момент е
започнала да тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, която изтича на 09.01.2025 г.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело -
2020***0400305 по описа на ЧСИ СХ - 05.02.2020 г давността не е изтекла.
Още на 01.04.2020 г. дължимата сума е погасена изцяло, като към този момент
давността също не е била изтекла.
При отрицателния установителен иск, какъвто е настоящият случай в тежест на ищеца
е да установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия
през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищците
за правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е
недопустимо и същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на
такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по
основателността на иска. В конкретния случай от изисканото изпълнително дело се
установява изпълнение на задължението от длъжника по отношение на процесните суми
предмет на изпълнителен лист от 09.01.2020г. издаден по влязла в сила Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. ***********г. на 49-ти състав на СРС.
От страна на ищеца не са въведени твърдения за недължимост на сумата към момента
на принудителното изпълнение, например, че същата е била погасена по давност, което би
обусловило наличието на правен интерес от отрицателния установителен иск, например за
съединяването с осъдителен иск по реда на чл. 55 ЗЗД срещу взискателя /ответник/. Ето
защо следва да се приеме, че отрицателния установителен иск е недопустим, тъй като за тази
сума той няма интерес да води иск по чл. 439 ГПК.
Конкретно чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в изпълнителното
производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване на
несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Съдебната практика е безпротиворечива, че основание
за правен интерес у длъжника от предявяване на този установителен иск е наличието на
висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист.
При условие че процесните сумите са били преведени на взискателя /ответник/ и към
момента на принудителното изпълнение те са били дължими и непогасени по давност,
4
взискателят е изцяло удовлетворен и не е налице правен интерес за ищеца от предявяване на
иск по чл. 439 ГПК.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора на ищеца не следва да се присъждат разноски. При този изход
на спора на основание чл. 78, ал. 4 във вр. ал. 8 от ГПК ответникът има право на разноски в
размер на сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/.
Водим от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАЯТВА като недопустимо производството по искова молба с Вх.№
********** от А. Т. К., ЕГН ********** с адрес: ******************** срещу „ТС” ЕАД,
ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление: *************** с петитум да
бъде установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата по
изпълнителен лист от 09.01.2020г. издаден по влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
***********г. на 49-ти състав на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№ 2020***0400305 на ЧСИ-СХ, рег.№ ***, а именно 3110,82лв.-главница за потребена
енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. , поради обстоятелството, че сумата е
погасена по давност.
ОСЪЖДА А. Т. К., ЕГН ********** с адрес: ********************, да заплати на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ТС” ЕАД, ЕИК ***************, съдебно-деловодни
разноски в размер на 100 лева.
Решението, имащо характер на определение може да бъде обжалвано с частна жалба
пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5