Решение по КНАХД №1559/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба с вх. № 11844/10.07.2025г. на Началник група в Областна дирекция на МВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“ – Варна, срещу Решение № 568/14.05.2025г., постановено по н.а.х.д. № 20253110200627/2025г. по описа на Районен съд - Варна, трети състав, с което е отменено наказателно постановление № 24-0819-005132 от 27.12.2024г., издадено от Началник група в Областна дирекция на МВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на М. Б. Б., с [ЕГН], от гр. Варна, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на процесното наказателно постановление. В условията на евентуалност е направено искане за обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение

С писмени бележки с.д. № 14943/17.09.2025г. поддържа жалбата на основанията посочени в нея.

Ответникът – М. Б., чрез адвокат Ц. оспорва жалбата. Счита решението за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е било Наказателно постановление № 24-0819-005132 от 27.12.2024г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, с което на М. Б. Б., с [ЕГН], от гр. Варна, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.5 е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

От събраните доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 02.09.2024г. в 08.20 часа Б. управлявал лек автомобил „Тойота Пикник“ с рег. № [рег. номер], собственост на „А ЕМ БИ“ ЕООД в гр. Варна на паркинга на строителна борса „В.“, находящ се на ул. „Мир“. Като участник в ПТП с лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № [рег. номер] и при съгласие относно обстоятелствата довели до ПТП, напуска без да уведоми службите за контрол на МВР или да попълни двустранен констативен протокол. На 04.09.2024г. по подаден сигнал до Началника на Областна дирекция на МВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“ от Б. била извършена проверка. В сигнала той изложил, че на 02.09.2024г. около 08.20 часа на паркинга на строителна борса „В.“, лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № [рег. номер] при движение назад ударил в задната част лек автомобил „Тойота Пикник“ с рег. № [рег. номер], собственост на дружеството му „А ЕМ БИ“ ЕООД. След случилото се собственика на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № [рег. номер] К. Д. Т. му дал телефонния си номер, като се уговорили след като разбере колко ще му струва ремонта, да му се обади. В последствие отново в телефонен разговор К. Т. отказал да му възстанови щетите по автомобила, поради което Б. подал сигнал до ОД на МВР – Варна.

В хода на проверката св. А. С. приел, че Б. управлявал лек автомобил „Тойота Пикник“ с рег. № [рег. номер], собственост на „А ЕМ БИ“ ЕООД, който при маневра на заден ход извършена от лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № [рег. номер], бил блъснат и му били причинени материални щети. При съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП-то не попълва своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие и го напуска, без да уведоми съответната служба за контрол на МВР. Спрямо Б  бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който нарушението било квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление.

При така установените факти, от правна страна съдът е приел, че административното производство е проведено при спазване на процесуалните правила, актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в съответствие с изискванията на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, с подробно, точно и ясно описание на нарушенията.

За да постанови решението си съдът е приел, че НП е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН. Съдът е приел обаче, че е налице неправилно прилагане на материалния закон, което в случая не може да бъде преодоляно чрез изменение на наказателното постановление с прилагане на закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение, тъй като в обстоятелствената част на постановлението не са изложени факти и обстоятелства, съставляващи надлежно описание на неизпълнението на някоя от приложимите за случая разпоредби от чл. 123 от ЗДвП или на каквото и да е друго нарушение на правилата за движение, позовавайки се на изискването на разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, че предпоставка за такова изменение на постановлението е да не се налага съществено изменение на обстоятелствената част на нарушението.

Решението е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото решение.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания е строго формално и следва да се развива по правилата и реда, определен в ЗАНН. Административнонаказващият орган е длъжен не само да опише подробно, ясно и пълно от фактическа страна установеното нарушение и да посочи доказателствата в негова подкрепа, но и да приложи съответната му административнонаказателна разпоредба. И това е така, защото описанието на нарушението, доказателствата, които го потвърждават и законовите разпоредби, не могат да бъдат извличани от съда по пътя на формалната или правна логика. Съдебният контрол е контрол за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Съдът проверява само дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон от наказващия орган и при тази проверка е недопустимо да се отстраняват допуснатите от него нарушения в НП.

Настоящият състав на касационната инстанция споделя мотивите на въззивния съд обосновали отмяна на обжалвания акт, с оглед обстоятелството, че производството по издаване на процесното наказателно постановление е опорочено, което съществено е рефлектирало върху правото на защита на наказаното лице.

Основателно и своевременно направено се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Предвид изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на М. Б. Б. сумата в размер на 600.00 лева разноски по делото.

С оглед изложените мотиви, настоящият състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че не са налице касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 568 от 14.05.2025г. на Районен съд гр. Варна, постановено по н.а.х.д. № 20253110200627/2025г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна да заплати на М. Б. Б., с [ЕГН], от гр. Варна сумата от 600.00 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.