№ 19045
гр. С., 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110121517 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, от ЮАБ С.к.,
дружество регистрирано в Д.ц.р.п. (SECR) в Р.Л. срещу „Б.Е.“ АД, за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 488,96 лева - главница,
представляваща обезщетение за закъснение на полет *******/03.05.2024 г. от
летище С. до летище А.-Е.В., ведно със законна лихва от 19.11.2024 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 69501/2024г. по описа на
СРС.
Твърди се, че вземането произтича от договор за въздушен превоз,
сключен между длъжника и Д.С., родена на ********* г., по който паричното
вземане е прехвърлено с договор за цесия на кредитора, за което длъжникът е
уведомен.
Ответникът оспорва иска с възражение по чл. 5, пар. 3 от Регламента –
лоши метеорологични условия на международно летище Санторини,
предизвикали закъснение на полет FB7707, предхождащ процесният полет, с
твърдение, че не е имал възможност да предвиди и да предприеме други мерки,
за да предотврати закъснението. Счита за недоказано явяването на пътника
навреме за регистрация. Навежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в т.ч. при
възмездна правна помощ, че същата е реално заплатена.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
На осн. чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че вземането, предмет на искова молба, произтича
от договор за въздушен превоз за полет *******/03.05.2024 г., сключен между
ответника и Д.С., родена на ********* г., по който паричното вземане е
прехвърлено с договор за цесия на кредитора, за което длъжникът е уведомен, в
т.ч. е представен по делото и договора за цесия; полет *******/03.05.2024 г. от
летище С. до летище А.-Е.В. е изпълнен със закъснение повече от три часа;
разстоянието на полета определено по реда на чл. 7, пар. 4 от Регламента е до
1500 км; размер на иска.
Съдът приема, че ангажираните писмени доказателства, неоспорени от
страните, доказват пълно и главно всички правнорелевантни факти за възникване
на правото на парично вземане за ищеца -наличието на валидно правоотношение
между страните по договор за въздушен превоз на пътници, по което има
качеството на пътник, съобразно приетия електронен билет, явяването на
регистрационното гише в съответствие с указанията на превозвача за
извършване на превоза. Ответникът не представи убедителни писмени и/или
други доказателства, в т.ч. ползващи се с достоверност; няма съобщения и
детайлна справка, изготвена от Евроконтрол по делото; не са събрани
доказателства какво точно обстоятелство е наложило ограничение за изпълнение
на полета и не установи за факти по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕО)
№ 261/2004 - отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
Действително, въздушният превозвач е освободен от плащането на обезщетение
в случай на отмяна или закъснение при пристигане, ако може да докаже, че
отмяната или закъснението са причинени от извънредни обстоятелства, които не
са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
Следва да се отчете, че „извънредни обстоятелства“, които не е могло да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички разумни мерки, както и в случай на
настъпване на такова обстоятелство, че е взел съобразени с положението мерки,
като е използвал всички човешки или материални ресурси и финансови средства,
с които е разполагал, за да не допусне то да доведе до отмяна или голямо
закъснение на съответния полет, като обаче не може от него да се изискват
жертви, непоносими с оглед на капацитета на предприятието му към
релевантния момент (вж. решение от 4 април 2019 г., Germanwings, C‑501/17, т.
19). Това са събитията, които поради своето естество или произход не са
присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния превозвач и се
намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни.
Лошите метрологични условия, в т.ч. удар от мълния, съдът счита, че не е
обстоятелство извън ефективния контрол на превозвача поради своето естество
или произход. При упражняване на дейността си, с оглед специфичните условия,
при които се осъществява транспортът, въздушните превозвачи обичайно се
сблъскват с различни метеорологични проблеми, които се проявяват при
изпълнение на планирани полети. В тежест на превозвача е да докаже, че
отмяната или закъснението на полета е било неизбежно, въпреки че същият е
взел всички необходими мерки; в т.ч. е изпълнил задължението си за
предварително предвиждане на известен запас от време за к.пенсиране на риска
от пренасяне на евентуалната забава на предходен полет, осъществяван със
същото въздухоплавателно средство, върху следващите полети.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на предявеното парично
вземане до края на съдебно дирене. Предвид това искът за главница подлежи на
уважение по основание и в предявения размер. Търсеното парично задължение е
дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата
законна мораторна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- по арг. от чл. 422, ал.1 от ГПК, поради което
2
следва да бъде пресъдена.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски. Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в
рамките на заповедното производство, за което к.петентен да се произнесе е
исковия съд. Ответникът навежда възражение за прек.ерност за платеното за
правна помощ от ищеца. Ищецът претендира и доказва до края на съдебното
дирене съдебни разноски, както следва 50,00 лв. –държавни такси, и 400,95 лв.-
адвокатско възнаграждение за заповедно и исково производство. Съдът, като взе
предвид защитавания материален интерес, очакваните процесуални действия,
които е било необходимо да бъдат извършени от адвоката, с оглед фактическата
и правна сложност, приема за неоснователно възражението на ответника по чл.
78, ал. 5 от ГПК. Ето защо в полза на ищеца и съразмерно на уважената част от
иска следва да се присъди сумата общо 450,95 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЮАБ С.к., дружество
регистрирано в Д.ц.р.п. (SECR) в Р.Л., рег.№ ********, **********, срещу „Б.Е.“
АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: ***********, иск с
правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91, във вр. чл. 99 от ЗЗД, че „Б.Е.“ АД, с ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление: ***********, дължи на ЮАБ С.к.,
дружество регистрирано в Д.ц.р.п. (SECR) в Р.Л., рег.№ ********, **********,
сумата сумата 488,96 лева - главница, представляваща обезщетение за закъснение
на полет *******/03.05.2024 г. от летище С. до летище А.-Е.В. по договор за
въздушен превоз, сключен с Д.С., родена на *********г., ведно със законна
лихва от 19.11.2024 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело
№69501/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, с ЕИК:********, да заплати на ЮАБ С.к.,
дружество регистрирано в Д.ц.р.п. (SECR) в Р.Л., рег.№ ********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 450,95 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело
№69501/2024 г. и гр. дело №21517/2025 г., и двете по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3