О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 246 22.01.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета
година, в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско дело
№ 107 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба,
подадена от Е.П.П. ***, ЕГН – ********** чрез адв. Е.Д. (пълнм. 6 от първа
инстанция без посочване на инстанцията, за която се отнася, поради което на
основание чл. 34, ал. 4 ГПК има действие до завършване на делото във всички
инстанции) с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 11, ет. 2 против
Решение № 3148/21.11.2019г. по гр.д. № 6094/2019г. по описа на РС Бургас, с
което съдът е отхвърлил исковете на Е.П.П. за осъждане на ГД „Гранична полиция“
при МВР да заплати на ищеца сумата от 1436.38 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 207.92 часа, положен в периода 26.07.2016
год. - 26.07.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 165.11 лв.,
начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от
съответния падеж до 25.07.2019 год., както и законната лихва върху главницата,
начиная от 26.07.2019 год. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят
счита решението за неправилно като излага съображения за противоречието му с
установената съдебна практика и закона. Счита, че приложение следва да намерят
общите правила на КТ относно полагането на нощен труд и приравняването му към
дневен и заплащане на извънреден труд. Сочи, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, а съгласно чл. 178, ал.
1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
заплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В чл. 187 ЗМВР се
уреждала продължителността на работното време. В чл. 140, ал. 2 КТ се
посочвало, че нощен е труда, който се полага в периода 22,00часа до 06,00 часа.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители се определяли с наредба на
Министъра на вътрешните работи като в процесния период действали Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год. и Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 год., издадени от министъра на вътрешните работи. В
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсвало
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г., съгласно което при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143. За периода 02.08.2016г. до 26.07.2019г. не съществувала изрична
нормативна регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде
възмезден с посочения коефициент. За периода 26.07.2016г. до 02.08.2016г. била
приложима нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год.
Счита, че предвид липсата на правило, което да определя методологията за
превръщане на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време, празнотата следвало да се преодолее със субсидиарно приложение
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Следвало да се вземе предвид, че ищецът бил държавен
служител по силата на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и това означавало, че спрямо
него освен нормите на ЗМВР били приложими и тези в ЗДСл като съгласно чл. 67,
ал. 3 ЗДСл размерите на допълнителните възнаграждения, включващи и нощния труд,
както и редът за получаването им се определяли с Наредба на МС и не можело да
са по-ниски от определените в трудовото законодателство. Определеното от Министъра
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 ст. на час било в размер по-нисък от този определен в
трудовото законодателство. Поддържа, че приложение следва да намерят
разпоредбите на КТ и намира, че съгласно чл. 9г НРВПО волята на законодателя е
да признае за извънреден труд часовете, получени след преобразуването на
нощните часове в дневни. Позовава се на съдебна практика. Независимо, че чл. 9г
от НРВПО бил изменен по време на процесния период, то през цялото време
действала разпоредбата на чл. 18, ал. 3 НСОРЗ, според която при сумирано
изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като
отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се
разделят на дневната продължителност на работното време, установена за
работното място при подневно отчитане на работното време. Позовава се на чл. 9,
ал. 5 Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, че трудовият стаж на
работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното време,
се определя, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се
разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно
време. Намира, че общия разум на закона е да признае нощните часове
преизчислени с коефициент 1,143 за брой отработени дни, за пресмятане на
трудовия стаж, така и за отчитане на извънреден труд. Моли да се отмени обжалваното
решение и вместо него да се постанови друго, с което да се осъди ответникът да
заплати сума в размер на 1436,38 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 207,92 часа за целия
период 26.07.2016г. до 26.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143 и сумата в размер на 165,11 лева,
представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя възнаграждения
за положен извънреден труд за посочения период от момента, в който са станали
изискуеми, както и законна лихва от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски. Няма
доказателствени искания.
Препис
от въззивната жалба е връчен на ГД „Гранична полиция“ при МВР на 16.12.2019г.
като в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор.
Въззивната
жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт, от легимимирано лице,
поради което е редовна и допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така
мотивиран ОС Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
въззивна жалба, подадена от Е.П.П. ***, ЕГН – ********** чрез адв. Е.Д. против
Решение № 3148/21.11.2019г. по гр.д. № 6094/2019г. по описа на РС Бургас,
съобразно настоящото определение.
ВНАСЯ в.гр.д.
№ 107/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно
заседание, насрочено за 26.02.2020 г. от 10,20 часа.
Преписи
от настоящото определение да се връчат на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.