Определение по дело №107/2020 на Окръжен съд - Бургас

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

№  246                                           22.01.2020 г.                                    град Бургас

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  I-ви  въззивен  граждански състав, на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

                                                                           Председател: Мариана Карастанчева

                                                                                  Членове:  1. Пламена Върбанова                                    

                                 2.мл.с. Марина Мавродиева

Като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 107 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Е.П.П. ***, ЕГН – ********** чрез адв. Е.Д. (пълнм. 6 от първа инстанция без посочване на инстанцията, за която се отнася, поради което на основание чл. 34, ал. 4 ГПК има действие до завършване на делото във всички инстанции) с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 11, ет. 2 против Решение № 3148/21.11.2019г. по гр.д. № 6094/2019г. по описа на РС Бургас, с което съдът е отхвърлил исковете на Е.П.П. за осъждане на ГД „Гранична полиция“ при МВР да заплати на ищеца сумата от 1436.38 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 207.92 часа, положен в периода 26.07.2016 год. - 26.07.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 165.11 лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 25.07.2019 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 26.07.2019 год. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят счита решението за неправилно като излага съображения за противоречието му с установената съдебна практика и закона. Счита, че приложение следва да намерят общите правила на КТ относно полагането на нощен труд и приравняването му към дневен и заплащане на извънреден труд. Сочи, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, а съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се заплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В чл. 187 ЗМВР се уреждала продължителността на работното време. В чл. 140, ал. 2 КТ се посочвало, че нощен е труда, който се полага в периода 22,00часа до 06,00 часа. Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определяли с наредба на Министъра на вътрешните работи като в процесния период действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год., издадени от министъра на вътрешните работи. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсвало изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. За периода 02.08.2016г. до 26.07.2019г. не съществувала изрична нормативна регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде възмезден с посочения коефициент. За периода 26.07.2016г. до 02.08.2016г. била приложима нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год. Счита, че предвид липсата на правило, което да определя методологията за превръщане на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време, празнотата следвало да се преодолее със субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Следвало да се вземе предвид, че ищецът бил държавен служител по силата на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и това означавало, че спрямо него освен нормите на ЗМВР били приложими и тези в ЗДСл като съгласно чл. 67, ал. 3 ЗДСл размерите на допълнителните възнаграждения, включващи и нощния труд, както и редът за получаването им се определяли с Наредба на МС и не можело да са по-ниски от определените в трудовото законодателство. Определеното от Министъра възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 ст. на час  било в размер по-нисък от този определен в трудовото законодателство. Поддържа, че приложение следва да намерят разпоредбите на КТ и намира, че съгласно чл. 9г НРВПО волята на законодателя е да признае за извънреден труд часовете, получени след преобразуването на нощните часове в дневни. Позовава се на съдебна практика. Независимо, че чл. 9г от НРВПО бил изменен по време на процесния период, то през цялото време действала разпоредбата на чл. 18, ал. 3 НСОРЗ, според която при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време. Позовава се на чл. 9, ал. 5 Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, че трудовият стаж на работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното време, се определя, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Намира, че общия разум на закона е да признае нощните часове преизчислени с коефициент 1,143 за брой отработени дни, за пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитане на извънреден труд. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се осъди ответникът да заплати сума в размер на 1436,38 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 207,92 часа за целия период 26.07.2016г. до 26.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 и сумата в размер на 165,11 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя възнаграждения за положен извънреден труд за посочения период от момента, в който са станали изискуеми, както и законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски. Няма доказателствени искания.

Препис от въззивната жалба е връчен на ГД „Гранична полиция“ при МВР на 16.12.2019г. като в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор.

Въззивната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт, от легимимирано лице, поради което е редовна и допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран ОС Бургас

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Е.П.П. ***, ЕГН – ********** чрез адв. Е.Д. против Решение № 3148/21.11.2019г. по гр.д. № 6094/2019г. по описа на РС Бургас, съобразно настоящото определение.

ВНАСЯ в.гр.д. № 107/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 26.02.2020 г. от 10,20 часа.

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.  

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2. мл.с.