Р Е Ш Е Н И Е
№……………….
гр.Пирдоп,
10.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря П. Александрова, като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 265 по
описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.124 и сл. ГПК.
Производството
е образувано по искова
молба, подадена от С.Р.Д.,
ЕГН: ********** и Г.Й.Д., ЕГН: ********** чрез адв. П.Н. от САК срещу
П.Н.З., ЕГН: **********, с която са предявени два
обективно кумулативно съединени иска. Ищците молят съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да преустанови неоснователното си действие, с което
пречи на пълноценното упражняване правото на собственост на ищците по отношение
на собствената им жилищна сграда, представляваща сграда с идентификатор
38558.3.37.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Копривщица,
общ.Копривщица, Софийска област, одобрени със Заповед №РД-18-17/14.05.2007г. на ИД на АК, с адрес на сградата –
гр.Копривщица, ул. „Дончо Ватах Войвода“ №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 38558.3.37
(собственост на ответника), със застроена площ от 83 кв.м., брой надземни
етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, като бъде задължен да
се въздържа занапред от осъществяването на действия, ограничаващи свободния
достъп до същата, изразяващи се в заключване на входната врата на двора, както
и да осигури/предаде ключ от входната врата на ищците. С другия иск ищците желаят съдът да определи в тяхна
полза прилежаща площ към сградата с идентификатор 38558.3.37.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Копривщица, изградена в югоизточната част
(впоследствие е уточнено, че сградата е в югозападната част) на поземления имот
с идентификатор 38558.3.37 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Копривщица и право на преминаване към нея за обслужването и върху част от
поземления имот с идентификатор 38558.3.37, собственост на П.Н.З..
В срока за отговор на исковата молба, е подаден писмен отговор, като в него
ответникът П.Н.З. е оспорил предявените искове. Заедно с отговора на исковата
молба ответникът е подал насрещна искова молба, с която иска от съда да осъди
насрещните страни – ответници по насрещния иск – С.Р.Д. и Г.Й.Д., да прекратят
неоснователните си действия, с които му пречат да упражнява правата си като
собственик на поземлен имот с идентификатор 38558.3.37 по ККР на гр.Копривщица,
одобрени със Заповед №РД-18-17/14.05.2007г. на ИД на АК и като един от
собствениците на постройка на допълващото застрояване с идентификатор
38558.3.37.3 по КККР на гр.Копривщица, одобрени със Заповед №РД-18-17/14.05.2007г.
на ИД на АК, като: 1. Преустановят подхода с преминаване през собствената на
наследници на Нено Цветков З. постройка на допълващото застрояване с
идентификатор 38558.3.37.3 по КККР на гр.Копривщица; 2. Изградят предвидените с
одобрен архитектурен проект №39/26.12.1990г. от главния архитект на ОбНС-
Копривщица входове на собствената им жилищна сграда с идентификатор
38558.3.37.2 по КККР на гр.Копривщица, на съответно определените за това места
откъм улицата и двора; 3. Затворят съществуващия вход на собствената им жилищна
сграда с идентификатор 38558.3.37.2 по КККР на гр.Копривщица, водещ в
собствената на наследници на Нено Цветков З. постройка на допълващото
застрояване с идентификатор 38558.3.37.3 по КККР на гр.Копривщица.
Ищците твърдят в исковата молба, че са придобили в
режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 38558.3.37.2 по кадастралната карта
и кдастралните регистри на гр.Копривщица, одобрени през 2007г., със застроена
площ от 83 кв.м., 2 бр. етажи, с адрес на сградата – гр.Копривщица, ул. „Дончо
Ватах Войвода“ №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
38558.3.37. Ищците сочат, че се легитимират като собственици на сградата с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №72, т. I, рег.
№511,
нот.д. №34/2007г.
на нотариус с район на действие РС-Пирдоп, вписан под №108 в НК на РБ. При
придобиване собствеността на описаната сграда ищците считат, че са придобили и
собствеността на стълбището, осигуряващо достъпа до входа на сградата, което
изрично не е описано в нотариалния акт, тъй като е принадлежност към сградата и
ведно с нея съставляват „жилище“ по смисъла на т.30 от ДР н ЗУТ, а именно –
съвкупност от помещения и покрити пространства, обединено функционално и
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Сочи се, че
стълбището е с вход от южната страна, иззидано с тухли от двете му страни и
бетонна плоча отгоре. В случая стълбището било заснето като отделна сграда с
идентификатор 38558.3.37.3 по КККР на гр.Копривщица, със застроена площ от 14
кв.м., с предназначение: постройка на допълващо застрояване, разположена в
поземлен имот с идентификатор 38558.3.37 и съгласно скица №15-202004-27.02.2020г.
на СГКК- Софийска област като собственик на същата е посочен праводателят на
ответника. Ищците обаче считат, че заснемането на обекта с отделен
идентификатор 38558.3.37.3 само по себе си не обуславя самостоятелния му
характер, тъй като съставлява стълбище на сградата с идентификатор 38558.3.37.2
и двете са функционално и пространствено свързани в едно цяло. Твърди се в
исковата молба и че ответникът е собственик на поземлен имот с идентификатор
38558.3.37 по КККР на гр.Копривщица, ведно с разположените в поземления имот
сгради с идентификатори 38558.3.37.1 и 38558.3.37.4. Правото на собственост
върху тях ответникът бил придобил през 2007г. по дарение от Нено Цвятков З. и
Мария Петкова Златанова. Ответникът – собственик на поземления имот, в който е
построена сградата на ищците, не ги допускал до същата, като не им разрешавал
да преминават през входната му врата откъм улицата към дворното място и през
имота му, откъдето е единственият вход, през който те могат да стигнат до
жилището си. По тази причина ищците нямали свободен достъп до собствената си
жилищна сграда, въпреки че законът и практиката възприемат, че собственикът на
постройката придобива право на ползване на такава част от мястото, върху което
е построена сградата, която осигурява нормален достъп до последната и за
поддържането и в нормално и годно за ползване състояние. Многократно били
правени искания от страна на ищците за доброволно уреждане на отношенията по
повод определяне на прилежаща площ за обслужване на сградата, както и за
предаване на ключ от входната врата, но ответникът считал, че след като
дворното място е негова собственост, на ищците не се полага никаква площ нито
за поддържане на сградата, нито за обслужването и. Ответникът считал, че
преминаването на ищците през двора му следва да става когато той разреши и то в
негово присъствие или в присъствието на полицаи, като категорично отказвал да
ги допусне до сградата им и да им предаде ключ от входната врата, за да могат
свободно, когато пожелаят, да влизат в дворното място и да достигат до жилището
си. Ищците твърдят, че за осигуряване на свободен достъп до сградата си, са
търсили съдействие както от кмета на община Копривщица, така и от РУ-Пирдоп и
РП-Пирдоп, но дори след намесата на тези институции, ответникът отказвал да ги
допусне да преминават свободно през входната врата и дворното му място. Именно
поради това били принудени да инициират настоящото дело.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК ответникът П.Н.З. е взел становище по
подадената искова молба, депозирайки писмен отговор. В отговора на исковата
молба ответникът З. заявява, че е собственик на поземлен имот с идентификатор
38558.3.37 и на построените в него жилищна сграда на два етажа с идентификатор
38558.3.37.1 и постройка на допълващото застрояване с идентификатор
38558.3.37.4 по КККР на гр.Копривщица, одобрени със Заповед №РД-18-17/14.05.2007г.
на ИД на АК, а ищците са собственици на еднофамилна двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 38558.3.37.2 по КККР на гр.Копривщица, със застроена площ от 83
кв.м., построена в югоизточната част (впоследствие е уточнено, че сградата е в
югозападната част) на поземления на имот. В отговора се твърди, че собственици
на постройка на допълващото застрояване, със застроена площ от 14 кв.м., на
един етаж, с идентификатор 38558.3.37.3 по КККР на гр.Копривщица, са
наследниците на Нено Цветков З. /починал на 19.01.2019г./: ответникът П.Н.З., майка
му Мария Петкова Златанова и неговите внучки – Мариела Цвяткова Златанова и
Станислава Цвяткова Златанова (дъщери на брата на ответника Цвятко Н.З.,
починал на 07.04.2007г.). Ответникът оспорва ищците да са собственици на тази
сграда на допълващото застрояване и твърди, че същите нямат легитимация за
собственост на тази постройка, включително и по договора за покупко-продажба, с
който са закупили жилищната сграда. Не било вярно, че в тази сграда е
разположено стълбището към входа на жилищната сграда и че тя представлявала
„принадлежност“ към същата „функционално и пространствено свързани в едно
цяло“. Сочи се, че тази сграда всъщност представлява постройка на нивото на
терена, долепена до жилищната сграда, като през нея /без да е разположено в
същата стълбище/ се преминава от двора до входа на жилищната сграда, който вход
е направен в отклонение от одобрения архитектурен проект. Според архитектурния
проект вход към жилищната сграда на това място няма, няма предвидено и
помещение /пристройка, преддверие/, представляващо част от жилищната сграда, за
да е „принадлежност“ към нея, както твърдят ищците. Ответникът твърди, че по
реда на чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ /отм./ е учредено право на строеж от баща му Нено
Цветков З. с декларация с нотариална заверка на подписите от 21.01.1991г. в
полза на брат му Цвятко Н.З. – „да построи жилищна сграда по утвърден
архитектурен проект“ с разгъната площ 160 кв.м. /представляваща сбора от
площите на всички нива на жилищната сграда, а не квадратура на застроената площ
– строителното петно на терена, върху което да се извърши строителството при
така учредената суперфиция/. Липсвало отстъпено право на строеж за постройката
на допълващото застрояване извън обема и пространствения обхват на жилищната
сграда. От одобрения архитектурен проект било видно, че вход на мястото, където
е изпълнен при строежа на жилищната сграда и където понастоящем съществува,
проектът не предвижда. Нито пък проектът предвиждал изграждането на помещение –
преддверие до така направения при строителството вход, през което да се
преминава до него. Не били изпълнени предвидените с архитектурния проект
входове на жилищната сграда, включително и този, осигуряващ достъп директно от
улицата в скосената част на сградата в югозападния и край. Според ответника
постройката на допълващото застрояване с
идентификатор 38558.3.37.3 по КККР на гр.Копривщица, винаги се е ползвала като
собствена, през цялото време след изграждането и през 1993/94г. от баща му /до неговата
смърт/ и майка му, както и от него самия /за складиране на отоплителни
материали и на други вещи – части от машини, мотоциклети и др.подобни/, без да
е имало за това спор с ищците от 2007г. до началото на 2020г. Ищците от
закупуване на жилищната сграда през 2007г. до 2018-2019г. не били посещавали
имота, като едва през последните 1-2 години идвали, за да го показват на
кандидат-купувачи. Ответникът оспорва да е пречил на ищците да ползват
жилищната сграда с идентификатор 38558.3.37.2 по КККР на гр.Копривщица, на
която са собственици. Твърди, че ищците са тези, които с неоснователните си
действия му пречат, в качеството му на един от собствениците на постройка на
допълващото застрояване с идентификатор 38558.3.37.3 по КККР на гр.Копривщица,
да упражнява правото си на собственост. В нарушение на установеното в документа
за суперфиция, одобрения архитектурен проект и строителното разрешение,
отнасящи се до собствената им жилищна сграда, входът към нея бил разположен
така, че ищците преминават, без да имат правно основание за това, през сградата
с идентификатор 38558.3.37.3 по КККР на гр.Копривщица, собственици на която са
наследниците на Нено Цветков З.. Правото на собственост върху тази сграда, един
от които е и самият ответник, легитимирали по приращение – чл.92 ЗС и
евентуално по давностно владение – чл.79, ал.1 ЗС, упражнявано явно,
непрекъснато и необезпокоявано от построяване на сградата през 1993-1994г. до
пораждането на спор с ищците през месец февруари-март 2020г., когато ищците са
потърсили съдействие от община Копривщица и РУ-Пирдоп.
В съдебно заседание ищците по
основните искове и ответници по насрещния иск- С.Р.Д. и Г.Й.Д. се явяват лично
и се представляват от упълномощения адв.П.Н. от САК, която поддържа исковата
молба и отговора по насрещната искова молба. В хода по същество на делото адв.Н.
моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения от нейните
доверители иск по чл.109 ЗС. Сочи, че от събраните доказателства се е
установило, че от момента на продобиване на техния имот и по настоящем Делчеви
не могат да ползват собствеността на сградата си. Моли също така да бъде
отхвърлен насрещният иск по чл.109 ЗС, тъй като се установило, че в нито един
момент от придобиване собствеността на сградата, Делчеви не са влизали в имота,
а камо ли да пречат на ползването на сграда №3 на ответника по
делото. Адв.Н. счита, че уважаването на иска по чл.109 ЗС, предявен от ищците,
изключва уважаването на претенцията на ответника по чл.109 ЗС. По отношение
предявения иск по чл.64 ЗС, адв.Н. моли съда да постанови решение, с което да
определи на основание същия текст от закона, официалните собственици на сграда №2- ищците, да ползват частта от процесния имот по Вариант
№1 от заключението на СТЕ, тъй като считат, че по този
начин е възможно да обслужват сградата си и да имат достъп до входовете,
съгласно утвърдения архитектурен проект. Претендират се и разноски.
Ответникът по основните искове и ищец по
насрещния иск – П.Н.З., се явява лично в съдебно заседание и се представлява от
упълномощения адв.С.П. от САК. Адв.П. заявява, че поддържа писмения отговор на
исковата молба, с който е направил съответни оспорвания, както и насрещния иск.
В хода на устните състезания адв.П. моли съда да постанови решение, с което
насрещната страна да бъде осъдена да преустанови неоснователните си действия, с
които пречи на доверителя му да ползва собственото си дворно място, както и
сградата на допълващо застрояване, отразена под №3 в кадастралната
карта. Адв.П. сочи, че по делото не се установило ищците да са собственици на
сграда №3, както се твърди в исковата молба или пък да имат
някакви права, установени по какъвто и да е начин – да преминават през сградата
на допълващо застрояване с №3, на която П.З. е един от
съсобствениците и да влизат в собствената им сграда през дупка в стената,
направена на мястото, предвидено за прозорец, вместо да бъдат изградени
входовете, които би следвало да са изградени според архитектурния проект. Иска
се от съда да приеме, че правата на собственост върху сграда №3 са установени в лицето на наследниците на бащата на
ответника, един от които наследници е и самият той и че неговите права да
ползва тази сграда са накърнени чрез неоснователното преминаване през тази
сграда на място, където не е определено. Затова адв.П. счита, че ищците следва
да бъдат осъдени да преустановят това си действие, като бъдат задължени да
затворят мястото си на преминаване, което контактува със сграда №3 и съответно – да разкрият/отворят входовете на
собствената им жилищна сграда на местата, които са предвидени в архитектурния
проект- засечката на югозападния ъгъл, излизащ на самата улица и от другата
страна на сградата откъм дворното място, където е предвиден по план вход. Иска
се от съда да има предвид, че ищците осъществяват нерегламентирано преминаване
през сградата, на която ответникът П.З. е един от собствениците, с което му
пречат да упражни правата си на собственост, за което са предявили ищците и
иска по чл.109 ЗС- да бъде задължен той да търпи това преминаване, като им
предостави такава възможност и това да бъде закрепено със съдебно решение. Този
иск адв.П. счита за напълно неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Относно
иска по чл.64 ЗС сочи, че доверителят му не възразява да бъде определена зона
за преминаване и зона за ползване на сградата на ищците, доколкото той е
наясно, че следва да търпи неудобството от това, че в собствения му терен има
разположена друга сграда и че законът предвижда възможност за собствениците на
тази друга сграда, да преминават през неговата собственост, като обаче
подчертава, че те нямат право да преминават през негова сграда. Адв.П. счита,
че съдът следва да закрепи в решението си Вариант №2 от СТЕ като
вариант за достъп на ищците, тъй като този вариант е най-добре съобразен с
целите на закона, а именно: ползването да се осъществява по най-икономичния
начин и да засяга минимално правото на собственост на собственика на терена,
тъй като ако се вземе Вариант №1, ще се получи и зона за преминаване
около сграда №3, а зоната откъм задънената улица ще бъде не 3 метра, а
4.20 метра, което е повече от разумната площ. Тази страна също претендира
разноски.
Пълномощниците и
на двете страни, в предоставения им от съда срок, са депозирали писмени бележки,
в които са доразвили подробно своите доводи, които изложиха непосредствено пред
съдебния състав.
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното
от фактическа страна:
Представени са по делото набор от писмени
доказателства, от които може да се установят безспорните по делото факти и
спорни такива.
Видно от типов договор за отстъпване
право на строеж върху държавна земя от 11.07.1974г., сключен между представител
на Градския съвет на гр.Копривщица и Нено Цветков З., на последния е отстъпено
правото на строеж върху УПИ от 598 кв.м., съставляващо парцел I-24, в кв.3а в гр.Копривщица, за
постройка съобразно одобрен план.
С декларация от 21.01.1991г. Нено
Цветков З. е дал съгласие синът му Цвятко Н.З., да построи жилищна сграда по
утвърден архитектурен проект върху 160 кв.м. разгъната застроена площ в парцел I-101, в кв.4 по плана на гр.Копривщица,
Софийска област, в който парцел по силата на типов договор от 11.07.1974г.,
вписан под №10, том I, партида 149, том 85/07.01.1991г. на Нено З. е отстъпено правото на строеж
върху държавна земя, което е реализирал. Посочено е в декларацията, че същата е
направена във връзка с отредено ново петно за жилищно строителство в същия
парцел.
На името на Цвятко Н.З., на
22.01.1991г. е издадено разрешително за строеж от отдел „Архитектура и
Благоустройство“ към Общински народен съвет- Копривщица, за построяване на
масивна жилищна сграда от два етажа по плана в I-101, в кв.4 по плана на гр.Копривщица, при
спазване на архитектурния проект. Приложен е по делото и относимия за строежа
на сградата архитектурен проект, който е станал предмет на експертизата, чието
заключение ще бъде обсъдено по-надолу в изложението.
Приложена е справка от Службата по
вписвания по персоналната партида на лицето Нено Цветков З., от която е видно,
че той е закупил, на 24.06.2006г., от община Копривщица УПИ Парцел I-101, в кв.4, с площ от 512 кв.м. по плана
на гр.Копривщица. Същият факт се установява и от приложения към отговора на
исковата молба, подаден от П.З., Договор от 14.02.2006г. за продажба на
недвижим имот частна общинска собственост по реда на глава IV от ЗОС и параграф 1 от ПЗР на ПМС №235 от 19.09.1996г., вписан в Службата по вписвания под №36, партида №2757, 9933 от
24.02.2006г.
От справката от Служба по вписвания по
вписвания по персоналната партида на лицето Нено Цветков З. е видно още, че на
07.05.2007г. Нено Цветков З. и съпругата му Мария Петкова Златанова са надарили
сина си П.Н.З. със собствеността върху УПИ, находящ се в гр.Копривщица, с площ
от 512 кв.м., съставляващ парцел I-101, в кв.4, заедно с построената върху него масивна двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 83 кв.м. Същият факт се установява и от
нотариален акт №131, том I, рег. №961, дело №98/2007г. на нотариус Донка Апостолова, с район на действие
Районен съд-Пирдоп, вписана под №275 в НК, в който
е обективирана дарствената сделка.
Видно от другия, представен по делото
нотариален акт №72, том I, рег.
№511, нот.д. №34 от 26.02.2007г., Мариела Цвяткова Златанова и
Станислава Цвяткова Златанова – лично и със съгласието на майка си Генка
Стефанова Дребчева и последната лично за себе си, са продали на Г.Й.Д. следния
свой недвижим имот, построен в дворно място
(собственост на Нено Цвятков З. по договор от 14.02.2006г.) с общо
застроено и незастроено пространство от 512 кв.м., находящо се в гр.Копривщица,
съставляващо УПИ I-101 по плана на
гр.Копривщица, а именно: едноетажна със сутерен масивна жилищна сграда,
изградена до етап „кара бина“ (без дограми и мазилки) в югозападния ъгъл на
описаното дворно място, със застроена площ от 84.50 кв.м., състояща се на
сутерена от механа, а на етажа – от дневна, столова с ниша за готвене, две
спални и сервизни помещения, при граници на сградата: на юг и югоизток- улица,
на североизток и северозапад- двор, на запад – парцел за озеленяване. По
времето на реализиране на тази сделка- 26.02.2007г., купувачът Г.Й.Д. е бил в
брачна връзка със С.Р. Богоева /с нова фамилия след брака - Д./, видно от
приобщеното удостоверение за граждански брак №127737, издадено
на 18.01.1970г. от Градски народен съвет на гр.Пазарджик.
Видно от приобщеното удостоверение за
наследници на Нено Цветков З., издадено на 25.01.2019г. от община Копривщица,
същият е починал на 19.01.2019г. и като негови наследници са отразени:
съпругата му Мария Петкова Златанова, синът му П.Н.З. и внучките му Мариела
Цвяткова Златанова и Станислава Цвяткова Златанова (дъщери на починалия на
07.04.2007г. негов син Цвятко Н.З.).
Представени са общо 4 актуални скици
на процесния недвижим имот и сградите в него. Според скицата, издадена за
УПИ-то, същото към 25.08.2020г. е представлявало поземлен имот с идентификатор
38558.3.37 по кадастралната карта и регистри на гр.Копривщица, одобрени със
Заповед № РД-18-17/14.05.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр.Копривщица, ул. „Дончо Ватах Войвода“ №1, предназначение на територията: урбанизирана; трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с площ от 558 кв.м., номер по предходен
план: 101, квартал 4, парцел I, при съседи: имоти с идентификатори 38558.3.485, 38558.3.28, 38558.3.446.
Отразените в скицата, находящи се в имота сгради са следните: 1. сграда с ид. №38558.3.37.1, застроена площ от 89 кв.м., бр.
етажи: 2, предназначение – жилищна сграда-еднофамилна; 2. Сграда с ид. № 38558.3.37.2, застроена площ от 83 кв.м.,
брой етажи 2, предназначение – жилищна сграда-еднофамилна; 3. Сграда с ид. № 38558.3.37.3, застроена площ от 14 кв.м.,
бр. етажи 1, предназначение – постройка на допълващото застрояване; 4. Сграда с
ид. №38558.3.37.4, застроена площ от 6
кв.м., брой етажи 1, предназначение – постройка на допълващото застрояване.
Представени са скици и на сградите в идентификатори №38558.3.37.1
(намираща се в централната част на УПИ-то), № 38558.3.37.2
(намираща се в югозападната част на УПИ-то) и № 38558.3.37.3
(долепена до жилищната сграда с ид.
№ 38558.3.37.2).
Ищците Делчеви са представили
становище от 10.03.2020г. от главния архитект на община Копривщица, според
което е бил направен оглед на място в процесния имот и на документите, налични
в архива на община Копривщица и е установено, че входът на сградата (вероятно
се има предвид сградата с ид. № 38558.3.37.2) съгласно оригиналния,
одобрен архитектурен проект, е от северо-запад и не е реализиран по време на
строителството. Предвидения за достъп от улицата вход за предполагаема механа
също е установено, че е затворен и стълбите са премахнати. Установено е, че е
реализиран вход от северо-изток чрез едноетажна пристройка, за която няма данни
за строителни книжа в архива на общината и не фигурира в одобрения архитектурен
проект, но е попълнена в кадастралната карта на гр.Копривщица. В заключение,
главният архитект на община Копривщица е изразил мнение, че единственият подход
за сградата е от прилежащата улица през изградения вход, но след провеждане на
процедурите, визирани в чл.192 и чл.210 ЗУТ.
Представено е писмо рег. № 347000-855/20.03.2020, изходящо от началника
на РУ-Пирдоп до г-н Г.Й.Д., в което е посочено, че във връзка с подадената
жалба, в РУ-Пирдоп е образувана преписка, по която е извършена проверка и не са
установени данни за извършено престъпление от общ характер, а на П.Н.З. *** е
съставен протокол за предупреждение по чл.65 ЗМВР и е запознат с отговорността
по чл.323 НК.
В съдебно заседание бяха представени 2
бр. докладни записки до началника на РУ-Пирдоп, едната съставена от началника
на полицейско управление-Копривщица, а другата – от младши експерт при участък
Копривщица и съдържат данни за проверка по сигнал от 12.01.2021г. В докладните
записки е отразено, че на 12.01.2021г. е получен сигнал от Г.Д. са скандал и
същият е поискал съдействие, за да не се стига до саморазправа. Посочено е, че
сигналът е проверен и в близост до къщата са установени лицата Г.Й.Д., П.Л.Н. и
Н.П.Н., които обяснили, че са били възпрепятствани от Галя Н. Златанова –
собственик на имота, находящ се на ул. „Дончо Ватах Войвода“ №, да преминават през него и да влязат в къща, собственост
на Д.. Златанова пък заявила, че с Д. имат съдебен спор именно за правото на
преминаване, който все още не е решен и затова няма да го допусне да преминава
през имота, а ще допусне единствено назначеното от съда вещо лице- Н.Н..
По делото е допусната
Съдебно-техническа експертиза, която да отговори общо на 10 на брой въпроса,
поставени от страните по делото и относими по процесния казус. Експертизата е
изготвена от вещото лице Н.Н. и приета без възражения на страните. Според
вещото лице сграда с идентификатор 38558.3.37.2 е разположена в Поземлен имот с
идентификатор 38558.3.37 на уличната регулационна линия на ул. „Дончо Ватах
Войвода“ и задънена улица от нея. От огледа на място техническата експертиза
установила, че в сградата може да се влезе само от страната на задънената
улица, като входът към сградата с идентификатор 38558.3.37.2 е реализиран с
отвор в тухлената стена на сградата на североизток, до който се достъпва през
сграда с идентификатор 38558.3.37.3. Според заключението с регулационния план
на гр.Копривщица, одобрен със Заповед №РД
02-14-453/14.12.1987г., са определени три входа за имот с идентификатор
38558.3.37 по КККЗР на гр.Копривщица – два към улица „Дончо Ватах Войвода“ и
един на мястото на изградената сграда с идентификатор 38558.3.37.2. От огледа
на място, техническата експертиза установила, че към поземления имот с
идентификатор 38558.3.37 има вход от ул. „Дончо Ватах Войвода“ с метална
прозирна врата и от задънената улица през дъсчена врата до сграда с
идентификатор 38558.3.37.2. Вещото лице е посочило още, че за процесната
жилищна сграда към делото е приложен одобрен архитектурен проект, съгласно
който са предвидени следните входове към сградата: - вход от ъгъла на ул.
„Дончо Ватах Войвода“ и задънената улица към нея за достъп до „зала за
хранене“, който вход не е изграден; - вход от страната на сграда с
идентификатор 38558.3.37.1 на северозапад към входно антре, който вход не е
изграден. Установено е, че съществуващият вход към жилищната сграда от
североизток не е предвиден в одобрения архитектурен проект, а на това място по
проект има предвиден прозорец на първия етаж и тераса- тип чардак на втория
етаж от процесната сграда със стълби от терасата за достъп до терена с ширина
извън контура на сградата 1.05 м. Експертизата е установила, че в одобрения
архитектурен проект няма предвидено помещение като част от пространствения обем
на жилищната сграда, в т.1. и пристройка. От информацията на Техническата
служба – гр.Копривщица, сграда с идентификатор 38558.3.37.3 не е част от сграда
с идентификатор 38558.3.37.2. Според заключението съществуващият вход на
жилищната сграда не е предвиден в одобрения архитектурен проект. Установено е,
че в сграда с идентификатор 38558.3.37.3 няма изградено стълбище към
съществуващия вход на жилищната сграда с идентификатор 38558.3.37.2 и че
сградата с идентификатор 38558.3.37.3 е на нивото на терена. Установено е, че
сграда с идентификатор 38558.3.37.3 не е разположена между сграда с
идентификатор 38558.3.37.2 и уличната регулация, а е разположена до сграда с
идентификатор 38558.3.37.2, с отстъп на 3.00 м. от уличната регулация от
югоизточната страна на поземления имот с идентификатор 38558.3.37. След
направена справка в Техническа служба на гр.Копривщица техническата експертиза
е установила, че за сграда с идентификатор 38558.3.37.3 няма издадени
строителни книжа – инвестиционен проект, строително разрешение, протокол за
линия и ниво, акт за узаконяване, както и съгласия от собственика на сграда с
идентификатор 38558.3.37.2 за изграждане на постройка на допълващото
застрояване към основното застрояване. Уточнено е, че когато допълващото
застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се
допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране.
Съобразявайки се с критериите на чл.64
ЗС и съобразно предвидения в одобрения архитектурен проект подход в жилищната
сграда, Техническата експертиза е предложила два варианта за ползване на площ
от поземления имот, необходима за обслужване и достъп до жилищната сграда,
възможно най-малко засягащи незастроената част от поземления имот, като се
сочи, че е съобразено наличието на долепената постройка на допълващото
застрояване и затваряне на съществуващия вход към жилищната сграда, комуникиращ
с тази постройка. Вариантите са отразени графично с ограничаване на съответните
площи в цвят и с буквени означения. Във Вариант №1 процесната сграда
с идентификатор 38558.3.37.2 е маркирана с тъмно зелен цвят. Определена е площ
за обслужване на жилищната сграда с ширина 3.00 м., разположена между буквите
„А-B-C-G-A“ и „М-Т-К-Р-O-N-M“ и оцветена с лилав цвят. Определена е и площ
за достъп до жилищната сграда с ширина 1.20 м., разположена между буквите „F-E-Q-S-L-T-K-D-C-G-F“ и оцветена в светло зелен цвят. Посочено е в легендата на скицата, че
вход 1 към поземления имот е предвиден в архитектурния проект на 3.00 м. от
жилищната сграда. Във Вариант №2 процесната сграда с идентификатор
38558.3.37.2 отново е маркирана с тъмно зелен цвят. Определена е площ за
обслужване на жилищната сграда с ширина 3.00 м., разположена между буквите „А-B-C-G-A“ и „М-L-К-Р-O-N-M“ и оцветена с лилав цвят. Определена е и площ за достъп до жилищната сграда
с ширина 1.20 м., разположена между буквите „F-E-D-G-F“ и оцветена в светло зелен цвят. Посочено е в легендата на скицата, че
вход 2 е нов вход към поземления имот, а вход 1 на поземления имот е изграден
на място, непосредствено до жилищната сграда. Посочено в от вещото лице, че
ивица с ширина 1.20 м. за достъп до сграда с идентификатор 38558.3.37.2 е
съобразена с техническите правила и възможността при преминаване, да се
разминат двама човека. Посочено е още, че в нормативните документи няма
технически правила за определяне на прилежаща площ за обслужване на жилищни
сгради с ниско застрояване, но се счита, че ивица с ширина от 3.00 м. около
сградата гарантира възможността за обслужването и.
В съдебно заседание е изслушано непосредствено
вещото лице Н.Н., което е внесло уточнения съобразно зададените му въпроси.
Експертът е уточнил, че по архитектурен проект вход 1 на дворното място е на 3
метра от сградата с идентификатор 38558.3.37.2, а в действителност този вход е
изграден до самата сграда. По предложените от вещото лице варианти, се
уточнява, че във вариант 1 ще остане входът на дворното място, който е
съществуващ на място, а във вариант 2 се отваря нов вход на дворното място,
заложен по архитектурен проект. Относно сградата с идентификатор 38558.3.37.3
вещото лице заявява, че тя няма статут и към момента представлява сграда, през
която се преминава, за да се влезе в жилищната сграда, т.е. е един вид преддверие
пред жилищната сграда. Вещото лице не може да каже със сигурност през коя
година е построена тази сграда, но от това, което е видяла, счита, че е
построена заедно с жилищната сграда. Вещото лице обяснява в съдебно заседание,
че между сграда №2 и сграда №3 няма врата, а
„отвор“, през който се минава от сграда №3 в сграда №2, който „отвор“ по проект е прозорец, като прозорецът не
е изпълнен, а е изпълнен „отвор“, през който се минава, с размери 2.00м. на
1.00м., през който се влиза в къщата. Вещото лице уточнява още, че жилищната
сграда и сградата до нея са на груб строеж, само тухли. Вещото лице е
категорично, че има архитектурен проект за сграда №2, т.е. за
жилищната сграда и в него я няма предвидена сграда 3. В проекта бил предвиден
прозорец на първия етаж и чардак на 1.05 м. от фасадата, със стълби. При наличието
на сграда №3 обаче проектът в частта за чардака със стълби не би
могъл да бъде изпълнен, тъй като няма достатъчно разстояние от плочата,
изпълнена на място и стълбите биха излезли директно на улицата или биха били
твърде стръмни, противоречейки на строителните норми. Вещото лице пояснява, че
нереализираното стълбище е следвало да води към втори етаж на сградата, но
сградата не е завършена във вида, в който е проекта и реално вторият предвиден
по проект етаж фактически представлява подпокривно пространство, над което има
покрив. Сочи се, че там, където е трябвало да има врата на чардака, в момента
има отвор под покрива, през който се влиза в подпокривното пространство. Сочи
се, че има и вътрешни стълби, по които от първия етаж се качва в подпокривното пространство.
Това пространство според вещото лице е високо и в него може да се ходи прав, но
височината не е както е предвидена. Експертът твърди, че е питала в общината
дали имат удостоверение за завършеност, за да се убеди дали сградата не е
завършена по друг проект, но от там отговорили, че такова удостоверение не е
налично. Данните, които установила, че съществуват в общината са до Акт-
Образец №2 – откриване на строителна площадка за сградата. На
въпрос на адв.П. вещото лице уточнява още, че не е възможно с архитектурния
проект да се предвижда нещо, извън чертите на обекта и че за оградите и
входовете на дворните места се прави отделен проект. За вход №2, който би следвало допълнително да се направи, за да
отговаря на архитектурния проект, вещото лице уточнява, че теренът там е с
наклон и трябва да се направи вертикално с няколко стъпала стълбище, за да се
качи до входа на къщата. Според вещото лице технически не съществува пречка
вход №2 към къщата да бъде открит. Вещото лице пояснява и че е
била допусната при огледа в сградата от собственика на терена и като цяло никоя
от страните не е пречила на направения оглед.
Разпитани са по делото четирима
свидетели.
Свидетелите Станка Димитрова Ангелова
и Филип Николов Ангелов са доведени от ищцовата страна. Според показанията им,
те са семейни приятели на С. и Г. Делчеви, знаят, че последните имат имот там и
свидетелите са били потенциални купувачи на имота. Свидетелката Ангелова сочи,
че имотът е в гр.Копривщица, в началото на града- къща, която е още на тухла.
Твърди, че само това успели да видят, тъй като нямали достъп да влязат в имота,
тъй като имало някакъв спор между Делчеви и хората, намиращи се в имота. От
улицата видели, че в имота има мъж и жена, които дошли и казали, че не им
позволяват да влязат в имота, за да го разгледат. Свидетелката Ангелова твърди,
че случката е от юли месец 2020г. Същите са спомените и на свидетеля Ангелов.
Той определя процесната къща като немазана къща, на два етажа и с покрив, но
оглед отвътре не успели да направят, защото когато се разразил скандал между
Делчеви и мъжа и жената, намиращи се в двора на имота, свидетелите се качили в
колата и си тръгнали.
Разпитан е като свидетел Светослав
Толев Тороманов, доведен от ответника, който е несигурен и колеблив в показанията
си, но дава отговор на поставените му въпроси. Твърди, че познава П.З. и той е
негов комшия, като свидетелят заявява, че живее на същото място от дете, т.е.
от 44 години. Свидетелят заявява, че в дворното място има изградена къща на
тухли в югозападния ъгъл, като тя била построена докато още бил дете – 90-те
години и от тогава си била в този вид – груб строеж, с покрив и преддверие. Не
помни кой точно е построил къщата. Твърди, че от там, където се влиза в къщата,
има нещо като пристройка /преддверие на къщата/, която била построена заедно с
къщата. Свидетелят Тороманов твърди, че по негови наблюдения преддверието се
ползвало от П.З. и вътре се слагали дърва, което той лично бил виждал, но не
може да уточни през каква врата. Заявява, че не знае, че къщата има други
собственици, макар че знае, че се продава, но миналата година е виждал един път
ищците Делчеви, които не познава, да идват при имота – били на улицата с
полиция и най-вероятно търсели неговите комшии. Не ги е виждал да влизат в
имота.
Свидетелят Кирил
Николов Иванов също е доведен от ответника и заявява, че живее в съседство,
като с П.З. са приятели. Познава имота на П.З. и твърди, че къщата в
югозападния ъгъл на двора е построена от брата на П.З., който е починал. Сочи,
че сградата е на груб строеж и има покрив. Твърди, че за къщата се влиза през
една „глуха“ улица, през временна дворна врата, намираща се точно до сградата.
Свидетелят знае и за изградената пристройка, в която твърди, че е влизал много
пъти и че в нея имало една дупка, вместо врата. Твърди, че е участвал в
построяването на сградата и това е било около 1997г. и че пристройката е
построена заедно със сградата. Имало си майстори, а той и други помощници
докарвали и разтоварвали тухли, като и бащата на П. участвал в строежа, но
инициатор на строежа бил братът на П.- Цвятко. Не знае обаче дали строежът е
бил изграждан правилно и съобразно строителните книжа. Свидетелят твърди, че
единственият вход за къщата е през пристройката. От тогава не били правени
промени. Свидетелят твърди, че пристройката се ползвала от П.З., който вътре си
слагал дърва и части за моторите, като ползването не било инцидентно, а
постоянно. Свидетелят знае, че къщата е продадена, но не знае на кого, а ищците
твърди, че не ги е виждал и не ги познава. Не знаел до преди 1 година, че някой
оспорва собствеността върху пристройката, но П.З. му споделил, че други лица
предявявали претенции. Споделил му, че тези хора са ходили там с полиция, не знае
обаче дали са влизали в къщата и дали са преминавали през пристройката.
Свидетелят не знае дали в момента в пристройката има вещи на П.З.. Последно бил
влизал там лятото на 2020г. и вътре имало дърва, строителни неща и части за
мотори. Твърди, че входът от пристройката към жилищната сграда представлява
тухлен избит вход, с правоъгълна форма, но без врата.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
С исковата молба са предявени два обективно
кумулативно съединени иска с правно основание чл.109 от Закона за собствеността
/ЗС/ - за осъждане на ответника да преустанови действия, създаващи пречка за
ползване на собствен на ищците имот – жилищна сграда и по чл.64 от Закона за
собствеността /ЗС/ - за определяне на собственик на постройка ползване на
прилежащ терен от несобствено дворно място.
С насрещната искова молба е предявен също иск с
правно основание чл.109 от Закона за собствеността /ЗС/ - за осъждане на
ответниците по насрещния иск да преустановят действията си, създаващи пречка за
ползване на собствен на ответника поземлен имот – УПИ и на сграда на
допълващото застрояване, един от чийто собственици е ищецът по насрещния иск.
Преди произнасяне по исковете, съдът
следва да обсъди и разреши спорния по делото факт за собствеността върху
заснетата като самостоятелна сграда на допълващото застрояване с идентификатор 38558.3.37.3
по кадастралната карта и регистри на гр.Копривщица.
Както бе посочено още в изготвения
доклад по делото, не е спорно между
страните, че ищците по основните искове и ответници по насрещния иск /С.Д. и Г.Д./
са собственици на сграда с идентификатор
38558.3.37.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Копривщица,
изградена в югозападната част на поземления имот с идентификатор 38558.3.37 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Копривщица /който факт се
признава от ответника по основните искове и ищец по насрещния иск/, както и че
ответникът по основните искове и ищец по насрещния иск /П. З./ е собственик на поземления имот с
идентификатор 38558.3.37 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Копривщица, одобрени със Заповед №РД-18-17/14.05.2007г. на ИД на АК. Тези факти се
потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства, обсъдени във
фактическата страна на изложението. От писмените доказателства се установява,
че в поземления имот с идентификатор 38558.3.37 има заснети 2 жилищни сгради,
една от които (сградата с идентификатор 38558.3.37.2) е безспорна собственост
на ищците Делчеви, придобита чрез покупко-продажба през 2007г. от Г.Д., който
по това време е бил в брак със С.Д., а другата сграда (с идентификатор
38558.3.37.1), както и самият УПИ, са безспорна собственост на ответника З.,
придобита чрез дарение от неговите родители през 2006г.
Спорна е обаче собствеността върху заснетата като самостоятелна сграда на
допълващото застрояване с идентификатор 38558.3.37.3. Установи се, че в
действителност при одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Копривщица през 2007г. има заснета, като самостоятелна сграда с
идентификатор 38558.3.37.3, прилепена постройка до жилищната сграда с
идентификатор 38558.3.37.2. В исковата молба се твърди, че това е функционално
свързана с жилищната сграда постройка- преддверие, а в отговора на исковата
молба- че сградата е самостоятелна такава, собственост на наследниците на Нено З..
Установява се, че тази спорна постройка няма статут, което беше категорично
заявено от вещото лице и за нея няма издадени никакви строителни книжа.
Установи се още от свидетелските показания, че постройката е изпълнена
едновременно с построяването на жилищната сграда, като я няма включена в
архитектурния план, където на мястото на постройката са предвидени стълбище и
чардак.
Настоящият съд не
намира за нужно да обсъжда дали строежът на постройка с идентификатор
38558.3.37.3 е законен, доколкото никоя от страните не е поискала това и
доколкото исковете по чл.109 ЗС на двете страни не са насочени към премахването
на тази постройка. Строежите имат собственик без значение
дали са законни или не, доколкото законността на една сграда
касае правоотношение между собственика и Държавата в лицето на съответната
общинска администрация, която допуска ползването и експлоатирането на тази
сграда, но това правоотношение не касае правоотношението на собственика спрямо
всички останали трети лица, които са длъжни да зачитат собствеността му. Затова в случая следва да се изясни
единствено въпросът чия собственост е постройката с идентификатор 38558.3.37.3.
Според настоящия съдебен състав, за да се изясни този относим факт, първо
следва да се извърши преценка дали тя притежава характеристиките на
самостоятелен обект на правото на собственост. Отговорът на този въпрос е положителен
и то не само защото постройката е заснета като самостоятелна сграда от лица със
специализирани знания, а и защото се установи от доказателствата, че тя не е
функционално присъединена към главната вещ – жилищната сграда, макар да е
прилепена към нея. Това е така, тъй като макар входът на жилищната сграда да е
през пристройката, това не отговаря на предвиждането в одобрения архитектурен
проект, в който се установи, че входовете на жилищната сграда са предвидени на
съвсем други места, т.е. при отваряне на предвидените входове и затваряне на
входа, който е изграден извън рамките на архитектурния проект, прилепената
постройка ще бъде съвсем самостоятелна. При такава хипотеза, изпълнима без
затруднения съобразно архитектурните предвиждания, жилищната сграда и долепената
до нея постройка, биха имали характеристиките на напълно самостоятелни сгради,
които могат и да се ползват с различни предназначения. Жилищната сграда с
идентификатор 38558.3.37.2 и постройката с идентификатор 38558.3.37.3 са
строени от брата на ответника, след като му е било отстъпено право на строеж,
но той е действал неоснователно, изграждайки
строеж, при отклонение от строителните
книжа и в нарушение на действащи разпоредби и в този смисъл
построената втора постройка, заснета към момента като сграда с идентификатор 38558.3.37.3, не е станала
собственост на лицето с учредено право на строеж, а е станала собственост на
собственика на земята по презумпцията на чл.92 ЗС. Собственик на земята към
онзи момент е била общината, която едва към 2006г. е прехвърлила собствеността
върху недвижимия имот - УПИ. През 2006г. общината е прехвърлила чрез
покупко-продажба на Нено Цветков З. *** по плана на гр.Копривщица, без да
прехвърля вече реализирани постройки. Поради това, съдът намира, че постройката
с идентификатор 38558.3.37.3, находяща се в УПИ с идентификатор 38558.3.37 по
ККР на гр.Копривщица не е собственост нито на наследниците на Нено З., част от
които е ответникът П.З., нито на ищците Делчеви, тъй като техните праводатели
(чийто наследодател е построил сградата в разрез с архитектурния проект) също
не са били собственици. Фактът, че ответникът П.З. е държал в постройката
различни свои вещи и я е ползвал като своя от построяването и през 90-те години
на 20-ти век до 2020г., не би могъл да доведе до продобиване на сградата по
давностно владение от недобросъвестния владелец, както е заявено в насрещната
искова молба, тъй като придобиването по давност на имоти частна общинска
собственост е било невъзможно в този период. Това е така, тъй като чл.86 ЗС в
редакцията, действала до 01.06.1996г. е забранявал да се придобие по давност
вещ, която е държавна или общинска собственост. След тази дата, давност за
имоти частна общинска собственост е текла, но над теченето на давностния срок е
наложен мораториум с параграф 1 от ДР към ЗС (в сила от 31.05.2006г.) и от
тогава ежегодно мораториумът се увеличава времево, като с мотивите на
Тълкувателно решение №3/2017г. на ОСГК на ВКС (с което бе отклонено
предложение за тълкуване) бе пояснено, че никой не би могъл да придобие с
10-годишно давностно владение имот частна общинска собственост, въпреки че го е
владял в периода от 1 юни 1996 г. до 31 май 2006г., т.е. преди
налагането на първия мораториум. Поради тази причина,
ответникът не е придобил и по давност собствеността над постройката с
идентификатор 38558.3.37.3, а
тя е останала и към момента на завеждане на исковата молба е била собственост
на община Копривщица.
По иска с правно основание чл.64 ЗС:
Правото
на собственост е абсолютно вещно право, което дава възможност на неговия
титуляр да изисква от всеки правен субект поведение, с което да не препятства
или затруднява упражняването на правомощията владеене, ползване и разпореждане
с вещта, както да изисква поведение, с което да не се нарушава, уврежда или
унищожава тази вещ /решение № 5 от 12.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2844/2016
г., II г. о./. Въпреки този абсолютен характер, законодателят допуска в
определени хипотези правото на собственост или някое от неговите правомощия да
търпят ограничение. Такова ограничение на собствеността може да има по силата
на сервитутно право или друго ограничено вещно право /решение № 23 от 9.04.2014
г. на ВКС по гр. д. № 5465/2013 г., II г. о./. Правото на строеж, като
ограничено вещно право, се състои във възможността да се придобие собственост
върху сграда, построена върху чужда земя и да се ползва чуждата земя, доколкото
е необходимо за използване на сградата според нейното предназначение. При
реализирано право на строеж е налице разделна собственост между земята и
сградата, като собственикът на земята е длъжен да търпи сградата, както и
използването на земята от суперфициарния собственик в рамките на правата по чл.64 ЗС –
решение № 264 от 24.04.09 г. по гр. д. № 5514/2007 г. на ВКС, IV-то г.о. /така Решение
№42/08.06.2020 по дело №3841/2019 на ВКС, ГК, I г.о./.
С оглед на горното, ищците С.Д. и Г.Д. като собственици на сграда, находяща
се в чужд терен, законосъобразно са поискали от съда да им определи каква част
от земята, собственост на ответника П.З. могат да ползват, за да реализират
правото да ползват собствената си постройка по предназначение.
Съдържанието
на чл. 64 ЗС е, че
собственикът на постройката може да се ползва от земята, само дотолкова,
доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното
предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено
друго. В случая правата на ищците
като собственици на постройката с идентификатор 38558.3.37.2
се ограничават само до правомощията, установени с чл. 64
ЗС - ползване на
такава част от мястото, върху което е построена собствената им жилищна сграда, която им
осигурява нормален достъп до сградата, включително до входа й, и за
поддържането й в нормално и годно за ползване състояние. Съдът кредитира
представеното заключение на СТЕ, изготвена от вещото лице Н., според което два са възможните варианти за определяне от
каква част от земята, собственост на ответника, могат да се ползват ищците като
собственици на сградата. Двата представени варианта
отговарят на
изискването на чл.64 ЗС,
като дават възможност за
нормален достъп до сградата и поддръжката й от всички страни, без да се засяга в ненужна степен правото на
собственост на ответника. Предявеният от С.Д. и Г.Д.
иск с правно основание чл. 64 ЗС
следва да се уважи, като се определи на ответниците като собственици на жилищната
сграда с идентификатор 38558.3.37.2
прилежаща площ от дворното място за ползуването на жилищната им сграда по предназначение
съобразно един от двата
предложени от вещото лице варианта,
графично изразени
чрез оцветената със светло зелено
и лилаво площ в скици- проект към заключението.
Ищците желаят съда да одобри предложения първи вариант, а
ответникът моли съда да одобри вариант № 2. Според съда, вариантът, който следва да бъде закрепен в решението е
Вариант №
1 - по няколко причини. На първо място, това е вариантът,
който е съобразен с архитектурните планове, тъй като вход 1 по този вариант е
разположен на мястото, на което е предвиден. Към настоящия момент вход 1 на
дворното място се установи, че е отворен на неправилно място, т.е. същият би
могъл по всяко време да бъде коригиран, т.е. преместен три метра по надясно и
ако в тази хипотеза закрепеният вариант на ползване на терена от ищците е
вариант 2, те могат да останат без достъп. Освен това, съдът намира за
целесъобразно ищците да имат определен достъп около цялата жилищна сграда, т.е.
да могат да преминат от единия до другия и край, без да се налага да излизат на
улицата и да влизат от друг вход, за да достигнат до другия край на сградата
си, както би се получило при вариант 2. Фактът, че сграда с идентификатор 38558.3.37.3 е долепена до тяхната
собствена сграда, не следва да води до неблагоприятни за ищците последици, тъй
като те са закупили жилищната сграда в този и вид и също са потърпевши от
незаконния строеж на сградата с идентификатор 38558.3.37.3. Няма по-целесъобразно
решение от това, теренът за достъп да преминава и около тази сграда, щом тя е
пречката да ползват пълноценно сградата си от едната страна. Прилежащата площ за ползване по Вариант № 1 е съобразена с правилото на чл. 64
ЗС. Съдът не се солидаризира със становището на процесуалния
представител на ответника, че по Вариант № 1 от СТЕ,
необосновано ще се разшири площта за обслужване на сградата от източната
страна. Самото вещо лице поясни, че няма
технически правила за определяне на прилежащата площ за обслужване на сграда,
като според съда площ от 4.20 м. не е прекомерна и не накърнява правата на
собственика на имота. За ищците следва да се поясни обаче, че те единствено
имат право да преминават през определената им площ, за да достигат до своята
сграда и да я обслужват в рамките на тази площ, като нямат право да извършват дейности,
които биха лишили от съдържание правото на собственика на земята /например
ограждане, създаване и поддържане на тревна площ и цветя и др. подобни/. В този смисъл, следва искът по чл.64 ЗС да се уважи относно предложения Вариант № 1 по СТЕ, като скицата по Вариант № 1 следва да
бъде приподписана от съда и да е
неразделна част от настоящото решение.
По иска с правно основание чл.109 ЗС, предявен от ищците
Делчеви:
Искът по чл.109 ЗС е вещен, негаторен,
осъдителен. Ищците Делчеви желаят съда да осъди ответника да преустанови неоснователното си действие, с което
пречи на пълноценното упражняване правото на собственост на ищците по отношение
на собствената им жилищна сграда, представляваща сграда с идентификатор
38558.3.37.2 като бъде задължен да се въздържа занапред от осъществяването на
действия, ограничаващи свободния достъп до същата, изразяващи се в заключване
на входната врата на двора, както и да осигури/предаде ключ от входната врата
на ищците.
Две са предпоставките за уважаване на иска по
чл.109 ЗС: 1. Ищецът да е собственик на имота, чиято защита търси по съдебен
ред и 2. Да докаже, че е извършено неоснователно действие върху вещта, което
пречи на собственика да упражнява собствеността си в пълен обем.
Първата предпоставка е безспорно доказана. Писмените
доказателства – нотариален акт, коментиран по-горе в изложението и приложен по
делото доказва по несъмнен начин, че ищците са придобили през 2007 г.
собствеността върху сграда с идентификатор 38558.3.37.2 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.Копривщица, общ.Копривщица, Софийска област,
одобрени със Заповед №РД-18-17/14.05.2007г. на ИД на АК, с адрес на
сградата – гр.Копривщица, ул. „Дончо Ватах Войвода“ №1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 38558.3.37 (собственост на ответника), със застроена площ от 83
кв.м., брой надземни етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
Това не се и оспорва от другата страна, напротив- признава се.
В доказателствена тежест на ищцовата страна е и другият
правно релевантен факт – недопускането на ищците в поземления имот, с което
им се пречи като собственици на жилищната сграда да упражняват
правото си на собственост спокойно и в пълен обем и което
състояние трябва да съществува към момента на предявяване
на иска. Всъщност се касае за три елемента от второто условие за
уважаване на иска.
Според настоящия състав, от свидетелските показания и от
установения факт, че ищците са търсили полицейско съдействие, за да достигнат
до собствения си жилищен имот, се доказва, че ответникът в действителност
отказва достъп на ищците през собственото му дворно място. Така свидетелите
Ангелови твърдят, че са били принудени да си тръгнат, тъй като ответникът З. и
неговата съпруга не са ги допуснали да огледат къщата. Свидетелят Тороманов
също е виждал ищците да стоят пред имота и то с полиция, което потвърждава, че
те са търсили съдействието на полицията поради недопускането им да преминат
през дворното място до къщата. Косвено доказателство в тази насока са и
приобщените докладни записки, изготвени от полицейски служители, от които става
видно, че и след завеждане на иска, към дата 12.01.2021г., ищците не са били
допуснати през УПИ-то до къщата, макар и от съпругата на собственика П.З., като
аргументът бил, че отношенията все още не са разрешени от съда. На тази дата в
имота е било допуснато само вещото лице, за да направи оглед. От тук е видно,
че ответникът пречи на ищците да достигат до своята жилищна сграда, както и да
извършват каквито и да е действия с нея, включително да се разпоредят с нея,
като за целта я покажат на евентуални купувачи, което може да се квалифицира
като „неоснователно въздействие“ и създава пречка на собствениците да упражняват
правото си на собственост. Фактът, че дворното място е собственост на ищците не
променя извода за неоснователност на действията на ответника, който е длъжен да
търпи преминаването на ищците през собствения му поземлен имот. Не се
установява ищците да са правили опит за неправомерни въздействия в поземления
имот докато преминават през него, което да е дало повод на собственика да ги
ограничи от преминаване и то през най-близката точка за достъп. Ищците не са
опитвали да влизат през входа на дворното място, който е по-близо до другата
жилищна сграда, нито са използвали части от дворното място за други цели, извън
преминаване до сградата. Горните факти са решаващи за извода, че негаторният
иск е основателен.
По иска с правно основание чл.109 ЗС, предявен като
насрещен от П.З.:
Предпоставките, които следва да се
преценят тук са сходни, като обсъдените относно предявения от Делчеви иск.
Петитумът по насрещния иск съдържа три
искания, а именно: да бъдат осъдени Делчеви да: 1. Преустановят подхода с преминаване през собствената на
наследници на Нено Цветков З. постройка на допълващото застрояване с идентификатор
38558.3.37.3 по КККР на гр.Копривщица; 2. Изградят предвидените с одобрен
архитектурен проект №39/26.12.1990г. от главния архитект на ОбНС-
Копривщица входове на собствената им жилищна сграда с идентификатор
38558.3.37.2 по КККР на гр.Копривщица, на съответно определените за това места
откъм улицата и двора; 3. Затворят съществуващия вход на собствената им жилищна
сграда с идентификатор 38558.3.37.2 по КККР на гр.Копривщица, водещ в
собствената на наследници на Нено Цветков З. постройка на допълващото
застрояване с идентификатор 38558.3.37.3 по КККР на гр.Копривщица. Тези искания
се основават на твърдението, че П.З. е един от съсобствениците на постройка на
допълващото застрояване с идентификатор 38558.3.37.3, което съдът отрече в началото
на изложението си, касаещо правната страна на спора. Те не са свързани с
твърдение за „неоснователни въздействия“ от страна на Делчеви върху установения
като собствен на П.З. поземлен имот с идентификатор 38558.3.37 по кадастралната карта и
регистри на гр.Копривщица, одобрени със Заповед №
РД-18-17/14.05.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Копривщица,
ул. „Дончо Ватах Войвода“ №1, предназначение на територията:
урбанизирана; трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с площ от 558
кв.м., номер по предходен план: 101, квартал 4, парцел I, при съседи: имоти с идентификатори
38558.3.485, 38558.3.28, 38558.3.446. Не само не се твърдят някакви
неоснователни въздействия върху описания поземлен имот, а и се установява, че
Делчеви не са били допускани в имота, за да могат да извършат каквито и да е
неоснователни действия в него. Никой от свидетелите не е виждал Делчеви да
влизат в имота, още по-малко да извършват „неоснователни действия“, пречещи на
собственика П.З. да ползва този свой имот.
С оглед на
горното, съдът няма законово основание да вмени на ответниците по насрещния иск
исканите от ищеца по него задължения, касаещи изцяло съобразяването на тяхната
сграда с издадения за нея архитектурен проект. Това задължение може да им се
вмени чрез предписания от административния орган, следящ за изпълнението на
строителния обект в съответствие със строителните книжа.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 ГПК, доколкото основния иск по чл.109 ЗС бива уважен, а насрещният такъв-
отхвърлен, ищците по основните искове и ответници по насрещния - С.Д. и Г.Д., имат право да им бъдат присъдени разноски. Не
следва обаче да се присъжда пълният размер на разноските, предвид характера на
производството по чл.64 ЗС на спорна съдебна администрация, в което не се признава или отрича съществуването на
материални права, а само се оказва съдействие от страна на съда за тяхното
упражняване, където разпоредбата на чл. 78 ГПК не намира приложение.
Съдебното решение в едната си част ползва всички страни и затова част от разноските, касаещи иска по чл.64 ЗС следва да останат така, както са направени /25 лв. за държавна такса; 150 лв. за СТЕ; 335 лв. за адвокатско възнаграждение/.
Останалите разноски в размер на 1000 лв. следва да бъдат присъдени на С.Д. и Г.Д..
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание
чл.109 ЗС, П.Н.З., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ПРЕУСТАНОВИ действията, с
които пречи на С.Р.Д., ЕГН; ********** и Г.Й.Д.,
ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, да упражняват правото си на собственост върху еднофамилна масивна жилищна сграда с идентификатор
38558.3.37.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Копривщица,
с площ от 83 кв.м., находяща се в с идентификатор 38558.3.37 по
кадастралната карта и регистри на гр.Копривщица, одобрени със Заповед № РД-18-17/14.05.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр.Копривщица, ул. „Дончо Ватах Войвода“ №1, предназначение на територията: урбанизирана; трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с площ от 558 кв.м., номер по предходен
план: 101, квартал 4, парцел I, при съседи: имоти с идентификатори 38558.3.485, 38558.3.28, 38558.3.446, като осигури безпрепятствен достъп до собствената
на С.Р.Д. и Г.Й.Д. жилищна сграда, чрез предоставянето им на свободен достъп
през входната врата на двора, както и да осигури/предаде ключ от входната врата
на двора.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Н.З., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу С.Р.Д., ЕГН; ********** и Г.Й.Д., ЕГН: **********,
двамата с адрес: *** иск с правно основание чл.109 ЗС, с който се иска
ответниците да бъдат осъдени да прекратят неоснователните си действия, с които
му пречат да упражнява правата си като собственик на поземлен имот с идентификатор
38558.3.37 по КККР на гр.Копривщица, одобрени със Заповед №РД-18-17/14.05.2007г.
на ИД на АК и като един от собствениците на постройка на допълващото
застрояване с идентификатор 38558.3.37.3 по КККР на гр.Копривщица, одобрени със
Заповед №РД-18-17/14.05.2007г. на ИД на АК, като: 1.
Преустановят подхода с преминаване през собствената на наследници на Нено
Цветков З. постройка на допълващото застрояване с идентификатор 38558.3.37.3 по
КККР на гр.Копривщица; 2. Изградят предвидените с одобрен архитектурен проект №39/26.12.1990г.
от главния архитект на ОбНС- Копривщица входове на собствената им жилищна
сграда с идентификатор 38558.3.37.2 по КККР на гр.Копривщица, на съответно
определените за това места откъм улицата и двора; 3. Затворят съществуващия
вход на собствената им жилищна сграда с идентификатор 38558.3.37.2 по КККР на
гр.Копривщица, водещ в собствената на наследници на Нено Цветков З. постройка
на допълващото застрояване с идентификатор 38558.3.37.3 по КККР на
гр.Копривщица, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 64 ЗС, С.Р.Д.,
ЕГН; ********** и Г.Й.Д., ЕГН: **********, в рамките на УПИ с идентификатор 38558.3.37 по кадастралната карта и регистри на
гр.Копривщица, одобрени със Заповед № РД-18-17/14.05.2007г.
на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Копривщица, ул. „Дончо Ватах
Войвода“ №1, предназначение на територията: урбанизирана; трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с площ от 558 кв.м., номер по предходен
план: 101, квартал 4, парцел I, при съседи: имоти с идентификатори 38558.3.485, 38558.3.28, 38558.3.446, собственост на П.Н.З., ЕГН: **********, ДА ПОЛЗВА като прилежащи площи за използване на изградената
в имота еднофамилна масивна жилищна
сграда с идентификатор 38558.3.37.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Копривщица, с площ от 83 кв.м., защрихованата с лилав цвят площ, заключена
между буквени означения „А-B-C-G-A“ и “M-T-K-R-O-N-M” с ширина 3.00 метра и защрихованата в светло зелен
цвят площ, заключена между буквените означения „F-E-Q-S-L-T-K-D-C-G-F“
с ширина 1.20 метра по вариант №1 на Съдебно-техническата експертиза, обективиран в скица, намираща се на л.86 от гр.дело
№ 265/2020г. на Районен съд - Пирдоп, като скицата е подписана от съдебния състав и е неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, П.Н.З., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на С.Р.Д., ЕГН; ********** и Г.Й.Д.,
ЕГН: **********, двамата с адрес: *** сторени от тях разноски по делото в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
Решението подлежи
на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: